№ 198
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508013 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на третото лице помагач „ОТП Ф.Б.“ ЕАД и
ответника „Б. ДСК“ ЕАД срещу решение от 09.03.2021 г. по гр.д. №74401/2019 г. на
Софийския районен съд, 25 състав, с което е уважен предявеният от К.Ч. К. срещу ответника
„Б. ДСК“ ЕАД иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване за нищожен договор за
поръчителство от 19.12.2006 г., сключен между „Б. ДСК“ ЕАД и К.Ч. К. във връзка с
договор за кредит за текущо потребление от 19.12.2006 г., сключен между „Б. ДСК“ ЕАД и
П.П.М., поради липса на съгласие, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски
по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите за
влизане в сила на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и
преклудиране възможността за ищеца да предявява иск за недействителност на процесния
договор за поръчителство. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е
установено при условията на пълно и главно доказване, че оспореният договор за
поръчителство не е автентичен, тъй като не носи подписа на ищеца, т.е. изводът на СРС, че
договорът е нищожен поради липса на съгласие, е неправилен. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение и делото да бъде
1
прекратено, евентуално – да бъде отменено, и да отхвърли предявения иск. Претендират
разноски.
Въззиваемата страна К.Ч. К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно.
При осъществената дължима служебна проверка въззивният съд приема, че решението на
СРС е недопустимо, поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран от К.Ч. К. с искова молба, с която срещу „Б.
ДСК“ ЕАД е предявен иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността
на договор за поръчителство от 19.12.2006 г., сключен между „Б. ДСК“ ЕАД и К.Ч. К. във
връзка с договор за кредит за текущо потребление от 19.12.2006 г., сключен между „Б. ДСК“
ЕАД и П.П.М., поради липса на съгласие, а при условията на евентуалност – поради
противоречие с императивните норми на ЗПК.
Ответникът „Б. ДСК“ ЕАД в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва допустимостта
на предявения иск, като твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по него поради
сключен договор за цесия, по силата на който вземанията по процесния договор за кредит са
прехвърлени на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, както и че ищецът не е възразил срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, поради което възможността му да
предявява иск за недействителност на процесния договор за поръчителство е преклудирана.
Оспорва и основателността на предявения иск, като твърди, че договорът за поръчителство е
подписан от ищеца, както и че договорът за кредит не противоречи на разпоредбите на ЗПК.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника на основание чл.219
ГПК е конституиран „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, който оспорва предявения иск като недопустим, а при
условията на евентуалност – като неоснователен.
По делото не е спорно и се установява от приложеното копие от гр.д. №1187/2011 г.
по описа на СРС, 27 състав, че на 19.01.2011 г. са издадени заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист, с които длъжниците П.П.М. и К.Ч. К. са осъдени да заплатят
солидарно на „Б. ДСК“ ЕАД парични вземания /главница и лихва/, произтичащи от договор
за кредит от 19.12.2006 г. и договор за поръчителство от 19.12.2006 г.
Не е спорно и че за вземанията по описания по-горе изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело №20118380406816 по описа на ЧСИ М.Б., като от представената покана
2
за доброволно изпълнение, изх. №74470/14.10.2011 г., се установява, че заповедта за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е редовно връчена на ищеца на 07.11.2011 г. чрез
пълномощника му по изп. дело адв. В.И..
По делото не е спорно, че ищецът не е депозирал възражение срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК в законоустановения срок по чл.414 ГПК,
както и че с влязло в сила определение от 27.01.2021 г., постановено по гр.д. №12496/2020 г.
по описа на СГС, е оставено без уважение възражението по чл.423 ГПК, депозирано от
длъжника К.Ч. К., поради което съдът намира, че издадената по описаното по-горе гр.д. по
описа на СРС, 27 състав, заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е влязла в сила
срещу ищеца на 22.11.2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл.416 изр.1 ГПК, когато възражение не е подадено в срок
или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на
вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Практиката на ВКС е, че при всички
хипотези на чл.416 ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира
окончателно, тъй като заповедите за изпълнение влизат в сила и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират
/решение №781 от 25.05.2011г. по гр.д. №12/2010 г. на ІІІ ГО, решение №6/21.01.2016 г. по
т.д. №1562/2015 г. на І ТО и др./. С изтичането на срока по чл.414 ГПК и влизане в сила по
реда на чл.416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането
не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск /решение №207,
постановено по гр.д. №7030/2014 г. на ІV ГО/ извън специалните хипотези на чл.424 и
чл.439 ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на
заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават
само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на
факти, настъпили след издаването и/ обосновават извода, че при настъпване, респ.
стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения,
твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането и в сила. Резултат
на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват
посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на
факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в
сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са
изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото,
установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това
се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до
проявлението на изпълнителната и сила, съответно - стабилизирането и. По отношение на
заповедта за изпълнение, срещу която не е подадено възражение, длъжникът не разполага с
иск, който да основе на обстоятелства и доказателства, които са могли да му бъдат известни
при пропускане на предвидените от закона срокове и способи на защита /чл.414 и чл.422
3
ГПК/.
Съгласно определение №120/09.03.2018 г. по т.д. №276/2018 г., І ТО на ВКС,
защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена заповед за изпълнение,
включително и с възражение за недействителност на договора, на който кредиторът
основава вземането си по заповедта, е предвидено да се осъществи по реда на подаване на
възражение по чл.414 ГПК, след което най-късно в срока по по чл.133 ГПК с отговора на
исковата молба, ако не ги е обективирал във възражението по чл.414 ГПК, длъжникът
следва да направи горепосочените оспорвания. При неподаване на възражение в срока по
чл.414 ГПК или невъвеждането на тези възражения в предмета на спора с отговора на
исковата молба в производството по иска по чл.422 ГПК, се преклудира възможността на
длъжника да защити правата си в отделно, самостоятелно исково производство. Само при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства длъжникът може да оспори
вземането по исков ред, съгласно изричната и ясна норма на чл.424 ал.1 ГПК, както вече бе
посочено по-горе. В допълнение следва да се съобрази практиката на ВКС /решение
№380/15.10.12 г. по гр.д. №1015/2011 г. на IV ГО и решение №198/10.08.2015 г. по гр.д.
№5252/2014 г. на IV ГО/, според която непредявените възражения се преклудират от силата
на пресъдено нещо на съдебното решение, както и ако са били предявени.
Ето защо, следва да се приеме, че с влизане в сила на процесната заповед за
незабавно изпълнение по отношение на поръчителя-ищец в настоящето производство,
основана на описания по-горе договор за кредит и процесния договор за поръчителство,
поради неподаване на възражение в срока по чл.414 ГПК, се е преклудирала въможността
му да предявява самостоятелен иск за прогласяване недействителността на договора за
поръчителство.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира предявеният пред СРС иск с
правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за процесуално недопустим, поради което на основание
чл.270 ал.3 изр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.4
и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и на основание
чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, а на основание чл.77 ГПК ищецът
следва да заплати по сметка на СРС сумата от 100,00 лв., представляваща депозит за вещо
лице.С оглед изхода на делото и направеното искане, на третото лице помагач на основание
чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 200,00 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 100,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №20062106/09.03.2021 г., постановено по гр.д.
№74401/2019 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №74401/2019 г. по описа на СРС, ГО, 25
състав.
ОСЪЖДА К.Ч. К., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на „Б.
ДСК“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание
чл.78 ал.4 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство, и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 100,00
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА К.Ч. К., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на „ОТП
Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз ****, на
основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА К.Ч. К., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати по
сметка на СРС на основание чл.77 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща депозит за
вещо лице.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на
ответника „ОТП Ф.Б.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5