№ 447
гр. Благоевград, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500210 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Окръжният съд е сезиран с частна жалба от „П...“ А., подадена срещу разпореждане №
33 от 20.01.2022 г., постановено по частно гражданско дело № 1768 от 2021 г. на
Районен съд Петрич, с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу И. Ч. Ш., за вземания по
договор за издаване на кредитна карта № * от 12.07.2007 г. В жалбата се твърди, че
разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи и аргументи в
такава насока. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и издаване на заповед по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист.
Частната жалба е редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
За да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
районният съд е приел, че съществува противоречие относно обстоятелствата, касаещи
надлежното подновяване на кредитния договор, и сегашното му валидно действие. От
т. 3 на договора вр. т. 36.1 на приложимите тогава общи условия към него ставало
ясно, че срокът му е бил до 12.07.2009 г., с възможност за многократно автоматично
удължаване с нов 1-годишен период, ако никоя от страните не го прекрати до неговото
изтичане. От т. 36.3 вр. т. 28, б. „а“ на общите условия се изяснявало още, че правото
на ползване на кредита се прекратява, ако кредитополучателят е допуснал забава в
плащането на дълга, надвишаваща 150 календарни дни. Последните общи условия, на
които се позовавал кредиторът, не били меродавни, защото са приети по-късно.
1
Съобразно данните от извлечението от счетоводните книги на банката-заявител,
просрочието на кредита започнало на 19.03.2019 г., при което упоменатият 150-дневен
срок изтекъл на 16.08.2019 г. Така пролонгацията на кредитната сделка, поддържана от
заявителя, след настъпването на последната визирана дата се явявала необяснима. В
извлечението липсвало и удостоверяване кога /в какъв период/ и как са били
извършени усвояванията на кредитния лимит от страна на кредитополучателя, които са
довели до формирането на търсената главница от 1000 лева. Вместо това били
отразени всички негови ползвания, които са на много по-голяма обща стойност. Тези
данни били особено важни, тъй като имали пряко отношение към преценката дали
главното вземане на заявителя съществува в искания размер и е изискуемо. Налице
била и неяснота относно предсрочната изискуемост на кредита. Така очертаните
непълноти и противоречия не можели да се приемат за несъществени, тъй като било
очевидно, че имат пряко отношение към проблема налице ли е, по смисъла на чл. 418
от ГПК, надлежно удостоверяване на изискуемо вземане спрямо длъжника. Един от
аргументите, обосноваващи допустимостта банковите институции да ползват
облекчения ред на чл. 417, т. 2 от ГПК за снабдяване с изпълнителен лист за вземания,
чието съществуване не е установено с влязъл в сила съдебен акт, бил свързан именно с
особените и завишени изисквания към извършваната от тях финансово-счетоводна
дейност и към нейното документиране. Не можело да има съмнение, че за успешното
провеждане на конкретно производство по чл. 417, т. 2 от ГПК, документите,
депозирани от банката-заявител, трябвало изключително прецизно, коректно, точно и
безпротиворечиво да отразяват съответните счетоводни данни, установяващи
съществуването на претендираното вземане, а в казуса това не било така.
Разпореждането е правилно. Окръжният съд споделя мотивите, изложени от първата
инстанция. Налице са посочените от районния съд съществени противоречия между
данните, съдържащи се в заявлението и извлечението, и данните от останалите
документи, представени от банката. Твърденията за действие на договора до 12.07.2022
г. наистина не кореспондират с текста на т. 28, б. „а“ вр. т. 36.3, предл. 2 от
приложимите общи условия, който поставя съществуването на контракта в зависимост
от настъпването на обективен юридически факт, стоящ извън волята на банковата
институция, а именно - изтичането на определен срок след изпадането на длъжника в
забава. Няма смесване на предсрочната изискуемост с прекратяването на договора.
Едно и също юридическо събитие може да бъде основание както за предсрочна
изискуемост на кредитните задължения, така и за преустановяване на действието на
договора и съответните последици от това. Наистина се касае за особено важно
несъответствие между заявлението и общите условия, което не позволява пълноценна
проверка на съществуването на вземанията, претендирани от страна на банката.
Налице е и неяснота досежно формирането и начисляването на наказателната лихва
/неустойката/ - данни в подобна насока липсват както в заявлението, така и в
2
извлечението. Предсрочната изискуемост на кредита също поставя редица
въпросителни. С поканата, връчена на 18.08.2021 г., банката не е обявила вземанията
си за предсрочно изискуеми, а само е информирала длъжника, че ще го стори в един
бъдещ времеви момент. Последното, по нейни твърдения, се е случило на 09.12.2021 г.,
т. е. близо 3 месеца по-късно, и няма спор, че не е съобщено на Ш.. Този начин на
действие обаче не кореспондира с изложеното в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир
Влахов и Тотка Калчева, съгласно което, за да бъдат изискуеми съответните вземания
към момента на подаване на заявлението, трябва длъжникът преди това да е узнал за
вече обявената предсрочна изискуемост, а в настоящия казус такова негово
уведомяване не е направено. В резултат на това не се установява настъпването на
предсрочната изискуемост на вземанията в заявените им размери и тяхното възникване
на предявеното основание. Не е налице и изискващото се изключително прецизно,
коректно, точно и безпротиворечиво отразяване на съответните счетоводни данни в
документите, депозирани от банката. Районният съд правилно е отхвърлил нейното
заявление.
Частната жалба се оказа неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.
Съгласно т. 5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева,
настоящото определение няма да подлежи на касационен контрол.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „П...“ А., подадена срещу
разпореждане № 33 от 20.01.2022 г., постановено по частно гражданско дело № 1768 от
2021 г. на Районен съд Петрич.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3