М О Т И В И
към
присъда
№ 7/23.03.2010г. по н.о.х.д. № 2694 по описа на
Д.кия районен съд за 2009г.
Срещу подсъдимия В.М.К. ЕГН **********
е повдигнато обвинение за това, че на 09.04.2009г. в
с. К., общ. Д. причинил на М.С.К. с ЕГН ********** средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долна челюст в дясно, което е довело до затруднение
на дъвченето и говоренето за период от около 2 – 3 месеца – престъпление по чл.
129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия член от НК.
Срещу
подсъдимия В.М.К. са предявени от пострадалия М.С.К. и приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск в размер на 4 630.00лв.,
представляващ претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди и в
размер на 370.00 лева, представляващ претендирано обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 09.04.2009г.
до окончателното им изплащане.
Конституиран е М.С.К. в качеството му на
граждански ищец в настоящото производство.
Преди даване ход на съдебното дирене
подсъдимия, чрез процесуалния си представител е направил искане за разглеждане
на съдебното производство по реда на глава Двадесет и седма от НПК, което като
процесуално допустимо, е прието от съда, като по делото е проведено съкратено
съдебно следствие.
В съдебно заседание, съдът на основание
чл. 372 ал. 1 от НПК разясни на подсъдимия В.М.К. правата му съобразно чл. 371
от НПК, както и обстоятелството, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направените самопризнания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК ще се
ползват от съда при постановяване на присъдата.
Подсъдимият заяви, че признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и че е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Съдът като намери, че са налице
предпоставките за това допусна провеждането на съкратено съдебно следствие,
като след изслушване самопризнанията на подсъдимия, като констатира, че
самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на
ДРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимия да бъде признат за
виновен в извършването на вмененото му престъпление.
Представителят на ДРП предлага на
подсъдимия В.М.К. да бъде наложено наказание „пробация” със следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година и шест месеца с подписване на подсъдимия три пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и
шест месеца. по отношение на гражданския иск представителя на държавното обвинение,
счита, че същият следва да бъде уважен в размер на не по – малко от 3 000
лева.
Процесуалният представител на
подсъдимия, пледира за определяне на наказание, при условията на чл. 55 от НК,
а именно наказание „пробация”, но в по – малък размер. По отношение на
гражданския иск се прави изявление, че не се оспорват имуществените вреди и
претендираното обезщетение за тях, но гражданският иск за неимуществените вреди
е значително завишен и се прави искане да бъдат отсъдени неимуществени вреди по
справедливост.
Повереника на пострадалия изразява
съгласие с предложеното наказание от представителя на държавното обвинение.
След преценка на събраните по делото
относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз основа на събраните по делото
доказателства, безспорно се установява следната фактическа обстановка:
На 09.04.2009г. в с. К., общ. Д. около
18.30 часа подсъдимият В.М.К., свидетелите П. С. Б., Л. А. П., П. К. П.и Х. Д.
Е.се събрали в гаража на последния свидетел, за да консумират алкохол. Около
20.00 часа подсъдимият В.М.К. излязъл от гаража и видял по пътя да минава
свидетеля М.С.К., за когото знаел, че е леко умствено изостанал. Подсъдимият В.М.К.
отишъл срещу К. и му нанесъл удари с юмруци, съборил го на земята, където му нанасял
удари с ритници. В резултат на ударите М.С.К. получил следните увреждания:
счупване на долната челюст в дясно, оток на долната челюст в дясно, разкъсно –
контузна рана и ожулване на челото, кръвонасядания на двете ушни миди и
клепачите на двете очи, разкъсно - контузна рана по дясната буза.
Съобразно заключението на вещото лице
по назначената и приета от съда съдебно - медицинска експертиза М.С.К. е
получил увреждане, изразяващо се в счупване на долна челюст в дясно, което е
довело до затруднение на дъвченето и говоренето за период от два, три месеца.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може
да ползва съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от
съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
2. ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При изложените фактически констатации и съображения,
съдът намира за доказано, че подсъдимият В.М.К. е осъществил състава на
престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от
същия член от НК, като на 09.04.2009г. в с. К.,
общ. Д. причинил на М.С.К. с ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на долна челюст в дясно, което е довело до затруднение на
дъвченето и говоренето за период от около 2 – 3 месеца.
Съдът намира за безспорно установени
всички елементи на възведения престъпен състав.
Деянието е извършено от подсъдимия
виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. І от НК, тъй като подсъдимия е съзнавал противоправността на извършеното деяние и е
целял настъпването на вредоносния резултат.
3. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА
ПОДСЪДИМИЯ
При определяне наказанието на
подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 3
от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.
2 във вр. с чл. 372 ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на разпоредбата
на чл. 55 от НК.
Подсъдимият В.М.К. е роден на ***г. ....
Български гражданин. .... .... .... .... ЕГН **********.
Деянието е извършено от подсъдимия К. при
определен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно
минало, липса на образувани наказателни производства, добри характеристични
данни.
Предвиденото
наказание за извършеното от подсъдимия В.М.К.
престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от с.
чл. от НК към момента на извършване на деянието е лишаване от свобода до
пет години. Прилагайки разпоредбата на чл. 55 ал. 1
т. 2 б. „б” от НК, тъй като предвиденото наказание е лишаване от свобода
без определен минимум, съдът замени наказанието лишаване от свобода с пробация,
като наложи следните пробационни мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с явяване
и подписване на подсъдимия пред пробационния служител при периодичност два пъти
седмично;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА;
В този
смисъл двете задължителни пробационни мерки – по чл. 42а ал. 2 т.1 и т. 2 от НК
– задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител съдът наложи за срок от шест месеца.
Наложените пробационни мерки се явяват
справеделиви, относими и в голяма степен биха способствали за изпълнение целите
на наказанието, с оглед конкретното деяние и данните за личността на
подсъдимия.
Съдът намира, че така определеното
наказание напълно ответства на тежестта на деянието и обществената опасност на
самия извършител и ще изпълни целите на генералната и личната превенция,
визирани в чл. 36 от НК.
4. ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
Относно
предявения граждански иск, съдът съобрази следното:
В
резултат на процесното противоправно деяние и в пряка причинна връзка с
поведението на дееца, пострадалият е претърпял средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 ал. 1 от НК, за което
трудно би могло да се намери равностоен паричен еквивалент.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите
лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази
отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус
безспорно се установи от изложеното по-горе. По силата на чл. 45 от ЗЗД,
подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Пострадалият е претърпял неимуществени вреди, които
са неизмерими с пари, и затова размерът на следващото се за тях обезщетение,
както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на
справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се имаха предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения,
общественото му положение. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в
чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и страданията, понесени от увредения
вследствие на увреждането, която фактическа обстановка бе констатирана по
несъмнен начин по-горе. За неимуществени вреди следва да бъде обезщетяван
пострадалият, след като се установи, че действително е претърпял такава вреда,
което, с оглед на гореизложеното, се установи недвусмислено по делото.
С оглед на тези обстоятелства,
предявеният граждански иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на гореописаното престъпление, се явява доказан по основание.
Съобразно установеното по делото, по
справедливост съдът присъди сумата от 3 500.00 лева дължимо обезщетение, ведно
със законната лихва, начиная от датата на увреждането 09.04.2009г. до
окончателното й изплащане, като за горницата до общо претендирания размер от 4
630.00 лева, искът се отхвърли, като неоснователен и недоказан, в тази му част,
поради прекомерност на претенцията.
Съдът присъди и сумата от 370.00 лева,
ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането 09.04.2009г. до
окончателното й изплащане, дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди,
за което по делото са представени доказателства.
5. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
Съдът
осъди подсъдимия В.М.К. да заплати държавна такса по делото в размер на 200.00
лева, представляващи 4% върху уважената част от сумата на гражданския иск.
Съобразно
разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия
В.М.К.
следва да заплати направените разноски по делото в размер на 140.00 лева по
сметка на Второ РУ при ОД на МВР – гр. Д..
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
/М.
Момчева/