№ 110
гр. Пловдив, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000904 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260330 от 12.07.2021 година, постановено по т. дело №
8/2021 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено ЗАД „А.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., район О., бул. „К.“ № 59,
със съдебен адрес гр.С. 1000, бул. „Ц.“ № 14, ет.1, Адвокатско сдружение
„С.“, чрез адв. Я.А., да заплати на С. ВЛ. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.П., ул. „Н.“ № 17, ет.4, ап.49, и настоящ адрес С., щат М., град Н.,
код ***, ул. „П.“ № 6А, със съдебен адрес гр.П., ул. „П.“ № 7, ет.2, ап.4, чрез
адв. И.Д. И., обезщетение в размер на 70 000лв. за претърпени неимуществени
вреди, в качеството й на наследник на З. И.а Х., починала на 24.02.2018г. от
ПТП, настъпило на 24.01.2018г. в гр.П. на бул. „И.“, причинено от В.Д.У. при
управление на МПС- лек автомобил Р., модел К., с рег. № ***, със сключена
застраховка ГО при ответника, ведно с обезщетение за забавено плащане на
главниците в размер на 5 969.44лв. върху сумата от 70 000лв. за периода от
06.03.2020г. до сезиране на съда на 06.01.2021г. и след тази дата до
1
изплащане на сумата.
Осъдено е ЗАД „А.“ АД, ЕИК ***, да заплати на ПОС по бюджетна
сметка на съда сумата от 3038.76лв. държавна такса за уважената част от
исковете.
Отхвърлени са предявените от АЛ. СТ. П., ЕГН **********, и СТ.
АЛ. П., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своя законен
представител майка си С. ВЛ. П., ЕГН **********, всички с постоянен адрес
гр.П., ул. „Н.“ № 17, ет.4, ап.49, и настоящ адрес С., щат М., град Н., код ***,
ул. „П.“ № 6А, със съдебен адрес гр.П., ул. „П.“ № 7, ет.2, ап.4, чрез адв. И.Д.
И., против ЗАД „А.“ АД, ЕИК ***, искове за осъждане на ответника да
заплати обезщетение от по 150 000лв. за всеки един от двамата ищци за
претърпени неимуществени вреди, в качеството им на наследици на З. И.а Х.,
починала на 24.02.2018г. от ПТП, настъпило на 24.01.2018г. в гр.П. на бул.
„И.“, причинено от В.Д.У. при управление на МПС лек автомобил Р., модел
К., с рег. № ***, със сключена застраховка ГО при ответника, ведно с
обезщетение за забавено заплащане на главниците от по 150 000 лева в размер
на по 12 791.67лв. за периода от 06.03.2020г. до датата на предявяване на
исковата молба в съда - 06.01.2021г., както и след тази дата до
окончателното изплащане на сумата.
Осъдени са АЛ. СТ. П., ЕГН **********, и СТ. АЛ. П., ЕГН
**********, малолетен, действащ чрез своя майка и законен представител С.
ВЛ. П., да заплатят на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ***, разноски за отхвърлените
искове в размер на общо 11 829.57лв. , или по 5 914.79лв. всеки един от тях.
Така постановеното решение е обжалвано с две въззивни жалби.
Ищците в първоинстанционното производство АЛ. СТ. П. и
малолетния СТ. АЛ. П., действащ чрез своята майка и законен представител
С. ВЛ. П., са обжалвали решението в частта, с която са отхвърлени
предявените от тях искове за обезщетения за неимуществени вреди в размер
на по 150 000 лева, както и акцесорните претенции за лихви за забава в размер
на по 12791,67 лева за периода от 06.03.2020 година до датата на исковата
молба 06.01.2021 година и законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на обезщетенията, както и в частта, с която двамата
ищци са осъдени да заплатят разноски на ЗАД „А.“ АД. Искането е да се
отмени решението в тези части и да се постанови ново по същество, с което
2
да се уважат исковете за обезщетения за неимуществени вреди за двамата
жалбоподатели като внуци на починалата при ПТП З. И.а Х., като съобразно
изхода на спора се измени решението и в частта за разноските, които
жалбоподателите дължат на ответника, респ. като им се присъдят разноски за
първата и за въззивната инстанция съразмерно с уважената част от исковете.
Оплакванията са за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в тази му част. Поддържа се неправилност на
изводите на съда, че със събраните доказателства, по-конкретно със
свидетелските показания не са установени изключителни взаимоотношения
между ищците и тяхната баба З. Х., както и нанесени от смъртта й болки и
страдания, които по интензитет, продължителност, степен и дълбочина е
справедливо да бъдат репарирани по смисъла на ТР 1/2016 година на
ОСНГТК на ВКС. Твърди се, че с показанията на свидетеля К. и свидетелката
Б. са установени конкретни обстоятелства за взаимоотношенията между
внуци и баба и за начина, по който те са приели нейната смърт, даващи
основание да им се присъди обезщетение за неимуществени вреди от нейната
смърт.
Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор от ЗАД „А.“ АД,
в който се изразява становище за нейната неоснователност и се иска
потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.
Развити са съображения за това, че със събраните по делото доказателства не
са установени обстоятелства извън обичайната връзка между внуци и баба,
които да обосновават материално правната им легитимация да получат
обезщетение от нейната смърт. Не ставало дума дори за традиционната за
Б. връзка между баба и внуци, с оглед на това, че те в продължение на 15
години са живеели на различни континенти, виждали са се рядко и са
контактували по телефон или интернет. При условията на евентуалност се
поддържа завишен размер на претендираното обезщетение с оглед принципа
за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, както и икономическите условия
в страната към датата на настъпване на ПТП. Изложени са и доводи, свързани
с лимита на обезщетението за неимуществени вреди, установен с
разпоредбата на § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ / ДВ бр. 101/2018/ във връзка с
чл. 439 а ал. 4 от КЗ. Твърди се освен това, че със събраните по делото
доказателства е установено съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на З. Х., изразяващо се в нарушаване на задълженията й по чл. 113 ал. 1 т. 1 и
3
чл. 114 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, което следвало да бъде взето предвид при
определяне размера на обезщетението с оглед разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от
ЗЗД. Становището на ответника е, че пешеходката е можела да забележи
автомобила, който се е приближавал отляво и зад нея, като се обърне по
посока на автомобила и да спре движението си преди да навлезе в неговия
коридор за движение, което би довело до избягване на удара.
Въззивна жалба срещу осъдителната част на първоинстанционното
решение, с която е уважен предявеният от ищцата С. ВЛ. П. иск за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка З. Х.,
както и акцесорната претенция за лихви за забава и за законната лихва от
датата на исковата молба, е подадена от ответника в първоинстанционното
производство ЗАД „А.“ АД. Оплакванията са за необоснованост и нарушение
на материалния закон при постановяване на решението в тази му част.
Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови
ново по същество, с което да се отхвърли иска на С.П., евентуално да се
намали размера на обезщетението за неимуществени вреди като прекалено
завишен, несъобразен със съдебната практика в сходни случаи, както и с
наличието на съпричиняване от страна на пострадалата. Претендират се
всички разноски за производството по делото, включително адвокатско
възнаграждение. Във въззивната жалба се поддържа съпричиняване от страна
на пострадалата на същите основания, изложени в писмения отговор на
въззивната жалба на ищците, които бяха обсъдени по-горе. Досежно
определения размер на обезщетението се твърди, че справедливият размер е
80 000 лева, колкото са изплатени от застрахователя на ищцата извънсъдебно
и който в пълна степен отговаря на изискването за обезщетяване на
конкретните неимуществени вреди за ищцата, установени по делото .
Поддържа се, че общият размер от 150 000 лева надхвърля в пъти размерите
на обезщетенията, които се присъждат в подобни случаи в съдебната
практика, както и че не е съобразен с икономическата конюнктура в страната
към момента на настъпване на ПТП.
Срещу тази въззивна жалба не е подаден писмен отговор от ищцата С.
ВЛ. П.. В проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция процесуалният й представител адвокат И.И. я е оспорил по
съображенията, изложени в писмените бележки пред първата инстанция.
4
Страните не сочат нови доказателства пред въззивната инстанция.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от
лица, имащи правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение, а именно от двама от ищците срещу решението, с което са
отхвърлени предявените от тях субективно съединени искове и от ответника
срещу решението, с което е уважен иска на С. ВЛ. П.. При подаване на
въззивните жалби е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивните жалби,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по
въведените от жалбоподателите оплаквания, подробно посочени по-горе.
Съдът намира, че първата въззивна жалба - тази на ищците АЛ. СТ. П.
и малолетния СТ. АЛ. П., действащ чрез своята майка и законен представител
С. ВЛ. П., е неоснователна по следните съображения:
Безспорно е, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че починалата на 24.02.2018 година З. И.а Х. е баба на двамата ищци А.П. и
малолетния С.П.. Те са деца на С. ВЛ. П. – дъщеря на починалата. Към
момента на смъртта си З. Х. е била на навършени 74 години. Ищцата А.П. е
била на навършени 24 години, а малолетният С.П. – на навършени седем
години.
От представените пред първата инстанция писмени доказателства/
стр. 55- 72 / се установява, че двамата ищци А. и С.П.и чрез адвокат И.Д. И.
са предявили пред ответника ЗАД „А.“АД застрахователни претенции за
изплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на тяхната баба. Застрахователното дружество е отказало да
удовлетвори претенциите им с мотива, че не е установена особено близка и
трайна житейска връзка между молителите и тяхната баба З. Х. и сериозни
5
като интензитет и продължителност морални болки и страдания, причинени
от нейната смърт, надхвърлящи обичайната мъка при загубата на близък
роднина.
Основният спорен въпрос между страните, очертан с въззивната жалба
на А.П. и малолетния С.П., действащ чрез своята майка С.П., е дали въз
основа на събраните по делото доказателства може да се направи извод, че
ищците в качеството си на внуци на починалата в резултат на ПТП З. Х. са
сред кръга на лицата, които са материално правно легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от нейната смърт.
В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по
делото и в молба вх. № 263064 от 27.01.2021 година, подадена след оставяне
на исковата молба без движение за конкретизация на обстоятелствата, въз
основа на които ищците претендират обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на своята баба, респ. майка на С.П., те са посочили, че
отношенията им с починалата са били основани на силна привързаност,
обич и уважение. Признава се обстоятелството, че през последните години З.
Х. е живеела приоритетно в Б., а ищците – в С.. Твърди се, че живеенето в
различни държави и дори на различни континенти не е пречело на ищците да
осъществяват ежедневни контакти със своята майка и баба чрез социалните
мрежи, по Скайп и Вайбър. Сочи се, че З. Х. се е снабдила със Зелена карта, за
да може да посещава дъщеря си и своите внуци в С. по всяко време на
годината, без ограничения. З. Х. се възползвала нееднократно от тази
възможност, като посещавала семейството на дъщеря си и внуците си и
пребивавала в дома им за продължителен период от време, което им
осигурявало възможност да контактуват помежду си. След раждането на
ищеца С.П. неговата баба З. останала в С. и го гледала в първите години от
живота му, научила го да говори и пише на български език. Тя била и до
своята внучка А. при нейното съзряване като човек и личност на възраст
между 16-18 години, А. споделяла с баба си своите чувства и преживявания,
въпроси и мечти и получавала от нея съвети и напътствия. Бабата
осигурявала положителни емоции на своите внуци и мечти за следващите
години от живота им, мотивирала ги към действия, себеусъвършенстване и
борбеност. Тя била тази, която осигурявала настроение, топлина и уют както
в техния дом в С., така и при посещенията им в Б. и ищците я чувствали като
неизменна част от семейството си. Загубата на майката и бабата
6
предизвикала у ищците скръб и отрицателни емоции. С нейната смърт били
осуетени идеите и плановете, които имали са съвместни пътувания в
различни държави и дестинации. Твърди се, че се е наложило ищците А.П. и
нейната майка С.П. след смъртта на З. Х. да търсят специализирана помощ
при психолог, с когото били провеждани множество срещи и терапевтични
процедури в продължение на няколко месеца. След смъртта на своята майка
и баба З., последвана от смъртта на С. Б., майка на З. Х., настъпила на
28.09.2020 година, ищците вече нямали желание да посещават Б., защото тук
ги чакали само негативни емоции, скръб и мъка. Те загубили и желанието си
за пътувания и екскурзии, тъй като те им връщали спомените за починалата.
Това са твърденията, въз основа на които ищците АЛ. СТ. П. и
малолетния СТ. АЛ. П., действащ чрез своята майка и законен представител
С. ВЛ. П. в качеството си на внуци са претендирали присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята баба в размер на
по 150 000 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва от
завеждането на исковата молба 07.01.2021 година до окончателното им
изплащане, както и суми в размер на по 12791,67 лева за всеки един от тях ,
представляващи обезщетение за забава / мораторни лихви/, изчислени върху
претендираните главници от по 150 000 лева за периода от 06.03.2020 година /
датата на сезиране на застрахователя със застрахователните претенции/ до
06.01.2021 година.
При така изложените обстоятелства със събраните по делото
доказателства, по-конкретно с показанията на свидетелите И.Д. К. и В.П. Б.,
разпитани в съдебно заседание на 23.06.2021 година, е установено следното:
Свидетелят И. К. твърди, че познава съпруга на С.П. - С. от 2003
година, а самата С.П. и техните деца А. и С. от 2010 година. Твърди, че се е
запознал със З. Х. в С., където работел сезонна работа, когато тя е отишла да
живее там. Това станало при раждането на малкия С., за да помага в
отглеждането му и да се грижи за него през деня, докато родителите му са на
работа. Според свидетеля З. Х. била много дейна, добра, пълна с енергия,
грижела се за цялото семейство на дъщеря си С., приготвяла им закуска.
Свидетелят обяснява,че е бил в Б., когато З. Х. е претърпяла ПТП и се е
случвало да придружава С.П. до болницата, докато майка й била в кома. На
С.П. й било тежко, когато починала майка й. Преди смъртта на майка си С.П.
7
често се обаждала на свидетеля, който през 2014 година се прибрал в Б., по
вайбър или по месинджър и се шегувала, след това обаче започнали да се
чуват рядко, тя нямала настроение за шеги, поведението й се променило
много. По отношение на ищците А.П. и на малолетния С.П. свидетелят
заявява, че не ги е чувал и не се е виждал с тях след смъртта на баба им и
няма наблюдения за това как се чувстват те след тази смърт. Той разказва за
случай, при който в училищно състезание в С. А.П. е имитирала поведението
на своята баба, показвайки проявите на нейната любов и загриженост.
Според свидетелските показания на свидетеля К. С.П. е била много близка със
своята майка, тя споделяла, че след развода на родителите си може да разчита
само на майка си, която била всичко за нея и след това на своя съпруг. С.П. и
нейният съпруг искали З. Х. да е при тях, даже и съдействали да получи
Зелена карта.
Другата разпитана по делото в съдебно заседание на 23.06.2021 година
свидетелка В. Б. твърди, че тя и съпругът й са близки приятелски семейства
със С.П. и с нейния съпруг С., като тя ги познава от 1997 година. Тази
свидетелка установява, че през 2000-та година съпругът на С.П. е заминал да
работи в С., а две години след това там заминали и С.П. заедно с дъщеря си
А.. Първото им връщане след това в Б. било през 2005 година. През 2006
година З. Х. посетила семейството на дъщеря си в С. и останала там около
половин година, след което се върнала в Б., тъй като й изтекла визата.
Следващото посещение на З. Х. в С. било при раждането на малкия син на
С.П. – С., когато тя останала там и го гледала в продължение на две години и
половина. След това З. Х. се върнала в Б., за да се грижи за майка си и не била
ходила в С. при семейството на дъщеря си. Семейството на С.П. обаче почти
всяка година посещавало Б.. Свидетелката описва З. Х. като много мил,благ,
деен и грижовен човек, много енергична и инициативна. В периода от две
години след заминаването на зет й С. в С. до заминаването при него на
съпругата му С. и тяхната дъщеря А., грижите за А. се полагали основно от З.
Х., тъй като С.П. имала много служебни ангажименти, работела като
журналист. През този период З. Х. помагала на А. за уроците и се грижела за
нея. След раждането на малкия С., извън времето когато били заедно в С. или
при посещенията им в Б., З. Х. се чувала и виждала всеки ден със
семейството на дъщеря си по скайп или по месинджър. След като З. Х.
пострадала при процесното ПТП през месец януари 2018 година, още на
8
следващия ден нейната дъщеря С.П. се прибрала в Б.. Тя непрекъснато
ходела до болницата и се интересувала от състоянието на майка си, била
много притеснена, напрегната, често плачела, надявала се майка й да успее
да излезе от комата и да се оправи, като в същото време се опитвала да скрие
от баба си случилото се с майка й. Загубата на З. Х. се отразила негативно на
С.П.. Тя, както и дъщеря й А. и съпругът й се натъжили, страдали. След
заминаването на С. за С. свидетелката се чувала с нея, но тя и до ден днешен
не се била отърсила от празнотата, която изпитвала след смъртта на майка си.
Последното идване на С.П. в Б. било през лятото на 2018 година заедно със
сина й С., за да прекарат известно време с бабата на С. – майката на З. Х..
С.П. споделяла със свидетелката, че търси някакво успокоение в йога
практики и медитация, към които се е обърнала след смъртта на майка си.
Свидетелката се чувала и виждала по месинджър и с А.П., която вече не
живеела с родители си, но ги посещавала по празници и работела. А. също й
споделяла, че й е много мъчно. Докато била жива З. Х., двете с А. били много
близки, обичали се много. А. също споделяла, че посещава психолог, че й е
мъчно, че не може да сподели с баба си важни моменти като завършването
на образованието си. С.П. и семейството й отказвали да посещават Б., като
споделяли със свидетелката, че вече няма за какво да се връщат и че така се
засилва мъката и болката им по баба З.. Натъжавал ги фактът, че плановете
им З. да заживее при тях и да ходят заедно по екскурзии не могат да се
осъществят. С.П. все още изпитвала гняв, болка и неудовлетвоР.ст във връзка
със смъртта на майка си.
Преценявайки обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че
ищците не са сред лицата, които са материално правно легитимирани да
получат обезщетение за неимуществените вреди, причинени им от смъртта на
тяхната баба.
Съгласно т. 1 от ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на
ОСНГТК, което е задължително за съдилищата, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд / сред
които не са внуците/, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
9
да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на Тълкувателно решение е посочено, че възможността за
присъждане на обезщетение за лицата от т.нар. „разширен кръг“ съществува
за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и претендиращия обезщетението да се породи особено
близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от
традиционно съществуващите връзки между съответните родственици /в
случая между баба и внуци/ и интензитетът и продължителността на
търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек да
надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на
съответния родственик.
По настоящото дело дори самите обстоятелства, изложени от
ищците в исковата молба, въз основа на които претендират присъждане на
обезщетение, не сочат на житейски връзки и ситуации, придаващи на
родствената връзка баба-внуци характеристиката на изключителна. От
изложените по-горе мотиви е видно, че ищците се позовават на силна
привързаност, обич и уважение. Това са нормалните отношения между баба
и внуци, традиционни за българското общество. Не се твърди и не е
установена със събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства
някаква изключителност на връзката, надхвърляща обичайните
взаимоотношения между баба и внуци. От свидетелските показания е
установено само, че починалата З. Х. е полагала грижи за своите внуци в
определен период от техния живот, като по отношение на малолетния ищец
С.П. това е станало в първите две години и половина от неговия живот, както
и че през останалото време внуците са посещавали баба си в Б. и те и тяхната
майка са се чували с нея непрекъснато и са се виждали чрез вайбър или
месинджър. Ищците А.П. и малолетният С.П. имат родители, които полагат
грижи за тях, живеят в друга държава, където С.П. учи, а А.П. вече и
работи. Липсват твърдения и доказателства за конкретни житейски ситуации,
налагащи извод за изключителност на връзката. Напротив, и ищците в
исковата молба твърдят, и разпитаните свидетели установяват само, че
ищците и баба им З. са се обичали, били са привързани един към друг,
контактували са помежду си, като бабата е подпомагала майка им –дъщеря
си С.П. в тяхното отглеждане и възпитание в определени периоди от живота
10
им, което е в духа на българските традиции.
По делото липсват каквито и да било доказателства за болките и
страданията, причинени на малолетния С.П., който към момента на смъртта
на баба си е бил на седем години.
Установените по делото със свидетелските показания болки и
страдания на ищцата А.П. от смъртта на нейната баба по своя вид,
интензитет и продължителност не надхвърлят обичайните такива при загуба
на близък човек.
Имайки предвид изложените мотиви, съдът приема, че по делото не е
проведено пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР 1/2016
година на ОСНГТК на ВКС – наличие на особено близка духовна и
емоционална връзка с починалата, даваща основание да се направи
изключение от правилото за определяне на кръга на правоимащите
съобразно ППВС 4/1961 година и 5/1969 година и такива проявления на
неимуществени вреди в правната сфера на претендиращите обезщетение,
чиито интензитет и продължителност да надхвърлят нормално присъщите за
отношенията между баба и внуци.
По тези съображения съдът приема, че ищците А.П. и малолетният
С.П. чрез неговата майка С.П. не са материално правно легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята баба.
Предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ
са неоснователни, неоснователни са и акцесорните претенции за мораторни
лихви и за законната лихва от датата на исковата молба до заплащането на
сумите. Първоинстанционното решение, с което са отхвърлени тези искове,
следва да бъде потвърдено.
По въззивната жалба на ЗАД „А.“ АД срещу първоинстанционното
решение, с което са уважени предявените искове от С. ВЛ. П., съдът намира
следното:
С. ВЛ. П. е предявила срещу ЗАД „А.“ АД иск с правно основание чл.
432 от КЗ за осъждане на ответното дружество да й заплати сума в размер на
70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие смъртта на майка й З. Х., настъпила на 24.02.2018 година
след ПТП от 24.01.2018 година, причинено от В.Д.У. при управление на лек
автомобил марка Р. К. с рег. № ***, за който е имало сключена валидна
11
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Претендирана е
законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 07.01.2020
година до окончателното изплащане, както и мораторни лихви в размер на
5969,44 лева върху главницата от 70 000 лева за периода от 06.03.2020 година
/ датата на сезиране на застрахователя със застрахователна претенция/ до
06.01.2021 година. В исковата молба е налице признание, че ответникът е
изплатил извънсъдебно на ищцата сумата от 80 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейната майка. Поддържа се, че
исковата сума от 70 000 лева е част от общото дължимо обезщетение на
ищцата за неимуществени вреди. В исковата молба се твърди, че вината за
ПТП е за водача на лекия автомобил В.Д.У., която е нарушила правилата за
движение – чл. 21 ал. 1, чл. 119 ал. 1 и чл. 120 ал. 1 от ЗДП, при което е
ударила пресичащата пешеходка З. Х. и й е нанесла телесни увреждания,
довели до смъртта й.
В първоначалната искова молба и в уточняващата молба вх. №
263064/27.01.2021 година се твърди, че ищцата е изпитала скръб и
отрицателни емоции, свързани със загубата на любящата и всеотдайна майка,
която била връзката й с нейната родина – Б. и с фамилните й корени.
Обстоятелствата, на които се основава искът на С.П. са идентични с тези, на
които се основават исковете за обезщетения за неимуществени вреди на
нейните деца А. П. и малолетния С.П.. Те бяха изложени подробно по-
горе, като и по отношение на С.П. има твърдения, че след смъртта на майка й
се е наложило да търси специализирана помощ при психолог, с когото са
провеждани множество срещи и терапевтични процедури.
Становището на ЗАД „А.“ АД е за неоснователност на предявения иск
по основание и размер. Застрахователното дружество не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобила, с който е причинено ПТП от В.Д.У.. Сочи обаче,
че застрахователната претенция на ищцата за обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на нейната майка, предявена на 06.03.2020 година, е
удовлетворена напълно със заплащането на сумата от 80 000 лева преди
предявяването на иска, а именно на 26.08.2020 година. Оспорва претенцията
за допълнително обезщетение от 70 000 лева, като твърди, че тя не е
съобразена с действителните болки и страдания на ищцата и с принципа за
справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, както и с икономическите условия
12
в страната.
Съдът, съобразявайки събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема следното:
Ищцата С.П. е дъщеря на починалата на 24.02.2018 година в резултат
на увреждания, нанесени й при ПТП З. Х., което е установено с
представените по делото доказателства и е активно материално правно
легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на своята майка по смисъла на ППВС 4/1961 година, допълнено с ППВС
5/1969 година. Този въпрос, както и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, въз основа на което то е процесуално правно легитимирано да
отговаря по предявения пряк иск по чл. 432 от КЗ, са безспорни между
страните.
Безспорно е също, а и от събраните писмени доказателства е
установено, че на 06.03.2020 година ищцата е сезирала ответното
застрахователно дружество с претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на своята майка , която е удовлетворена до
размера на 80 000 лева, изплатени й на 26.08.2020 година.
Несъгласието с размера на изплатеното извънсъдебно обезщетение
обуславя допустимостта на предявения иск пред съда съгласно изричната
разпоредба на чл. 498 ал. 3 предложение последно от КЗ.
С влязла в сила присъда № 1 от 10.01.2019 година, постановена по
НОХ дело № 2202/2018 година на ОС – Пловдив, изменена с решение №
78/13.05.2019 година по ВНОХ дело № 137/2019 година на АС – Пловдив
само досежно размера на наказанието „лишаване от право на управление на
МПС“, потвърдено с решение № 165 /14.01.2020 година по н.д. 664/2019
година на ВКС, ІІІ н.о., В.Д.У. е призната за виновна в това, че на 24.01.2018
година в град П., при управление на лек автомобил Р. К. с рег. № *** е
нарушила правилата за движение по чл. 119 ал. 1 от ЗДвП / задължение за
водачите на ППС при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат
стъпилите на нея или преминаващи по нея пешеходци, като намалят
скоростта или спрат/, чл. 119 ал. 4 / задължение за водачите на завиващи
нерелсови ППС да пропуснат пешеходците/, в резултат на което по
непредпазливост е причинила смъртта на З. Х.. В.У. е призната за невиновна
13
в нарушаване на разпоредбите на: чл. 20 ал. 1 от ЗДП / задължение за
водачите да контролират ППС, които управляват/ ; чл. 20 ал. 2 от ЗДП
/задължение при избиране скоростта на движение водачите да се съобразяват
с конкретната обстановка/; чл. 120 ал. 1 от ЗДП, свързани със задълженията
на водачите при преминаване на пешеходци по пешеходна пътека при
регулиране със светофар или регулировчик.
Така постановената присъда е задължителна на настоящия съд
съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От автотехническата експертиза, приета от първоинстанционния съд,
се установява, че ударът между управлявания от В.У. лек автомобил и
пешеходката З. Х. е настъпил на пешеходна пътека, в момент, в който
пешеходката на зелен светофар е пресичала в посока от дясно на ляво пред
автомобила , като се е движила с нормален, „спокоен ход“ от 3,2 километра в
час, съответстващ на нейната възраст и пол. Водачката на автомобила е
предприела завой на дясно към платното за движение , което е пресичала
пешеходката Х.. Според вещото лице лекият автомобил при предприемане
на завоя надясно се е движел зад и в ляво от пешеходката, която е била
навътре в платното за движение на около 3,6 метра, поради което тя не е
имала пряка видимост към него и за да го забележи, е трябвало да извърти
погледа си наляво и назад спрямо посоката си на движение. Вещото лице е
категорично, че за пешеходката не е имало техническа възможност да избегне
удара, тъй като в момента, в който автомобилът е започнал фактическо
отклонение надясно, за да извърши маневрата „завой надясно“, тя вече се е
намирала на платното и е пресичала. При изслушването на експерта в
съдебно заседание той е обяснил, че преди да предприеме пресичане и да
навлезе на платното за движение, пешеходката не е могла да предположи, че
автомобилът ще завие надясно и че автомобилът е започнал да завива едва
след като тя е навлязла на платното. Единствената възможност според вещото
лице за предотвратяване на удара е пешеходката да спре движението си преди
да навлезе в коридора на движение на автомобила, към който обаче тя не е
имала пряка видимост.
Заключението на вещото лице е в съответствие с показанията на
разпитания в качеството на свидетел в съдебно заседание на 23.06.2021
14
година Р.С.Г., който има непосредствени впечатления от ПТП, тъй като го е
видял от автомобила си, изчаквайки на червен светофар. Той установява, че
пешеходката е започнала да пресича платното, след като за нея е светнал
зеления сигнал на светофар, като е била малко по-назад от останалите
пресичащи, но се е движила с нормална скорост. В това време завиващият
надясно автомобил е ударил пешеходката около средата на платното.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за
неоснователно поддържаното от ответника възражение за съпричиняване,
изразяващо се в нарушаване от страна на починалата З. Х. на задълженията й
по чл. 114 ал. 1 т. 2 от ЗДП и чл. 113 ал. 1 т. 1 от ЗДП. Чл. 114 ал. 1 т. 2 от
ЗДП забравяна на пешеходците да пресичат платното за движение при
ограничена видимост. В случая не става дума за такава хипотеза, доколкото
пешеходката е предприела пресичане на обозначено за това място –
пешеходна пътека и на зелен сигнал на светофара. Установено е с
доказателствата – експертиза и свидетелски показания, че ПТП е настъпило в
тъмната част на денонощието – около 20 часа, при намалена видимост на
изкуствена светлина – автомобилни фарове и улично осветление. Посочено е
от вещото лице, че е възможно стълбовете на тротоара и предната дясна
колонка на автомобила да са ограничили частично видимостта на водачката
на автомобила към пешеходката. Тази обстановка обаче, при която е
настъпило ПТП, не е основание да се приеме, че става дума за ограничена
видимост по смисъла на закона – чл. 114 ал. 1 т. 2 от ЗДП във връзка с § 6 т.
56 от ДР на ЗДП. Според цитираната разпоредба „ограничена видимост“ е
налице при стръмнини, завои и други препятствия, които пречат на
видимостта. Чл. 113 ал. 1 от ЗДП установява задължение за пешеходците
при пресичане на платното за движение да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на определени правила, като в т. 1, на която се позовава
ответникът е посочено, че преди да навлязат на платното за движение, те
следва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. В
случая не може да се приеме, че З. Х. в качеството си на пешеходец е
нарушила това свое задължение, доколкото по делото е установено, че
автомобилът е предприел маневра завой надясно едва след като тя е
започнала пресичането на пътното платно , навлязла е в него и е изминала
разстояние около 3,6 метра, при което за нея е било невъзможно да възприеме
автомобила, който е навлязъл на пресичаното от нея платно зад гърба й, от
15
лявата страна.
При преценката на доказателства съдът намира, че по делото няма
данни за такова поведение на пешеходката, с което тя да е допринесла за
настъпването на ПТП. Тя е предприела пресичане на пътното платно на
пешеходна пътека при зелен сигнал на светофара и без възможност да
възприеме завиващия автомобил. С оглед на това и като се имат предвид
нарушенията на закона, за които е призната за виновна водачката на
автомобила В.У. с вляЗ. в сила присъда, свързани със задължения за
пропускане на пешеходците, които са стъпили или преминаващи по
пешеходната пътека, както и пропускане на преминаващите пешеходци при
завой, съдът намира, че вината за настъпилото ПТП е изключително за
водачката на лекия автомобил. Фактът, че ПТП е станало в тъмната част,
респ. че видимостта се е осигурявала от уличното осветление и фаровете, т.е.
била е намалена, както и че е възможно в определен момент стълбове на
тротоара или колонката на автомобила да са попречили на видимостта на
В.У., не е основание да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалата, доколкото това са обстоятелства извън нейното собствено
поведение.
Досежно вида и интензитета на търпените от ищцата С.П. болки и
страдания вследствие смъртта на нейната майка З. Х., която безспорно е в
причинна връзка с уврежданията, причинени й при ПТП, по делото са
събрани показанията на свидетелите И. К. и В. Б., които бяха обсъдени
подробно по-горе.
С техните показания е установено, че ищцата е имала силна връзка
със своята майка, която не е прекъсната след заминаването й в С., а е
поддържана чрез почти ежегодни посещения на ищцата и семейството й в Б.,
с посещения на починалата в С., за което със съдействието на ищцата тя е
получила и възможност за неограничен достъп със Зелена карта, както и с
ежедневните чувания и виждания с помощта на съвременните средства за
комуникация – скайп, вайбър, месинджър. Починалата е била опора на своята
дъщеря, помагала й е в грижите за децата, в домакинството. Ищцата и
нейното семейство приемали много добре починалата, която приживе била
много дейна, любяща и инициативна, били близки с нея, подкрепяли се,
правили съвместни планове. Преди процесното ПТП семейството на ищцата
16
и починалата й майка споделяли празниците и щастливите си моменти,
шегували се. Ищцата много тежко изживяла случилото се с майка й и все
още страдала. Тя се затворила в себе си, потърсила утеха в занимания като
йога и медитация, наложило й се да посещава психолог. Освен това със
смъртта на майка й се прекъснала връзката на ищцата с Б., тя вече не виждала
смисъл да се прибира в родината си, като обяснявала нежеланието си с
факта, че в Б. ще намери само гробовете на своите майка и баба, което я
натъжавало .
С обсъдените доказателства е установено, че смъртта на З. Х. е
причинила на ищцата силни душевни болки и страдания и негативни
емоционални преживявания, свързани със загубата на майката, която е била
нейна опора, която й помагала в грижите за децата и домакинството, с която
била в много добри отношения, контактували непрекъснато, макар и през
голяма част от времето от разстояние. Съдът взема предвид възрастта на
двете - ищцата С.П. е била на 48 години, а нейната майка – на ненавършени
75 години. Макар и много близки, двете са имали свой самостоятелен живот,
ищцата е създала свое собствено семейство, като от 2002 година живее в С., а
нейната майка е живяла при семейството на дъщеря си само за период от
около две години и половина след раждането на малкото дете, но през по-
голямата част от времето си е била в Б..
Съобразявайки тези обстоятелства и установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип на справедливост при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът намира, че справедливият размер е 130 000 лева.
При определянето на този размер са съобразени от съда задължителните
указания, съдържащи се в ППВС 4/68 г. От съществено значение за
преценката на съда са възрастта на ищцата и на загиналата след ПТП нейна
майка, установените помежду им отношенията на близост, привързаност,
подкрепа и помощ, последиците за ищцата, свързани с прекъсването на
връзката с Б. и с необходимостта да се справя с болката от загубата на майка
си чрез духовни практики и посещения при психолог. От друга страна съдът
взе предвид, че ищцата от дълги години живее в С., има свое собствено
семейство, не е разчитала само и единствено на връзката и подкрепата на
своята майка, устроила е живота си там, без присъствието на майка си.
Контактите помежду им, свързани със съвместни празници, с оказваната
помощ от бабата за отглеждане на внуците в миналото и с взаимното
17
информиране с помощта на интернет връзките за случващото се, са типични
за българския народ отношения между дъщеря и майка. Няма данни след
смъртта на майката да е нарушено социалното и професионално
функциониране на ищцата С.П., тя е продължила живота си със своето
семейство в С., макар и да не е преодоляла напълно болката от загубата.
Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди
отчита и икономическите условия в страната към месец февруари 2018
година и е съобразен и с нормативно определените лимити на отговорност
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Тези лимити,
макар и да не са абсолютен критерий при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, са индиция за общественото
разбиране за справедливост. Размерът на тези лимити непрекъснато
нараства. До 01.01.2010 година нормативно определените минимални размери
на лимитите са нараствали почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000
000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече
пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм./, в сила от 11.06.2012 година,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, който е приложим към
спора по настоящото дело, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000
лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди в размера над 130 000 лева до 150 000
лева е завишен, респ. неоснователен. При безспорния факт на
извънсъдебното получаване на обезщетение от 80 000 лева, заплатено от
18
ответника на ищцата С.П., предявеният по настоящото дело иск е
основателен за още 50 000 лева, а в останалата част за разликата до 70 000
лева е неоснователен. Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение над размера
от 50 000 лева до 70 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 07.01.2021 година и в тази част искът следва да бъде отхвърлен.
Следва да се отхвърли частично и акцесорната претенция за мораторни лихви
върху претендираната главница. Дължимата законна лихва върху сумата от
50 000 лева за периода от 06.03.2020 година до 06.01.2021 година, е 4263,89
лева. В останалата й част – над този размер до претендираните 5969,44 лева
аксесорната претенция е неоснователна, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и тя следва да бъде отхвърлена.
В останалата обжалвана от ЗАД „А.“ АД част първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора съдът следва да разпредели и отговорността
на страните за разноски.
С първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати
държавна такса от 3038,76 лева, представляваща 4% върху присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение на ищцата, включително дължимите
мораторни лихви, до датата на исковата молба. Общият дължим размер на
ДТ с оглед изхода на спора /4% върху сумата от 54263,89 лева/ е 2170,56
лева. За разликата над този размер до присъдените 3038,76 лева
първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
Общият размер на направените от ответника разноски за
първоинстанционното производство, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК и
претендирани от ответника ЗАД „А.“ АД , е 14428 лева. От тях с оглед изхода
на спора ищците А.П. и малолетния С.П. чрез своята майка С.П. са осъдени
да заплатят разноски в общ размер на 11829,57 лева, като липсва искане за
изменение на решението в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.
Остатъкът от тази сума, която не е присъдена на ответника, е 2598,43 лева.
От този остатък съобразно отхвърлената част от исковете ищцата С.П.
следва да бъде осъдена на заплати на ответника 742,19 лева разноски за
първоинстанционното производство.
Липсват доказателства за направени разноски от С. П. във
19
въззивното производство, поради което съдът не й присъжда разноски
въпреки частичната неоснователност на въззивната жалба на ЗАД „А.“ АД.
Що се отнася до разноските, направени от жалбоподателя – ответник
ЗАД „А.“ АД, пред въззивната инстанция е представен списък по чл. 80 от
ГПК, в който е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 14050, 74
лева с ДДС и държавна такса по въззивната жалба в размер на 1519,39 лева.
Представен е договор за правна помощ между ответника и Адвокатско
съдружие „С.“. Представена е и фактура № ********** от 27.08.2021 година
за сумата от 14050,74 лева с ДДС с посочено основание, а именно
процесуално представителство на ЗАД „А.“ АД по въззивното дело. С
преводно нареждане от 13.01.2022 година е установено реалното заплащане
на суми от ответника на упълномощеното адвокатско дружество,
включително на сумата по фактура **********. Съобразявайки разпоредбите
на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
чл. 7 ал. 2 т. 4 и т. 5, както и обжалваемия интерес по двете въззивни жалби, с
които е сезиран, съдът приема, че от общия размер на заплатеното
адвокатското възнаграждение от 14050,74 лева с ДДС 3370, 90 лева с ДДС /
минимума по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата/ са договорени за процесуалното
представителство на застрахователното дружество по подадената от него
въззивна жалба, обжалваемият интерес по която е общо 75960, 44 лева.
Разноските на ответника по тази въззивна жалба включват и заплатената
държавна такса от 1519,39 лева / или общо 4890, 29 лева/. От тях с оглед
изхода на спора С.П. следва да бъде осъдена да заплати на ЗАД „А.“ АД за
въззивната инстанция разноски в общ размер на 1396,81 лева, включващи
адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.
Останалата част от заплатеното адвокатско възнаграждение от
10679,84 лева / 14050,74 – 3370,90 лева/ следва да бъде заплатено на
ответника от А. П. и малолетния С.П., действащ чрез своята майка и законен
представител С.П. по равно, а именно по 5339,92 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260330 от 12.07.2021 година, постановено по т.
20
дело № 8/2021 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ:
-в частта, с която е осъдено ЗАД „А.“ АД, ЕИК ***, да заплати на С.
ВЛ. П., ЕГН **********, обезщетение в размера над 50 000 лева до 70
000лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейната
майка З. И.а Х., починала на 24.02.2018г. в резултат на ПТП, настъпило на
24.01.2018г. в гр.П. на бул. „И.“, причинено от В.Д.У. при управление на
МПС лек автомобил Р., модел К., с рег. № ***, със сключена застраховка ГО
при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
07.01.2021 година до окончателното й изплащане;
-в частта, с която е осъдено ЗАД „А.“ АД, ЕИК ***, да заплати на С.
ВЛ. П., ЕГН **********, обезщетение за забавено плащане на главницата,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в размера над 4263,89
лева до 5969.44лв. за периода от 06.03.2020г. до датата на исковата молба
06.01.2021г.
-в частта, с която е осъдено ЗАД „А.“ АД, ЕИК ***, да заплати по
бюджета на съдебната власт за производството по делото пред ПОС
държавна такса върху уважената част от исковете в размера над 2170,56 лева
до 3038.76лв.,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. ВЛ. П., ЕГН **********, срещу ЗАД „А.“
АД, ЕИК ***, за сумата от 20 000 лева / разликата между 50 000 лева и
претендираните 70 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие смъртта на нейната майка З. И.а Х., починала на
24.02.2018г. в резултат на ПТП, настъпило на 24.01.2018г. в гр.П. на бул.
„И.“, причинено от В.Д.У. при управление на МПС лек автомобил Р., модел
К., с рег. № ***, със сключена застраховка ГО при ответника, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2021 година до
окончателното й изплащане, както и за сумата от 1705,55 лева / разликата
между дължимите 4263,89 лева и претендираните 5 969.44 лв./,
представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението за
неимуществени вреди за периода от 06.03.2020г. до датата на исковата молба
06.01.2021 година.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260330 от 12.07.2021 година,
21
постановено по т. дело № 8/2021 година по описа на Окръжен съд – Пловдив,
В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА АЛ. СТ. П., ЕГН **********, и СТ. АЛ. П., ЕГН
**********, малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител
С. ВЛ. П., ЕГН **********, всички с постоянен адрес гр.П., ул. „Н.“ № 17,
ет.4, ап.49, и настоящ адрес С., щат М., град Н., код ***, ул. „П.“ № 6А, със
съдебен адрес гр.П., ул. „П.“ № 7, ет.2, ап.4, чрез адв. И.Д. И., да заплатят на
ЗАД „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., район О.,
бул. „К.“ № 59, със съдебен адрес гр.С. 1000, бул. „Ц.“ № 14, ет.1, Адвокатско
сдружение „С.“, чрез адв. Я.А., разноски за въззивното производство
съобразно изхода на спора в размер на по 5339,92 лева всеки един от тях.
ОСЪЖДА С. ВЛ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., ул.
„Н.“ № 17, ет.4, ап.49, и настоящ адрес С., щат М., град Н., код ***, ул. „П.“
№ 6А, със съдебен адрес гр.П., ул. „П.“ № 7, ет.2, ап.4, чрез адв. И.Д. И., да
заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
район О., бул. „К.“ № 59, със съдебен адрес гр.С. 1000, бул. „Ц.“ № 14, ет.1,
Адвокатско сдружение „С.“, чрез адв. Я.А., съобразно изхода на спора,
разноски за първоинстанционното производство в размер на 742,19 лева и
разноски за въззивното производство в размер на 1396,81 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22