Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 19.07.2018
г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав
На двадесет и първи юни 2018 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА И
Секретар Анатолия Атанасова
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 57 по описа на съда за 2017 година
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно и субективно кумулативно предявени искове по чл.432, ал.1 от Кодекс за застраховането, във
вр. с чл.52 от ЗЗД – с обща цена на исковете 432 000
лв.
Производството е по предявени от
ищците С.И.М., П.С.И. и Илия С.И.,***, и от П.С.И., действаща като майка
и законен представител на малолетната си дъщеря М.И.Н., всички действащи чрез
пълномощника си адв. Д.П. ***, СРЕЩУ ответника Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с
ЕИК *********, гр.София, искове за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, причинено от лице, управлявало МПС,
застраховано при ответника.
Т.дело № 57/2018г. е образувано по предявените от първите трима ищци искове за обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Й.Г.М..
С определение № 180/02.08.2017г.
производството по т. д. № 58/2017 г. по описа на ТОС (образувано по предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от малолетното дете) е
присъединено към производството по т. дело № 57/2017 г. по описа на ТОС.
В исковата молба се твърди, че щетите, претърпени от първите трима от
ищците се изразяват в претърпяно страдание от загубата на Й.Г.М., съпруга на
първия и майка на втория и третия от ищците, починала в следствие на ПТП на
ГП-1-4 град София-гр.Варна на 1 000 м. до разклона на с.К., общ.О., причинено
от И.Х.Д. ***, който е управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген
Голф“, с ДК № Т 6167 АС. За това деяние Д. е осъден с влязла в сила присъда по
НОХД № 78/2017 по описа на ОС-Търговище, за престъпление по чл. 343, ал. 4, във
вр. с ал. 3, б.“б“ във вр.
с чл. 342, ал.1 от НК и чл. 20, ал.1 от ЗДвП. Твърди се още, че при това ПТП
четвъртата от ищците – малолетната М.И.Н. е получила увреждания, представляващи
средна и тежка телесни повреди. Ответникът е застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил, собственост на Д., с
което МПС е причинено ПТП. Ищците твърдят, че са спазили процедурата по чл. 380
от КЗ, получили са отказ на осн.чл. 496 ал. 2 от КЗ,
поради което и предявяват настоящите искови претенции, както следва: по 120 000лв. за всеки от първите трима ищци
- обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на
починалата; и иск за сумата от 72 000лв.,
от която 60 000 лв. – обезщетение за претърпяната от малолетното дете
тежка средна телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката
(далака) и 12 000лв. – от получената средна телесна повреда, ведно със
законната лихва за забава върху горепосочените главници, считано от 30.10.2016 г.
(деня, следващ тримесечния срок, визиран в чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ) до
окончателното им изплащане; претендират разноски, в т.ч. адв.възнаграждение
в хипотезата на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗАдвокатурата (ЗА).
В
представения в срок отговор на исковата молба ответникът оспорва
предявените искове както по основание, така и по размер. По отношение на
предявените от С.И.М., П.С.И. и И.С.И. искове излага становище, че са
неоснователни доколкото фактът на притежаване на определена роднинска връзка
със загиналата при ПТП Й.Г.М. не е основание за дължимост
на застрахователно обезщетение. От друга страна се позовава на съпричиняване от страна на загиналата и наличие на принос
от нейна страна за настъпване на вредоносните последици от ПТП, доколкото е
пътувала без поставен обезопасителен колан. Твърди,
че и родителите на пострадалото дете са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като са допуснали малолетната им дъщеря да пътува без да използва
надлежна система за обезопасяване в нарушение на чл.137а и чл.137б ЗДвП, а
тези нарушения се намират в пряка
причинна връзка с настъпилите по-тежки по вид и степен телесни наранявания.
Признава, че съществува валидно застрахователно правоотношение към датата на
ПТП - 20.06.2016 г., по отношение собствеността и ползването на л.а.“Фолксваген
Голф“,с peг. № Т 6167 АС, по силата на
Застрахователна полица № BG/30/116000363844/19.01.2016 г., сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД.
С доводи за съпричиняване във вредоносния
резултат от страна на други две МПС-та, участвали в ПТП, с отговора ответникът
е депозирал искане за конституирането на трето лице помагач 1.ОЗК Застраховане
АД ЕИК *********, застраховател на седловия влекач
„МАН“ и 2.„Биомет“ ЕООД- собственик на автобус с
рег.№ СА 42 07 ВТ, без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ към датата на ПТП- 20.06.2016 г.
С определение № 713/30.11.2017г. по Вч.т.д. №
601/2017г. на АпС-Варна, е отменено определение №
204/05.09.2017 г. по настоящото дело, и като трето лице помагач на страната на
ответника по делото е КОНСТИТУИРАНО ЗАД
„ОЗК Застраховане“.
С определение № 28 от 15.01.2018г. по настоящото дело, като трето лице
помагач на страната на ответника е конституирано и „БИОМЕТ“ ЕООД ЕИК *********,
гр.София.
По делото е постъпил отговор от третото
лице-помагач ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, с който дружеството е
направило възражение за нередовност на исковата молба – чл. 127 ал. 4 от ГПК,
за неподсъдност на предявените искове; възразил е, че не са налице основанията
за привличането му като трето лице помагач; оспорил е и обстоятелството, че
товарният автомобил „Ман“ с рег.№ РВ 6906 МС е застрахован при него по
посочената от ответника застрахователна полица, с твърденията че по този номер полица
застрахован е л.а. марка „Ауди“. Оспорил е механизма на ПТП, както и
твърденията на ответника, че е налице противоправно
поведение и съпричиняване от страна на водача на
товарния автомобил, тъй като единствено водачът на л.а., по отношение на който е
налице влязла в сила присъда, е виновен за настъпилото ПТП и вредите от него.
Оспорил е исковете по основание и размер, присъединявайки се към възраженията
на ответника за съпричиняване от страна на починалата
и пострадалата, както и на родителите на пострадалата – поради непоставяне на обезопасителни колани.
Постъпил е отговор и от третото лице
помагач „БИОМЕТ“ ЕООД – с отговора се оспорва това трето лице да е собственик
на посочения автобус марка „Скания“ с рег.№ СА 42-07
ТС, като се твърди, че собственик на автобуса е друго дружество- „Глобал Биомед“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, че са сгрешени последните две букви от рег.номер на
автобуса – вместо „ТС“, е изписано „ВТ“; че към момента на ПТП автобусът е имал
валидно сключена и действаща полица „ГО“ на автомобилистите с № BG/22/116001391428 от 12.05.2016 г. в ЗК „Лев Инс“ АД. Поради изложеното счита, че не е нито материално,
нито процесуално правно легитимирано да е трето лице помагач на страна на
ответника, поради което заявява, че не взема становище по същество.
В постъпила молба от ответника се взема становище по отговора на третото
лице помагач ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, сочи се техническа грешка в изписване
на първата цифра от регистрационния номер на товарния автомобил, с искане за
задължаване на това трето лице помагач да представи заверен препис на
застрахователна полица № BG/23/116000124904 на т.а. „МАН“ рег.№ РВ 59 06 МС , представяйки извадка от ИФ на ГФ за
наличието на валидна ЗЗГОА към датата на ПТП - в ЗАД „ОЗК Застраховане“.
В о.с.заседание , проведено на 21.06.2018 г.:
Процесуалният представител на ищците поддържа исковете, така както са
предявени. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК – за адв.възнаграждение в условията на чл. 38 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от ЗА.
Процесуалните представители на
ответника поддържат становището за неоснователност на иска, респ. за частична
основателност по наведените в отговорите на ИМ доводи и съображения за съпричиняване. Претендират разноски, по представен списък
по чл. 80 ГПК – разноски за вещи лица, юриск.възнаграждение
съгл. чл. 78 ал. 8 ГПК.
Третото лице помагач ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД не изпраща представител,
постъпила е молба за разглеждане на делото в отсъствие на негови представители
с искания за събиране на доказателства, абсолютно идентични с
исканията, изложени в молбата им за с.з. от 10.05.2018г. (по които искания съдът се е произнесъл,
респ. е събрал доказателствата в предходното о.с.з. от 10.05.2018 г.) и
становище за неоснователност, респ. частична основателност на предявените
искове. Претендира разноски за юриск.възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адв. хонорар , претендиран от ищците.
Третото лице „Биомет“ ЕООД не изпраща
представител.
След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приетите съдебни експертизи, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 20.06.2016 г. , при ПТП на ГП 1 - 4 град София - град Варна на км. 196+500 на 1 000 м. до
разклона за с.К., община О., причинено от лицето И.Х.Д. ***, управляващ
собствения си лек автомобил марка ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ с ДК № Т 6167 АС, е причинена
смъртта на Й.Г.М. (съпруга на първия ищец, майка – на втори и третия) - пътник
в автомобила, возела се на задната дясна седалка, както и тежка и средна
телесна повреди на малолетната М.-возеща се на задната лява седалка.
Видно от у-ние за наследници (л.11) първият ищец е съпруг на починалата, а
вторият и третият - нейни деца, дъщеря и син. От у-ние за раждане (л.11 от
присъединеното т.д. № 58/17г. на ТОС) се установява, че П.С.И. е майка на
малолетното дете М., баща- И. Ненков Ст..
С Присъда № 7/27.06.2017 г., постановена по
НОХД № 78/2017 г. състав на Търговищкия окръжен съд признава за виновен подсъдимия
И.Х.Д. затова, че при управление на горепосочения л.а. нарушил правилата за
движение по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, като не изпълнил задълженията си да
контролира непрекъснато превозното средство, което управлявал, по
непредпазливост причинил смъртта на Й.Г.М., на 58 години, от гр. Търговище,
както и тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката,
и средна телесна повреда , изразяваща се в разстройство на здравето, временно
опасно за живота на М.И.Н., на 5 г., от гр. Търговище, поради което на осн. чл. 343, ал. 4 във вр. с ал.
3, б. “б” във вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК, при условията и на осн.чл. 58а ал. 1 от НК, му наложил наказание “лишаване от свобода” за
срок от 3 години, чието изтърпяване е отложено за срок от 5 години – на осн. чл. 66 от НК, както и “лишаване от право на управление
на МПС” за срок от 7 години. Присъдата е влязла в сила на 12.07.2017 година.
В производството по НОХД 78/17г. ищците са конституирани като частни
обвинители, като не са предявявали граждански искове.
Приложена е застрахователна полица №
BG/30/116000363844 за срок (валидност) от 20.01.2016 г. до 19.01.2017 г.(л.12),
от която се установява, че МПС л.автомобил, марка „Фолксваген”, модел “Голф”, с
ДК № Т 6167 АС, собственост на И.Х.Д., с което МПС е причинено ПТП, е
застраховано в ответното застрахователно дружество по задължителната застраховка „ГРАЖДАНСКА
ОТГОВОРНОСТ“.
При сключването на задължителната застраховка “гражданска отговорност”
застрахованото лице е платило изцяло (еднократно) уговорената застрахователна
премия, като по този начин е покрито задължително ниво за изплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в следствие телесно увреждане
или смърт от 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно
пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко събитие при
две или повече пострадали лица.
Представени са доказателства (л. 14-23 от делото, л. 14-22 от присъединеното тд
№ 58/17г. ) за подадено заявление по чл.
380 от КЗ от ищците до ответника за претърпените и претендирани
неимуществени вреди, с приложени писмени документи, с които ищците са разполагали
към него момент - 27.07.2016 година, между които и препис от Протокол за оглед
на ПТП от 20.06.2016 г., издаден от разследващ полицай по ДП № 217/2016 г. по
описа на РУ О.. Застрахователната претенция е получена от ответника на
29.07.2016 г. – обстоятелства, които не се оспорват от ответника .
Претенциите към до застрахователя - ответник са заведени при него под щети
с номера съответно: **********, **********, ********** и *********. Във връзка
с искания на ответника за представяне на доказателства, ищците го уведомили на
08.10.2016 г. за обективна невъзможност за представяне на такива с оглед етапа
на ДП № 217/2016 г. по описа на РУ О.. С писмо от 24.10.2016 г. (получено от пълномощника
им адв. П. на 27.10.2016 г.) ответникът заявил, че
“не са налице основания за определяне и изплащане на застрахователни
обезщетения”.
Във връзка с механизма на ПТП, предвид и поставените на разглеждане в
процеса възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат не само от починалата и пострадалото дете (неговите родители)- поради
непоставени обезопасителни колани, но и от
действията/поведението на пътя на водачите на товарния автомобил и автобуса,
движещи се в насрещното платно, е назначена, изслушана и приета от страните и
съда съдебна-автотехническа експертиза (САТЕ).
Съгласно заключението на САТЕ, мястото на удара между л.а., управляван от св.Д. и на т.а., управляван от
св. К. лежи изцяло в северната пътна лента – т.е. в лентата, полагаща се за
движение на товарната автокомпозиция, с посочени
точни координати (л.253). Съгласно протокола за за
оглед (извършен в досъдебното производство- приложено) не е установена пътна
сигнализация, която да ограничава движението на ППС в района на ПТП, разрешена
е маневрата „Изпреварване“, максимално разрешената скорост е съответно: за
л.а.- 90 км/час, за т.а.- 70 км/ч, за автобуса – 80 км/ч.
Относно механизма: На 20.06.2016г.,
около обяд, при слънчево, сухо време, л.а. „Фолскваген
Голф 2“, с рег. № Т 6167АС, се движи по
ПП І-4, посока от запад на изток (от гр. В.Т. към гр. О.), след друг
л.а. марка „Сеат“. Срещуположно по ПП І-4, в посока
от изток на запад (от гр.О. към гр. София) в полагащата му се северна пътна
лента, със скорост 117 км/ч, се движи товарна автокомпозиция
в състав: седлови влекач „МАН“ с рег.№ РВ 59 06 МС и
прикаченото към него ремарке „Кроне“ с рег.№ РВ 8630
ЕН. В същата посока, зад т.а., се движи и автобус на „Биомет“
със същата скорост 117 км/ч. Непосредствено преди настъпването на ПТП,
т.автомобил не е извършвал никакви маневри. Близо до кръстовището за с. К.,
общ. О., движейки се по траектория, лежаща в полагащата му се за движение южна
пътна лента, достигайки района на ПТП, „провокиран“ от предприета от автобуса
маневра „изпреварване", л.автомобил променя траекторията си на движение
вляво, като се движи в спирачен режим, извършвайки транслация и ротация по
часовата стрелка, като навлиза със задната си част в лентата за насрещно
движение, при което се реализира удар със седловия
влекач на товарната автокомпозиция (т.а.) След удара
лекият автомобил отново извършва ротация, но този път обратно на часовниковата
стрелка и навлиза отново в южната лента за движение по траектория в полагащата
му се за движение северна пътна лента, която продължава до мястото, където т.а.
е преустановил движението след служебно спиране. Въз основа на показанията на
св. Д. и останалите писмени доказателства, вещото лице посочва, че водачът на
лекия автомобил е „провокиран“ от настъпилата пътна ситуация - зад товарния автомобил се движи автобус,
водачът на който променя траекторията му в ляво, преминава в съседната пътна
лента за насрещно движение с цел предприемане маневра „Изпреварване“ на т.а.
Предвид насрещно движещите се леки автомобили - л.а. „Сеат“,
след него- процесният л.а. „Фолксваген“, водачът на
автобуса прекратява маневрата и се прибира в неговата си лента, зад товарния
автомобил. Мястото на удара, посоките и траекторията на движение и
разположението на участниците са подробно описани в САТЕ и в изготвената
ситуационна схема (л.254).
При удара между т.а. и л.а. първоначално в съприкосновение влизат лявата
страна (ъгъл) на предна броня на товарния автомобил задната лява странична част
на лекия автомобил. в
Основните изводи на САТЕ са: Предвид възприятията, преценката на пътната
ситуация и действията на водача на лекия автомобил с органите за управление
(газ,волан, спирачки) автомобилът е започнал неконтриролируемо
движение на транслация и ротация по часовата стрелка, в следствие на което навлиза в лентата за насрещното движение и
става причина за удар с движещата се по тази лента товарна авто-композиция;
При движение с установената от техническото средство (тахографа
на т.а.) скорост от 117 км/ч водачът му няма възможност и време да преустанови
движението преди мястото на удара; при движение с разрешената за пътния участък
скорост от 70 км/ч водачът на т.а. би
имал възможност и време да преустанови движението преди мястото на удара;
движението на автобуса не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП, а само провокира във водача на лекия автомобил неадекватни действия;
водачът на автобуса своевременно е прекратил предприетата от него маневра
„Изпреварване“ и не е съществувала реално опасност от настъпване на ПТП между автобуса
и лекия автомобил. Според заключението, при условие, че авто-композицията
се е движела със скорост равна и по-ниска от 20.8 м/сек., при аварийно задействане
на спирачната система удар нямало да настъпи или ако авто-композицията
се е движела с нормално разрешената скорост от 70 км/ч, водачът има възможност
и време да предотврати удара с л.а. „Фолксваген“, чрез аварийно задействане на
спирачките. Дори и при поставени предпазни колани, предвид изчисленото от в.л.
съотношение на линейната преносна инерционна сила и силата на триене, возещите
се на задната седалка ще излетят от автомобила и при скорост на т.а. към
момента на удара 70 км/ч.
Съгласно приетата по делото
съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), изготвена от д-р Г.-***, при ПТП на 20.06.2016 г. (л.98-99) починалата Й.Г.М. е била получила: кръвонасядане по вътрешната повърхност на меките черепни покривки
вляво теменно с травматичен излив на кръв под меките
мозъчни обвивки теменно двустранно; счупване на ребра двустранно с три
разкъсвания на лявото белодробно крило от разместените фрагменти на ребрата, с
кръвоизлив от белия дроб - 500мл; четири напречно разположени линейни
разкъсвания на десния лоб на черния дроб по горната му повърхност, довели до
кръвоизлив в коремната кухина около 600 мл. Причината за настъпилата смърт: тежката съчетана черепно-мозъчна,
гръдна и коремна травми с масивни кръвоизливи в гръдната и
коремна кухини, довели до тежък травматично-хеморагичен
шок.
Според в.лице, предвид факта, че починалата след ПТП е намерена извън лекия
автомобил, паднала по лице върху пътното платно, и предвид мястото й в лекия
автомобил, както и фактът, че ударът, получен по л.а. е в задната му лява част,
уврежданията на гръдния кош- двустранно
счупване на ребрата, разкъсванията на лявото белодробно крило и на черния дроб
в дясно, са в резултат на действието от твърди, тъпи предмети, с много голяма
сила и добре отговарят да са получени вътре в купето на автомобила. Кръвонасядането на меките черепни покривки вляво теменно и
върхово, както и травматичния излив на кръв в
черепната кухина (под меките мозъчни обвивки) са получени при изпадането на
лицето от автомобила. Според експертизата, дори и при правилно поставен обезопасителен колан, травмите на гръдния кош и корема щяха
да са от същия характер и степен, които
биха довели до летален изход. В този смисъл са и показанията на вещото лице при
подробни му разпит в с.з.- според вещото лице, при поставен колан уврежданията
можело да бъдат по-малко и по-леки, но резултатът би бил пак същия(с
вероятност), поради силния удар. Да, нямало да е изхвръкнала починалата от
купето, нямало да получи охлузванията и най-вероятно черепно-мозъчната травма ,
получени при падането на тялото върху терена, но в същото време потвърждава, че
смъртта е настъпила не от тези травми, а от травматично-хеморагичния
шок и множеството натрошавания на ребра-двустранно, с разкъсване на бял и черен
дроб. Вещото лице е извършило аутопсията на тялото и не е установило отпечатък
от колан по предната гръдна област, а при такъв удар би следвало да има. В.л.
пояснява, че с оглед голямата сила на удара, поставен предпазен колан би
осуетил възможни тежки травми при челен удар, но тук –ударът е страничен,
странично не са много ограничени от колана движенията, инерционните сили пак
биха действали по същия начин, макар и по-леко както при поставен колан. И при
поставен предпазен колан уврежданията при починалата пак биха били „горе-долу
същите“.
Съгласно приетата СМЕ, изготвена от
д-р Г. по отношение на пострадалото малолетно дете (л.105-106) детето е намерено след ПТП от 20.06.2016 г. извън купето на автомобила. Прието е веднага по
спешност в „Хирургично отделение“ на МБАЛ-Търговище, изписано от болницата на 28.06.2016 г. При приемането в болницата детето е
било в тежко общо състояние: сомнолентно, с тахикардична сърдечна дейност с пулс 110 удара/минута,
коремът-с дифузна палпаторна болезненост с пунктум максимум-в епигастриума
лявото подребрие, дефанс на
коремната стена, без чревна перисталтика. Предприета е спешна оперативна
интервенция, установено е голямо количество кръв в коремната кухина с масивно
разкъсване на слезката, поради което е предприето
оперативно отстраняване на разкъсаната слезка, с
почистване на коремната кухина, поставен е дренаж. Следоперативния период е
протекъл гладко. Изписано е на 28.06.2016г., с подобрения и с дадени указания
за спазване на двигателен и хранителен режим и домашно долечение.
Отстраняването на слезката е било задължително ,
предвид масивното й разкъсване, в с.з. в.лице е допълнило, че в 99% от случаите
при разкъсана слезка, последната се отстранява, за да
се избегне евентуален фатален изход. Загубата на този орган е довела до загуба
за организма на многобройните функции на слезката,
имащи съществена физиологична роля за човешкия организъм. Главните й функции са
свързани с имунитета, с растежа на организма, с регулацията на водно-солевия баланс, има косвен дял и в обмяната на
желязото. При отстранена слезка – инфекците
са по-чести и протичат по-тежко. Вещото лице е допълнило, че премахването на слезката води до намаляване на професионалната
работоспособност на човек с около 40%.
Според заключението разкъсването на слезката е
станало вследствие на удар с твърд,тъп предмет със значителна сила, може да е
получено от удари в предмети в лявата предна повърхност на корема в части на
автомобила вътре в купето му. Предвид силната деформация на л.а. в лявата
страна, при сблъсъка, „детето хвърчи към удрящия предмет и най-вероятно се е
ударило в лява задна част на автомобила. Дали е врата, дали е нещо друго, не
знам.“ (показанията на в.л. в о.с.з. –л.228). Според СМЕ дори л.автомобил да е
бил с фабрично монтирани обезопасителни колани на
задната седалка, и при правилно поставен обезопасителен
колан, поради това че ударът е бил от лявата задна част, в която детето е
стояло, според в.л., увреждането би било предимно от страна на гръдния кош от
силното притискане на обезопасителния колан.
По искане на страните са допуснати гласни доказателства: за обстоятелствата във връзка с претърпените от ищците неимуществени вреди
– св.Д.Ст., св.Р.Рашев, св. И.И.; за обстоятелствата относно
ПТП- св. Д.К., св. В.П., св. И.Д..
От показанията на св. Д.К. (водач на т.а.) се установява, че на посочената дата около 10-11ч. пътувал
на пътя Варна –София, с празно ремарке, със скорост около 50-60 км/ч, пътят бил
прав участък, преди разклона за с. К. имало ограничение за изпреварване, но
такава забрана нямало след разклона. Трафикът бил нормален, и по едно време на
стотина метра пред себе си видял л.а. „Фолксваген Голф“, който започнал да се
върти по платното, тръгнал първо към канавката, в даден момент се завъртял на
обратно и после се забил в него (в тов.автомобил)- първо задна лява врата на автомобила, съответно-на камиона предно ляво
долу в бронята, „първо бронята поема
първия удар и гума,и вече там и другите работи на камиона“. След удара л.а.
започнал да се върти надлъжно на оста си, без да се преобръща. Свидетелят видял,
че преди Голфа се движи друг лек автомобил (даже два), с които се разминал и
тогава видял „Фолксвагена“ да криволичи. Ударът бил в неговата лента, като
видял криволичещият автомобил, свидетелят предприел движение възможно вдясно и спиране:
„Започнах да спирам, но беше много бързо“.
Според свидетеля движещият се зад него автобус не е правил опити да го
изпреварва.
Според показанията на св. В.П. (водач на автобуса), движейки се в посока София със скорост от около 70-80
км/ч,, зад т.автомобил, предприел маневра „изпреварване“ на т.а., навлизайки
някъде около 3-4 м от осевата линия на ляво, но като видял че идват отгоре коли,
се прибрал в своята лента, зад камиона. По едно време видял „някаква кола да се върти, на разстояние да
кажем около 500 м някъде“. Лентата била прекъсната, даваща право за
изпреварване, не се сеща да е имало пътни знаци. ПТП станало след разклона за
с.К., „там има една височина се изкачва нагоре, в моята лента за движение“, в
този момент че отгоре идва някаква кола и почва да се върти в нейното платно,
ту към канавката, ту към камиона, въртяла се и накрая спряла. Не е видял удара.
Преди този л.автомобил имало и други
леки коли, „те си минаха“. След като видял въртящата се л.кола, не видял
камионът да предприема маневра: „той си
се движеше нормално, то там е височина, не ми е направило впечатление да намаля
скоростта, да отбива“.Свидетелят не е видял друг автомобил пред Голфа.
От показанията на св. И.Д. (водач на лекия автомобил „Фолсваген Голф“) се
установява, че същият е възприел предприелият маневра „изпреварване“ автобус
като „някакъв лек автомобил“, после
разбрал, че е автобус, който се прибира после в платното си. В обясненията си
относно предприетите от него действия свидетелят посочва: „Срещу мен тръгна кола и аз рекох, че ако мина от дясната страна ще
вляза в тази канавка и не знам какво ще стане, тя е цялата в плочи, направена
дълбоко. И викам, ще се вмъкна между тях, между тази, която идва и тази, която
е насреща, там стана някакво изпреварване“, както и че като е видял „оттам да излиза кола, която тръгна насреща
ми, аз затова правя маневрата да вляза в насрещното, за да мога да се размина с
него, да няма челен удар“, „ „всичко
много бързо стана“. В показанията си свидетелят е очевидно притеснен, като
че ли още под въздействието на случилото се, въпреки изминалия период. Няма
спомен дали пред него се е движело друго превозно средство, когато е видял
МПС-то от насрещната лента, предприемащо изпреварването. Маневрата му била с
цел избягване челен удар с автобуса. На въпроса защо минава вляво, удара с кое
МПС да избегне, свидетелят отговаря: “С
това нещо, което идваше срещу мен, автобуса ли, лекия автомобил ли, това, което
идваше след тира“..Свидетелят не си спомня дали е употребил спирачки, спирачки е употребявал , но в кой момент не може да каже. Ударът
бил страхотен, от този удар газовата бутилка скъсва лентите и изхвърква, не знае от къде, защоти
всички са били неизвестно време в безсъзнание. Лекият автомобил бил в
изключително техническо състояние, с монтирани предпазни колани и на предните и
на задните седалки.
От показанията на св. Д.Ст. (чийто брат живее на съпружески начала с майката на детето) се установява,
че след претърпения инцидент и операцията, детето не е така контактно и
усмихнато, каквото е било по рано, станало „по-дръпнато“, „като уплашено е“. След
катастрофата детето боледува по-често, нещо като задух получавало, има ограничение
в храните и храненето, заради операцията. Семейството (разширеното) на ищците
било много сплотено, весело, не са се карали, събирали се по празници. Макар
втората и третия свидетел да живеели отделно, на квартири, все още получавали
помощ и подкрепа от своите родители, когато втората ищца била на работа,
родителите й помагали в отглеждането на детето, често се събирали заедно;
починалата често, когато не била на работа, вземала внучката, за да я гледа. Връзката
баба-внуче била много силна, „малката все
още я търси“ . Най-тежко смъртта на Й.„приел“ съпругът й – първия ищец,
който бил съкрушен, видимо се променило и физическото му състояние.
В показанията си св. Р.Рашев (приятел на третия ищец, познаващ семейството от около 20 години)
установява, че семейството на починалата било сплотено, не е чувал да е имало
караници или дрязги, като майката Й.постоянно се грижела за сина си И., който
въпреки, че живеел на квартира почти всеки ден се виждал с родителите си. Майката
помагала на цялото семейство, и въпреки че сестрата и братът живеели отделно,
на квартири в Търговище, през почивните дни се събирали, ходели си на гости, „събираха се редовно да са заедно“. Според
свидетеля, след катастрофата има видима промяна в поведението на всички, цялото
семейство „се затворили“, като неговите възприятия са основно по отношение на
третия ищец – И. му се обадил още когато станал инцидента, видели се, след това
определено се затворил в себе си, по-рядко се виждали. Въпреки, че са минали
повече от две години, знае че ходят на гробищата, и продължават да преживяват
случилото се.
От показанията на св. И. (приятел на третия ищец, познава семейството от около 17-18 години) се установява,
че майката е била „в основата на семейството“, грижела се за всички, нейната
смърт се отразила „лошо за тях“, „много лошо за И., особено за баща му - за 2-3
месеца той се състари много… зле е“, затворил се в себе си, още не може да го
преживее; семейството не е същото. Също като св. Д.Ст.
свидетелства за близката връзка между починалата и внучката й, за грижите,
които е полагала и с които е отменяла дъщеря си по отглеждането на малолетното
дете.
Видно от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. по
приложеното НОХД: товарната автокомпозицията в състав: седлови
влекач „МАН“ е с рег.№ РВ 59 06 МС и прикаченото към него ремарке „Кроне“ с рег.№ РВ 8630 ЕН. Същият е с валидна застраховка „ГО“
на автомобилистите в ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД към датата на ПТП (20.06.2016 г.)
- по полица № BG/23/116000124904, сключена на 29.12.2015 г., начална дата на
покритие 04.02.2016 г., крайна- 03.02.2017 г., прекратена на 20.08.2016 г. (л.
164-168, л. 278) .
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи.
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно осн.чл. 432 ал. 1 от КЗ (в
сила от 01.01.2016 г.) вр.
с чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ/“Пряк иск на увреденото лице“/-
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Не е спорно в процеса, а това се установява и от приложените към ИМ писмени
доказателства, че ищците са спазили процедурата по чл. 380 от КЗ, получили са
отказ на осн.чл. 496 ал. 2 от КЗ, поради което
предявените искове са допустими.
По силата на договора за застраховка гражданска отговорност,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във
връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства, и за които
отговарят съобразно българското законодателство.
Безспорно е установено, че към датата на събитието (20.06.2016г.),
собственикът на лекия автомобил, с който е причинено ПТП е имал валидно
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с
ответното дружество, сключена за периода 20.01.2016г.- 19.01.2017г.
За ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения иск ищецът следва
да установи, че причинените вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправно поведение на застрахованото
лице.
Тези обстоятелства се установяват по безспорен начин от влязлата в сила
присъда по НОХД № 78/2017 г. на ТОС, съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК,
съгласно която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Доколкото и самите вреди са част от състава на
престъплението, с факта на влизане в сила на присъдата, са налице всички
предпоставки за основателност на предявения пряк иск срещу застрахователя от
страна на пострадалите лица за обезщетяване на настъпилите от престъплението
вреди.
Ответникът прави възражение, че е
налице съпричиняване на вредите, както от страна на
самите пострадали, така от водача на автокомпозицията
– св. К., така и от водача на автобуса на „Биомет”-
св. П.. Евентуалното съпричиняване от тези лица не
освобождава ответника от отговорността по чл. 432 от КЗ. Съпричиняването
от страна на пострадалите лица може да не е виновно и има своето значение с
оглед определяне на размера на обезщетението в съответствие с правилото на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД и това ще бъде обсъдено при определяне на размера на
обезщетението.
Евентуалното съпричиняване
от страна на посочените двама водачи, би имало значение, ако е виновно, но не
може да окаже влияние нито върху основателността, нито върху размера на иска,
доколкото разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД предвижда, че при увреждане, причинено
от неколцина, те отговарят солидарно. Или всеки един от причинителите отговаря
пред пострадалия в пълен размер. Ответникът би отговарял пред пострадалите в
пълен размер на причинените от престъплението вреди, независимо от това дали
посочените двама водачи са съпричинили виновно
резултата или не. Последното би имало значение само в отношенията между тях,
доколкото изплатилият солидарен длъжник би имал иск против евентуалния съпричинител до размера на съпричиняването.
Понеже тези факти имат значение в отношенията между ответника и привлечените
трети лица, съдът ще ги изследва, но в светлината на задължителната сила на
мотивите. Утвърдената съдебна практика приема, че задължителна сила между
страната и подпомагащото го трето лице имат само решаващите мотиви на съда. А
това са мотивите, които обосновават основателността и размера на иска. В този
смисъл съдът не дължи произнасяне по степента на съпричиняване
и неговият размер. Друг би бил въпросът, ако бяха предявени обратни искове.
Тогава съдът би бил задължен да изследва изцяло фактите по съпричиняването,
включително и да определи неговия размер.
Предвид възприетата фактическа обстановка, след извършен съвкупен анализ въз
основа на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че не е налице
виновно съпричиняване на вредите от страна на водача
на автобуса, движещ се зад товарната авто-композиция.
Видно от заключението на вещото лице
(САТЕ), което в тази част съдът приема изцяло, действията на водача на
автобуса, предприемайки маневрата изпреварване на автокомпозицията,
са в най-обща причинна връзка с действията на ответника, като водач на лекия
автомобил. Но в същото време, вещото лице дава заключение, че предприетата
маневра от водача на автобуса е прекъсната навреме и не е съществувала реална
опасност за настъпване на ПТП между автобуса и лекия автомобил. Доколкото
водачът на автобуса не е извършил нарушение на правилата за движение с
предприетата и прекъсната маневра, същият не е съпричинил
виновно настъпването на вредите. Извършеното от този водач друго нарушение –
движение с превишена скорост също не е довело до опасност от настъпване на ПТП
между автобуса и лекия автомобил, а и няма причинна връзка с действията на
водача на лекия автомобил.
От събраните по делото доказателства, съдът приема, че е налице виновно съпричиняване на резултата от страна на водача на товарната
автокомпозицията. Заключенията на автотехническата
експертиза в изчислително-техническата част доказват този извод, макар съдът да
възприема изводите на експерта с известни корекции. Видно от експертизата
водачът на товарната автокомпозиция я е управлявал
със скорост 117 км./ч, превишаваща разрешената за съответния пътен участък и
вида превозно средство от 70 км/ч, съгласно чл. 21,ал. 1 от ЗДвП. Изчислявайки
на базата на тази скорост, вещото лице определя, че в момента, в който лекият
автомобил навлиза в лентата за движение на автокомпозицията
и се превръща в опасност за движението автокомпозицията
се е намирала на 72 м от мястото на удара – т. 9 от съобразителната част. Въз
основа на това разстояние в т. 16 от съобразителната част на заключението чрез
извършване на изчисления вещото лице приема, че автокомпозицията
би могла да спре до мястото на удара при своевременно аварийно задействане на
спирачната система при скорост не по-висока от 74.9 км/ч. Въз основа на това
изчисление в последното изречение на т. 16 вещото лице прави извода, че водачът
на автокомпозицията би могъл да предотврати удара,
ако се бе движил с разрешената скорост от 70 км/ч. Този извод на вещото съдът
не възприема като некоректен. Направените изчисления показват, че ако се бе
движил със 70 км/ч водачът на автокомпозицията би
спрял превозното средство до мястото на удара. Но това не означава, че ударът
не би настъпил. Тук следва да се предвиди, че лекият автомобил също не е
преустановил своето движение до мястото на удара. За да се приеме, че удар не
би настъпил е необходимо да се съпоставят движенията на двата автомобила и да
се види дали те се припокриват насрещно след мястото на удара. Или както е
известно при насрещно движение опасната зона за настъпване на ПТП е сбора от
опасните зони за всеки от участниците в произшествието. Вещото лице не е
изследвало това обстоятелство. Затова и съдът възприема не отговора даден от
вещото лице в последното изречение от т. 16 от заключението, а отговора в т. 3
от основните изводи, където посочва: „При движение с разрешената за пътния участък скорост за
товарната автокомпозиция от 70 км/ч водачът на
товарната автокомпозиция има възможност и време да
преустанови движението преди мястото на удара.” Последният извод е коректен,
обоснован е с изчисления и при използване на специалните знания на експерта. В
съдебно заседание вещото лице направи опит да обясни значението на този свой
извод, като заяви, че ако скоростта на движение на автокомпозицията
е била не 117 км/ч, а 70 км/ч, то при заместване на тази скорост в изчисленията
и разстоянието не би било 72 м до мястото на удара и тогава водачът не би могъл
да спре. Тези разсъждения също не са коректни. Те почиват на предположението,
че скоростта е била 70 км/ч., а е безспорно установено че е 117 км/ч. Също така
въз основа на посочената скорост е установено, че разстоянието на автокомпозицията до мястото на удара в момента на възникване
на опасността е 72 м. При това положение всички изводи следва да изхождат от
тези две обективно съществували величини. Или изводът на вещото лице в т. 3 от
частта му за основните изводи следва да се приема за верен и безусловен,
независимо от посоченото от вещото лице в съдебно заседание. При това положение
в момента на удара скоростта на автокомпозицията би
била нула. Вещото лице не е дало заключение какъв би бил резултата от това, но
е очевидно, че дори да настъпи удар между двете превозни средства в следствие
продължаващото движение на лекия автомобил този удар би бил далеч по-лек и
евентуално не би довел до същия резултат. По отношение на възражението на
ответника за съпричиняването от страна на
пострадалите:
Наведеното в тази връзка твърдение
е, че същите не са ползвали обезопасителни колани, с
което са допринесли за настъпване на уврежданията.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение
на Закона за движение по пътищата и виновно. В заключението си вещото лице
сочи, че с оглед модела и годината на производство на лекия автомобил не може
да установи дали той е оборудван фабрично с обезопасителни
колани на задните седалки. В протокола за оглед на местопроизшествието липсват
данни за това имало ли е обезпопасителни колани отзад
в колата. Според вещото лице това не може да бъде установено и от снимковия
материал към този протокол. Единствен св. Д. твърди в показанията си, че л.а. е
бил оборудван с обезопасителни колани. От съдебно-медицинската
експертиза се налага изводът, че пострадалите не са били с такива колани,
защото при евентуалното им използване те биха причинили специфични увреждания,
които обективно липсват. Пострадалото дете е било в детска количка, но същата
не е било трайно прикрепена. Вещото лице от авто-техническата
експертиза пояснява, че това прикрепяне също става с обезопасителен
колан. Както в изготвените СМЕ, така и в с.з. от обясненията на вещото лице, се
установява, че дори и при поставен обезопасителен
колан от страна и на починалата, и на малолетното дете, предвид вида,
характерът и силата на удара, крайният резултат относно причинените увреждания,
довели до летален изход по отношение на Й.Г.М., както и относно уврежданията,
получени от малолетното дете, биха били същите. От свидетелските показания, от
заключението на САТЕ, от снимковия материал, намиращ се в приложеното НОХД 78/2017
г. на ТОС, е видно, че ударът по л.а. е бил в задната лява част, като в тази си
част автомобилът буквално е „смлян“. Вещото лице,
изготвило СМЕ, приема категорично и без съмнение, че съставомерните
увреждания и по починалата и по детето са получени вътре в купето на
автомобила, а не извън него. С оглед на това, съдът приема, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалите за настъпване на
уврежданията.
По отношение размерът на дължимото според съда обезщетение, което следва да
бъде присъдено:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този
смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело №
795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II
т. о. и други съдебни актове.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинените на първите трима ищци неимуществени вреди от смъртта
на Й.Г.М., настоящият съдебен състав съобрази следното: Вследствие на
настъпилия трагичен инцидент ищците загубват тяхната майка и съпруга, починала
само на 56 години. От показанията на разпитаните свидетели, които съдът изцяло
кредитира като непосредствени, обективни, безпротиворечиви
и последователни, до смъртта на Митева, същите са живели като едно задружно и
сплотено разширено семейство и взаимно са се подкрепяли. Въпреки,
че и двете деца- вторият и третият ответници са
пълнолетни, живеят отделно от родителите си и имат свой собствен живот, често
са се събирали заедно, по празници или на гости за събота/ неделя в къщата на
починалата и първия ищец. В работоспособна възраст, жизнена и обичана от
съпруга и децата си, починалата е била стожер на семейството и негов
обединител. Преждевременната й смърт ги лишава от възможността за в бъдеще да
разчитат на нейната подкрепа и помощ – както финансова, така и морална, чисто
човешка, с оглед много близките и топли взаимоотношения в семейството. Починалата
е била основен помощник на дъщеря си (втората ищца) в отглеждане и възпитанието
на внучката М., като безспорно бе установена близката емоционална връзка
баба-внуче. Третият ответник- син на починалата, макар и пълнолетен, е бил
обект на засилено майчино обгрижване и подкрепа-
често се е хранел в дома на родителите си, често ги е посещавал, след смъртта
на майка си е променил навиците си, поведението си - станал затворен,
необщителен, дори с близките си приятели (св. Р.Рашев). Най-тежко
преживял и преживява загубата първият ищец- съпруг на починалата. Той видимо се
променил, както физически така и психически- бил изцяло съкрушен, видимо се променило и
физическото му състояние (св. Д.Ст., св. И.). Болката и страданието от нелепата
загуба на починалата ще съпътства ищците до края на дните им – от показанията
на свидетелите се установи и обстоятелството, че внезапната смърт на И.Ме била
голям шок за тях, от който все още не могат да се отърсят, мъката, страданията
и психическата травма продължават и към момента. Разбито е едно сплотено и
грижовно семейство. За един миг целия свят се преобръща, всеки от тях се опитва
да заживее по съвсем нов начин, различен без опората на майката и съпругата.
Преценени поотделно и във взаимната им връзка, свидетелските показания
сочат категорично, че между ищците и починалата е съществувала силна
емоционална привързаност, както и че отношенията им са се характеризирали с
дълбока взаимна обич, с помощ и подкрепа. Смъртта на И.Ме настъпила внезапно,
което е предизвикало силен стрес и у съпруга, и у децата й, и несъмнено е
повишило интензитета на преживените от тях морални болки и страдания. Аргумент
за високия интензитет на болките и страданията е фактът, върху който са
акцентирали всички свидетели, че след смъртта й е настъпила рязка промяна в
цялостното поведение основно на съпруга й, който се е затворил в себе си,
променил се и физически и психически, все още не може да преживее загубата. Следва да се отдаде и необходимото доказателствено значение и на факта, че починалата е била
на 56 години - в разцвета на силите си работеща
жена, съпруга, майка и баба.
Посочените факти, формиращи в своята съвкупност съдържанието на понятието
„справедливост”, мотивират настоящия състав на съда да приеме, че размерът на
обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от първия ищец, като пряка и
последваща последица от смъртта на съпругата му, при
съобразяване с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и залегналото в закона изискване за
справедливост, спазвайки задължителните
указания в незагубило силата си ППВС № 4/1968 г., следва да бъде определен на
100 000 лв., не само от гледна точка на действителния обем на вредите, а и
с оглед обществено – икономическа обстановка в страната. Динамично променящата
се икономическа конюнктура намира отражение в непрекъснато нарастващите лимити
на застрахователно покритие по задължителната отговорност „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, от която произтича отговорността на ответника
– застраховател. Според установената в
решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о., практика лимитите
не са самостоятелен критерий при
прилагането на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, но следва да бъдат
отчетени при формиране на размера на следващото се обезщетение за неимуществени
вреди.
Предвид гореизложените доводи и съображения, съдът намира, че размерът на
обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от втората ответница следва
да бъдат определени на 80 000 лв., а за третия ответник - на 90 000
лв.
Именно в горепосочените размери са основателни предявените искове от тези
ищци, като в останалата им част, до пълния размер от по 120 000лв. всеки-
същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на предявения иск за обезщетение за причинени неимуществените вреди на малолетното дете:
Съобразно установената съдебна практика и задължителните указания в горецитираното ППВС 4/1968 г., съобразявайки характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от пострадалото дете вреди
от получените травматични увреждания, определени като тежка телесна повреда и средна
телесна повреда (чл. 300 ГПК- съгласно присъдата), при определяне размера на
обезщетението съдът съобразява обстоятелството, че вследствие на ПТП и
причинените увреждания се е стигнало до отстраняването (задължително съобразно
конкретния казус) на един основен и важен, най-вече за имунната система; орган,
чиято загуба е довела до загуба и на многобройните му функции, имащи съществена
физиологична роля за организма на човека. Главните функции на слезката са свързани с имунитета и разграждането на
червените кръвни телца; слезката е свързана функционално
с растежа на организма, с регулацията на водно-солевия
баланс, има косвен дял и в обмяната на желязото. При отстранена слезка, инфекциите са по-чести и протичат по-тежко. Според
компетентното заключение на специалиста, функциите на слезката
не се поемат от други органи изцяло и са невъзстановими, довеждащи до постоянната
загуба на професионална работоспособност с около 40 %, до съпътстващ цял живот
ограничителен хранителен и двигателен режим, ограничение в обема и естеството
на физическата дейност осъществявани както сега, така и за в бъдеще. Не на
последно място съдът отчита шокът и преживените от едно дете, в такава крехка
възраст, болки и страдания с висок интензитет, както по време на инцидента и
причиняване на уврежданията, така и по време на следоперативния период. Вследствие
на масивния излив на кръв в коремната кухина от
разкъсаната слезка на детето е причинено разстройство
на здравето, временно опасно за живота, спешната оперативна интервенция е била
животоспасяваща, след ПТП детето е било в изключително тежко състояние, като
спрямо него са предприети своевременни и адекватни медицински и хирургическа
интервенция, като благодарение на високия професионализъм на лекарите животът
му е бил спасен. Показанията на св. Д.Ст. са твърде красноречиви - помръкнала е
една чудесна и безгрижна усмивка на едно 5 годишно дете, преждевременно
„преминало“ в света на възрастните - след претърпения инцидент и операцията,
детето не е така контактно и усмихнато, каквото е било по рано, станало
„по-дръпнато“, „като уплашено е“; боледува по-често, има ограничение в храните
и храненето заради операцията. Предвид гореизложените съображения, съдът
намира, че предявените искове в размер на съответно 60 000 лв. и
12 000 лв. са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в този им
размер.
С оглед основателността на исковете за присъждане на обезщетенията за
неимуществени вреди, чийто произход е деликт,
основателно е и искането за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня, следващ тримесечния срок, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал. 1 КЗ, а именно – 30.10.2016 година до окончателното й изплащане.
На осн.чл.
78 ал. 6 във вр. с чл. 83 от ГПК в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на съда следва да бъдат присъдени невнесени
авансово дължими държавни такси в размер на 4% върху уважения размер на
предявените искове (чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК)– или в общ размер на 13 680,00лв., дължими от
ответника.
По разноските:
Страните са претендирали разноски: ищците по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.-
за присъждане в полза на пълномощника им минималното адв.възнаграждение,
визирано в Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответникът - за заплатени депозити за СМЕ и САТЕ и и юрисконсултско възнаграждение, определено съгл. чл. 78 ал.
8 от ГПК. Разноски е претендирало и третото лице помагач ЗАД „ОЗК Застраховане“
АД гр. София в размер на 450лв. - юриск.възнаграждение
на осн.чл. 25 ал. 1 и 2 от НЗПП.
Видно от представените към исковите молби пълномощни, представляващият
ищците по делото адв. П. е предоставил на материално
затруднените ищци безплатна адвокатска помощ и съдействие, в който случай и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на адв. П. претендираното
минимално възнаграждение съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 и 4 от Наредба1/2004г.
(съответно 3530 лв. –по т.5, за защитата на първия ищец; 2930 лв.- по т.4, за
защитата на втората ищца, 3230лв.- по т.4, за защитата на третия ищец; 2 690лв.-по
т.4, за защитата на малолетното дете), при съобразяване уважения размер на
предявените искове.
Ответникът е сторил разноски в размер на съответно: 688.00лв.- за САТЕ,
200лв.- за СМЕ, 180 лв.- депозити за трима свидетели, следва да бъде присъдено
и юриск.възнаграждение в размерите на чл. 78 ал. 8 вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25
ал. 1 и 2 от НЗПП в размер на по 450 лв. по всеки иск, при съобразяване размера
на отхвърлената част от исковете.
По разноските по предявения иск от първия ищец:
При адв.възнаграждение 3530лв.-разноски за ищеца,
и общо 700.33 лв.-разноски за ответника, предвид уважената/отхвърлената част от
иска, основателни разноски за ищеца се явяват в размер на 2941,67лв., за
ответника-116,72лв. По компенсация ответникът следва да заплати 2824,95лв.
По разноските по предявения иск от втората ищца:
При адв.възнаграждение 2930лв.-разноски за ищцата,
и общо 700.33лв.-разноски за ответника, предвид уважената/отхвърлената част от
иска, основателните разноски за ищцата са в размер на 1953,33лв., за ответника –233,44лв.
По компенсация ответникът следва да заплати 1719,89лв.
По разноските по предявения иск от третия ищец:
При адв.възнаграждение 3230лв.-разноски за ищеца,
и общо 700.33 лв.-разноски за ответника, предвид уважената/отхвърлената част от
иска, основателни разноски за ищеца се явяват в размер на 2422,50лв., за ответника-175,08лв. По
компенсация ответникът следва да заплати 2247.42лв.
По разноските по предявения иск от четвъртата ищца:
По този иск ответникът е направил разноски в размер на 767.00лв. Тъй като
този иск изцяло е уважен от съда, ответникът следва да заплати определеното адв.възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. в пълен размер – 2690
лв.
По горните съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищците, предоставил им безплатна помощ и съдействие, общо
сумата от 9 482,26 лв., след извършената компенсация съобразно уважената/отхвърлената
част на предявените искове.
По искането за разноски от третото лице помагач- съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 10 ГПК „за третото
лице помагач не се присъждат разноски“, поради което искането е неоснователно.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг:
Живот и здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.М., ЕГН **********,***,
съдебен адреса***, офис 110, сумата от 100 000лв.
(сто хиляди лева) - представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Й.Г.М.-негова съпруга, настъпила в резултат на ПТП на 20.06.2016 г.,
причинено от водача на лек автомобил марка ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ с ДК № Т 6167 АС,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД - на осн.чл. 432 ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.10.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
разликата над сумата от 100 000лв. до пълния предявен размер от 120 000,00 лв. -
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг:
Живот и здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.С.И., ЕГН **********,***,
съдебен адреса***, офис 110, сумата
от 80 000лв. (осемдесет хиляди
лева) - представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Й.Г.М.-нейна майка, настъпила в резултат на ПТП на 20.06.2016 г.,
причинено от водача на лек автомобил марка ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ с ДК № Т 6167 АС,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД - на осн.чл. 432
ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата от 80 000лв.
до пълния предявен размер от 120 000,00 лв. - като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг:
Живот и здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.С.И., ЕГН **********,***,
съдебен адреса***, офис 110, сумата от 90 000лв.
(деветдесет хиляди лева) - представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Й.Г.М.-негова майка, настъпила в резултат на ПТП на 20.06.2016 г.,
причинено от водача на лек автомобил марка ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ с ДК № Т 6167 АС,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД - на осн.чл. 432 ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.10.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над сумата от 90 000лв. до пълния предявен размер от 120 000,00
лв. - като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг:
Живот и здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на П.С.И., ЕГН **********,***, действаща като майка и законен
представител на малолетната си дъщеря М.И.Н., ЕГН **********, съдебен адреса***,
офис 110, сумата от 72 000 лв.(седемдесет
и две хиляди лева) - представляваща обезщетение за неимуществени вреди от тежка
и средна телесна повреда, причинени на малолетното дете в
резултат на настъпило ПТП на 20.06.2016г., причинено от водача на лек автомобил
марка ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ с ДК № Т 6167 АС, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве” АД - на осн.чл. 432 ал. 1 от КЗ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2016г. до окончателното
изплащане на задължението,
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Търговищки окръжен съд сумата 13 680,00лв. - представляваща държавна такса върху уважения
размер на предявените искове- на осн.чл. 78 ал. 6 вр. с чл. 83 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг:
Живот и здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д.П. ***, офис 110, сумата от 9 482,26 лв.- представляваща адв.възнаграждение
за оказана безплатна плавна помощ на ищците по т.д. № 57/2017г. на ТОС – на осн.чл. 38 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2
от Закона за адвокатурата, след извършената компенсация на разноските съобразно
уважената/отхвърлената част на
предявените искове.
ОТХВЪРЛЯ искането на третото лице помагач ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД,ЕИК *********, гр. София за присъждане на разноски – на осн.чл. 78 ал. 10 от ГПК.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на ответната
страна - ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД,ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** и „БИОМЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** и има установително действие в отношенията на третото лице и
насрещната страна – на осн.чл. 223 ал. 1 ГПК,
установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, която го е привлякла – на осн.чл.
233 ал. 2 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Апелативен съд-гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :