Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
***,23.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр. състав в публично съдебно заседание на осемнадесети март
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 5026 по описа за 2020г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от
***със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***против М.Д.П. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на
топлоснабден имот, апартамент, находящ се в ***.
Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153
ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са
клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че
съгласно чл.150 ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите условия са
били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник
“Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и
задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по
който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, ответникът е
изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. В заключение моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
претендираните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по *** по описа на ***. Представя писмени доказателства.
Прави искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба. В
съдебно заседание поддържа исковата молба.
Ответникът
чрез определения особен представител оспорва исковите претенции като навежда
доводи, че не е доказано, че ответникът е собственик, тъй като няма
доказателства, че е приел наследството от своите родители. Твърди, че в
практиката на ВС е прието, че подаването на декларация и плащането на данък не
доказва, че наследникът е приел наследството. Представя ***по ***
В съдебно заседание страните поддържат
исковата молба и писмения отговор.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като
доказателство ***ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу
ответника. За издадената заповед ответникът е уведомен чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47 ГПК. Съдът е указал на кредитора, че може да
предяви установителен иск за вземането си. Съобщението е получено от кредитора
на ***и в едномесечния срок, на ***кредиторът е предявил установителни искове
по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се явяват
допустими следва да бъдат разгледани по
същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ***по описа на ***.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта
за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт
(несъдебно изпълнително основание) и заповедта за изпълнение е връчена по реда
на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Установява се от представеното копие на декларация с ***че
***е декларирал, че притежава недвижим имот, находящ се в *** ***. Установява
се от същата, че имотът е закупен с договор от ***и ***, издадени от Общински
народен съвет. Като придобит по време на
брака, жилището е в режим на СИО на двамата съпрузи – ***и ***, което е
отразено и в представената декларация.
От представеното удостоверение за наследници на лист 76
от делото се установява, че *** е починала на ***и е оставила свои законни
наследници - съпруга си ***и двамата си сина ***и М.Д.П.. Установява се също,
че ***е починал на ***и е оставил същите наследници.
Установява се от представената по делото данъчна
декларация с ***че ***е декларирал получения в наследство жилищен имот, като в
декларацията е отразил, че притежава половината от имота, тъй като другата
половина е собственост на М.Д.П..
Съдът приема, че при така представените по делото
доказателства, следва да се приема за безспорно между страните, че ответникът М.Д.П.
е собственик на половината от имота, декларирал го е и заплаща данъци за същия.
Обстоятелството, че ответникът заплаща данъци на имота показва конклудентни
действия, с които е приел наследството от своите родители и съответно е станал
собственик на полагащата му се половина от жилищния имот. Точно това е посочено
и в представеното решение, в което изрично е отразено „В кръга на тези
задължения не може да не се включат и подаването на декларация за облагане с
данък върху наследството, обжалването на постановлението на данъчните органи и
плащането на данъка“. При тези доводи, съдът счита, че предявеният иск е
доказан по основание.
Ответникът чрез
особения си представител не е оспорил исковете по размер, поради което съдът с
цел процесуална икономия не е допуснал и назначил съдебно-счетоводна
експертиза. Не са представени доказателства за
извършено плащане, каквато тежест съдът е указал в определението за насрочване,
нито е посочил правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства.
При така събраните доказателства, съдът счита, че
предявените искове следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено,
че ответникът М.Д.П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, дължи на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, със
законен представител ***– изп.дир., сумата от ***главница, дължима за
периода ***и сумата ***лихва за забава, за периода ***ведно със законната лихва
върху главницата, считано от ***до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото,
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето производство в
размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 180 лева за вещо лице, 300 лева за
особен представител, 10 лева за издадени удостоверения и 75 лева за държавна
такса. С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски
в общ размер на 485 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва
да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на длъжника М.Д.П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, че дължи на кредитора ***, ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата от ***главница,
дължима за периода ***и сумата ***лихва за забава, за периода ***ведно със
законната лихва върху главницата, считано от ***до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение ***по *** по описа на ***.
ОСЪЖДА М.Д.П., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** да заплати на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата 485 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА М.Д.П., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** да заплати на ***, ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата 75 лв., представляваща
направени деловодни разноски по *** по описа на ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: