Определение по дело №308/2021 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 158
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 2 август 2021 г.)
Съдия: Веселина Петкова Вълева
Дело: 20211010600308
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 158
гр. гр. София , 02.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито
заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Галя Ив. Георгиева

Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Веселина П. Вълева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600308 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.270, ал.4 от НПК.
Предмет на въззивната проверка е протоколно определение на
Специализирания наказателен съд, 5-ти състав постановено на 14.07.2021 г.
по нохд № 4163/2018 г. по описа на същия съд. С посочения по-горе съдебен
акт е изменена мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимия
Г. К. ХР. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, която е постановено
да бъде изпълнявана на адрес в гр. С., ж.к. „Д.-1“, бл.х, вх.х, ет.хх, ап.хх. На
основание чл.62, ал.6 от НПК е разпоредено спазването на забраната,
въведена с мярката за неотклонение да бъде контролирана чрез средство за
електронно наблюдение по реда на чл. 262 - чл. 275 ЗИНЗС.
В предвидения от закона срок определението е атакувано от
представителя на Специализираната прокуратура, който в депозиран частен
протест е очертал незаконосъобразност и немотивираност на постановения
съдебен акт. Обръща се внимание на тежестта на престъпленията, в
извършването на които подсъдимият Х. е признат за виновен с присъда от
22.03.2021г. по НОХД № 4163/2018 г. по описа на СпНС. Изразява се
несъгласие с оправдаването на Х. по вмененото му с обвинителния акт тежко
умишлено престъпление по чл. 116, ал.1. т.6, т.9, т.10 и т.12, вр. чл.115, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1,б.„а“ и б.„б“ от НК, срещу което
прокуратурата е подала и съответен протест. Навежда се, че инкриминираните
деяния били извършени от Х. при условията на „опасен рецидив“, като
същият е бил многократно осъждан за тежки умишлени престъпления против
собствеността, за които е търпял и ефективни наказания „лишаване от
свобода“. Твърди се, че не са налице нови обстоятелства, налагащи изменение
на мярката за неотклонение на подсъдимия от "задържане под стража" в по-
1
лека.
Иска се отмяна на определението на СпНС и постановяване на ново, с
което искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Х. и
неговия защитник да бъде оставено без уважение.
Възражения от страна на подсъдимия и защитата не са постъпили в
установения от закона срок.
Въззивната инстанция, с оглед задължението й да се произнесе по
частния протест, като се запозна с данните по делото и с мотивите на
атакуваното определение, намери следното:
Протестът пред АСНС е подаден в законоустановения 7-дневен срок от
активно легитимирана страна и е процесуално допустим. Разгледан по
същество е неоснователен.
В открито съдебно заседание, проведено на 14.07.2021г.
първостепенният съдебен състав е уважил направеното искане от защитника
на подсъдимия Г. К. ХР. за изменение на мярката за неотклонение от
„Задържане под стража“ в по-лека такава. СНС се е мотивирал с изтеклият
период на задържане на подсъдимия, които е намалил в значителна степен
риска от извършване на престъпление. Приел е още, че подсъдимият е имал
безупречно процесуално поведение в хода на съдебното следствие и в местата
за лишаване от свобода. В мотивите на определението е посочено и
обстоятелство от личен характер, изразяващо се в недобро здравословно
състояние на бащата на подсъдимия Х., обуславящо необходимост от
полагане на непосредствени грижи.
При проверка на обжалваното определение настоящата инстанция
приема, че същото е правилно и обосновано. Съображенията за това са
следните:
С присъда на СНС, 5-ти състав, от 22.03.2021 г. Г.Х. е бил признат за
виновен в извършването на престъпления при условията на реална съвкупност
по чл. 321, ал.3, т.2 вр.ал.2 от НК, за което му било определено наказание в
размер на седем години „Лишаване от свобода“, и по чл. 131а, вр. чл.131, ал.1,
т.5 и т.9, вр. чл.128, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК, за което му
било определено наказание осем години „Лишаване от свобода“. На
основание чл.23 от НК първоинстанционният съд е определил общо най-
тежко наказание в размер на осем години „Лишаване от свобода“ при строг
режим. С постановената присъда СНС е оправдал подсъдимия Х. по
въведеното с обвинителния акт престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, т.9, т.10 и
т.12, вр. чл.115, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 29, б. „а“ и б. „б“ от НК.
В мотивите на постановеното определение от 14.07.2021г. е посочено,
че подсъдимият Х. е търпял наложената мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ повече от четири години, която действала от 30.01.2018г., като е
уточнено, че същият е бил задържан и преди това за екстрадирането му от
2
Република Сърбия и предаването му на българските власти за съдене за
визираните по-горе престъпления. Предвид посоченото, въззивният състав
споделя решаващия извод на първостепенния съд, че към настоящия момент,
с оглед на характера и тежестта на инкриминираните деяния, за които е
постановена присъда, продължава да съществува реална опасност
подсъдимият Х. да извърши престъпление, която обаче е редуцирана, предвид
продължителния период на задържане на същия от над четири години, който
представлява повече от половината от определеното на Х. общо най-тежко
наказание в размер на осем години „Лишаване от свобода“. При тези
съображения правилно в проверяваното определение е преценено, че са
налице обстоятелства, които да налагат смекчаване процесуалното положение
на подс. Х. в следващата по лека мярка за неотклонение: „Домашен арест“.
Правилно сред тези обстоятелства, СНС е посочил и безупречно поведение на
подс. Х., както в хода на съдебното следствие, така и в затвора в гр. Белене,
видно от представените заповеди за награждаване за примерно поведение в
затвора в гр. Белене и от удостоверения за завършени курсове.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира за необходима и
пропорционална определената мярка за неотклонение „Домашен арест“,
която да бъде контролирана чрез средство за електронно наблюдение по
отношение на подсъдимия Г.Х., за обезпечаването на нуждите в
производството.
Водим от горното и на основание чл. 345 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СНС, 5-ти състав от 14.07.2021 г., по
НОХД № 4163/2018 г., с което е изменена на мярката за неотклонение на
подсъдимия Г. К. ХР. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3