Р E Ш Е Н И Е
№ 281
гр.Плевен, 26.05.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 318 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260088 от 22.02.2021 г., постановено по
НАХД № 2148 по описа за 2020 г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно
постановление № 480384-F513099 от 27.11.2019 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. ІІ във
вр. с ал. І от ЗДДС на „Проучване и добив нефт и газ“ АД, представлявано от Л.Т.Ч.,
е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева, за извършено
административно нарушение по чл. 41, ал. І от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на
Министерството на финансите, като е намалил размера на имуществената санкция от
700 /седемстотин/ лева на 500 /петстотин/ лева.
Срещу решението е подадена касационна жалба от „Проучване
и добив нефт и газ“ АД, чрез юрисконсулт С.А.Г., в която са наведени доводи, че
съдебният акт е неправилен поради нарушение на закона и съществено нарушение на
процесуалните правила. Счита се, че съществено нарушение, което води до незаконосъобразност
на НП е нарушението на чл.42, т. 5 от ЗАНН, съответно на чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН, защото не е посочено кои конкретно разпоредби на чл. 118 от ЗДДС са
нарушени, за да бъде спазен принципът на законоустановеност на
административните нарушения. Твърди се, че съдът не е обсъдил тези възражения в
мотивите на съдебното решение. Сочи се, че Наредба Н-18/2006 г. е издадена на
основание чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС, но в тези разпоредби се съдържат
различни хипотези, като непосочването на законните разпоредби, които са
нарушени, в АУАН и съответно в обжалваното НП е съществено нарушение, водещо до
незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърди се, че проверяваният обект е
ведомствена бензиностанция, в който се зареждат единствено служебните МПС на
дружеството и не се извършват покупко-продажби на горива. В тази връзка се счита,
че посочването единствено на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ
не може да обоснове законоустановеност на нарушението, доколкото в проверения
обект не се извършват продажби и съответно разпоредбите за отчетност на
оборотите от извършени продажби, включително за отпечатването на съкратен
месечен отчет - съгласно чл. 41, ал, 1 от Наредбата не са приложими за този
ведомствен обект - бензиностанция, който не е търговски обект по смисъла на т.
41 от § 1 от ДР на ЗДДС. Посочва се още, че съдът не е обсъдил в мотивите си и направеното
възражение, че е налице нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал, 1, т. 5 от ЗАНН. Счита се, че в АУАН и впоследствие в НП е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на постановеното
НП. Твърди се, че липсва посочване на дата на нарушението, като в НП е
посочено, че дружеството не е отпечатало съкратен отчет на фискалната памет от
действащото към момента ЕСФП в обекта за периода 01.01.2019 г. - 31.01.2019 г,
в срок до 7 дни от изтичането на месец януари (до 07.02.2019 г.), но административнонаказващият
орган не е посочил датата на извършване на нарушението - веднага след
изтичането на нормативния срок 07.02.2019 г. - на 08.02.2019 г. или на друга
дата, която административнонаказващият орган счита, че е дата на извършеното
нарушение. Счита се също, че датата на констатираното нарушение е неизяснена, а
тя е задължителен реквизит на акта и наказателното постановление и нейната
липса в сериозна степен нарушава правата на наказаното лице, което е и
основание за отмяна на НП. Посочва се, че в този обект - ведомствена бензиностанция не се извършват
покупко-продажби на горива, а се зареждат МПС на дружеството, поради тази
причина съкратеният месечен отчет по чл. 41, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 2006г.
не служи за данъчно или счетоводно отчитане на заредените горива. Твърди се, че
тъй като в обекта не се извършват сделки - покупко-продажба на стоки и горива,
в системата на ЕСФП е заложена „условна цена“ в размер на 1 лев с ДДС при
зареждане на 1 литър гориво, независимо от вида на горивото - Бензин А-95 Н и
Дизелово гориво. Посочва се още, че въвеждането на единична цена е изискване за
функциониране на софтуера на ЕСФП, като същото е видно от отпечатаните дневни
финансови отчети, които са приложени в касовите книги на обекта и са били
налични при извършването на проверката. Твърди се, че констатираното нарушение не нанася щета на бюджета, предвид това, че не
са констатирани данъчни задължения, както и не влияе на счетоводната отчетност
в дружеството. В тази връзка се сочи, че горивата, с които се зареждат
служебните автомобили в обекта - ведомствена бензиностанция са закупени с
фактури за покупка на съответното гориво и са начислени и платени всички
дължими данъци. Посочва се още, че в случая се касае за организационен пропуск,
който не е извършен умишлено, като в случая е наложено административно
наказание за неотпечатването на съкратен месечен отчет от фискалната памет на
ЕСФП, който се съставя автоматично и е наличен в паметта на ЕСФП. Предвид
последното се твърди, че НП е издадено в противоречие с целта на закона, която
е гарантиране на внасянето на дължимите данъчни задължения и избягване на
данъчни измами. Счита се още, че съдебното решение е неправилно и по отношение
на изводите, че нарушението не представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
Поддържа се възражението направено в жалбата срещу НП, че в случая е налице
маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че макар и
нарушението на чл. 41, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. да е от типа формални
нарушения, то са налице предпоставки, същото да бъде определено като маловажно
нарушение по смисъла на ЗАНН. Сочи се, че неотпечатването на съкратен месечен
отчет, предвид обстоятелството, че подробните дневни отчети са били
своевременно отпечатвани и данните са напълно достъпни за НАП чрез осигурена
дистанционна връзка, представлява деяние с изключително ниска обществена
опасност, не са настъпили вредоносни последици, които да накърняват
защитаваните от закона цели, не е налице избягване на данъчни задължения. Посочва
се, че пропускът за неотпечатване на съкратен месечен отчет не влияе върху
счетоводната отчетност на дружеството, както е констатирано в обжалваното НП,
нарушението е извършено за първи път, като този организационен пропуск веднага
след проверката е отстранен в обекта. В заключение се моли да бъде отменено обжалваното решение, както и да бъде
отменено издаденото НП.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът се представлява от
юрисконсулт Г., която поддържа касационната жалба и моли решението да бъде
отменено и да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание ответникът – ТД на НАП – Плевен се
представлява от юрисконсулт Ж., която счита касационната жалба за
неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, касационната жалба е
неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление на „Проучване
и добив на нефт и газ“ ЕАД е реализирана административно-наказателната
отговорност за това, че неотпечатвайки съкратен отчет на фискалната памет от
действащото към момента ЕСФП:ЕСФП:ОЙЛ СИС 1.0-Д-КЛ ИН на ФУ №0S001697 и ИН на ФП №58001697 в обект – ведомствена
бензиностанция „ГСМ-Д.Дъбник №2“, находящ се в гр.Долни Дъбник,
ул.“Д.Дебелянов“ №12, стопанисван и експлоатиран от „ПДНГ“ АД, за периода
01.01.2019г.-31.01.2019г. в срок до 7 дни от изтичане на месец януари /до
07.02.2019г./, за което е съставен протокол за извършена проверка от
13.09.2019г., дружеството е нарушило чл.41
ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на Министерството на финансите.
Районният съд е приел, че описаната в акта и НП
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Приел е, че според Наредба Н-18 от 13.12.2006г. и препращата към
нея норма на чл.118 ал.4 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което извършва
зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за
собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по
реда на наредбата. Счел е, че е доказано по безспорен начин нарушението по
чл.41 ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. Приел е, че нарушението е на
формално извършване и с осъществяването на изпълнителното му деяние, същото е
довършено. Посочил е, че отговорността на дружеството е безвиновна. Изложил е подробни мотиви защо не
е налице маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. В заключение е счел, че НП
съответства на процесуалния закон. Приел
е, обаче, че при определяне размерът на наказанието, наказващият орган не е
съобразил конкретната ниска степен на засягане на обществените отношения,
поради което е изменил наказателното постановление, като е намалил
имуществената санкция от 700лева на 500лева, което е минималното по закон.
Решението е съответно на доказателствата по делото и
материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната
съвкупна преценка е изведен правния извод за извършено от дружеството нарушение
на чл.41, ал. І от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на Министерството на финансите
и правилно е санкциониран за това на основание чл.185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС . Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от
районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е
необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са
неоснователни. Районният съд не е изложил подробни мотиви, но изрично е приел,
че наказателното постановление съответства на процесуалните изисквания, като
нарушението е правилно квалифицирано по чл.41 ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. За пълнота следва да се посочи,
че се касае за нарушение, изпълнителното деяние на
което е осъществено чрез бездействие. С оглед това в акта и НП е посочена
крайната дата, до която дружеството е следвало да изпълни задължението си, а
именно до 07.02.2019г., поради което е очевиден момента, от който деецът вече е
бил в нарушение. Няма как да се приеме, че е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване правото на защита на
нарушителя, защото ясно е посочен крайният срок, в който същият е следвало да
отпечата съкратения месечен отчет, след изтичането на който очевидно е
осъществено процесното нарушение.
Налице е и правилна квалификация на
констатираното нарушение, поради което не са допуснати съществени нарушения на
изискванията на ЗАНН, както е приел и районния съд. В АУАН и НП по достатъчно
ясен начин е посочено, че е осъществен състава на чл.41 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. Горната наредба е издадена на основание чл.118
ал.4 от ЗДДС, поради което е спазен принципа на законоустановеност на
административните нарушения.
Не е налице и маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, както е приел районния съд. Нарушението, за което е наложено
административното наказание е формално и за съставомерността му не се изисква
настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са защитими с приоритет
обществените отношения и в конкретния случай не са налице смекчаващи,
(изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението маловажно.
Правната теория и съдебната практика е последователна и непротиворечива по
въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава, очертават в тяхната
съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние, което нормата
запретява като нарушение от даден вид.
Настоящият състав счита, че при
съставянето на акта и НП не са допуснати нарушение на правилата на ЗАНН.
Нарушението е доказано по несъмнен начин и не са налице доказателства в
обратната насока. Правната квалификация на извършеното нарушение е правилна,
приложена е относимата санкционна норма, а наложената имуществена санкция е
изменена от районния съд в минималния предвиден от закона размер. Ето защо
решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260088 от 22.02.2021 г.,
постановено по НАХД № 2148 по описа за 2020 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/