№ 5
гр. гр.Несебър, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.И.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело
№ 20222150200395 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Д.Ф.“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и
адрес на управление в гр. В., против Наказателно постановление № Ц02-02/22.03.2022
г. на Началник отдел „Център за наблюдение на риболова“- гр. В., към ГД „Рибарство
и контрол“ в ИАРА, с което за нарушение на чл.45, ал.3, на основание чл.80, ал.1 от
Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева. Моли се от
съда да постанови решение, с което да се отмени издаденото постановление като
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание
жалбата се поддържа. Ангажират се доказателства.
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за
неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за
нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, намира следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност,
1
съгласно представената заповед.
От приложеният по делото АУАН № В 3352/20.12.2021 г. е видно, че същият е
съставен за това, че на 16.11.2021 г. в Центъра за наблюдение на риболова, по данни от
Системата за наблюдение на риболовните кораби с експортна снимка и следа на РК ВН
...., е установено, че риболовния кораб е позициониран в пристанище Несебър с
последни данни за активност в 20.25 ч. на 15.11.2021 г. След проверка в алтернативната
система за наблюдение на корабите, оборудвани с AIS /система за автоматично
разпознаване/, било констатирано, че риболовен кораб ВН .... бил напуснал
пристанище Несебър в 07.08 ч. с изключено бордово оборудване за сателитно
проследяване, и е извършил риболовен рейс, приключил в 13.00 ч. с акостиране в
пристанището. На 16.11.2021 г., в 12,11 ч., капитана на кораба бил уведомен от
дежурния оператор на Центъра, че проследяващото устройство е изключено. Въпреки
това капитана не включил устройството и се прибрал в пристанище Несебър с
изключено устройство и с улов, деклариран в нарочна декларация. С това била
нарушена нормата на чл.45, ал.3 от ЗРА. Административно- наказващият орган счел,
че деянието е извършено виновно и издал атакуваното наказателно постановление.
В хода на съдебното производство бяха ангажирани гласни доказателства в
лицето на св.К.- актосъставител, който потвърди изложените по- горе и залегнали в
АУАН и в НП факти. Обяснения даде и управителя на дружеството- жалбоподател-
Х.С., който е и капитан на кораба. Последния посочи, че при напускане на
пристанището е включил системата за наблюдение, индикация за което било
светването на три зелени лампи. След като са му се обадили, че устройството не е
включено, същият отново бил рестартирал устройството и светлинните индикатори
отново светнали. Управителят сочи, че с въпросните устройства имало множество
софтуерни и други проблеми, за което ИАРА била многократно сезирана.
С оглед на изложеното по- горе съдът намира за доказано обстоятелството, че
риболовен кораб ВН .... е напуснал пристанището на 16.11.2021 г. с изключено
проследяващо устройство в нарушение на чл.45, ал.3 от ЗРА. Видно от представените
лицензия и договор, „С.“ ООД отговаря за следгаранционната поддръжка на тези
устройства. За въпросният риболовен кораб представител на дружеството е посетил
кораба на 16.11.2021 г. в 13,10 ч., след завръщането му в пристанището, по повод
подаден сигнал за неработещ риболовен дневник. На място действително се
установила неизправност в таблета, като същия бил демонтиран и взет в сервиз. Не бил
установено проблем в работоспособността на FVMS устройството. Посочено е, че в
СНРК били налични рапортувания през това устройство с VMS данни за риболовните
маршрути на кораба, като последния такъв бил на 16.11.2021 г. в 23:54:57 ч.
Всичко това налага извода, че устройството е било технически изправно към
момента на напускане на риболовния кораб и отплаването му на 16.11.2021 г. в 07.08
2
ч., тъй като същото е подавало данни за това както предходния ден, така и на
16.11.2021 г. вечерта в 23:54:57 ч., когато риболовния кораб очевидно отново е
предприел пътуване по риболовен маршрут, данни за който са били подадени именно
от това устройство. Това предполага, че и във времевия период от 07.08 ч. до 13.00 ч.
на 16.11.2021 г. устройството е било в състояние да излъчва сигнал и да подава
информация, стига да е било включено. Доказателства в обратната насока не се
ангажираха, поради което се налага извода за извършено нарушение по чл.45, ал.3 от
ЗРА. Цитираната разпоредба забранява напускането на акваторията на пристанищата
от риболовни кораби без функциониращо или с изключено бордово оборудване за
сателитно проследяване, което в случая е било факт.
Въпреки това, обаче, съдът намира, че издаденото наказателно постановление
следва да бъде отменено на друго основание. Както бе посочено по- горе чл.45, ал.3 от
ЗРА запретява напускането на пристанищата от риболовни кораби без функциониращо
или с изключено бордово оборудване за сателитно проследяване. Ал.1 на същата
норма предвижда собствениците на риболовни кораби с дължина минимум 12м. да са
длъжни да монтират на тях и да поддържат в изправно състояние бордово оборудване,
свързано със системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби. В този
смисъл за да е съставомерно напускането на пристанището с изключено устройство за
проследяване, следва да е налице задължение за монтиране на такова оборудване на
съответния кораб. Такова задължение според ал.1 имат само собствениците на
риболовни кораби с дължина над 12 м. В противен случай, дори и да има монтирано
такова устройство на кораба, напускането на пристанището с изключено или
нефункциониращо устройство не е административно нарушение по чл.45, ал.3 от ЗРА.
В случая нито в АУАН, нито в НП се твърд и е посочено, че се касае за риболовен
кораб с дължина минимум 12 м., още по- малко са ангажирани доказателства в тази
насока. Единствената индивидуализация на риболовният кораб е „ВН ....“, вероятно
това е вид регистрационен номер. Само от тази информация, обаче, не може да се
направи дори и предположение за някаква характеристика на кораба, още по- малко за
неговата дължина, което е релевантното в случая.
На следващо място, както в АУАН, така и в НП, не е посочено въз основа на
какви доказателства е прието от наказващият орган, че отговорността следва да се носи
именно от дружеството- жалбоподател. Субект на нарушение по чл.45, ал.3 от ЗРА
може да бъде собственик, ползвател, който следва да бъде едноличен търговец или
юридическо лице съобразно предвиденото в чл.80, ал.2 от ЗРА. По отношение на
дружеството- жалбоподател не съдържат никакви дори твърдения в АУАН и в НП
какво е неговото отношение към риболовния кораб. Нещо повече, в титулната част на
НП е посочено, че дружеството се представлява от лицето Х.С. в качеството му на
управител, собственик и капитан на кораба. От така изписаното се навежда извода, че
собственик на риболовния кораб ВН .... е физическото лице Х.С., който същевременно
3
е и капитан, и управител на „Д.Ф.“ ЕООД. Физическо лице, обаче, съобразно
постановката на чл.80, ал.2 от ЗРА, не може да бъде санкционирано.
С оглед на всичко изложено по- горе съдът намира, че от страна на
наказващият орган, в чиято тежест е, не се доказа по безспорен начин, че е налице
задължение риболовния кораб да напуска пристанище с включено проследяващо
устройство, както и че дружеството- жалбоподател следва да е наказателно
отговорното лице в случая. Както бе посочено, тези факти дори не се твърдят от страна
на санкциониращия орган. Ето защо атакуваното постановление следва да бъде
отменено.
С оглед изхода следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за
присъждане на сторените разноски. Видно от представеният списък същите се
претендират в размер на 750 лв.- адвокатско възнаграждение, за прекомерността на
което бе направено своевременно възражение от страна на наказващия орган, което
съдът намира за основателно. Делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност, проведени са само две заседания, поради което настоящата инстанция счита,
че заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и същото следва да
бъде намалено до размера на 370лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл. 18, ал.4
вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, действала към датата на подписване на договора за правна помощ-
26.06.2022 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Ц02-02/22.03.2022 г. на Началник
отдел „Център за наблюдение на риболова“- гр. В., към ГД „Рибарство и контрол“ в
ИАРА, с което за нарушение на чл.45, ал.3, на основание чл.80, ал.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите /ЗРА/, на „Д.Ф.“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес
на управление в гр. В., е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА ИАРА да заплати на „Д.Ф.“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес
на управление в гр. В., сумата от 370 лв., представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4