Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 09.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на единадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №3665 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 2,29 лева -абонаментна такса,
чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска 2,14
лева-неустойка, чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 5,91
лева-абонаментна такса и услуга, чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с
цена на иска 813,76 лева-неустойка, чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 5,91 лева-абонаментна такса, чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 5,90 лева-абонаментна такса и чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска 85,76 лева- неустойка.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от O.Б.Ш.против Ц.И.Ц.,
ЕГН **********,***, в която се твърди, че на 04.02.2010 г. между Ц.И.Ц. и „***“
ЕАД (понастоящем с наименование „Т.Б.“ ЕАД) с ЕИК *** е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***за срок 24 месеца. На 11.05.2012 г.
между същите страни е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***за нов първоначален срок от 24 месеца. На
19.11.2015 г. между Ц.И.Ц. и „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК *** е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***за нов
първоначален срок от 24 месеца по план Web and Talk 49.99 промо 20 лв., със
стандартен месечен абонамент в размер на 49.99 лв. Твърди, че Ц. не изпълнява
задълженията си по споразумението в общ размер на 5,21 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.03.2016г.
- 24.04.2016г. Твърди, че на 14.04.2016 г. предпочетен номер +***е пренесен в
мрежата на друг мобилен оператор. Твърди, че на 30.12.201 Зг. между Ц.И.Ц. и „***“
ЕАД (с настоящо наименование „Т.Б.“ ЕАД) с ЕИК *** е сключен Договор за мобилни
УСЛУГИ с предпочетен номер +***за срок 24 месеца по програма GLOBUL Universe
10,99 със стандартен месечен абонамент в размер на 10,99 лв. Твърди, че Ц. не
изпълнява задълженията си по договора в общ размер па 2,29 лв., представляващи
остатък от неплатена абонаментна такса за отчетен период 01.01.2016г. -
31.01.2016г. Твърди, че на 14.04.2016 г. предпочетен номер +***е пренесен в мрежата
на друг мобилен оператор. Твърди, че на 15.01.2014 г. между Ц.И.Ц. и „***“ ЕАД
(понастоящем с наименование „Т.Б.“ ЕАД) с ЕИК *** е сключен Договор за
фиксирани услуги с предпочетен номер +***за срок 24 месеца. На 19.11.2015г.
между Ц.И.Ц. и „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК *** е сключено Допълнително споразумение към
договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +***, с което предоставянето на
фиксираните услуги се продължава за срок от още 24 месеца по план Home 5.90
промо със стандартен месечен абонамент в размер на 5,90 лв. Твърди, че Ц. не
изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер па 11,81 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 25.03.2016г. —
24.05.2016г. Твърди, че на 15.01.2014 г. и във връзка с гореописаните договори
и споразумения, страните подписват Сертификат за пакетни услуги GLOBUL Combo+,
с който и съгласно чл. 2, т. 2.1 от същия, срокът за ползването на
мобилните/фиксирани услуги за предпочетени номера +***, +***,+***се
продължавало до 15.01.2016 г. Твърди, че на 26.06,2016 г. мобилният оператор
отправя писмена покана за доброволно плащане до Ц.И.Ц., с която го уведомява за
общата стойност на задълженията му, както и че при неплащане в посочения 10 -
дневен срок, ще настъпят следните последствия:
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, Допълнително
споразумение към договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +***ще бъдат
прекратени, след което използването на съответните мобилни/фиксирани номера
няма да бъде възможно; към общия размер
на дълга, ще бъдат добавени неустойки за номера +***, +***, +***, поради
неизпълнение на задълженията на потребителя като абонат на мобилни/фиксирани
услуги и начислени съгласно условията и сроковете, посочени в договорите,
съответно споразуменията и приложенията, сключени към тях. Твърди, че след
поканата и в посочения 10 - дневен срок неизпълнението по горепосочените
договори и споразумения продължава, поради което мобилният оператор ги
прекратява и начислява предвидените в тях неустойки в общ размер на 901,66 лв.,
както следва: 1. За предпочетен
номер +***, вследствие на пренасянето на номера в мрежата на друг мобилен
оператор от 14.04.2016 г. и съгласно Раздел IV чл.4 от споразумението,
мобилният оператор начислява неустойка в размер на 813,76 лв., формирана
съгласно същия Раздел IV чл.4 от стандартните месечни абонаменти до изтичане на
срока на споразумението и начислена във фактура № **********/25.04.2016г. 2. За предпочетен номер +***, вследствие на
пренасянето на номера в мрежата на друг мобилен оператор от 14.04.2016 г. и
съгласно чл.11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на
2,14 лв., формирана съгласно същия чл.11 от стандартните месечни абонаменти до
изтичане на срока на договора и начислена във фактура № **********/01.02.2016г.
3. За предпочетен номер +***,
вследствие на неизпълнението и съгласно Раздел III, чл. 4 от споразумението,
мобилният оператор начислява неустойка в размер на 85,76 лв., формирана
съгласно същия Раздел Ш, чл. 4 от стандартните месечни абонаменти до изтичане
на срока на споразумението и начислена във фактура № **********/25.07.2016г.
Твърди, че горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:1. Фактура № 72362143 59/01.02.2016г.. за отчетен
период 01.01.2016 г. - 31.01,2016г.. срок за плащане - 16.02.2016г„ издадена за
сумата от 6,62 лв.. представляваща неплатена абонаментна такса, използвани
услуги и неустойка за предпочетен номер +***. Така дължимите суми са както
следва: - 4,48 лв. абонаментна такса и
използвани услуги. Сумата претендира в размер на 2,29 лв. вследствие на
извършено плащане в размер на 2,19 лв; -2,14 лв. неустойка. Фактурата
претендира в размер на 4,43 лв., вследствие на извършено плащане в размер на
2,19 лв., което погасява част от задължението за абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетен номер +***. 2. фактура № **********/25.04.2016г.. за
отчетен период 25.03.2016 г. - 24.04.2016 г„ срок за плащане - 10.05.2016 г..
издадена за сумата от 827.25 лв.. представляваща неплатени абонаментни такси,
използвани услуги и неустойка. Така дължимите суми за всеки един от номерата са
както следва: - 7,58 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер +***. Сумата претендира в размер на 5,21 лв. вследствие на извършено
плащане в размер на 2,37 лв; - 813,76 лв. неустойка за предпочетен номер +***;
- 5,91 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***. Фактурата претендира в
размер на 824,88 лв., вследствие на извършено плащане в размер на 2,37 лв.,
което погасява част от задължението за абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер +***. 3. Фактура№**********/25.05.2016г.. за отчетен период
25.04.2016 г. - 24.05.2016г.. срок за плащане - 09.06.2016г., издадена за сумата
от 5.90 лв.. представляваща неплатена абонаментна такса за предпочетен номер +***.
4. фактура № **********/25.07.2016г..
за отчетен период 25.06.2016 г. - 24.07.2016 г.. срок за плащане - 09.08.2016
г., издадена за сумата от 85.76 лв., представляваща неплатена неустойка за
предпочетен номер +***. Твърди, че с оглед на гореизложеното на 12.03.2018г. „Т.Б.“
ЕАД подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
Районен съд - гр. Плевен срещу Ц.И.Ц., въз основа на което е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 1822 /2018 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен.
Твърди, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от
длъжника. Моли, да бъде признато за установено, че „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *** има
следните вземания срещу Ц.И.Ц., а именно: - суми в общ размер на 920,97 лв.,
представляващи неплатена месечна абонаментна такса, използвани услуги и
неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***; неплатена месечна абонаментна такса, използвани услуги
и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; неплатени
месечни абонаментни такси и неустойка по Допълнително споразумение към договор
за фиксирани услуги с предпочетен номер +***; -
законна лихва, от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Признава, че е имал сключени
договори с „***” ЕАД, понастоящем „***" за посочените в ИМ телефонни
номера, като за срока на действие на тези договори, твърди, че е бил лоялен
клиент и е заплащал договорените месечни абонаментни такси за използваните от
него мобилни услуги. Признава, че на 14.04.2016 г е пренесъл и трите телефонни
номера в мрежата на друг мобилен оператор, но твърди, че до тази дата е
изплатил всички дължими абонаментни такси. По отношение на искането за
начисляване на неустойка, поради преминаването му към мрежата на друг мобилен
оператор, прави следните възражения: Излага съображения, че съгласно чл.92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение
за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по
който да бъде начислявана неустойката. В конкретния случай се твърди, че при
неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право
едностранно да прекрати договора и да претендира неустойка в размер на
дължимите месечни такси до крайната дата на договора. Счита, че тази клауза на
договора е нищожна. Твърди, че той притежава качеството на потребител по
смисъла на § 13.Т.1 от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието
"потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. Излага съображения, че
разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията, на търговеца или
доставчика и потребителя като в 19 точки визираната правна норма дава
неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Твърди, че
процесиите договори са сключени при предварително определени условия от едната
страна-а именно от ищеца. Твърди, че представените по делото от ищеца бланкови
договори не са били предмет на предварително договаряне между тях и той не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Твърди, че тази клауза на
договора-за неустойката, не е индивидуално договорена. Според чл. 146, ал.1 от
ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Посочва, че
тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която
е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007 г./. Според чл.
3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата в
задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че
някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата
част на договора. Счита, че в случая, с оглед начина на попълване на договорите
и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца- търговец
говори, че той не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на
клаузата за неустойка. Твърди, че
неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на
срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема
за нарушение по чл. 68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика -
Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС — София-град по адм. д. № 6627/2013 г.,
а и редица друг и. Твърди, че в този смисъл са и задължителните постановки в
т.3 на ТР № 1/ 15. 06. 2010 год. на ОСТК на ВКС съгласно които нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена от страните извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че в
конкретния случай неустойката не съответства на основния принцип за
добросъвестност и справедливост в търговските правоотношения и като накърняваща
добрите нрави е нищожна, съгласно чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Счита, че дори и да
приемете, че клаузата за неустойката не е нищожна, то на основание чл,92, ал.2
ЗЗД, моли да бъде намалена като
прекомерно голяма. Твърди, че преди датата на издаване на заповедта за
изпълнение през месец януари 2018г.,
ищецът е променил размера на неустойките си, след като КЗП е предявила
срещу него колективен иск срещу тези неравноправни клаузи в договора и нелоялна
търговска практика, който колективен иск е обявен на сайта на КЗП, в изпълнение
решението на СГС от 16.06.2015 г по гр.д.№15539/2014 г.Твърди, че делото е
прекратено, след като ищецът вече е променил тези неравноправни клаузи в
договора. Моли, да бъде прието, че предявеният иск е неоснователен и недоказан
и като такъв да бъде отхвърлен изцяло, поради нищожност на договорената
неустойка, а в случай, че бъде прието, че е основателен, то на основание
чл.92,ал.2 ЗЗД да бъде намален размера на дължимата неустойка като прекомерно
голяма. Правя възражение и срещу размера
на начислената неустойка, тъй като не става ясно от ИМ, а и от приложените по
делото доказателства, как е начислена тази неустойка и по кой договор. Прави
възражение на основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Видно от Допълнително споразумение от 11.05.2012г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***е уговорен нов първоначален срок от 24 месеца. На 19.11.2015 г. между Ц.И.Ц. и „Т.Б.“ ЕАД е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***за нов първоначален срок от 24 месеца по план Web and Talk 49.99 промо 20 лв., със стандартен месечен абонамент в размер на 49.99 лв.
Установява се от Договор за мобилни УСЛУГИ с предпочетен номер +***от 30.12.2013г. между Ц.И.Ц. и „***“ ЕАД е сключен Договор за мобилни УСЛУГИ с предпочетен номер +***за срок 24 месеца по програма GLOBUL Universe 10,99 със стандартен месечен абонамент в размер на 10,99 лв.
На 15.01.2014 г. между Ц.И.Ц. и „***“ ЕАД е сключен Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +***за срок 24 месеца. С допълнително споразумение от 19.11.2015г. към договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +***, предоставянето на фиксираните услуги се продължава за срок от още 24 месеца по план Home 5.90 промо със стандартен месечен абонамент в размер на 5,90 лв.
На 15.01.2014 г. между страните по делото е подписан Сертификат за пакетни услуги GLOBUL Combo+, с който и съгласно чл. 2, т. 2.1 от същия, срокът за ползването на мобилните/фиксирани услуги за предпочетени номера +***, +***,+***се продължава до 15.01.2016 г. Съгласно т.2.3 от сертификата, в случай на неспазване на срока по чл.2.1. от страна на потребителя, в това число при прекратяване на договор или допълнително споразумение за номер по т.1.1 по-горе по вина или инициатива на последния, потребителят дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за всеки номер, по отношение на който е налице неизпълнение поотделно, дължими до края на срока по чл.2.1, както и стандартните месечни абонаменти на допълнителни пакети, активирани за тези номера. В случай че неизпълнение е налице по отношение на мобилен номер за пренос на данни, неустойката е в размер на 200 лева.
Съдът възприема заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се установява, че издадените фактури от *** на Ц.Ц. във връзка с претендираниге задължения на същия към ищеца, приложени надлежно по делото са следните: Фактура №**********/01.02.2016 г. за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г., кл.номер ***на стойност 4.48 лв. с ДДС за номер ***, представляващи мобилни услуги. Ответника е заплатил сумата от 2.19 лв. на 08.01.2016 г., като остатъка от същата фактура възлиза на 2.29 лв. Фактура №**********/25.04.2016 г. за периода от 25.03.2016 г. до 24.04.2016 г., кл.номер ***на стойност 13.49 лв. с ДДС за номер ***. представляваща: 7.58 лв. абонаментна такса и използвани услуги за номер ***, заплатена е сумата от 2.37 лв., като остава неплатена сума в размер на 5.21 лв. 813.76 лв. неустойка за предпочетен номер *** 5.91 лв. абонаментна такса за номер ***. Фактура №**********/25.05.2016 г. за периода от 25.04.2016 г. до 24.05.2016 г. за номер ***, кл.номер ***за сумата от 5.90 лв., абонаментна такса. Фактура №**********/25.07.2016 г. за периода от 25.06.2016 г. до 24.07.2016 г. за номер *** неустойка за прекратяване - 85.76 лв. В счетоводството на Т.Б. ЕАД е установено редовно заведени фактури с номера **********/01.02.2016 г., **********/25.04.2016г. и **********/25.05.2016 г„ **********/25.07.2016 г. Установени се извършени частични плащания по част от процесиите фактури. Размера на неплатените от Ц.И.Ц. задължения за месечни абонаменти и използвани услуги по фактури **********/01.02.2016 г„ **********/25.04.2016 г. и **********/25.05.2016 г. към датата на подаване на заявлението по чл.410 от Т.Б. ЕАД са в размер на 19.31 лв., както следва: по фактура № **********/1.2.2016 за периода от 01.01.2016-01.01.2016г., сумата от 2,29 лева, по фактура №**********/ 25.4.2016, за периода 25.03.2016-24.04.2016г сумата от 11,12 лева, по фактура № **********/25.5.2016, за периода 25.04.2016-24.05.2016г. сумата от 5,9 лева и по фактура № **********/25.7.2016, за периода от 25.06.2016-24.07.2016г. 0 лева или общо 19,31 лева. Размера на неплатените от ответника неустойки по фактури **********/01.02.2016 г. **********/25.04.2016 г., **********/25.07.2016 г., формирани по периоди от датата на двустранно спиране на услугите до датата на края на сключените договори са в размер на общо 901.66 лв., както следва: по фактура № **********/1.2.2016 сумата от 2,14 лв. за периода 09.01.16-16.01.16, по фактура № **********/25.4.2016г. сумата от 813,76лв. за периода от12.04.16 до 19.11.17, по фактура № **********/ 25.5.2016г. не е начислена неустойка и по фактура № **********/25.7.2016г. сумата от 85,76 лв. за периода от 14.06.16 до 19.11.17г., всичко 901,66 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 2,29 лв., 5,21 лв., 5,91 лв., и
5,90 лв.
Не се
спори по делото, а и от събраните по делото доказателства категорично се
установява наличието на валидни облигационни правоотношения по Договор за
мобилни услуги и допълнителни споразумения и сертификати за следните +***, +***,+***.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че към датата
на подаване на заявлението по чл.410 от Т.Б. ЕАД незаплатените от ответника
суми за абонаментни такси и услуги са в общ размер на 19.31 лв., както следва:
по фактура № **********/1.2.2016 за периода от 01.01.2016-01.01.2016г.,
сумата от 2,29 лева, по фактура №**********/ 25.4.2016,
за периода 25.03.2016-24.04.2016г сумата от 11,12
лева, по фактура № **********/25.5.2016, за периода 25.04.2016-24.05.2016г. сумата от 5,90 лева. Не е спорно по делото и обстоятелството, че ответника по делото не е изпълнил
задължението за заплащане на сумите по представените фактури. Липсват твърдения
и ангажирани доказателства от ответника по делото за заплащане на валидно
възникналото задължение по процесния договор за мобилни услуги.
Предвид
изложеното, предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 2,29 лв., 5,21 лв., 5,91 лв., и 5,90 лв. се явяват основателни и доказани и следва да
бъдат уважени в целите си предявени размери
По исковете с правно основание чл.92 ЗЗД с цена на
иска 2,14 лв., 813,76 лв. и 85,76 лв..:
С
отговора ни исковата молба клаузите за неустойка са оспорени като неравноправни
и поради това нищожни. Освен това, за нарушение на императивни материалноправни
норми, които регулират правния спор, съдът следи служебно. Общественият интерес
от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които
регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес
(чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно и
при незаявено основание за нищожност на договора, когато: е нарушена норма
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; е относимо е до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/; е налице противоречие с добрите нрави - виж
решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т.
3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., е налице неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези,
но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък,
които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
В настоящия случай, съгласно Съгласно
т.2.3 от сертификата, в случай на неспазване на срока по чл.2.1. от страна на
потребителя, в това число при прекратяване на договор или допълнително
споразумение за номер по т.1.1 по-горе по вина или инициатива на последния,
потребителят дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната
програма месечни абонаменти за всеки номер, по отношение на който е налице
неизпълнение поотделно, дължими до края на срока по чл.2.1, както и
стандартните месечни абонаменти на допълнителни пакети, активирани за тези
номера. В случай че неизпълнение е налице по отношение на мобилен номер за
пренос на данни, неустойката е в размер на 200 лева. Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради следното: Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №
1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка
предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга
абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, несъмнено се
явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната
страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален,
без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016
г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т.
д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща
отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма
компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за
вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране на уговорената
в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите ѝ функции, т. е.
същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта ѝ
нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на Тълкувателно решение №
1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на тази уговорка
със закона съдът следи служебно, като валидността ѝ се преценява към
момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т.
д. № 818/2009 г., II т. о./. Уговорката за неустойка при прекратяване
/разваляне/ на договора, определена в размер на дължимите до края на договора
месечни абонаментни такси за предоставения телефонен номер до края на този
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка
размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно
обогатяване на оператора спрямо потребителя, който да получи престация в пълен
обем за срока на договора, без да престира насрещната услуга, което е в
контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от
закона. Освен това така
уговорената клауза във връзка с гореизложените съображения се явява и
неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Ответникът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла
на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост на всички месечни
абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на
потребителя, обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително
дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при
прекратяването му по вина на потребителя. Не са основателни исканията от ищеца
при преценка, че неустойката е прекомерна, съдът да присъди неустойка в размер
на 3 месечни абонамента, какъвто размер бил приложим към настоящите договори за
мобилни услуги сключвани от него. В случая съдът не обсъжда прекомерна ли е
неустоечната клауза или не. Съдът намира клаузата за нищожна – изначално към
датата на сключването на договора, отсъствието на валидно съглашение за
заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на
сключения договор в тази му част. Тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва
изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. Оттук
следва, че съдът не следва да разглежда налице ли са били основанията
предвидени в договора за начисляване на неустойка – неизпълнение на ответника
на договорни задължения и прекратяване на договорното правоотношение. Само за пълнота на изложението може да бъде
посочено, че по делото липсват каквито и да е доказателства за наличието на
предпоставките, основанията за начисляване на претендираните неустойки. По
делото няма каквито и да било доказателства, че договорът е прекратен към тази
дата, още повече по вина на потребителя. От приложените по делото договори, не
става ясно при какви условия сключения между страните договори се прекратява и
дали неплащането на задължение за ползвани от потребителя услуги е сред тези
основания. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото доказателства не се установява осъществяването на елементите от
фактическия състав, пораждащ правото на неустойка в полза "Т.Б." ЕАД ***,
респективно - наличието на основания за начисляване на посочената във фактурата
сума за неустойка.
С оглед всичко гореизложено, съдът
намира исковете за неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени в целите си предявени размери.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника
следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер
от 8,07 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за ВЛ в размер на 19,61 лв. съразмерно с уважената
част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на
разности съразмерно с отхвърлената част на претенцията, но по делото липсват
доказателства за направени разноски от ответника по делото, поради което такива
не следва да бъдат присъждани.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение Ц.И.Ц., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от O.Б.Ш.сумата 2,29 лева, представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги по фактура № **********/01.02.2016г., в едно със законната лихва от 13.03.2018г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1188/14.03.2018г. по ч.гр.д.№1822/2018 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение Ц.И.Ц., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от O.Б.Ш.сумата 5,21 лева, представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги по фактура № **********/25.04.2016г., в едно със законната лихва от 13.03.2018г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1188/14.03.2018г. по ч.гр.д.№1822/2018 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение Ц.И.Ц., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от O.Б.Ш.сумата 5,91 лева, представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги по фактура № **********/25.04.2016г., в едно със законната лихва от 13.03.2018г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1188/14.03.2018г. по ч.гр.д.№1822/2018 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение Ц.И.Ц., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от O.Б.Ш.сумата 5,90 лева, представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги по фактура № **********/25.05.2016г., в едно със законната лихва от 13.03.2018г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1188/14.03.2018г. по ч.гр.д.№1822/2018 по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от O.Б.Ш.против Ц.И.Ц., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответика дължи на ищеца сумата от 2,14 лева, представляваща неустойка, начислена по фактура № **********/01.02.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1188/14.03.2018г. по ч.гр.д.№1822/2018 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от O.Б.Ш.против Ц.И.Ц., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответика дължи на ищеца сумата от 813,76 лева, представляваща неустойка, начислена по фактура № **********/25.04.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1188/14.03.2018г. по ч.гр.д.№1822/2018 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от O.Б.Ш.против Ц.И.Ц., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответика дължи на ищеца сумата от 85,76 лева, представляваща неустойка, начислена по фактура № **********/25.07.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1188/14.03.2018г. по ч.гр.д.№1822/2018 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК Ц.И.Ц., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш., сумата от 08,07 лв. направени разноски
за производството по ч.гр.д.1822/2018 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц.И.Ц., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш., сумата
от 19,61 лв. направени по делото разноски за ДТ,, адвокатско възнаграждение
и депозит за ВЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: