Определение по дело №54/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер ………………        Година  2020                      Град Варна

 

Варненският окръжен съд                              Наказателно отделение

На десети февруари                           две хиляди и двадесета година

В закрито  заседание в следния състав:

                      

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЯНА ПАНЕВА

                                                                                 СТОЯН ПОПОВ

 

 

като разгледа докладваното от съдия А.Попов

ВЧНД № 54 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

 

Делото е образувано по жалба от пострадалото лице Р.Б., чрез пр.представител адв.Ж. Б., срещу определение №1771/03.10.2019г. на ВРС, постановено по ЧНД №2360/19г.

С обжалваното определение, състав на ВРС е потвърдил Постановление на ВРП от 12.04.2019г. по ДП №51/2014г. по описа на ОД МВР Варна, като е приел, че акта на прокурора е правилен и законосъобразен.

В жалбата се съдържат оплаквания по отношение неправилно приложение на материалния закон, дължащо се на недостатъчно подробно обсъждане на доказателствата по делото.

Иска се отмяна на съдебния акт и на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Сезиращата жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна.

Разгледана по същество е основателна, поради следното:

Досъдебно производство № 51 по описа за 2014г. на ОД на МВР – гр.Варна е образувано с постановление от 11.03.2014г. на Районна прокуратура – Варна срещу виновното лице за това, че в периода 2005 г – 2008г. в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у множество граждани и с това им причинил имотна вреда – престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Не е било привличано физическо лице в качеството на обвиняем.

С постановление от 12.04.2019г., постановено по досъдебно производство №51 по описа за 2014г. на ОД на МВР – гр.Варна, наказателното производство е било прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Наблюдаващият прокурор приел, че се касае за неизпълнени облигационноправни, договорни задължения, а не за извършена измама по смисъла на чл.209 и сл. от НК, както и, че е настъпила погасителна давност, изключваща наказателно преследване, съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.3 от НК.

 

От фактическа страна, ВОС както и предходната инстанция приема за установено следното:

На 31.07.2007г. в гр.Варна между „Одисей 96“ ЕООД и Р.В.Б. бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж, съгласно който дружеството „Одисей 96“ ЕООД поело задължение да изгради и продаде на Р.В.Б. самостоятелен обект в сграда, съставляваща офис №5, находящ се на втори етаж, с обща площ от 75.70 кв.м., състоящ се от входно антре – чакалня, три офис помещения, тоалет и един балкон, при граници: офис 4, вътрешен двор, асансьорна шахта и ул. „Т.Ш.“, както и 3.3386 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имот, представляващ урегулиран поземлен имот III – 10, 11, в кв.388 по плана на 10 – ти подрайон на гр.Варна срещу заплащане на цена от 75 276 евро. В изпълнение на този договор на 17.11.2008г. Р.В.Б. заплатила в цялост цената по сключения договор от 31.07.2007г., като и до момента дружеството не изпълнило своето задължение по цитирания договор.

С Решение №197 от 09.07.2013г. по ВТД №172 по описа за 2013г. на Варненския апелативен съд, дружеството „Одисей 96“ЕООД било обявено в несъстоятелност, като за начален момент на неплатежоспособността е била обявена датата 31.12.2008г..

Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно–техническа експертиза от инж.Онцов общо вложените парични средства от страна на дружеството „Одисейстрой“ ООД в строежа на сградата на пл. „Л.“ и ул.„Т.Ш.“ са в размер на 455 000 лева, а получените парични средства от продажби на обекти в сградата са в размер на 2 555 000 лева. Сума, която е била напълно достатъчна за завършване на сградата и изпълнение на ангажиментите към купувачите на имоти, но дружеството е използвало средствата за завършване на други свои обекти.

Въз основа на така установената фактическа обстановка първата инстанция е намерила правните изводи на наблюдаващия прокурор за правилни доколкото липсват данни за осъществен състав на престъпление от Раздел IV на Глава Пета от НК

Освен това съждение са изнесени и доводи по отношение посоченото второ основание за прекратяване на наказателното производство от страна на държавното обвинение, а именно погасителна давност, доколкото са изтекли повече от десет години в хипотезата  на чл.80, ал.1, т.3 от НК при водено производство за престъпление по чл.209, ал.1 от НК с предвидено наказание Лишаване от свобода до шест години.

ВРС приема, че е прибързано да се стори извод за изтекла погасителна давност, с оглед липсата на конкретизирано/повдигнато/ обвинение по отношение на конкретното лице.

 

От правна страна:

ВОС с оглед установената по делото фактическа обстановка намира, че изводите по приложение на материалния закона, както на ВРП, така и на ВРС са неправилни доколкото са необосновани.

В хода на започналото производство следваше да се обсъди наличието не просто на деяние по чл.209, ал.1 от НК, а да се изложат доводи и по отношение на осъществен евентуално друг състав на престъпление от общ характер. В този ред на мисли ВОС констатира, че липсва обсъждане на доказателствата в насока съставомерност на действията на виновното лице по чл.227в от НК. Макар да са събрани документи от водени търговски дела, никой не е обсъдил тези доказателства. ВРС е приел за неоснователно искането за приобщаване на търговското дело т.д. №158 по описа за 2015г. на Варненския окръжен съд, като е счел, че това доказателствено искане е напълно немотивирано, без да се посочат конкретните обстоятелства, които биха се установили чрез уважаването му. ВРС приема също, че самото търговско дело не представлява годно доказателствено средство по смисъла на НПК. Както пред първата, така и пред настоящата инстанция пострадалите изнасят множество оплаквания, като квалифицират действията на Дилян Николов, като измамливи. Независимо от това тяхно оплакване и от обстоятелството, че делото  е водено по чл.209, ал.1 от НК нито прокурорът, нито съда са обвързани в пълна степен от квалификацията. Конкретно са посочени данни, че Николов е действал в ущърб на пострадалите/кредитори/ в процесния период и след обявената от съда несъстоятелност на дружеството. В представените от жалбоподателката и пред първата инстанция доказателства по разгледаното търговско дело на две инстанции е прието, че се касае за действия в ущърб на кредиторите и е обявена недействителност на договор за продажба на основание чл.135 от ЗЗД вр. чл.649, ал.1 от ТЗ. Конкретното наказателно производство несъмнено обхваща и периода обсъждан в решенията на търговските съдилища. Независимо каква точно е доказателствената годност на делото, постановените съдебни решения не могат да се игнорират, като следва да се стори наказателно –правна преценка на констатираните действия в светлината на разпоредбите на чл.227в от НК.

 

Извън изложеното ВОС споделя доводите на ВРП по отношение преценка на събраните доказателства и тяхната съставомерност по чл.209, ал.1 от НК. Ако и съдът да е на друго становище, следва безусловно да се констатира изтеклата давност съгласно разпоредбата на чл.80,ал.1,т.3 от НК. Дори в квалифицирания състав на чл.211 от НК предвиденото максимално наказание е лишаване от свобода до десет години, което обезсмисля излагането на подробни доводи по същество на оплакванията на жалбоподателката за измамливи действия. От друга страна при най-тежката хипотеза на чл.227в от НК е предвидено наказание до петнадесет години лишаване от свобода, което задължава прокурора и съда да сторят анализ и да се произнесат с мотивиран окончателен акт. Задължението не се следва единствено от това, а от обстоятелството, че за да се прекрати конкретното наказателно производство е нужно да се стори преценка на действията на лицата в процесния период, в тяхната последователност и насока, като от там евентуално се стори извод и за наличието или липсата на умисъл за осъществяване състав на престъпление.   

   

ВОС с оглед установената по делото фактическа обстановка намира, че изводите по приложение на материалния закона, както на ВРП, така и на ВРС са неправилни доколкото са необосновани.

 

По изложените съображения и на основание чл.243, ал.6 и ал.7 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №1771/03.10.2019г. на ВРС, постановено по ЧНД №2360/19г.по описа на ВРС и Постановление на ВРП от 12.04.2019г., постановено по досъдебно производство №51 по описа за 2014г. на ОД на МВР – гр.Варна и ВРЪЩА делото на ВРП.

           

Определението е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: