РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен
, 30.11.2021 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенски
окръжен съд ,търговско отделение , в публично съдебно заседание
на двадесет и втори ноември , през
две хиляди , двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН
ДАНЧЕВ
При
секретаря ЕВГЕНИЯ РУСЕВА
и в присъствието на Прокурора
................., като разгледа докладваното
от Съдията Данчев т.д.№102 /
2020г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
Постъпила е
искова молба от Л.И.Р. ,Л.В.Р. , А.В. Р.
,К. В.Р. ,В.В. Р. и Д.В.Р. ,като непълнолетна действаща със
съгласието на майка си А.С.Г.,чрез пълномощника им адв. Й.Д. с която против ЗД „Евроинс „ АД – гр.София са предявени
субективно съединени искове по чл. 226
,ал.1 от КЗ / отм./ във вр. с §22 от ПЗР на КЗ ,в сила от 01.01.2016г., всеки
от които с цена на иска 100 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума
от 18.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид заявения
от ищеца предмет на иска, съдът намира, че се касае за търговски спор по
чл.365, т.1 от ГПК,доколкото в предмета на делото се включва и наличието на търговска сделка -
застрахователен договор , страна по който е ответното дружество,което извършва
тази дейност по занятие . Поради това съдът приема,че спорът следва да бъде разгледан по реда на Глава
тридесет и втора от ГПК.
В исковата молба се
твърди ,че на 18.06.2015г. около 17 ч. по път ІІІ-3402 с посока на движение от
гр.Пордим към гр.Славяново се е движил лек автомобил „***“ с рег. № ***,
управляван от В. Л. Р. , а по същото време по път І-3 с посока на движение от
гр.Плевен към гр.Бяла се е движил лек автомобил „***„ с рег. № ***,управляван
от Н. Т. Ч. ,който управлявал автомобила с около 110 км. / ч. Твърди се също така ,че при приближаване на
кръстовището образувано от двата пътя ,водачът
на лекия автомобил „***“ не намалил скоростта си на движение и не се е
съобразил с наличието на други участници в движението , а продължил да
се движи с превишена скорост
. В. Р. пък, като се движил по път без предимство ,приближавайки кръстовището
,само намалил скоростта си на движение и
почти спрял ,но оглеждайки се наляво-надясно преценил ,че другите участници са
достатъчно далеч и може да прекоси безпрепятствено кръстовището ,поради което
не спрял на стоп-линията , а продължил движението си напред. Твърди се
,че когато лекия автомобил ***се намирал на 70 -80- м. преди кръстовището , водачът му Н. Ч. възприел движенето
на лекия автомобил ***, но вместо да намали скоростта си ,продължил напред като
направил опит да заобиколи пресичащия отляво-надясно по посоката му на движение
лек автомобил ,като навлязъл частично в лентата за насрещно движение .
Ищците твърдят ,че поради превишената си скорост и неправилни действия
/заобикаляне вместо спиране / , траекториите на двата автомобила се пресекли и
настъпил удар между предната част на лекия автомобил ***и лявата странична
врата и предно ляво колело на *** ,вследствие на който удар последният
автомобил се завъртял ,и плъзгайки се и търкаляйки се ,описал дъга като пресякъл платното за движение в посока Варна –София на път І- 3 и спрял в
канавката .Твърди се ,че в резултат на това ПТП настъпила смъртта на водача на
лекия автомобил *** –В. Р.. Твърди се ,че повод на процесното ПТП било
образувано досъдебно производство № Д-140/ 2015г. ,което обаче е приключило с
постановление за прекратяване в което е прието ,че единствена вина за ПТП има
водачът на лекия автомобил *** ,който е
и починал . Ищците обаче счита ,
че произшествието е настъпило по вина и
на двамата водачи на МПС .
Твърди се ,че загиналият В. Р. е син на първия ищец Л.И.Р.
и баща на останалите ищци , и че всички те са претърпели неимуществени вреди в
резултат на смъртта му ,които всеки от ищците оценява в размер на 100 000 лв.
Твърди се ,че
водачът на лекия автомобил ***е
имал към датата на ПТП валидна
застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите „ при ЗД „Евроинс „ АД ,поради което насочват
исковите си претенции спрямо този ответник.
В даденият му двуседмичен
срок за писмен отговор ответното застрахователно дружество ЕВРОИНС АД ,
със седалище и адрес на управление
гр.София бул.“***„ № 43 чрез
пълномощника си юрк.Й.С. , е подало писмен отговор.
В него най-напред
се изразява становище ,че е налице нередовност на исковата молба по чл. 127 ,
ал. 4 от ГПК ,тъй като ищците не са посочили банкови сметки по които евентуално
да им бъде преведено присъденото обезщетение.
Прави се и
възражение по допустимостта на исковете ,тъй като пред застрахователя не били
предявени извънсъдебно претенции за обезщетение.
По същество се
оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорва се описания в
исковата молба механизъм на ПТП ,както и наличието на виновно и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил ***,като
се твърди ,че вина за настъпилото ПТП има само водачът на лекия автомобил ***,докато
другият водач не е имал техническата възможност да избегне удара и не е
допуснал нарушения на правилата за движение. Твърди се ,че дори да се установят някакви нарушения на правилата за
движение от страна на Н. Ч. ,то те не се намират в причинна връзка с ПТП.Счита
се ,че за водача Н. Ч. се касае за случайно деяние ,тъй като няма негово
противоправно поведение. При
условията на евентуалност се развива тезата ,че ако се установи причинна връзка
на действия или бездействия на Ч.с ПТП ,то е налице съпричиняване на вредите от
страна на починалия В. Р. не по-малко
от 90 % . Оспорва се също така причинната връзка между ПТП и
вредоносния резултат. Оспорва се и
наличието на духовна,трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и ищците ,като ответникът
се позовава на това ,че В. Р. не е живял с тях в едно домакинство ,тъй като
е разведен с майката на децата си и било възможно рядко да ги е посещавал.
Оспорва се и размера на исковите претенции като завишен с оглед настъпването на ПТП назад във времето – още през 2015г. Прави се
и възражение за изтекла погасителна давност както по отношение на
претендираните главници ,така и по отношение на акцесорния иск за лихвите.
Не се оспорва
изрично/ но не се и признава изрично / в
писмения отговор наличието на задължителна
застраховка „гражданска отговорност„ на автомобилистите за управлявания от Н. Ч. лек автомобил ***с рег. № ***към датата
на ПТП. Това обстоятелство е признато за безспорно между страните по делото
по-късно – в о.с.з. на 26.04.2021г. / л. 80 от делото / .
В срока по чл.
372 от ГПК ищците са подали допълнителна
искова молба с която се поясняват и обосновават допълнително претенциите на
ищците и е взето отношение по направените от ответника възражения .
Постъпил е и
допълнителен отговор от противната страна .С допълнителния писмен
отговор изрично е заявено ,че се иска съдът да се произнесе по възражението за
изтекла погасителна давност преди да пристъпи към съдебното дирене.
Колкото до
възражението ,че ищците не са предявили извънсъдебно претенции за обезщетение
,то следва да се посочи ,че исковете им се основат на чл. 226 , ал.1 от КЗ /
отм./ , а не на чл. 432 ал.1 от сега
действащия КЗ/ в сила от
01.01.2016г./ , чл. 380 от който изисква
като предпоставка за надлежното упражняване на правото на този иск , преди това
ищците да предявят извънсъдебно претенциите са към застрахователното дружество.
Що се отнася до
искането на ответника съдът предварително да се произнесе по възражението за
изтекла погасителна давност ,то това искане е неоснователно,тъй като
погасителната давност като институт на материалното , а не на процесулното
право, не е някаква процесуална предпоставка за допустимостта на предявените
искове , а нейното съобразяване изисква
и предполага най-напред изследване и установяване на претендираното материално
право ,едва след което се обсъжда въпроса за неговото евентуално погасяване по
давност.
Върху ищците е доказателствената тежест да докажат пред съда
претенциите си по основание
и размер ,като установят както
описания в ИМ механизъм на ПТП , така и наличието на виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника лек автомобил „***„ , а така
също и да докажат причинната връзка
между това поведение ,настъпването на ПТП и
смъртта на В. Л. Р. , а така също да докажат вида , обема , интензивността и
продължителността на претърпените от тях болки и
страдания.
Преди всичко ,следва
да се посочи,че в конкретния случай няма влязла в сила присъда на наказателен
съд нито по отношение на водача на лекия
автомобил „***“ ,нито по отношение водача на лекия автомобил „***“
,която съгласно чл. 300 от ГПК да се явява задължителна за гражданския
съд относно това дали е извършено деянието ,неговата противоправност и
виновността на дееца. Както се вижда от представеното с исковата молба заве***
копие от Постановление за прекратяване на наказателно производство от
11.12.2015г. , досъдебното производство № Д-140/2015г. г. по описа на ОП
–Плевен ,водено срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 343,ал.3,предл. 4, б.“б“ във вр. с чл. 342 , ал.1 от НК, е било прекратено поради това ,че деецът е
починал ,като в мотивите на постановлението е прието ,че настъпването на ПТП се
дължи единствено на виновното поведение на В. Л. Р. –водач на лекия автомобил „***„
,който е нарушил правилата за движение като не спрял на знак Б2 “спри .пропусни
движещите се по път с предимство“ ,като е имал видимост както към знака ,така и
към движещия се по пътя с предимство автомобил ***,чийто водач –Н. Ч. не е имал
техническа възможност да предотврати произшествието ,както и че не е извършил нарушение на правилата за
движение и в т.см. нито е могъл ,нито е бил длъжен да предвиди настъпването на
инцидента и на обществено опасните последици от него. Тъй като въпросното
постановление за прекратяване на досъдебното производство безспорно не
представлява присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК ,то няма основание
гражданският съд да съобразява и да зачита констатациите,изложени в мотивите на
това постановление за прекратяване, по въпросите за вината и противоправното поведение на водачите на МПС , участвали в
процесното ПТП.
При това
положение ,следва гражданският съд да
направи самостоятелен извод за това налице ли е виновно и противоправно
поведение на водачите на двата леки автомобила / на лекия автомобил ***–Н. Ч. и
на водача на лекия автомобил *** –В. Р. / ,което да се намира в причинна връзка
с процесното ПТП и с последвалата смърт на В. Р. / за която се търси
обезщетение в този процес и кой от двамата водачи в каква степен е допринесъл
за настъпването на тези вреди .
За да се отговори
на този въпрос следва да бъдат съобразени съвместно събраните по делото писмени
и гласни доказателства,заедно с изготвените по делото основна САТЕ ,комплексна Автотехническа и съдебно
–медицинска експертиза и допълнителна автотехническа експертиза , които при
обсъждане на конкретната фактическа обстановка дават обяснение на механизма на
настъпване на ПТП ,както и отговор на въпроса могли ли са двамата водачи да
избегнат настъпването на ПТП и на последвалите от него вреди.
Като се съобразят
гласните и писмени доказателства и автотехническите експертизи ,съдът приема за
установена следната фактическа обстановка на протичане на произшествието: Произшествието
е реализирано в кръстовище ,образувано от пътища РП-І-3 гр.Луковит – гр.Бяла и РП
ІІІ-3402 гр.Пордим – гр.Славяново през светлата част на денонощието и при суха
пътна настилка. Лекият автомобил ***се е движил по РП-І-3 с посока гр.Луковит –
гр.Бяла, приближавайки кръстовището със скорост непосредствено преди удара,
равна на 105,4 км./ч. по път с предимство , а лекият автомобил *** се е движил
по РП ІІІ-3402 с посока на движение гр.Пордим
– гр.Славяново със скорост 58,5 км./ч. с която е и навлязъл в кръстовището ,без да
намали скоростта си и без да спре на знак Б2 „Спри . Пропусни движещите се по
пътя с предимство „ който знак се е намирал на 6м. южно от пътното платно на път І-3 за посоката
на движение на автомобилите от гр.Пордим за гр.Славяново,в резултат на което е
настъпил удар между двете МПС ,който е станал в полагащата се лента за движение
на лек автомобил „***„ /южната пътна лента на РП І-3 по посока гр.Бяла/, като
контактната площ на удара е около 90 см. , но не попада в насрещната лента за
движение на лекия автомобил ***,като ударът е страничен кос с контактна
повърхност между челната част на „***„ и
страничната лява част на „*** „ като вследствие на удара двата автомобила
получават завъртане в посока обратна на часовниковата стрелка и чрез комбинирано движение
транслационно , придружено с ротация , осъществяват закъснително движение ,като
масовият център на тежестта на лек автомобил „***“ изминава 36 м. по пътното платно преди да се
установи в покой , а масовият център на тежестта на „***“ изминава 43 м. след първоначалния контакт и се
установява в покой. Вследствие на този сблъсък водачът на лекия автомобил ***-В.
Р. получил съчетана механична травма на глава , шия и гръден кош ,която е била
несъвместима със живота и смъртта му е настъпила за няколко минути след удара.
Като се сравни тази
установена след преценка на доказателствата фактическа обстановка, с твърденията на ищците в исковата молба ,се
набелязват следните съществени различия ,касаещи поведението и на двамата
водачи непосредствено преди и към момента на удара :
На първо място не се
потвърждава твърдението от исковата молба ,че водачът на лекия автомобил „***“
–В. Р., “движейки се по път без предимство ,като приближил кръстовището ,само намалил скоростта си на движение и
почти спрял ,но оглеждайки се наляво-надясно преценил ,че другите участници в
движението са достатъчно далеч и че може да прекоси безпрепятствено
кръстовището ,поради което не спрял на стоп –линията , а продължил
движението си напред“. Напротив от
доказателствата по делото, интерпретирани от САТЕ се ,установява ,че В. Р. нито е намалявал скоростта си на движение
,приближавайки кръстовището ,камо ли пък почти да е спрял на знак Б2 ,нито се е
оглеждал наляво –надясно преди да
навлезе в кръстовището , а е навлязъл в него с посочената от експерта скорост
от 58,5 км./ч. с която се е движил и към момента на удара ,като няма как да
е достигнал тази скорост при положение ,че преди това беше спрял на знак „стоп
„ Според В.Л / стр. 11 от първото заключение – на л.95 от делото / „ водача на лек автомобил ***„ не е спирал на
мястото на което е поставен знак „Стоп „ и е реализирал навлизане в
кръстовището ,без да е реализирал движение от състояние на покой,тъй като при
това положение няма как да е достигнал скоростта на движение с която се е осъществил
ударът между двете МПС“ . В подкрепа на
извода ,че лекия автомобил „*** „ е навлязъл в кръстовището без да намалява
скоростта с която се е движил и без
преди това водачът му изобщо да се е оглеждал
за движещи се по РП І-3 други МПС, които
евентуално да пропусне , са и показанията на свидетеля Г.Щ. /возил се в лекия
автомобил „***„ , който на въпроса
„пресичащият автомобил бавно ли навлизаше
в кръстовището или с висока скорост , сочи , “ мина си ,като че ли нямаше
намерение да спира„. В същия смисъл според съда са и свидетелските показания на
Р.А. ,който пък се е возил на предната дясна седалка до шофьора на лекия
автомобил „*** „ и който сочи ,че като
тръгнали да пресичат кръстовището , В. Р.,който управлявал лекия
автомобил „***“ му казал ,че те са на път с предимство , поради което те са
минали без да спират ,нито пък да
намаляват скоростта на движение преди да навлязат в кръстовището , а са карали
с равномерната скорост от преди да наближат кръстовището , тъй като се
оглеждали къде покрай пътя може да има
билки, за да спрат да берат. От тези свидетелски показния и от експертното заключение
следва извода ,че водачът на лекия автомобил „***“ е нарушил нормите на чл. 45
,ал.2 от ЗДвП ,като не е спазил знак Б2 „Спри!Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ ,както и на чл. 50, ал.1 от ЗдвП ,който го задължава да пропусне
пътните превозни средства ,които се движат по пътя с предимство, а той без да намалява скоростта си на движение и
без да спира на знака Б2 и без изобщо да се оглежда дали по пътя с предимство
се приближават други МПС , е навлязъл в кръстовището и с това свое поведение е
станал причина за настъпилото след това ПТП с лекия автомобил „***„ В т.см. категорично е налице виновно и
противоправно поведение на В. Р. ,което се намира в причинна връзка с настъпването
на ПТП и свързаните с него вреди.
Що се отнася до
поведението на другия водач на МПС – Н. Ч. ,който е управлявал лекия автомобил „***“
,то и тук съдът констатира разминаване между твърденията в исковата молба и установената
от съда фактическа обстановка. Според исковата молба виновното и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил „***“ се състои в това ,че въпреки ,че когато лекият автомобил „***“ се
намирал на 70-80 м. от кръстовището ,водачът му възприел движението на лекия
автомобил „*** „ но вместо да намали
превишената скорост с която се е движел и да спре , той продължил
движението си, като направил опит за
заобиколи лекия автомобил „***“ при което навлязъл частично в лентата за
насрещно движение и по този начин също допринесъл за настъпването на ПТП.
В т.вр. съдът е
изследвал въпроса кога за пръв път и от
какво разстояние от мястото на удара , водача на лекия автомобил ***е могъл да
възприеме движението на лекия автомобил „***“ ,съответно на какво разстояние е
бил лекият автомобил „***“ от знака Стоп
,когато е могъл да бъде възприет като място и посока на движение и оттам вече да се изчисли времето за реакция на водача на
лекия автомобил „***,както и свързаният
с това / но все пак различен / въпрос кога
лекият автомобил „***„ е могъл да бъде възприет като „ опасност за движението „
, респ. като „предвидимо препятствие на
пътя „ по смисъла на чл. 20 , ал.2 от ЗДвП , от водача на лекия автомобил „***„
и оттам кога водачът на този лек автомобил е следвало да предприеме действия за намаляване на
скоростта си на движение и за спиране на лекия автомобил .
Според
допълнителното заключение на САТЕ , лекият автомобил ***се е намирал на разстояние
около 41 м. от мястото на удара към
момента, когато водача на това МПС е имал техническата възможност за първи път
да възприеме автомобила „***“ като
местонахождение и посока на движение , който към същия момент е отстоявал на
около 10 м. преди знак „Стоп „ на път РП-ІІІ-3402 / пътя Пордим –Славяново/. Оттук
се прави и заключението от в.л. инж.В.И. в допълнителната САТЕ ,че ако водачът
на лекия автомобил „***“ е предприел своевременно
спиране към момента в който е имал техническата възможност да възприеме за пръв
път „***“ ,намиращ се на 10 м. преди
знак „стоп“ при реалната си скорост на
движение/ 105,4 км./ч и при разрешената
скорост на движение-90 км/ч. , то автомобилът „***“ би напуснал мястото на контакт или дори би
напуснал кръстовището ,с оглед на което произшествието би било предотвратимо.
Въпросът, обаче , е дали водачът на лекия автомобил „***„ е могъл и дали е бил длъжен да предприеме действия за намаляване
на скоростта си и за спиране още към този момент –когато за пръв път е възприел
автомобила „*** „, когато се е намирал
на около 10 м. преди знак „Стоп „ или е бил длъжен да предприеме такива действия
в един по-късен момент – напр., когато е
възприел, че лекият автомобил „***“ не
спира на знак „Стоп „ а го подминава със същата скорост на движение и явно има
намерение да навлезе в кръстовището, без да намалява скоростта си и без да спира движението си.
Според съда ,няма основание да се приеме,че „опасността
за движението“ по смисъла на чл. 20 , ал.2 от ЗДвП от гл.т. на водача на лекия автомобил „***“ е възникнала още в първия момент, когато за
него е станало технически възможно да възприеме лекия автомобил „***“ като
посока на движение и местоположение на пътя Пордим-Славяново, а именно на около
10 м. преди знака „Стоп „. Към този най-ранен момент на възприемане , няма основание
да се изисква от водача на лекия автомобил „***„ да предположи ,че движещият се
по път без предимство лек автомобил „*** „ няма да спре на знак „Стоп„ и че
няма намерение да го пропусне като движещ се по път с предимство. Нито местоположението
на лекия автомобил „***“ ,нито неговата скорост на движение към момента ,когато
за пръв път е могъл да го възприеме водача на лекия автомобил „***“/на 10м.
преди знака „Стоп „/ , са давали основание
на последния да се направи извода ,че лекия автомобил *** ще се окаже „препятствие
за движението „ на правилно движещия се по път РП І-3 лек автомобил ***„ .За
водача на лекия автомобил ***не съществува задължението да презюмира непременно
, че водачът на другия лек автомобил ще има неправомерно поведение и няма да
спре на знак „Стоп „ или поне в зоната
след този знак „Стоп“,но преди да
навлезе в кръстовището, и че няма да пропусне правилно движещия си по пътя с
предимство лек автомобил ***. Едва към момента в който лекия автомобил „***“ е започнал да подминава знака „Стоп „ ,без да намали
скоростта си на движение и без да спре на него ,за водача на другия лек автомобил
е станало възможно да направи логичния извод, че съществува опасност лекия
автомобил „*** ***“ да навлезе в
кръстовището ,без да спира и едва от този момент следва да се преценява
правилно ли е реагирал водача на лекия автомобил „***“ ,съобразно с това какви възможности за действие и за избягване
на сблъсъка е имал. Затова съдът не приема като база за своите
разсъждения ,допълнителното заключение на САТЕ / / на л. 152 -163 от делото /
,тъй като моментът в който водачът на л.а.“***„ е могъл за пръв път да
възприеме движението на лекия автомобил „*** „ не е идентичен с момента ,в
който водачът на лекия автомобил „***„ е могъл да възприеме лекия автомобил „***
„ като предвидимо препятствие на пътя си и като възникнала опасност за
движението.
В т.вр. съдът съобрази и соченото от ищците ТР
№28/ 28.11.1984г. по н.д.№ 110/ 1984 г. на ОС на ВС в т. 6 от което се дава
тълкуване на въпроса относно началния момент на възникване на опасността за
движението и че това не е момента, когато водачът възприеме препятствието на
пътното платно , а е в един по –ранен момент
, като се приема ,че „момента на
възникване на опасност за движение по пътя е въпрос фактически и той не може да
бъде свързан с формалния критерий определена част от пътя“ . Друг е въпросът
,че всъщност това ТР не сочи някакви ясни и точни критерии за преценка на това
кога възниква опасността за движение, а всъщност приема ,че това е въпрос
фактически ,т.е. във всеки отделен случай следва да се преценява конкретната фактическа обстановка ,като само уточнява ,че
въпросната опасност може и да не се намира пряко на пътното платно за движение
на съответното ППС , а може да се намира и извън него ,но логичното развитие на
пътната ситуация би довело до навлизане на пешеходеца или на другото ППС на
платното за движение,като в ТР се дават два казуистични примера ,които не са
съпоставими с настоящия случай.Така или иначе , обаче, съдът в съответствие с това ТР приема като начален
момент на възникване на опасността за движението не едва момента в който лекия автомобил „*** „ вече
навлиза в кръстовището ,т.е .на платното за движение на лекия автомобил „***„,
а един по –ранен момент - момента в който
лекия автомобил „***“ е започнал
да подминава знака „Стоп „ ,без да
намали скоростта си на движение и без да спре на него ,и това негово движение е
могло да бъде възприето от водача на другия лек автомобил
като индиция ,че ще възникне опасност на пътя пред него.
В случая според съда няма основание да се
приеме преди подминаването на знака „Стоп „ , че водача на МПС „*** „ е имал
такова поведение на пътя по който се е движил ,че да може да се направи
логичния извод ,че той би навлязъл в кръстовището без да спре на знак „Стоп „
,който се е намирал на пътя по който се е движил този автомобил, ,както и това поведение да е могло да бъде възприето от
водача на другия лек автомобил „***„ като логично сочещо на навлизане в кръстовището без спиране. Затова
съдът намира ,че едва към момента на подминаване от лекия автомобил „*** „ на
знак „Б2“ , без намаляване на скоростта
на движение и без спиране , за водача на
другия лек автомобил/***/ е възникнала възможността да предвиди ,че лекия автомобил „***
„ ще навлезе в кръстовището, т.е. да го възприеме като възникване на опасност
за движението ,като възможно препятствие на пътя ,с което вече да съобрази и
своето пътно поведение.
Въпросът за възможностите ,които е имал водача на
лекия автомобил „***„ към този момент е
бил предмет на изследване в заключението на комплексната Автотехническа и
съдебно медицинска експертиза / л. 126-137 от делото / ,като в т.1 от заключението
,вещото лице сочи ,че към момента в
който челната част на „*** „ се е намирала в областта на знак „Стоп „ / което е
на 6 м. преди навлизане в кръстовището / , водача на лекия автомобил „***“ е имал техническата възможност да възприеме другия
автомобил като местонахождение ,посока и
направление.Тази техническа възможност за възприемане според съда дава отговор и на правния въпрос кога за водача на лекия автомобил ***е
възникнала възможността и задължението
да предвиди ,че лекия автомобил „***“ с конкретните си местоположение ,посока
на движение и скорост на движение ще доведе до възникване на препятствие за
движението по неговото пътно платно/на *** / ,респ. че ще възникне опасност за
движението му. Към този момент ,както се сочи в т. 2 от заключението на
комплексната експертиза ,челната част
на лекия автомобил „***„ се е намирала на разстояние 17,86м. от мястото на
удара . При тези условия, при това отстояние от мястото на удара към
момента, когато е могъл да възприеме лекия автомобил „*** ***“ като опасност за
движението / , водачът на лекия
автомобил „***“ , обаче , не е имал
техническата възможност да предприеме ефективно спиране до мястото на удара и да спре МПС ,както при реалната си
скорост на движение от 105,4км./ ч. , така
и при разрешената за движение скорост от 90 км./ч., тъй като в първия случай
опасната зона за лекия автомобил ***е равна на 85,53м. , а във втория случай се
равнява на 75,49 м. ,като и двете разстояния на опасната зона са значително по
–големи от реалното отстояние на лекия автомобил „***“ от мястото на удара
към момента когато неговият водач е могъл да възприеме лекия автомобил „***“
като опасност за движението по пътя си. И
при двете възможни скорости на движение
на лекия автомобил „***„ -реалната и
разрешената би се стигнало до сблъсък на двата автомобила ,като при
скоростта от 90 км./ч. той би настъпил в друга част на лекия автомобил „***“
/който би се преместил на 1,69 м. от реалното място на удара / ,като и ударният
импулс би бил с около 1600 N. S. по малък за водача на лекия автомобил ***от реалния удар , но
това „предвид обстоятелството ,че В. Р. е пътувал ,фиксиран на мястото на водача с поставен
обезопасителен колан , то удар в
задната половина на лявата странична
повърхност на лекия автомобил от другия лек автомобил „***“ с 90 км./ч. не
променя съществено условията за пострадалия,което не предполага по –леки
увреждания и оптимистичен изход“ т.е пак би настъпила смъртта на В. Р.. /стр.
11 от комплексната експертиза ,намираща се на
стр. 136 от делото /.
В резюме ,съдът приема,че най-ранният момент
от който водачът на лекия автомобил „***“ е бил длъжен и е могъл да възприеме
движението на лекия автомобил „***“ като вероятна опасност на пътя и като възникване
на препятствие за движението си, е моментът
в който лекият автомобил „***“ е подминал знака „Стоп „ без да спре и без
изобщо да намали скоростта си на
движение преди навлизането в кръстовището/ а не още когато за пръв път е могъл
да възприеме движението на лекия автомобил ***,намиращ се на 10 м. преди знака „Стоп „ / , а
към този момент вече водачът на лекия автомобил
„***“ не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, поради
това ,че отстоянието му от мястото на удара към този същия момент е било
равно само на 17,86м. което е значително
по –малко от опасната зона за този автомобил и при двете скорости на движение –
при реалната скорост от 105,4км./ч. и при
разрешената за този участък от пътя – 90 км./ч. Така ,че остават напълно недоказани твърденията на ищците в
исковата молба ,че още „ когато лекия автомобил ***се намирал на 70 -80- м. преди кръстовището , водачът
му Н. Ч. е възприел движенето на лекия автомобил *** ***“ и оттам ,че още от
такова значително разстояние той е следвало и е имал възможност да предприеме
действия за спиране на управлявания от него лек автомобил ***.
В т.см. съдът намира , че не е налице каквото
и да било виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил „***„
което да се намира в причинна връзка с настъпването на процесното ПТП,т.е. не е налице изобщо
съпричиняване на ПТП и на последвалите вреди от водача на лекия
автомобил „***„ в каквато и да било степен.Това ,че водачът на лекия
автомобил „***„ се е движил със скорост от 105,4км./ч. при разрешена за този
път скорост от 90км./ч.,т.е. налице е превишение на скоростта,не може да се третира като форма на
съпричиняване на ПТП ,тъй като въпросното превишаване на скоростта не се намира
в причинна връзка с ПТП,тъй като , както се установява от експертните
заключения на САТЕ нито при разрешената скорост от 90км./ч. ,нито при реалната
скорост на движение за водача на лекия автомобил „***„ е имало техническа
възможност да предприеме ефективно спиране до мястото на удара / стр. 19 от
първата САТЕ –л. 85 от делото /.
Поради
липсата на виновно и противоправно поведение на застрахования при ответното
дружество водач на лекия автомобил „***„ ,няма основание да се ангажира
отговорността на застрахователното дружество за вредите ,които са настъпили
в резултат на въпросното ПТП ,в т.ч. и за неимуществените вреди ,претърпени
от родствениците на починалия при това
ПТП водач на лекия автомобил “ ***“ -В. Р.
,който носи изцяло вината за настъпването на тези вреди.
Поради тези
съображения , предявените субективно съединени искове следва да бъдат изцяло
отхвърлени като неоснователни.
С оглед този изход на делото и на осн. чл. 78
,ал. 3 от ГПК ,следва ищците да бъдат осъдени да заплатят на ответника
направените от него деловодни разноски, които са в размер на 441 лв.-депозит за
вещи лица по делото , както и на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ ,юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. ,като съдът определя
това възнаграждение в максималния размер, като се има предвид фактическата и
правна сложност на конкретния казус ,както и цената на субективно съединените
искове. Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Л.И.Р., с ЕГН ********** , Л.В.Р. с ЕГН-**********
, А.В. Р. с ЕГН-********** ,К. В.Р. с ЕГН-********** ,В.В. Р. с ЕГН-********** и Д.В.Р. с ЕГН-**********, като непълнолетна действаща
със съгласието на майка си А.С.Г.,с ЕГН-********** ,всички от гр.***, чрез
пълномощника им адв. Й.Д. против „ ЗД
„Евроинс „ АД – ЕИК-***със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***“ № *** субективно
съединени искове по чл. 226 ,ал.1 от КЗ / отм./ във вр. с §22 от ПЗР на
КЗ ,в сила от 01.01.2016г., всеки от
които с цена на иска по 100 000 лв. за обезщетяване на причинените на ищците
неимуществени вреди вследствие на смъртта на В. Л. Р. ,настъпила в резултат
на ПТП,станало на 18.06.2015г. около 17 ч. на кръстовището, образувано от път ІІІ-3402
и път І-3 с участието на лек
автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от В. Л. Р. и лек автомобил „***„ с рег. № ***,управляван
от Н. Т. Ч., ведно със законната лихва
върху тези суми,считано от 18.06.2017г.
до окончателното изплащане на сумата,като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.
78, ал. 8 от ГПК ищците Л.И.Р., с ЕГН ********** *** , Л.В.Р. с ЕГН-********** *** , А.В. Р. с ЕГН-********** *** , К. В.Р. с ЕГН-********** ***,В.В. Р. с ЕГН-********** *** и Д.В.Р.
с ЕГН-**********,***,като непълнолетна действаща със съгласието на майка
си А.С.Г.,с ЕГН-********** ,да заплатят
на ответника ЗД „Евроинс „ АД – ЕИК-***със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***“ № *** деловодни разноски в
размер на 441лв./депозит за в.л./ ,както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360лв.
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд-Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в
ОКРЪЖЕН СЪД :