МОТИВИ към присъдата по НОХД
№ 3419/2013 г. на ВРС І състав.
Против подсъдимия К.А.И., Варненският районен прокурор е възвел
обвинение по чл.131а, пр.2, вр. чл.129,
ал.1 от НК, за това, че на 21.02.2012г., в гр. Варна, в Затвора - Варна, при
условията на опасен рецидив, причинил на Д.Й.Д. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на дясната долночелюстна става, което е обусловило трайно затруднение
във функцията на дъвченето и говора за период не по-малък от 4 месеца.
Преди даване ход на съдебното
следствие, пострадалия Д.Й.Д. е предявил граждански иск
срещу К.А.И. за сумата от 5000 лева, представляващи нанесените му неимуществени
вреди в резултат на деянието по чл.131а, пр.2, вр. чл.129, ал.1 от НК.
Съдът е приел за съвместно
разглеждане в наказателния процес така предявения граждански иск и е
конституирал пострадалия като граждански ищец по делото.
Пред съда подс.
И. сочи, че не е нанасял телесна повреда на св. Д., а такава му е била нанесена
в предходен момент от време от друг лишен от свобода.
В последната си дума подс. И. заявява, че не е извършил престъплението и моли да
бъде оправдан.
В пледоарията си по съществото на делото
представителя на ВРП счита фактическата обстановка за установена такава,
каквато е описана в обвинителния акт. Моли съда, след като признае подсъдимия
за виновен по възведеното му обвинение, да наложи наказание лишаване от свобода
за срок от две години.
Гражданския ищец моли съда да уважи изцяло предявения граждански
иск.
Защитника на подс. И. моли съда да признае подсъдимия за невинен по
възведеното обвинение, считайки , че по делото не са събрани категорични
доказателства той да е нанесъл на пострадалия
телесна повреда. Алтернативно
изразява позиция, че следва да се определи наказание към минималното , предвидено
в закона.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
През 2012г. св.
Д. и подс.
И. се намирали в Затвора в гр. Варна, където изтърпявали наказания
"Лишаване от свобода". Между двамата били установени конфликтни отношения.
На
21.02.2012г., през деня, в присъствието на св. Х. ***, св. Д. влязъл в помещенията на 1 -ва група на Затвора - Варна, за да вземе свои лични вещи.
В същото време в тези помещения се намирали подс. К.И., както и други временно лишени от свобода лица,
сред които св. А. и св.
Ч..
При това между подс. И. и
св. Д. възникнал словесен конфликт,
който впоследствие прераснал и във физически - подс. И.
се приближил до св. Д. и му нанесъл силен удар с юмрук в областта на дясната
лицева половина.
След намесата на св. Х. конфликта между двамата бил
преустановен, като св. Д. бил отведен за оказване на медицинска помощ в
медицинския център при Затвора - Варна, тъй като вследствие на удара почувствал
силна болка в областта на долната челюст и дясното ухо.
От заключението на назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза
се установява, че в резултат на нанесения удар, на 21.02.12г., св. Д.Д. е получил счупване на долната челюст в областта на
дясната долночелюстна става. Това увреждане е
обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за период не
по-малък от 4-месеца.
От
заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че подс. К.А.И. страда от смесено личностово
разстройство с елементи на емоционална нестабилност- експлозивен вариант и антисоциалност. Разстройство на личността и поведението и
по-точно от вида емоционално нестабилна личност, импулсивен тип. Към момента на
извършване на деянието - 21.02.2012г. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От изготвената съдебно-психиатрична и психологична
експертиза е видно, че към момента на извършване на деянието - 21.02.2012г. И.
не е бил в състояние на Физиологичен афект. Неговата личност -емоционално
нестабилна обуславяща лесна раздразнителност, импулсивност и нисък самоконтрол
в ежедневието са причината за неговото поведение.
Видно
от изготвената впоследствие съдебно- психиатрична експертиза подс. И. страда от смесено личностово
разстройство с елементи на диссоциалност и
емоционална лабилност, параноидно личностово
разстройство. Към момента на изготвяне на заключението по експертизата подс. И. може да носи наказателна отговорност.
От заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза по
отношение на Д.Д. се установява, че същия страда от
разстройство на личността и поведението и по-точно от Емоционално нестабилна
личност, импулсивен тип. Към момента на освидетелстването и към момента на
деянието срещу него на 21.02.2012г. е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да дава годни свидетелски показания.
От заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза по
отношение на С.Л.Д. се установява, че при същия е налично разстройство на личността
и поведението, което не е психично заболяване в тесния смисъл на понятието.
Същия е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, както
и да дава достоверни показания.
Видно от свидетелството за съдимост на
подс. И., той е осъждан
многократно за извършени умишлени престъпления от общ характер.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства: показанията на разпитаните в с.з. свидетели Ч.;
А.; Х.; З.; Д.; Д. и Г.; приобщените по реда на
чл.281 от НПК писмени доказателства от досъдебното производство.
Съдебно-медицинската експертиза сочи на вида и характера на нанесената телесна
повреда. Съдебно- психиатричните експертизи установяват вменяемостта на
обследваните лица. Изброените доказателства са безпротиворечиви.
Същите кореспондират помежду си, като взаимно се допълват и извеждат
установената от съда фактическа обстановка.
Преди
да приеме за установена изложената фактическа обстановка, съдът прецени
обясненията на подс. И., съобразно които той не е
нанесъл телесната повреда на св. Д., а това е сторил друг лишен от свобода –
св. Д..
Съдът намери, че не следва да се кредитира
версията на подс. И., тъй като същата не се подкрепя
от нито едно от доказателство. Напротив- всички събрани по делото доказателства
сочат, че на 21.02.2012г. именно подс. И. е нанесъл
удара на св. Д. и му е причинил средна телесна повреда.
В
насока да установят тези факти са показанията на всички гореизброени свидетели,
като от разпита на самия пострадал св. Д. се установява, че именно подс. И. го е ударил и му е нанесъл телесната повреда.
Показанията
на този свидетел се подкрепят от показанията на св. Ч. и св. А., които са
очевидци на деянието и споделят пред съда преките си впечатления от случилото
се между св. Д. и подс. И..
В
унисон с показанията на св. Ч. и св. А. са показанията на св. Х., който се е
намирал в помещението в качеството си на надзирател. Този свидетел не е
възприел пряко удара, нанесен от подс. И. на св. Д.,
но сочи на възникналия конфликт, както и на спречкването между подс. И. и св. Д., при което е имало физически контакт
между двамата като подс. И. приближил до св. Д. и
може би го блъснал.
В
показанията си св. З. *** сочи, че след сбиването била посетена от св. Д.,
който споделил с нея своите оплаквания и тя издала направление за изследвания.
По
делото депозира показания св. Д., който е сочен за извършител на деянието , но
този свидетел категорично отрича да е автор на нанесената телесна повреда на
св. Д..
С
цел установяване на тезата на подс. И. съдът е
изискал справки от МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД и Затвора – Варна, касаещи
времето, сочено от него като такова на нанасяне на телесната повреда на св. Д.
от св. Д..
Видно
от постъпилите отговори, в МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД не е постъпвал за лечение
и не е регистриран в журналите на отделение Спешна медицина св. Д. за период
01.06.2011г. – 31.12.2012г.
За
период 01.06.2011г. – 31.12.2012г. в журнала на Затвора – варна не е
регистрирано телесно увреждане / счупване на череп/ на св. Д..
За
същия период е регистриран инцидент между св. Д. и друг лишен от свобода, но
тогава не е констатирано телесно увреждане.
Приложените
към справката копия от наказателна преписка, приключила със заповед
№141/13.03.2012г. установяват, че на 21.02.2012г. между св. Д. и подс. И. е възникнал инцидент, провокиран от Д., при което подс. И. удря св. Д..
Така,
въз основа на постъпилите по делото писмени доказателства може да се сформира
извод за настъпил само един инцидент между св. Д. и друг, временно лишен от
свобода, при което на Д. да е била нанесена телесната повреда, предмет на
обвинението.
След
като кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, включително и
тези, сочени от подсъдимото лице, които
установяват тезата на обвинението, съдът намери за установена фактическа
обстановка ,сочеща именно подс. И. като автор на
вмененото му във вина деяние.
С оглед на така установеното съдът прие, че подсъдимия К.А.И. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131а, пр.2, вр. чл.129, ал.1 от НК, за това, че на 21.02.2012г., в гр.
Варна, в Затвора - Варна, при условията на опасен рецидив, причинил на Д.Й.Д.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта
на дясната долночелюстна става, което е обусловило
трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за период не по-малък от
4 месеца.
Преди да приеме, че подс. И. е осъществил състава на престъплението от
обективна и субективна страна, съдът прецени възразеното
от защитата, че не са налице категорични доказателства досежно
фактическата обстановка. Доколкото анализ на доказателствата беше извършен по-
горе и съдът намери, че от всички събрани гласни и писмени доказателства се
установява фактическата обстановка, изложена в мотивите, не следва да се
преповтаря анализа на доказателствения материал.
Обект
на престъплението: обществените отношения, осигуряващи и охраняващи здравето и телесната
неприкосновеност на личността.
От обективна страна деянието
е извършено чрез действия, изразяващи се в нанасяне на удар от подс. И. в областта на дясната долночелюстна
става на пострадалия Д.. В следствие на това на св. Д. е била причинена
средната телесна повреда, изразила се в счупване на долната
челюст в областта на дясната долночелюстна става,
което е обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за
период не по-малък от 4 месеца.
Субект : пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна деянието
е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал,
че с действията си ще нанесе телесна повреда на пострадалия, но въпреки това
свое знание е насочил действията си към
нанасяне на удар с юмрук в челюстта на св. Д.. Подсъдимият е искали и целял
настъпването на съставомерния резултат – да нанесе
телесна повреда на св. Д..
Причини за
извършване- слаби емоционални и волеви задръжки. Установени лоши
взаимоотношения в условията на пребиваване в Затвора.
Квалификацията на
деянието по чл.131а пр.ІІ от НК се определя от предходната съдимост на подс. И. – С присъда № 25 от 19.02.2010г.,
влязла в сила на 09.03.2010г. по НОХД № 1492/09г. по описа на ОС - Варна, за
деяние по чл.213а, ал.З, т.7, вр. ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.58а, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание
"Лишаване от свобода" за срок от 4г. и 6 месеца, при строг режим. С
Присъда от 23.09.2010г., влязла в сила на 09.10.2010г. по НОХД № 1289/10г. по
описа на PC - Варна, за деяния по чл.144, ал.З, вр.
чл.26, ал.1 и чл.54 от НК му е било наложено наказание "Лишаване от
свобода" за срок от 1г., при общ режим. Предвид на факта,
че сроковете по чл.30 от НК не са изтекли, извършеното от подс.
И. попада в хипотезата на чл.29 ал.1 от НК и се явява извършено при условията
на опасен рецидив.
При определяне на наказанието
на подсъдимия съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното
деяние, която определи към средната за този вид престъпления, предвид на обстоятелствата
на извършване на престъплението- подс. И. е нанесъл
телесната повреда на св. Д., изтърпявайки наказание „лишаване от свобода“ ,
пред очите на надзирател – св. Х. и на други временно лишени от свобода лица -
св. Ч. и св. А..
Съдът
прецени и обществената опасност на дееца, като взе предвид:
Отегчаващи
отговорността обстоятелства- видно от показанията на разпитаните по делото
свидетели Д., Ч. и Д. подс.И. е конфликтна личност,
упражняваща физическо и психическо насилие над по- слабите лишени от свобода ,
което се преценява от съда като лоши
характеристични данни.
Съдът
не преценява предходната съдимост на подс. И. като
отегчаващо отговорността обстоятелство, доколкото същото определя квалификация
на деянието като „опасен рецидив“ и предвижда засилена наказателна репресия на
това основание.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Изложените съображения мотивираха съда да наложи наказание на подс. И. при наличие на отегчаващо отговорността
обстоятелство, над минималния размер, а именно: на осн.
чл.131а пр.ІІ вр. чл.129 ал.1 и чл.54 от НК :
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ.
За да
определи режима на изтърпяване на наказанието съдът взе предвид разпоредбата на
чл.60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, съгласно които на рецидивистите, се определя
„строг режим” и същите изтърпяват наказанието си в затвор.
По този начин и с това
наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на генералната и специална
превенция.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
:
За да определи размера на уважената част от гражданския иск за
нанесени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.131а предл.ІІ вр. чл.129 ал.1 от НК,
съдът взе предвид , на първо място, че от доказателствата по делото безспорно е
установено, че на 21.02.2012г., в гр. Варна, в Затвора - Варна,
при условията на опасен рецидив, подс. И. е причинил
на Д.Й.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в
областта на дясната долночелюстна става, което е
обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за период не
по-малък от 4 месеца.
Посредством показанията на
св. Ч. и св. А. и посредством заявеното от самия пострадал е установено, че
вследствие на нанесената му телесна повреда пострадалият е претърпял в
значителна степен болки и страдания, които са отшумявали с продължителност във
времето.
Съдът, като взе предвид
горното, намери, че следва да уважи предявения граждански иск в размер от 2000
лева и именно този размер ще овъзмезди пострадалия за
претърпените от него болки и страдания в резултат на деянието по чл.131а предл.ІІ вр. чл. 129 ал.1 от НК.
Съдът отхвърли предявения граждански иск в останалата му част до сумата от 5000
лева, като неоснователен.
Съдът възложи направените
деловодни разноски на подсъдимия и държавна такса върху уважения размер на
предявения граждански иск, съобразно чл.189, ал.3 от НПК.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: