Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.01. 2017 г. гр. Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На двадесет и първи декември
2017 година
в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕД СЕДА ТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Жоржета Христова,
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
възз. гр. дело
№ 257, по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното;
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от адв. Е.П. ***, пълномощник на Ф.С. ***, против решение № 491 от 03.10. 2017 г., по гр.д. №584/ 2017
г. на ТРС, с което е отхвърлен предявеният от нея иск против Б.М. и М. ***, за
заплащане, при условията на солидарност, на сумата от 15 000 лв., търсена
като обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, като с
решението са били присъдени и разноски на ответниците от 1000 лв. Излагат се
съображения за необоснованост на решението по отношение на приетите за
установени факти и оттам и за правните изводи на съда за недоказаност на иска.
Затова се моли решението да бъде отменено и искът да бъде уважен. В съд.зас. жалбата се поддържа от адвокат Раев, преупълномощен от
адв.П., която представи и писмени бележки.
В дадения на въззиваемите срок за
отговор на жалбата, такъв не е постъпил. В съд.зас.
въззиваемите се представляваха от адвокат Ковлаков,
който оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.
Съдът, като провери събраните по делото
доказателства, установи следното: решението е валидно и процесуално допустимо.
По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща
към мотивите на ТРС, но излага и собствени такива.
Ищцата Ф.А.С. ***,
твърди в исковата си молба, че на 26.07. 2014 г. в с. Маково, общ. Търговище,
около 20,00-20,30ч. ответниците, които са баща и син и техни съседи, й нанесли
побой, изразяващ се в нанасяне на удари с ръце и крака в областта на тялото и
крайниците, а вторият ответник пробол двете й подколенници
с вила, като по този начин й причинили временно разстройство на здравето,
изразяващо се в болки и страдания, като вследствие на този побой ищцата станала
раздразнителна, изпитвала и страхове, вкл. и да излиза извън дома си, при което
претендира присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лв. за причинените
й неимуществени вреди от двамата ответници, невъзмездени до момента, в
условията на солидарност на задълженията. Иска и законната лихва от датата на
увреждането, както и направените разноски. В исковата молба се посочва, че
ищцата, заедно с родителите си, вечерта пиели кафе пред къщата си и чакали да
се върнат животните от паша. От съседната къща
излезли ответниците М., както и съпругата на първия и майка на втория, тръгнали
към тях и ги нападнали. Между двете семейства имало конфликт по повод
ползването на ливада. Ищцата и майка й помолили баща й да влезе в двора и той
го направил, като затворил входната врата, а ответниците и майката започнали да
хвърлят камъни по ищцата и нейната майка. След това двамата ответници започнали
да я удрят по цялото тяло с ръце, крака и вилите в ръцете им. Вторият ответник
я удрял с металната част на вилата. Първият ответник Б. също я удрял с вилата.
И двамата я биели едновременно, по един и същ начин. Когато баща й видял всичко
това излязъл от двора, за да ги защити и тогава ответникът я оставил и тръгнал
към баща й.
Ответниците са
оспорили иска изцяло, като посочват, че виновен за възникналия между страните
конфликт, е бащата на ищцата. Той нападнал първия ответник Б., а синът му М. се
опитал да му помогне, при което и на двамата били нанесени телесни наранявания.
За деянието си бащата на ищцата е осъден с влязла в сила присъда, като отделно
от това има присъдено и обезщетение по гражданско дело на ТОС. Всъщност всички
увреждания, които е получила ищцата, са станали при опитите на жените в двете
семейства да прекратят побоя. Първият ответник изобщо не е бил в състояние да
нанася каквито и да било удари, а вторият се е опитвал да помогне на баща си.
Това са твърденията на
двете страни в процеса. От изложеното от ищцата, се потвърждават фактите във
връзка с получени от нея в посочения период телесни увреждания. На 28.07. 2014 г.,
при прегледа в МБАЛ Търговище се установява, че ищцата има наранявания по
горната трета на дясна раменница, кръвонасядане от 10 см, а в средната й трета
- бледосинкаво нараняване с диаметър 2 см; по
предната гръдна стена, леко в дясно от средната линия е разположено косо
линейно охлузване с дължина 2,5см, по предната коремна стена и в дясно от пъпа
е налице кръвонасядане с диаметър 3 см, по предната повърхност на лявото бедро
в долната му трета и на дясната подколенница в горната й трета се установяват
рани с кръгловата форма с оточни
ръбове с диаметър 1см, като до тях са установени две линейни охлузвания с
червеникав цвят. Пред съдебния лекар ищцата е съобщила, че на процесната дата й
били нанесени удари по краката и тялото, нанесени й били и удари с вила по
краката от двама познати мъже от с. Маково, общ.Търговище. Вещото лице е
заключил, че посочените наранявания са й причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Същите обстоятелства се установяват по делото и
от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, от която, както
и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че на ищцата
са нанесени посочените наранявания, като е възможно те да са й причинени по
съобщения от нея начин – чрез нанасяне на удари с юмруци или блъскане и
пробождане с предмет с остър връх и кръгла форма. При приемането на ищцата в
спешното отделение на МБАЛ Търговище е проведено изследване и хирургическо лечение чрез обработка на
раните и поставяне на ТАТ ампула. Не е приемана на болнично лечение. Наранявания
от този тип отшумяват за период от около 20-25дни, като прободните
рани са със средна степен на тежест в рамките на леките телесни повреди, а кръвонасяданията са от лека степен в рамките на леките
телесни повреди.
От събраните писмени
доказателства и от свидетелските показания за самия инцидент се установява, че
повод за него били разногласият в ползването на
общинска ливада, предоставена на двете семейства. Бащата на ищцата се
ядосвал, че първият ответник преминавал през тяхната част с трактор и нарочно утъпквал тревата. От приложения препис от присъда № 64 от
15.10. 2015 г. на ТРС е видно, че бащата на ищцата – А. Б., е признат за
виновен в това, че на 26.07. 2014 г. в с. Маково, причинил на Б.М. *** средни
телесни повреди: разкъсно-контузни рани в централната
челно-теменна област на главата и в лявата челно-теменна област, с подлежащо многофрагментно счупване на черепа в лявата челно-слепоочна
област, които са причинили проникващо нараняване на черепната кухина, контузия
на мозъка, които наранявания като цяло са причинили разстройство на здравето,
временно опасно за живота, оток на мозъка и пневмо-цефалия,
с което е осъществен съставът на чл. 129, ал. 1 от НК. Наложено е наказание от
2 години „Лишаване от свобода“, отложено за изпълнение за срок от три години.
Присъдата е потвърдена от ТОС на 15.01. 2016 г.
Бащата на ищцата
нанася ударите по първия ответник с мотика, по главата, при което последният е
бил паднал на земята. Вторият ответник М., който се е прибирал от работа, вижда
какво се случва с баща му и тръгва с една тачка да го
отбранява и да може да му помогне. Настъпила е голяма паника и суматоха, имало
е много викове и шум, като удари са си нанасяли мъжете. Всички жени са се
опитвали да разтърват мъжете, като при това е имало бутане. Бащата на ищцата
сам посочва в показанията си, че е избутал дъщеря си.
Никой от разпитаните
свидетели по настоящото дело, не е видял някой да напада и удря ищцата, а още
по-малко това да са били ответниците. Това не е видял дори и баща й.
Съдът приема за
установено, че първият ответник изобщо не е бил в състояние да реагира и да
нанася каквито и да било удари на ищцата, защото получените от него увреждания
са били изключително сериозни, а намесата на ищцата в конфликта е била да се
разтърват мъжете. Никой от свидетелите не е видял каквото и да е нападение към
ищцата, с цел да й бъдат нанесени някакви увреждания. Изнесената в исковата
молба фактическа обстановка изобщо не се потвърждава от събраните по делото
доказателства. Не е правдоподобна и версията й за начина на възникване на
конфликта, защото баща й е имал водеща роля в това. Каквито и увреждания да е
получила ищцата, за съда е безспорно, че те не биха могли да бъдат нанесени от
първия ответник, с оглед неговото състояние. А ако има нанесени такива от
втория ответник, то по делото са налице доказателства, че той е искал да защити
живота и здравето на своя баща. Действията му обаче са били отбранителни,
насочени към бащата на ищцата, а не към нея. Но както вече се посочи, по делото
няма каквито и да било преки доказателства, че някой от двамата ответници е
удрял ищцата, а още по-малко по начина, посочен в исковата молба.
Затова
въззивният съд приема, че ищцата не е провела пълно и главно доказване по
основанието на иска по чл. 45 от ЗЗД – неправомерни действия от страна на
двамата ответници, които да са й причинили установените увреждания. С оглед на
това искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
ТРС е достигнал до същия извод за
недоказаност на иска и решението му като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода от спора, на въззиваемите
следва да бъдат заплатени направените по делото разноски, солидарно.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 491 от 03.10. 2017 г., по гр.д. № 584/ 2017 г. на ТРС, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Ф.А.С.,***, ЕГН **********, да заплати на Б.М.М.
и М.Б. ***, сумата от 1000 лв., направени по делото разноски пред втората
инстанция.
Решението може да се обжалва, в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по
чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕ ДА TEЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.