Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 03.05.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на трети май
през две хиляди и седемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря С.Ц.
като разгледа докладваното от
съдия Томова гражданско дело № 2722 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за
защита от домашното насилие.
В Плевенският районен съд е постъпила молба от А.А.А. с ЕГН **********,***7
срещу А.А.С. с ЕГН **********, с.адрес, в която се твърди, че ответника е баща
на молителката. Излага се, че от около шест години ответника живеел в жилище,
собственост на молителката, а тя пребивавала основно в къщата си на село. През
този период се грижела постоянно за баща си и му осигурявала всичко, от което
имал нужда. Излага се, че поради здравословното си състояние, молителката
продала имота си на село и се върнала да живее в жилището си в *** за
постоянно. Сочи се, че баща й не бил доволен от този факт и от 30.01.2017г.
започнал да я тормози психически постоянно, като искал тя да напусне
апартамента. След пореден скандал от негова страна на 08.02.2017г., молителката
напуснала апартамента и отишла да живее на квартира. Излага се, че на
01.04.2017г. се прибрала отново в имота си и проблемите с баща й отново
започнали. Твърди се също, че на
14.04.2017г. ответника започнал да се кара с молителката и казал, че тя му
пречи да живее и щял да я убие, че той я бил създал и имал право да й отнеме
живота. Това много я разстроило и се обадила на сестра си, т.к. се страхувала
да остане в жилището си. Сочи се, че сестра й дошла със съпруга си да я
приберат, като пред тях ответника отново заявил, че ще лиши молителката от
живот, като я изхвърли през терасата. След този скандал тя получила
хипертонична криза и не се чувствала добре, като от тогава живеела в дома на
сестра си.
С молбата се отправя искане за предприемане на
мерки за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие спрямо
молителката А.А.А., както следва: 1.задължаване
на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и 2.отстраняването
му от съвместно обитаваното жилище, находящо се на адрес ***, ***.
Ответникът А.А.С., лично и чрез *** – назначен за
осъществяване на правна помощ по делото, ангажира становище за неоснователност
на молбата. Оспорва твърдените от молителката факти за отправяни заплахи спрямо
нея.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата,
намира за установено следното:
От приложения препис на
удостоверение за раждане се установява, че ответника *** е баща на молителката А.А..
Безспорно е по делото, че страните са обитавали към м.април 2017г. едно
жилище, находящо се в ***, ***, което е собственост на молителката, видно от
приложеното копие на нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и *** на нотариус с рег.016 на НК.
От представения препис на сигнал от молителката А.А.,***-1933/18.04.2014г.
е видно, че същата е подала жалба срещу ответника за отправени от баща й
заплахи срещу нея на 14.04.2017г.
Молителката е приложила и изискуемата се по
реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН декларация, в която декларира обстоятелствата,
които са изложени в молбата: че на 14.04.2017г. възникнал конфликт с ответника А.С.,
при който той започнал да крещи, казвайки, че ще я убие, т.к. му пречела да
живее в жилището; че той я е създал и имал право да я унищожи; че неговият
живот бил свършил, но нямало да си отиде сам, а щял да я изхвърли от терасата.
От приложеното свидетелство за
съдимост е видно, че ответника не е осъждан.
Ангажирани са и гласни доказателства
от страна на молителката. Свидетелят *** излага в показанията си, че е съпруг
на сестра на молителката и дъщеря на ответника. Твърди, че на 14.04.2017г.,
около 19.00часа, съпругата му казала, че молителката А.А. се обадила и казала,
че баща й искал да я убива и била много разстроена. В отговор на това обаждане,
*** отишъл със съпругата си в дома, в който живеели страните по спора. Сочи, че
пред тях молителката казала, че баща й я заплашвал да я убие и да я изхвърли
през терасата, което я притеснявало много. *** излага още, че непосредствено
след това в стаята при тях влязъл и ответника А.С., който при проведения
разговор за причините, поради които са дошли, отново казал „ще я убия, ще я
премахна, аз съм я създал, аз ще я лиша от живот“. Свидетелят сочи също, че
след развилата се ситуация със съпругата му решили да приберат молителката в
дома си, т.к. се притеснявали да не се случи нещо.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 2 от Закона за защита
от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били
в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които
обитават едно жилище. А съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗЗСДН, молбата за
издаване на заповед се подава в срок от един месец от акта на домашно насилие.
В настоящият случай се
търси защита за лице, попадащо в законоустановения кръг по чл.3 от ЗЗДН и
молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10 от ЗЗДН, броен от датите, на
които се сочи, че е упражнено насилието.
Въз основа на приложената
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и
показанията на свидетеля ***, съдът приема за установено, че на 14.04.2017г.
ответника А.С. е упражнил психическо насилие спрямо молителката А.А.. Като
такова могат да се квалифицират отправените към нея по време на развил се
конфликт изрази, че ще я убие, че той я е създал и имал право да я унищожи,
които след това били повторени и пред свидетеля *** и съпругата му. Съдът
счита, че на фона на влошените отношения между страните, тези заплахи са от
естество да породят страх у молителката за здравето и живота й, още повече, че с
оглед площта на жилището, което обитават, се налага да спят в една стая с
ответника.
По смисъла на чл.13, ал.3
от ЗЗДН обсъдената декларация е доказателство за изложените в нея обстоятелства
и сама по себе си е достатъчна за издаване на заповед за защита на пострадалото
лице. В случая тези обстоятелства се установяват и от събраните гласни
доказателства. В същото време ответника не е ангажирал доказателства, оборващи
декларираното от пострадалата и установеното от свидетелските показания.
Предвид изложеното, съдът счита, че
депозираната молба за предприемане на мерки за защита по реда на Закона за
защита от домашното насилие се явява основателна и следва да бъде уважена като
такава. Съдът счита, че адекватни се явяват мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДН, които са предложени и от молителката.
Ответникът следва да бъде задължен на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката А.А.. Тази
мярка не е обвързана с някакъв срок, а следва постоянно да се спазва от
ответника.
На основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН
ответника следва да бъде отстранен от съвместно обитаваното с пострадалата
жилище, находящо се в ***, ***. Срокът на тази мярка,
според нормата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН е от три до 18 месеца. Съдът счита, че в случая подходящ е срок от осем месеца,
в който ответника да преосмисли поведението си и да бъдат уредени по
установения в Закона ред споровете между страните, касаещи обитаваното жилище.
При този изход на процеса и на основание
чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса в
размер на 25лв. по сметка на *** и глоба в размер на 200лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание
чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН А.А.С.
с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо А.А.А.
с ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН А.А.С. с ЕГН **********
от съвместно обитаваното с А.А.А. ***7, ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА, считано от датата на
обявяване на решението – 03.05.2017г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановените мерки за
закрила на основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН.
ЗАПОВЕДТА и решението, на основание чл. 16 ал. 3
от ЗЗДН да се връчи на страните и да се връчи и изпълнява от полицейските
органи по местоживеене на молителката и на ответника.
В случай на неизпълнение на заповедта, А.А.С. с ЕГН **********, ДА БЪДЕ ЗАДЪРЖАН
НЕЗАБАВНО, на основание чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена
прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 5 ал. 4 и чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, А.А.С. с ЕГН **********, да заплати по сметка на *** глоба в размер на
200.00 лв. и държавна такса за производството в размер на 25.00 лв., както и
5.00лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред *** в 7-дневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: