№ 763
гр. София, 25.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на двадесет и
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600833 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по частен протест, подаден от прокурор при СГП,
срещу определение от 13.07.2022 г. постановено в разпоредително заседание
по НОХД № 3689/2020 г. на СГС, с което се прекратява съдебното
производство и връща делото на прокурора за отстраняване на констатирани
процесуални нарушения и изготвяне на нов обвинителен акт.
В частния протест се заявява несъгласие със становището на
първоинстанионния съд, че на ДП са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. Изтъква се,
че фактите, за които съдът е приел, че следва, но не са вписани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно- продажната цена на
недвижимия имот, продаден на пострадалите лица от мним пълномощник, която
цена се явява и инкриминираното имущество, получено без основание на дееца,
нямат никакво значение за предмета на доказване. Заявява се, че продажната
цена е ирелевантна за обвинението. Прокурорът поддържа, че инкриминирана е
сумата, която е била наредена от обвиняемия К. и получена по неговата сметка,
тъй като именно нея деецът е получил без основание. Посочени са били и
сумите по два банкови превода – 97 500 лв и 52 500 лева, както и общата сума
на деянието.
Съобразно тези доводи, прокурорът твърди в протеста, че не са
ограничени правата на подсъдимия, а последният и неговият защитник не са и
1
твърдяли, че е допуснато такова нарушение в хода на делото, което е било
разглеждано и стигнало до стадия на съдебните прения, но е било разпределено
на нов докладчик, който именно е открил твърдяните недостатъци в
обвинителния акт. подчертава се заявеното желание на подсъдсимия и защитата
производството да се проведе по реда на глава 27 от НПК, което е показателно,
че подсъдимият разбира обвинението.
Формулирано е искане за отмяна на определението на СГС и връщане
делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Въззивният съдебен състав, след като прецени доводите изложени в
протеста, намира, че е налице основание за прекратяване на съдебното
производство, поради допуснати други съществени нарушения при изготвяне на
обвинителния акт, неотчетени от първия съд, по следните съображения:
Срещу В. А. К. е внесен обвинителен акт за извършено престъпление
по чл. 212, ал.5, вр. с ал.1 и по чл.313, ал.1, във вр.с чл. 26, ал.1 от НК.
Вменява се на лицето, че използвайки неистински документ – пълномощно,
заверено на 19.08.2016 г. от несъществуващ нотариус в Ирландия, на име М.
К., с апостил, е получил без основание чуждо движимо имущество – сумата
от 150 300 лева, съставляваща цената по сделка за покупко-продажба на
недвижим имот – апартамент № 9 в град ***, район ***, ул.“***“№ **, ет.* в
едно с мазе № 12, с намерение да присвои това чуждо имущество /пари в
посочения размер/, като документната измама е в особено големи размери;
както и че в периода 28.09.2016 г. до 03.10.2016 г. е потвърдил неистина за
произхода на парични средства в размер на 149 396, 40 лева в писмени
декларации, които се дават пред банковите институции по Закона за мерките
срещу изпирането на пари.
В обвинителния акт са изложени обстойно, в хронологичен порядък,
всички обстоятелства, предхождащи инкриминираните деяния както и
действията, извършени от обвиняемия К., свързани с легитимирането му като
пълномощник на собственик на недвижимия имот /продавач/, с откриване на
сметка с титуляр действителния собственик, чрез изпълване на посоченото
пълномощно, участието на мнимия пълномощник в изслушването на сделката
за покупко-продажба на имота пред нотариус И. Д..
Съдът в първата инстанция е счел, че е налице допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване на продажната цена на
недвижимия имот – предмет на сделката за покупко-продажба, като е
посочил, че всъщност това е било и движимото имущество, което с деянието
си, използвайки неистински документ, извършителят е получил без
2
основание. Прокурорът поддържа в частния протест, че действителната
стойност на имуществото, което е получил К. е паричната сума, която е
превел в собствената си /личната си сметка/.
Въззивният съд установява, че продажната цена е посочена изрично в
заключителната част на обвинителния акт – 150 300 лева, като прокурорът
твърди недвусмислено, че това е чуждото движимо имущество, което
обвиненото лице е получил без основание, т.е. в заключителната част на ОА е
поставено тъждество между продажна цена и стойност на полученото без
основание в резултат на престъплението.
Същевременно, в обстоятелствената част на обвинителния акт не е
посочена тази продажна цена, като липсва фактическо твърдение относно
конкретната парична сума, с която купувачът по сделката за покупко-
продажба на имот К. Д. е превел по откритата банкова сметка с титуляр
собственика- продавач Д. С.. Не е отразено дали непосочената сума е част от
продажната цена или пълния размер двукратно, на стр. 3, абзац трети и
четвърти/ лист 5 от НОХД/ се посочва „сумата по покупко-продажбата“ без
конкретен размер. По-нататък на същата страница, абзац последен, се твърди,
че на 27.09.2020 г. обв.К. отишъл в офис на „Общинска банка“АД и
използвайки неистинското пълномощно наредил сумата от 97 500 лева по
своя лична банкова сметка в „ОББ“АД. сочи се, че на следващия ден обв. К.
се разпоредил със сумата, без да се конкретизира по какъв начин е
осъществил това разпореждане.
В обстоятелствената част на ОА, на лист 6 от НОХД, абзац втори е
отразено, че на 30.09.2016 г. К. отново отишъл в офис на „Общинска
банка“АД и отново с използване на същото пълномощно наредил по своята
лична сметка сумата от 52 500 лева.
Въз основа на тези твърдения в обстоятелствената част на акта може да
се счита, че с извършване на тези банкови преводи, чрез използване на
инкриминираното неистинско пълномощно, обв.К. е получил без основание
сумата от 150 000 лева. Това противоречи на съдържанието на заключителната
част, където е формулирано обвинение срещу К., че е получил 150 300 лева.
Вярно е, както се твърди в частния протест, че са посочени сумите по два
банкови превода – 97 500 лв и 52 500 лева, както и общата сума на деянието, но
те очевидно се различават. Разликата между сумите сочени в обстоятелствена и
заключителна част на обвинителния акт категорично не може да се счита за
незначително и пренебрежимо противоречие и подлежи на отстраняване.
Също така, по втория пункт на обвинението, в заключителната част на
ОА е формулирано, че във визирания период обв.К. е декларирал невярно
обстоятелство относно произхода на средствата, които е получил по своята
лична банкова сметка, в общ размер на 149 396,40 лева, както следва - на
3
28.09.2016 г. – парични средства в размер на 96 994,12 лева и на 03.10.2016 г.
– парични средства в размер на 52 402, 28 лева.
Очевидно тези отделни суми, както и техния сбор не кореспондират с
размерите на полученото имущество чрез два превода по пункт първи на
обвинението. Налице е противоречие между обстоятелствена част и
диспозитив на обвинителния акт в тази насока, доколкото на лист 6, абзац
първи и трети от ОА не се посочва конкретната сума, с която на всяка дата
обвиняемият се е разпоредил, но с оглед систематичното място на тези
фактически твърдения в изложението се създава впечатление за идентичност
между получени от сметката на Д. С. суми с тези, с които К. впоследствие се е
разпоредил. При това положение разликата в сумите по пункт 1 и пункт 2 в
диспозитива на обвинителния акт се явява необяснима.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че при изготвяне
на обвинителния акт са допуснати различни от констатираните от първия съд,
съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на
подсъдимото лице и неговия защитник и в частност – създават неяснота
относно фактическите рамки на внесеното обвинение.
На отделно място, липсва конкретика относно авторството на
пълномощното, дали независимо от несъществуването на нотариуса, сочен
като удостоверяващ подписа на упълномощителя, негов /на пълномощното/
автор и издател е действителният собственик на продаваемия имот Д. С. или
друго неустановено лице. Това обстоятелство има съществено значение за
изясняване субективния елемент от състава на престъплението. Следва да се
подчертае, че пълномощното е съставен документ, съдържащ частен
диспозитивен документ – пълномощно и официален удостоверителен
документ – печат и удостоверително съдържание /изявление на нотариус/. За
изясняване субективната страна има значение и действителността на
положения апостил. За тези обстоятелства липсват твърдения в обвинителния
акт. Фактическите рамки на обвинението се очертават само в обвинителния
акт и съдът при произнасянето си е ограничен в тези предели.
С така установените неясноти и противоречия във фактическите
твърдения на прокурора, съответно противоречие между обстоятелствената и
заключителната му част, обвинителният акт не отговаря на заложените от
законодателя процесуални стандарти и по преценка на САС се затруднява
съществено възможността за подсъдимия и неговия защитник да се защитават
по фактите.
Съгласно ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС в обвинителния акт
прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза. Ето защо, главното
предназначение на същия е да формулира така обвинението, че да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него. По този начин са поставят основните рамки
на процеса на доказване и се осъществява правото на защита на привлеченото
към наказателна отговорност лице. Поради това прокурорът задължително
4
трябва да изложи всички факти, които обуславят съставомерността на
деянието, неговата правна квалификация и участието на обвиняемия в него.
Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставляват
съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко
положение води до ограничаване правата на обвиняемия.
На подсъдимия е предоставено и гарантирано от закона
процесуалното право да се защитава, с възможност да изгради защитна теза.
Следва да се приеме, че в конкретния случай процесуалното право на
подсъдимия да узнае всички обстоятелства свързани с престъплението, в
извършването на което е обвинен, за да изгради защитата си, е нарушено.
Без значение е изтъкваното от прокурора в частния протест
обстоятелството, че подсъдимият К. и неговият защитник не са открили така
описаните пороци в обвинителния акт и са се съгласили да се защищават по
обвинението в тези му рамки. Недостатъците са обективно съществуващи и
не могат да се неглижират или да бъдат подминати от решаващия съд със
съгласието на страните. Съдът в разпоредителното заседание има задължение
служебно да следи за допуснати съществени процесуални нарушения и по
свой почин / чл.248, ал.3 от НПК/ под заплахата за преклузия. При
инстанционната проверка на определението от разпоредително заседание,
въззивният съд притежава всички правомощия на инстанция по същество,
поради което това задължение лежи върху настоящия съдебен състав в
производството по чл.249, ал.3 от НПК.
Констатираните нарушения се явяват отстраними, като такова
прецизиране и допълване на съдържанието на обвинителния акт от
фактическа страна е необходимо и в интерес на правосъдието.
В обобщение, след извършената въззивна проверка, САС намира, че
поради установените отстраними процесуални нарушения, допуснати от
прокурора от СГП при изготвянето на обвинителния акт против В. А. К.,при
съвпадане на крайния решаващ извод на съда, атакуваното протоколно
определение на Софийски градски съд се явява правилно, поради което и
следва да бъде потвърдено
Водим от изложените мотиви, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение, постановено в разпоредително
заседание на 13.07.2022 г. от Софийски градски съд, НО, 11-ти състав, по
НОХД № 3689/2020г., с което се прекратява съдебното производство и делото
се връща на прокурора за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6