РЕШЕНИЕ
№ 476
гр. Пловдив, 04.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330118119 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********
против Н. И. Б., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 01.07.2019 г. между ответника и трето лице - кредитор „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, е сключен договор за потребителски
паричен кредит № ****, въз основа на който дружеството предоставило на ответника сума в
размер на 2099 лева, като ответникът се съгласил сумата да бъде изплатена на упълномощен
търговски партньор. Договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент в размер на
21.31 %. Ответникът се задължил да върне кредита с дължимите лихви, на 18 месечни
погасителни вноски, с падеж на последна погасителна вноска – 05.01.2021 г.
Заявява, че ответникът е направил три плащания по договора за кредит в общ размер
на 412.77 лева, с която сума били погасени първите две вноски и част от трета вноска, след
което същият преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска
настъпил на 05.11.2019 г. По договора останали дължими сумата от 1797.90 лева –
главница, представляваща сбор от 16 непогасени месечни вноски и сумата от 265.95 лева –
възнаградителна лихва за периода 05.11.2019 г. – 05.01.2021 г. Предвид липсата на плащане
било начислено и обезщетение за забава в размер на 217.17 лева за периода 06.11.2019 г. –
01.06.2021 г.
Посочва, че с Приложение № 1а от 22.04.2020 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. вземанията по сключения с ответника договор
били прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ на ищеца.
Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, поради
което ищецът изпратил до длъжника уведомление, но пратката се върнала в цялост като
„непотърсена“. По изложените съображения прилага към исковата молба за връчване на
1
ответника и уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Поради липсата на погасяване, за описаните по-горе суми ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6023/05.07.2021 г.,
издадена по ч.гр.д.№ 11103/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., която
обаче била обезсилена с Определение № 9522/16.11.2021 г., постановено по ч.гр.д.№
11103/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с.
Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените осъдителни искове за
главница в размер на 1797.90 лева, възнаградителна лихва за периода 05.11.2019 г. –
05.01.2021 г. в размер на 265.95 лева и обезщетение за забава за периода 06.11.2019 г.–
01.06.2021 г. в размер на 217.17 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.11.2021 г., до окончателното
погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез назначения особен
представител, с който оспорва исковете.
Оспорва твърдението на ищеца, че задълженията по договора не са заплатени от
ответника. Твърди, че липсват данни, сочената сума да е усвоена.
На следващо място, възразява, че ответникът не е бил надлежно уведомен за
извършената цесия, поради което прехвърлянето на вземането не произвело действие
спрямо него.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземането за
лихва. Счита, че сумата за възнаградителна лихва не се дължи, тъй като същата противоречи
на ЗПК.
Излага съображения, че връчването на приложеното към исковата молба
уведомление за извършената цесия не би имало действие спрямо длъжника, доколкото
същият се представлява от назначен особен представител, чиято представителна власт е
ограничена и същият не може да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното
правоотношение.
Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът при условията на пълно и
главно доказване, следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието
на валидно правоотношение по договор за потребителски паричен кредит № **** от
01.07.2019 г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“, при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на
потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена от
ответника и е настъпил падежът за погасяване на всички вноски; наличието на уговорка за
връщане на кредита, ведно с договорна лихва, т.е. както по основание, така и по размер да
установи дължимостта на процесните суми за исковите периоди, както и правомерността на
начисляването им; включително наличие на предпоставки за начисляване на обезщетение за
забава за сочения период, като установи съществуването на главен дълг и настъпването на
падежа за погасяването му. Ищецът следва да докаже пълно и главно валидно прехвърляне
на вземанията в негова полза, както и, че длъжникът е уведомен за цесията от цедента.
Предвид въведеното възражение за изтекла погасителна давност, следва да докаже
настъпване на обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания,
2
както и да установи твърденията и възраженията в отговора, вкл. за изтекла погасителна
давност, а при доказване на горните предпоставки от ищеца – да установи, че е погасил
задълженията си в срок.
От приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
**** от 01.07.2019 г. /л.5-8/, се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ и ответника наличието на съглашение за предоставяне на парична сума от
2099 лева за закупуване на конкретна стока /климатик/, която да се преведе по сметка на
съответния търговец.
Договорът носи подписа за ответника, който не е оспорен откъм авторство /в
преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/.
Ето защо, съдът приема за доказано подписването на договора между кредитора и
ответника, съгласно който последният е получил предоставената му сума от 2099 лева, респ.
- стоката за тази стойност. В договора са посочени – размер на предоставена сума – 2099
лева, с месечна вноска от 137.59 лева, с брой на вноските – 18 месечни вноски, с падеж:
05.01.2021 г., годишен процент на разходите (ГПР) – 23.52 %, лихвен процент – 21.34 % и
обща стойност на плащанията – 2 476.62 лева. Налице е погасителен план, в който са
посочени падежи за плащане и размер на оставащата главница.
Договорът е реален /чл.240 ЗЗД/, счита се сключен от момента на получаването й.
По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, според което
главницата по Договор за потребителски кредит № **** от 01.07.2019 г. в размер на 2099
лева е усвоена еднократно и изцяло, с банков превод на 2099 лева по банкова сметка на
„Вимакс Клима Груп“ ООД на 08.07.2019г., като основание за превода е фактура №
**********/06.07.2019 г. В. л. установява още, че размерът на извършените от ответника
плащания за погасяване на задълженията по процесния договор, е 412.77 лева. В. л. сочи
също, че падежът на първата изцяло или частично неизплатена месечна вноска по Договора
е 05.10.2019 г. Според В. л., размерът на остатъчното задължение по кредита по пера е
1797.90 лева – главница; 265.95 лева – възнаградителна лихва и 149.27 лева – обезщетение за
забава за периода от 06.11.2019 г. – 01.06.2021 г.
Ето защо, съдът приема за доказано подписването на Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № **** от 01.07.2019 г. между кредитора и ответника, съгласно който първият е
предоставил на ответника кредит в размер на 2099 лева, а възраженията на ответника в тази
насока – за неоснователни.
Вземанията по договора са прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, съгласно Приложение № 1а от
22.04.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляна не вземания от 22.04.2020 г.
Цесията не е била съобщена на ответника преди подаване на заявлението, но няма пречка
това да стане и в хода на настоящото производство, предвид упълномощаването на ищеца. В
този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС,
постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК. Изходящото от упълномощения-
цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД
/за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г.
о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.
235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по
3
т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на
ВКС, ІІ т. о./.
Исковата молба и приложените към нея документи - вкл. пълномощни и
уведомления, са редовно връчени на ответника, чрез връчването на препис от исковата
молба.
Уведомяването може да се извърши и чрез особен представител. Назначаването на
особен представител е резултат от неуспешните усилия ответникът да бъде открит, за да
участва в процеса. На основание чл.47, ал.6 ГПК, при изпълнение на предпоставките по
чл.47, ал.1-5 ГПК, с оглед охрана интересите му, е назначен особен представител. Фигурата
на последния се припокрива с тази на упълномощения процесуален представител относно
получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението и т.н. И в двата
случая, представителят има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с
изключение на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се изисква
изрично упълномощаване - чл. 34, ал. 3 ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 ГПК. Връчването на
уведомлението за цесия на особения представител не представлява приемане на
материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на делото, тъй като
това би означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация на невъзможност да предяви
правата по договора за цесия по съдебен ред, поради неуспешното издирване на длъжника и
невъзможността за лично връчване на уведомлението за цесията /вкл. и при евентуална
недобросъвестност от страна на последния/.
В съдебната практика е прието, че действието по уведомяване на длъжника за
извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Целта на
уведомяването е длъжникът да знае на кого да плати. В тази връзка, той има интерес да
оспорва уведомяването тогава, когато е платил на ненадлежен кредитор. В случая не се
твърди да е платено на ненадлежен кредитор, нито се установява да е извършено плащане
след прехвърляне на вземанията.
Ето защо, съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици /в т. см. са и разясненията в Решение №
198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о. - касаят уведомление за предсрочна
изискуемост на кредит, но застъпват извода, че връчването на особения представител в хода
на процеса представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник/.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност -
наличието на подписан договор за кредит, по който на ответника е предоставена парична
сума /респ. вещта, за който същата е отпусната/; валиден договор за цесия между стария и
новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемите процесни
вземания, както и, че длъжникът е уведомен за цесията. Ищецът е материалноправно
легитимиран да претендира всички вземания по договора за кредит. Възраженията на
особения представител, макар принципно резонни и обосновани, изразяващи съответна
защитна позиция, не се споделят.
4
Относно действителността на договора:
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда
принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на
гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното
начало /чл. 6 ГПК/.
Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на
ненаведени от страните основания в следните хипотези:
1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от
21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. №
115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на
ВКС, III г.о.
2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. №
2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС,
II т.о.
3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на
установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не
се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017
г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о;
Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на
договора в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявените искове,
следи служебно.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор,
съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договор за потребителски кредит е
недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В процесния договор е посочено, че заемът е предоставен при фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 21.31 %. Липсват обаче каквито и да било условия за
прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент -
дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Нарушението е още
5
по-съществено, тъй като нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е
общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението
й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Визираната неяснота
съществено ограничава правата на потребителя и е основание за недействителност на
договора за кредит.
Налице е и друго нарушение. В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР
се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият от 23.52 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 21.31 % не е ясно
как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин
потребителят – кредитополучател, е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11,
т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив -
Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.
№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т.
10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите
последици от сключването му. Същевременно - посочването на по - нисък от действителния
ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член
4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
6
цялост /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
На следващо място, съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски
кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В приложения погасителен план е посочена само общата сума на дължимата месечна
вноска. Липсва обаче разпределение на вноските във времето между отделните компоненти
– главница и лихва. Не е ясно месечната вноска в размер на 137.59 лева какви компоненти
включва, каква част от нея е главница и каква лихва. Това създава затруднение за
потребителя да разбере какви компоненти включват вноските. Посоченото се явява още
едно самостоятелно основание за недействителност на договора за потребителски кредит /в
т см. и практика на ПОС - Решение № 526/02.05.2017 г. по гр. д. № 393/2017 г.; Решение №
1435/20.11.2017 г. по гр. д. № 2283/2017 г./.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9,
т.10 и т.11 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед изложеното, съдът приема, че поради неспазване на посочените изисквания,
договорът за потребителски кредит е недействителен. За разлика от унищожаемостта, която
се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при
констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете.
Законодателят е предвидил в чл. 23 ЗПК, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед недействителността на договора за паричен заем и в съответствие с приетите
по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е предоставил в заем на
ответника сума в размер на 2099 лева, която е уговорена в процесния договор за паричен
заем. Съгласно договора, крайният срок на договора е 05.01.2021 г., на която дата е падежът
на последната вноска по кредита.
Към датата на подаване на исковата молба в съда – 17.11.2021 г. крайният падеж по
договора е настъпил.
Съдът, намира, че тъй като Договора за потребителски кредит от 30.07.2015 г., е
приет за недействителен, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, което е заемната сума, но не и лихви или други разходи, като връщането й се
осъществява по правилата на неоснователното обогатяване, тъй като договорът е
нищожен, респ. получената от него заемна сума е усвоена при липса на правно основание за
това.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите
при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно чл.
23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по заема, но
не и лихви или други разходи, като платените суми следва да бъдат отнесени за
погасяването на главницата.
Относно размера на погасените суми, по делото е приета съдебно – счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, от което се
установява, че заемодателят е предоставил на ответника заем в размер на 2099 лева. От
експертизата, се установява също, че по кредита е внесена от ответника сума в общ размер
на 412.77 лева, с която се покрива част от претендираната главница в размер на 1797.90
лева. В този смисъл е и практиката на ПОС: Решения по в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№
7
653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г.; в.гр.д.№ 1389/2020г. и в.гр.д.№
1222/2020г.
При това положение съдът намира, че предявеният от „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД осъдителен иск за сумата от 1686.23 лева /2099 лева – 412.77 лева/ – главница,
представляваща задължение по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № **** от 01.07.2019 г, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.11.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането, е основателен, а за разликата над 1686.23 лева –
искът следва да бъде отхвърлен.
Посочената сума е дължима по правилата на неоснователното обогатяване,
доколкото съдът прие, че процесния договор за кредит е недействителен. Съгласно
Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г. по тълк.д. № 5/2017 г. на ОСГТК, при връщане на
дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.
По делото не са ангажирани доказателства за покана до ответника за връщане на
посочената сума, преди датата на исковата молба в съда – 17.11.2021 г., което се счита, за
покана за връщане на сумата при начална липса на основание.
Поради тази причина, ще се отхвърли предявения иск за заплащане на мораторна
лихва в размер на 217.17 лева, за периода от 06.11.2019 г. – 01.06.2021 г., като
неоснователен.
След като съдът достигна до извод за недействителност на договора, съгласно чл. 23
ЗПК – сумата за възнаградителна лихва не се дължи, поради което предявения иск за
заплащане на възнаградителна лихва от 265.95 лева, за периода от 05.11.2019 г. – 05.01.2021
г., ще се отхвърли като неоснователен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от
страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и
отхвърлена част от исковата претенция.
Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в размер
на – 171.91 лева – ДТ, 200 лева – за ССЕ и 389.67 лева – депозит за особен представител.
Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал. 2 НЗПП на сумата
от 150 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност. От разноските от общо
911.58 лева, по съразмерност, за настоящия процес на ищеца се дължат 673.87 лева.
Ответникът не е сторил разноски, поради което и такива не следва да му бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. И. Б., ЕГН **********, с адрес: село П. **** да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1686.23 лева (хиляда шестстотин
осемдесет и шест лева и двадесет и три стотинки) – представляваща дължима главница по
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта № **** от 01.07.2019 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1а от
22.04.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. на
8
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда - 17.11.2021 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
предявения осъдителен иск за главница на сумата над 1686.23 лева до пълния предявен
размер 1797.90 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск за сумата в размер на
265.95 лева - възнаградителна лихва за периода 05.11.2019 г. – 05.01.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск за сумата в размер на 217.17 лева - обезщетение за
забава за периода 06.11.2019 г.– 01.06.2021 г.
ОСЪЖДА Н. И. Б., ЕГН **********, с адрес: село П. **** да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в общ размер от 673.87 лева (шестстотин
седемдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки) – разноски за настоящото
производство по гр.д. № 18119 по описа за 2021 г. на РС – Пловдив, ХVІІІ гр.с., съразмерно
с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
9