Решение по дело №13882/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262962
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20203110113882
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е

 

262962/16.12.2021 г.,гр.Варна    

 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

     ВАРНЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  14 състав, гражданско отделение  в открито  съдебно заседание, проведено на 16.11.2021 година  в състав:

 

Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

     при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13882 по опис на ВРС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

              Производството е образувано по молба на  „Ю." ЕООД,  ЕИК **** с която дружеството е предявило  иск за установяване на вземането му срещу  ответника М.Х.Ж. по заповед за изпълнение на осн.чл.410 ГПК, издадена  по  ч.гр.д. № 9444/2020 г., по описа на PC - Варна, 14 с-в за  сумата в размер на 939.15 лева, от които 325.65 (триста двадесет и пет лева и 65 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер 15794791001 и 613.50 лева (шестотин и тринадесет лева и 50 ст.) - остатък от незаплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг от дата 18.11.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Ищецът е заявил в производството, че претенцията е за тази сума като в заявлението е допусната техническа грешка. Обосновава наличието на правен интерес от водене на производството от обстоятелството, че  длъжникът е подал  възражение  срещу издадената заповед и съдът му е указал, че има възможност да подаде иск за установяване на вземането му на осн. чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.

              Твърденията от които ищецът черпи права са следните: 

              От фактическа страна:

              Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу М.Х.Ж. за вземания произтичащи от  договор за цесия от  01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г.Груп" ООД, ЕИК ****, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. „Ю." ЕООД, ЕИК **** е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

           Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 15794791001. Съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка. ".

            Между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: **** и М.Х.Ж. е сключен Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер **** от дата 15.11.2016г., с който му е предоставена мобилна услуга за мобилен номер **********, при условията на тарифен план VIVACOM Smart L с месечен абонамент 22.99 лева /с ДДС/ с добавен пакет Удвоени MB на максимална скорост VIVACOM Smart с абонамент 1.99 лева/месец. Срокът на Договора е бил за 24 месеца, съответно до 15.11.2018 г. С допълнително споразумение от дата 18.11.2016 г., ответникът е обвързал ползването на мобилен номер **** с Договор за лизинг (№ **********), за устройство GSM LG G5 + САМ PLUS, при следните условия на разсрочване: 24 (двадесет и четири) броя месечни лизингови вноски, от които 23 (двадесет и три) в размер на 40.90 (четиридесет лева и 90 ст.) лева и една последна лизингова вноска в размер на 40.90 (четиридесет лева и 90 ст.) лева. С допълнително Споразумение от 21.11.2016 г. ответникът е добавил интернет услуга при условията н а тарифен палн VIVACOM FiberNet 30 с месечен абонамент 17.80 лева /с ДДС/ и телевизионна услуга при условията на тарифен план VIVACOM TV L + с месечен абонамент 24.99 лева за срок от 24 месеца.

             На дата 18.11.2016 г., М.Ж. е сключила и друг договор за предоставяне на интернет услуга за при условията на тарифен план VIVACOM FiberNet 50 с месечен абонамент 21.80 лева /с ДДС/, както и за предоставяне на мобилна гласова услуга за номер **** при условията на тарифен план VIVACOM Smart L с месечен абонамент 22.99 лева /с ДДС/ с добавен пакет Удвоени MB на максимална скорост VIVACOM Smart с абонамент 1.99 лева/месец . Срокът на                    

             Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 18.11.2018 г. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер **** от дата 15.11.2016г. и с дата 18.11.2016 г., между ответника М.Х.Ж. и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ***** са издадени фактури за периода от 22.03.2017 г. до 21.06.2017 г. на стойност 375.11 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 375.11 лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 04/2017 г., 05/2017 г. и за месец 06/2017 г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 375.11 лева. е обусловило правото на БТК/чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната М.Х.Ж.. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издадал по клиентски номер № **** на дата 22.07.2017г. крайна фактура № **********. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 157.17 лв., от които за нас интересе представлява част от сумата до размер на 107.94лв. (сто и седем лв. и 94ст.), и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода.

            Датата на деактивация на процесния абонамент е 18.07.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

          Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер 15794791001, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите за мобилен номер *** до 18.11.2018 г., и за тарифен план VIVACOM FiberNet 50, VIVACOM FiberNet 30, VIVACOM TV L+и за мобилен номер *****, съответно до дата 21.11.2018 г.

          Претендираната сума в настоящото производство е в размер на 939.15 лева, от които 325.65 (триста двадесет и пет лева и 65 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер **** и 613.50 лева (шестотин и тринадесет лева и 50 ст.) - остатък от незаплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг от дата 18.11.2016 г. Ищецът моли  същите да бъдат приети като коректни поради допусната техническа грешка в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, същите са посочени грешно.

Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от Договора „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) ".

              Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител по ЧЛ.41 ГПК/.

              Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуг, които не е заплатил в указания срок, респ. същият е в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на „БТК" ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.

              По отношение на претендираната неустойка:

              Между длъжникът и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ****, валидно са действали гореописаните договори, по които длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ****, да прекрати предсрочно гореописания договор на дата 18.07.2017г. /като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 325.65 лева уговорена в т.2 от стр. 6 от договора: „ С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) ", представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, както следва:

             По договор от 15.11.2016 г., се дължи неустойка в размер на 194.31 лева, от които:

-59.97лв за мобилна услуга VIVACOM Smart L (Зх 19.99 лв);

- 5.97 лв за пакет Удвоени MB на максимална скорост VIVACOM Smart (3 х 1.99 лв.);

- 53.40 лв. за интернет услуга VIVACOM FiberNet 30 (3x17.80лв)

-74.97 лв. за интернет услуга VIVACOM TV L + (3x24.99лв)

            По договор от 18.11.2016 г., се дължи неустойка в размер на 131.34 лева, от които:

- 59.97лв за мобилна услуга VIVACOM Smart L (Зх 19.99 лв);

- 5.97 лв за пакет Удвоени MB на максимална скорост VIVACOM Smart (3 х 1.99лвЛ

-  65.40 лв. за интернет услуга VIVACOM FiberNet 50 (3x21.80 лв)

            Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство GSM LG G5 + CAM PLUSca обявени за предсрочно изискуеми.

            Съгласно общите условия към договора за лизинг месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „БТК" ЕАД".

            При сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите. Така, падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.

            Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.9 от лизинговия договор и Общите условия към договора за лизинг месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания"/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 07/2017г., когато е издадена крайната фактура № **********/22.07.2017г, съгласно уговорения погасителен план, както следва:

- За устройство GSM LG G5 + CAM PLUS, взето във връзка с мобилен номер, се дължи цената в размер на на 613.50 лв. след месец 09/2017г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е от м.07/2017г. до м. 11.2018 г., с вноска в размер на 40.90лв., съгласно договора за лизинг, при което в сумата от 613.50 лв. са включени общо 15 броя предсрочно изискуеми вноски;

            Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т. 1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.

            Точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и наказателна функция. Това е така, защото кредиторът може да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.

             Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.

             Предвид гореизложеното, абонатът следва да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори. Обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно изрично договореното. Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.

             Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

            Съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно -цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец (или периоди). ". Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.". Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставенитеуслуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка."

               В конкретният случай ответникът М.Х.Ж. е подписала договори за далекосъобщителна услуга и не е изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на услугите, като с това си поведение е изпаднала в забава. Издадени са фактури и в срок не са заплатени.  Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

               Ищецът изразява следното становище от правна страна:

               И двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях.  Няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.

В конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите не са конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.

                В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК" ЕАД и „С.Г. Труп" ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. "

             В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.

Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.

            С оглед на по-горе посоченото, с настоящата искова молба представям и моля, да се приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК" ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Груп" ООД е собственик на вземането спрямо М.Х.Ж., което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп" ООД и „Ю." ЕООД.

            Приложение № 1 представлява списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.

            С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се задължава да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на договора за цесия. Документът представлява извадка на хартиен носител на съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания.

           Представя и моли  да се приеме извлечение от Приложение № 1 от което се установява, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г.Груп" ООД е прехвърлител, а „Ю." ЕООД е собственик на вземането спрямо М.Х.Ж..

          Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии:

          Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването му, „Ю." ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.

         Няма никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище е застъпено не само в редица решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина- професор А.Калайджиев-Облигационно право изд. Сиби 2007, както и професор Кожухаров, които приемат,че упълномощаването на цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона правна сделка, която с нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато длъжникът е неизправен.

         Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.

         Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по пид. М 1711/201Зг., II пио. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014г. по пид. № 2352/2013г., II пио. на ВКС, е приета за правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е посочено в уведомлението. Цесионерът „С.Г. Груп" ООД продължава да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.

             В настоящия случай към исковата молба са приложени договорите за цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. е уговорено между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Няма законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че М.Х.Ж. не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп" ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката е установена.

            Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.

            По отношение на този въпрос е налице единодушие и в практиката и в доктрината като са постановени множество съдебни актове, в мотивите на които е възприета гореописаната теза, а именно: Решение № 50 от 07.02.201Зг. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1082/2012г.; Решение № 2084 от 17.12.201 Зг. по е.гр.д. № 2581/2013г. на Окръжен съд Пловдив, IX с-в; Решение № 33 от 01.02.2013г. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1048/2012г.; Решение № 480/27.11.201Зг. на ОС Хасково по в.гр.д № 814/201 Зг. ;Решение № 60 от 11.02.2013г. наОкръжен съд Пазарджик по в.гр.д. № 1050/2012г.; Решение от 28.02.2009г. на Окръжен съд Плевен по в.гр.д. № 1129/2012г.; Решение № 52 от 07.02.2013г. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1069/201Зг.\ Решение № У-163/20.12.2013г. по гр.д (В) № 2196/2013 V с-в на Окръжен съд Бургас; Решение № 343/21.11.201Зг. на Окръжен съд- Перник по гр.д № 682/201Зг; Решение № 19/22.01.2014г. по в.гр.д № 893/201Зг. на ОС Хасково; Решение № 25/20.01.2014г. по в.гр.д № 1017/201 Зг. на ОС Пазарджик; Решение № 92/13.02.2014г. по в.гр.д. № 988/2013г. по описа на ОС Перник.; Решение от 18.02.2014г. по в.гр.д. № 26/2014г. по описа на ОС Плевен I възз. състав.; Решение № 118/20.02.2014г. на ОС Перник по в.гр.д. № 995/2013г ; Решение на ОС Плевен от 28.02.2014г. по в.гр.д. № 1177/201Зг,. Ic-в; Решение № 118/14.03.2014г. на ОС Пазарджик по в.гр.д. № 3/201 Зг. IV възз. с-в; Решение от 25.02.2014г. по в.гр.д. № 70/2014г. на ОС Плевен IV с-в; Решение № 187/24.03.2014г. по в.гр.д. № 1026/201 Зг. на ОС Перник; Решение № 132/21.03.2014г. по в.гр.д. № 151/2014г. на ОС Пазарджик Ic-в.; Решение №111-31/27.03.2014г. по в.гр.д. № 341/2014г. по описа на ОС Бургас; Решение № 217/10.04.2014г. по в.гр.д. № 32/2014г. по описа на ОС Перник.; Решение от 25.04.2014г. по в.гр.д № 825/2013г. по описа на Софийски окръжен съд; Решение № 250/02.06.2014г. по в.гр.д. № 331/2014г. по описа на ОС Пазарджик I с-в.; Решение № 268/11.06.2014г по в.гр.д № 233/2014г по описа на Софийски окръжен съд, III възз. с-в; Решение № 279/16.06.2014г. по в.гр.д. № 287/2014г. по описа на ОС Пазарджик, III възз. с-в; Решение по в.гр.д. № 385/2014г. по описа на ОС Благоевград; Решение по в.гр.д. № 418/2014г. на ОС Благоевград; Решение № 435/13.10.2014г. на ОС- Пазарджик по в.гр.д. № 509/2014г., III възз. с-в.; Решение № 418/07.10.2014г. по в.гр.д. № 683/2014г., I възз. с-в на ОС Пазарджик; Решение № 385/23.09.2014г. по в.гр.д. № 515/2014г., I възз. с-в на ОС Пазарджик; Решение № 407/02.10.2014г. по в.гр.д № 489/2014г. на ОС Пазарджик, III с-в; Решение № 1807 от 28.10.2014г. по в.гр.д. № 1944/2014г. на ОС Пловдив, IXс-в

           В конкретния случай, длъжникът-ответник М.Х.Ж. не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец да заведе иск  за установяване  наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК с искане съдът да постанови решение с  което  на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК да признае за установено по отношение на ответника М.Х.Ж., че съществува изискуемо вземане на ищеца „Ю." ЕООД, ЕИК ********* в размер на 939.15 лв. (деветстотин тридесет и девет лева и 15 ст.), от които:

325.65 (триста двадесет и пет лева и 65 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер 15794791001, обективирано във фактура № **********/22.07.2017г., сключени между длъжника М.Х.Ж., ЕГН **********, и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ***, което вземане е прехвърлено на "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* с договор за цесия от дата 16.10.2018г, а "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: *** го е прехвърлило на „Ю." ЕООД ЕИК ********* с договор за цесия от дата 01.10.2019г.; 613.50 лева (шестотин и тринадесет лева и 50 ст.) - остатък от незаплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг от дата 18.11.2016г, сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********. Моли за заплащане на разноските за исковото и за заповедното производство.  

            В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез процесуален представител оспорва молбата и моли за отхвърлянето й. Оспорва предявените искове  по основание и по размер.

            Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания по следните съображения:

            Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД „С изтичане на тригодишна давност се погасяват: ...б) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.". Правото на иск за претендираната неустойка за предсрочно погасяване на договор се е погасило с изтичането на 3 годишен срок от датата на сключването му, а за остатък от неплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг от 18.11.2016г. също с изтичането на 3 годишен срок, тъй като плащането е периодично. Тъй като по делото липсват доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, за която длъжника да е уведомен, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е. с подписване на договора. И за неустойката и за остатъка от неплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг от 18.11.2016г. давността е изтекла на 18.11.2019г„ а заявлението в съда е подадено на 11.08.2020г. Понеже се погасява правото на иск за тези вземания, изтичането на срока се явява процесуална пречка- отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на исковете и същите следва да се отхвърлят, като недопустими.

            Оспорва, твърденията на ищеца, че договорите за мобилни услуги и договорите за лизинг на мобилните устройства са предсрочно прекратени, че ответникът е уведомен за обявяването за предсрочна изискуемост на вземания, че се дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и остатък от неплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг от 18.11.2016г., че претендираните вземания са в посочения размер и че длъжникът е уведомен за сключените цесии от предишния кредитор.

            Липсват валидни договори за цесии, които да имат действие спрямо ответника. Извършените цесии нямат действие за ответника, тъй като не са спазени изискванията на чл. 99 ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Предишния кредитор не е съобщил на ответника за прехвърлянето на вземането и съответно прехвърлянето няма действие спрямо ответника, тъй като не му е съобщено, поради което между ищеца и ответника не е налице правна връзка и ищецът не се явява кредитор на ответника.

           Предвид гореизложеното ответникът не дължи претендираните от ищеца суми, поради което моли съдът да постанови  решение с което да отхвърли изцяло предявените  искове като недопустими. В случай, че това искане на бъде уважено, моли за решение  с което съдът  отхвърли предявените  искове като неоснователни по основание и по размер.

           Съдът,  след като прецени събраните по делото доказателства,  становищата на страните и  въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

           Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване  е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които  претендира отхвърлянето на предявения иск. 

           Видно от представените с молбата писмени доказателства, а именно договор за мобилни услуги и договор за електронни съобщителни услуги с кл.номер 15794791001 от 15.11.2016 г. при посочен тарифен план, със срок на договора 24 месеца – до 15.11.2018 г. се установява, че между ответникът и праводателя на ищеца е възникнало договорно правоотношение. С допълнително споразумение от 18.11.2016 г. е сключен договор за лизинг за мобилно устройство при рзсрочване на 24 броя лизингови вноски от които 23 броя в размер на 40.90 лева и една последна вноска в размер на 40.90 лева.  С допълнително споразумение от 21.11.2016 г. ответникт е добавил интернет услуга при условията на посочен тарифен план, с месечен абонамент 24.99 лева за срок от 24 месеца. С допълнително споразумение от 18.11.2016 г. ответницата М.Ж. е сключила договор за предоставяне на интернет услуги при посочен тарифен план  с месечен абонамент 21.80 лева с ДДС, какато и за предоставяне на мобилна гласова услуга с месечен абонамент 22.99 лева с добавен пакет Удвоени МВ на максимална скорост с абонамент 1.99 лева/месец. Срокът на договора е бил за 24 месеца.  Договорите са сключени между М.Ж. и „БТК“ ЕАД, за което същото дружество е издало фактури за периода от 22.03.2017 г. до 21.06.2017 г. на стойност 375.11 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги.  Същите са приобщени към доказателствата по делото. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, които са фактурирани за три отчетни месеца, а именно:  м.април 2017 г., м.май 2017 г.  им.юни 2017 г. на основание чл.50, вр.чл.43, т.1 от Общите условия, за  „БТК„ ЕАД  е обусловило  правото да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната, като датата на деактивация на договора е 18.07.2017 г. и се генерира автоматично по вградената електронна система на оператора след изтичане на посочения във фактурите срок за плащане.  В издадената крайна фактура от 22.07.2017 г. е начислена неустойка за апредсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 157.17 лева. Общия размер на начислената неустойка във фактурите е 325.65 лева за предсрочно прекратяване на договора на кл.номер 15794791001 и 613.50 лева за дължима неплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг от 18.11.2016 г. 

                С  договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ ООД  с ЕИК ********* - продавач е прехвърлило на ищцовото дружество „Ю.“ ЕООД, ЕИК ********* – купувач вземанията, дължими на продавача  по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД – цедент и „С.Г. Груп“ ООД. В чл.1 на договора е посочено, че вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 „Списък на вземанията“ – неразделна част от същия договор. 

               С  договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД, с ЕИК ********* като продавач е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК ********* – купувач вземанията, дължими на продавача от негови неизправни длъжници по договор, посочен в приложение № 1, съдържащо зданни за вземанията на длъжниците. 

              „Ю.“ ЕООД в качеството на цедент е изпратило до М.Ж.  уведомление за цесия, с което я уведомяват, че следва да заплати задължението си ведно с всички направени съдебни разноски. В случай, че задължението не бъде погасено доброволно, дружеството ще предприеме мерки за принудителното му събиране.  По делото не са налице доказателства за изпращане и за получаване на същото уведомление от адресата.

 

                От изисканото и приобщено по делото ч.гр.д.№ 9444/2020 год. по описа на ВРС, 14 състав  се установява, че на 13.8.2020 г. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника М.Х.Ж., ЕГН **********, с адрес *** за заплащане на кредитора Ю. ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, с адрес - Област СОФИЯ, (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА, ГР.СОФИЯ БУЛ.БЪЛГАРИЯ № 81, Вх.В, Ет.8, Ап.22 сума в общ размер на 1343.43 /хиляда триста четиридесет и три лева и 43 ст., от които: сума в размер на 736.20 лв. – дължима ГЛАВНИЦА представляваща неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 18.11.2016 год.; сума в размер на 607.23 лв. – дължимо ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за неизпълнение на Договори с кл. № 15794791001/ 15.11.2016 год., 18.11.2016 г. и 21.11.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.08.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото в размер на 25 /двадесет и пет/ лева – ВНЕСЕНА ДЪРЖАВНА ТАКСА и 180 /сто и осемдесет/ лева – АДВОКАТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ. посочено е, че вземането произтича  задължения по  договор с кл. № **********/02.04.2016 год.

              В настоящото исково производство ищецът е предявил     установителен иск  за главница в размер на 939.15 лева, която сума включва  следните суми: 325.65  лева  неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер 15794791001 и 613.50 лева  остатък от незаплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг от дата 18.11.2016 г., като в заявлението е допусната техническа грешка.

               Ответницата не оспорва в производството, че е сключила  цитираните договори за мобилни услуги и за лизинг на мобилни устройства, но оспорва,  че същите са прекратени предсрочно, че е уведомена за обявената предсрочна изискуемост, че дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, че е уведомена за цесията.

               Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл. 422 вр. чл.415 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД вр. чл.84, ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД. Същите са допустими и съдът  дължи произнасяне по тяхната основателеност.

               Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявени положителен установителен иск на кредитора е  в тежест на ищеца  да установи наличието на  валидно възникнало правоотношение между страните,  задължение на ответника да престира на посочените падежи определена парична сума, на соченото от ищеца основание, неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По отношение на твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което представлява отрицателен факт за установяване  неосъществено  изпълнение на задължението на ответника за  заплащане на дължими суми за което  ищцивата  страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт за доказване на  вземането си по основание и размер. 

             От доказателствата по делото се установи, че между страните е налице валидно облигационно отношение, възникнало въз основа на сключени между ответника и „БТК“ ЕАД, договори за електронни съобщителни услуги с клиентски номер  и допълнителни споразумения към същия,  вземането по които е прехвърлено на ищеца с два последователни договора за цесия. Сключването на договорите за електронни съобщителни услуги не е оспорено от ответника, в т.ч. не е въведено възражение по отношение авторството на положените подписи от страна на абоната. Съгласно  постигнатите съглашения за ответника е възникнало  договорно задължение да заплаща в срок начислените от оператора месечни абонаментни такси, за предоставените му от последния далекосъобщителни услуги.

             Съдът намира, че  възражението в отговора,  че уведомленията за сключените договори за цесия не са връчени на ответника е неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то е съобщено на последния от предишния кредитор. Не е посочена формата на  съобщаването, но е налице изискване  уведомяването да   достигне до длъжника. Цесията следва да се приеме за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане – в този смисъл решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК. Договорите за цесия, както и уведомленията до ответника за сключването им и за прехвърляне на вземането са приложени към исковата молба и са надлежно връчени на ответника,  поради което следва да се приеме, че  същото е достигнало до адресата с получаване на  исковата молба. В този смисъл е и съдебната практика в множество съдебни актове на ВКС.

             Видно от представените договори за електронни съобщителни услуги, ако същите бъдат прекратени преди изтичане на уговорения срок или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява. Основателността на претенцията за заплащане на неустойка се предпоставя от прекратяване действието на сключените между страните договори и уведомяване на неизправната страна за прекратяването им. Ищецът твърди, че е прекратил сключените с ответника договори, считано от 18.07.2017 г. – датата на деактивация на абонамента на последния, като по делото не се събраха доказателства, а и не се твърди, че договорите са прекратени именно на посочената  дата, както и че абонатът е бил уведомен за прекратяването им. За ищеца не е възникнало право да получи неустойка поради предсрочното прекратяване и претенцията му се явява неоснователна.

              Отделно от горното, с договора за цесия от 01.10.2019 г., „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на ищцовото дружество  „Ю.“ ЕООД  вземането си към ответника  за сума в размер на 939,15 лева, но от представеното по делото извлечение на  приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г. не се установява  прехвърляне на индивидуализирано вземане с посочения длъжник. Тъй като вземането не е индивидуализирано, не може да се направи извод за неговия характер - дали се касае за неплатени месечни абонаменти такси, лизингови вноски, лихви, неустойка или друго задължение. Това обстоятелство не може да се установи и от потвърждението за прехвърляне на вземания по чл.99, ал.3 ЗЗД. Към договора за цесия от 01.10.2019 г. също не е представено Приложение № 1, в което следва да са индивидуализирани прехвърляните вземания. Това вземане /по договора за цесия от 01.10.2019 г./ е прехвърлено  на цедента с предходен договор за цесия от 16.10.2018 г., в който също не е индивидуализирано конкретното вземане, поради което съдът намира, че не е установено посоченото както в  заявлението по чл.410 ГПК, така и в исковата молба  вземане  на кредитора. Не е установено и че същото вземане ако съществува е идентично по двата договора за цесия. От изложеното, съдът намира, че предявени иск е неоснователен и следва да се отхвърли на това основание, като не е нужно да обсъжда възражението на ответника за погасяване на вземането по давност, доколкото приема, че същото не е установено. 

 

           С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски за производството в размер на 300 лева за възнаграждение за адвокат, което е в минимален размер по Наредба №1 от 2004 г. на МРАВ.

 

            Мотивиран от изложеното, съдът 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

             ОТХВЪРЛЯ иска на  „Ю." ЕООД,  ЕИК ***,  седалище и адрес на управление *** за установяване на вземането му  срещу   М.Х.Ж. с ЕГН ********** по заповед за изпълнение на осн.чл.410 ГПК, издадена  по  ч.гр.д. № 9444/2020 г., по описа на PC - Варна, 14 с-в  за  сумата в общ размер на 939.15 лева, от която 325.65 (триста двадесет и пет лева и 65 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер 15794791001 и 613.50 лева (шестотин и тринадесет лева и 50 ст.) - остатък от незаплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг от дата 18.11.2016 г.,  ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 11.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 422, вр. чл.415 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД вр. чл.84, ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД.

 

           ОСЪЖДА „Ю." ЕООД,  ЕИК *** седалище и адрес на управление *** да плати на  М.Х.Ж. с ЕГН **********  разноски за производството в размер на 300 /триста/  лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок от  съобщаването му на  страните.

 

          

                                                     Районен съдия: