М
О Т И В И
към присъда
по НОХД N 4966 /2019 год.
на Районен съд гр.Варна.
По
отношение на подсъдимия
Н.И.Н. *** Районна
прокуратура-Варна е повдигнала
обвинение по чл. 343 б, ал.З от НК, за това че на 10.07.2019 г., в гр. Варна, управлявал
моторно превозно средство - мотопед „АРМПА" модел „АМ1СО" с номер на
рама: ZD4MKB100XS000644, след употреба на наркотични вещества - амфетамин и
метаамфетамин, установено по надлежния ред - с техническо средство - „Drug Test
5000" сериен номер ARAM-0004 и по
чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК за това, че на 10.07.2019 г., в гр.
Варна, управлявал моторно превозно средство - мотопед „APRILIA" модел
„АМ1СО" с номер на рама: ZD4MKB100XS000644, което не е регистрирано по
надлежния ред.
В съдебно заседание по
реда на чл.370 и сл. от НПК подсъдимият Н.
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Поради това съдът с определение по чл.372 ал.4 вр.
чл.371 т.2 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обинителния
акт.
В пледоарията си
представителят на прокуратурата поддържа
обвинението и иска от съда да признае подсъдимия за виновен по двете
обвинения, като му наложи ефективни
наказания „лишаване от свобода“ , което за престъплението по чл.
343 б, ал.З от НК бъде за срок от 2 години, а за престъплението по
чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК -10 месеца. Мотивира искането си
с оглед съдебното минало на подсъдимия, а предвид разпоредбата на чл.58
а от НК сочи, че наказанията следва да
бъдат намалени с 1/3 .
Защитникът
на подсъдимия лаконично поиска
наказанието за престъплението по чл.
343 б, ал.З от НК да бъде определено в минимален размер и да не бъде
налагано кумулативното - глоба, а по
отношение на престъплението по чл.345, ал.2,
вр.ал.1 от НК пледира за налагане на
алтернативното – «глоба», която също да бъде определена в минимален размер.
Пред
съда подсъдимият Н. изрази съжаление за извършеното, изложи накратко моменти от
живота си до сега, както и
обстоятелствата поради които се е стигнало до извършване на престъпленията. В последната си дума
подсъдимият отново изрази съжаление за случилото
се и поиска да бъде уважено искането на
адвоката му.
Съдът като взе предвид
направеното самопризнание и
доказателствата събрани в досъдебното производство при условията на чл. 373
ал.3 от НПК прие за установено от
фактическа страна следното:
На 10.07.2019 г., подсъдимият Н.И.Н. взел от сервиз,
стопанисван от свид. Т., без неговото знание мотопед марка „Априлия",
модел „Амико" с номер на рама:
ZD4MKB100XS000644, собственост на И. Т.. В сервиза Н. помагал на приятелски
начала в работата на свид. Т., поради което имал достъп до мотопеда и знаел, че
тъй като не бил регистриран по надлежния ред,
свид. Т. го държал в сервиза. Около 11.10 часа подсъдимият управлявайки
посочения мотопед се движел по ул. „Кракра" в гр. Варна. Управлението на посоченото МПС
подс. Н.Н. предприел след като бил употребил високорискови наркотични вещества
- амфетамин и метаамфетамин.
На 10.07.2019 г., около 11.10
часа, в гр. Варна, свид. П. П. и свид. Д. К.- полицейски служители от 01 РУ- ОД
МВР-Варна били на работа, дневна смяна и се намирали на ул. „Кракра". Те
забелязали лице, което управлява мотопед марка „Априлия", без
регистрационни табели и го спрели за проверка на ул. „Кракра", до № 108.
Водачът на мотопеда бил установен като Н.И.Н.. При извършената проверка се
установило, че той не бил правоспособен водач, не му било издавано СУМПС и не
разполагал с документи за мотопеда. За изясняване на ситуацията, водачът и
мотопеда били откарани в 01 РУ-ОД МВР-Варна. При извършения оглед на мотопеда
се установил номер на рама: ZD4MKB100XS000644. Същият не бил регистриран по
надлежния ред в България и не се издирвал. Подс. Н. предал мотопеда с протокол
за доброволно предаване и същият бил върнат в хода на разследването на
собственика му - И. Т..
Поискано било съдействие на екип
от сектор „ПП" - ОД МВР-Варна за извършване на проверка на подс. Н. за
употреба на алкохол и наркотици. В 01 РУ-ОД МВР-Варна се явили свидетелите: Кр.
Д. и Р.Кр.- служители в сектор „ПП"-ОД МВР-Варна. При проверката не се
установило подс. Н. да е употребил алкохол. Проверка за употреба на наркотици
му била извършена с техническо средство - „Drug Test 5000" сериен номер ARAM-0004 , което отчело положителен
резултат за употреба на амфетамин и метаамфетамин, видно от приложения протокол
за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Полицейските служители издали талон за медицинско изследване № 0023967/
10.07.2019 г., след което подс. Н.Н. *** към ВМА, където отказал да даде кръв
за изследване.
Видно от справката за съдимост,
подс. Н. е осъждан многократно за кражби, държане на наркотици и престъпления
по транспорта. Последното му осъждане е по НОХД № 5993/2016 по описа на
РС-Варна.
Събраните в хода на
досъдебното производство доказателства
са взаимно непротиворечиви досежно времето и мястото на извършване
на престъпните деяния. Свидетелските
показания, протокола от извършена проверка за употреба на наркотични вещества
или техни аналози и ВД - касета „Drug Test 5000", сериен номер ARAM-0004,
както и останалите писмени доказателства подкрепят самопризнанието на подс. Н., направено пред съда.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от
НПК –
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че на инкриминираната дата
подсъдимият Н.Н. е осъществил състава на
две престъпления: по
чл.345, ал.2, вр. ал.1от НК, т.к. е управлявал
МПС, без същото да е било регистрирано по надлежния ред, и по чл. 343б,
ал.З от НК тъй като управлението на
същото МПС е осъществено след употреба на наркотични вещества-амфетамин и
метаамфетамин, установено по надлежния ред.
Деянията
са извършени с действие, при форма на вина - пряк умисъл. Съдът не счете, че
сочените от подсъдимия причини да управлява нерегистрираното МПС, както и че
позитивния тест за наркотични вещества
се дължи на употребата им в един по ранен период, са смекчаващи отговорността
обстоятелства. Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява предходната му
съдимост, невлияеща на квалификацията на престъпленията, предмет на настоящото
наказателно производство, но сочеща на трайно утвърдени престъпни навици.
Субект
на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, осъждано физическо лице.
Обект
на деянията са обществените отношения,
чрез които се осигуряват условията за безопасно използване на
транспортните средства.
За да наложи
наказания, съгласно чл.54 от НК съдът
съобрази степента на обществена опасност: на деянията, която определи като
сравнително висока предвид масовото
разпространение на този вид престъпления и факта, че са извършени през летния
сезон и светлата част на денонощието, при наличието на значителен брой други участници в
движението; на подсъдимия, която с оглед данните
за много други нарушения на ЗДвП и предходна съдимост, определи също като сравнително висока.
За това
на подсъдимия Н.И.Н. бяха наложени следните наказания: за престъплението по 343б,
ал.З от НК – „лишаване
от свобода» за срок от една година и
шест месеца и кумулативното „глоба“ в размер на
1000 лева, с оглед на това, че финансовата санкция е допълнителен стимул за въздържане
от противоправни деяния вкл. и такива като
настоящото; за престъплението по чл.345,
ал.2, вр. ал.1 от НК с
оглед сравнително високата степен на
обществена опасност, обусловена от
разпространението му и липсата на критично отношение към него от подсъдимия
съдът прецени, че по-адекватно в случая е наказанието
- „лишаване от свобода» за срок от девет месеца, а не алтернативното „глоба” .
Съобразно нормата на чл.58а ал.1 от НК съдът намали размера на наказанията „лишаване от свобода” с една трета и ги наложи
за срок : една година, за
престъплението по 343б, ал.З от НК и шест месеца за престъплението по чл.345, ал.2, вр.
ал.1от НК, които да изтърпи при първоначален строг режим.
Тъй като двете
престъпления са извършени в условията на идеална съвкупност съдът приложи
нормата на чл.23 ал.1 от НК и наложи на подсъдимия Н.И.Н. най-тежкото от
така определените две наказания – „лишаване
от свобода» за срок от една
година, което да изтърпи при първоначален строг режим. На
основание чл.23 ал.3 от НК присъедини изцяло към това общо наказание, глобата в размер на 1000
лева.
Съдът счете, че с наказания от посочения вид и размер, и изолиране на
дееца от обществото са достатъчни за постигане на целите на генералната и
най-вече на специалната превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Съдът не наложи
наказание по чл. 343г вр. чл.343в ал.3
от НК „Лишаване от право да управлява
МПС”, предвид невъзможността подсъдимия да бъде лишен от право, което не
притежава.
С присъдата съдът се произнесе по вещественото
доказателство, приобщено по делото, като постанови унищожаването му.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодните разноски в тежест на
осъденото лице.
При тези мотиви
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: