№ 121
гр. София, 23.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20211001000910 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от ГПК, вр. с чл. 25 от
ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба срещу първоинстанционно решение, с което е отхвърлена
жалба срещу отказ на длъжностно лице по регистрацията за вписване в публичния
електронен търговски регистър, воден от Агенцията по вписванията към Министъра на
правосъдието, на промени за търговското дружество – жалбоподател.
Преди произнасянето си по основателността на жалбата, въззивният състав дължи
извършването, включително и служебно, на проверка и преценка относно допустимостта на
същата, и при осъществяването на същите, въззивният съд намира, че частната жалба, с
която е сезиран, е недопустима, като подадена след изтичането на законоустановения,
преклузивен срок за обжалване.
Препис от обжалваното по въззивен ред в настоящото производство
първоинстанционното решение е изпратено на жалбоподателя със съобщение от 02. 08. 2021
г. на вписания в ТР адрес на управление на дружеството /който е вписан като такъв в ТР на
30. 05. 2019 г. и до момента на настоящото произнасяне включително, не е променян/, който
е посочен и в жалбите, с които съдилищата са сезирани.
На 10. 08. 2021 г. длъжностното лице по призоваването е оформило съобщението, като
е посочило, че на посочения адрес няма табели, фирмени знаци, пощенска кутия, офис,
служители, пълномощници и представители на търсената фирма /адресата на съобщението/,
на посочения адрес е офис на фирма „ИНФО КОМ“ – по сведение на Н. Н. – възложител на
сградата.
При така установеното следва да се приеме, че адресатът – търговец, е напуснал
1
вписаният си в ТР адрес на управление, като не е вписал новия си такъв, а връчването на
препис от обжалваното решение на жалбоподателя, следва да се фингира, като извършено
по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК – като бъде приложено по делото и се счита за редовно
/връчването не е при условията на чл. 50, ал. 4, изискващи нарочни други удостоверявания и
залепване на съобщение по чл. 47, ал. 1 от ГПК, доколкото хипотезата е различна – на
адреса въобще не се намира канцелария на дружеството, та да се търсят достъп до нея и
лица, които да са съгласни да приемат съобщението, и т.н., и това е ясно удостоверено от
призовкаря./
В тази законоустановена хипотеза връчването следва да се счита извършено не на
датата, на която съдът е приел връчването за редовно такова /в случая разпореждането за
това на първоинстанционния съд е от 02. 09. 2021 г./, а на датата, на която длъжностното
лице по призоваването е удостоверило присъствието си на вписания в ТР адрес на
търговеца, опитът за връчване, който е останал неуспешен, доколкото търговецът е напуснал
адреса, съответно – и как това последно обстоятелство е удостоверено. Това е така,
доколкото приемането на обратното би означавало в неизвестен момент от времето /в
случая – почти месец след изтичането на срока за обжалване/, съдът с разпореждане
фактически да удължава или възстановява срок за обжалване, което е недопустимо, с оглед
на изискванията за правна сигурност.
При така изложеното налага се извод, че въззивната жалба, с която настоящата
инстанция е сезирана, се явява недопустима, като просрочена – срокът за обжалване, както
се посочи, започва да тече от посещението на длъжностното лице по призоваването на
адреса на търговеца и удостоверяване обстоятелствата относно невъзможността за връчване
и това е 10. 08. 2021 г., съответно – същият изтича на 17. 08. с.г. – вторник, работен ден, а
жалбата е изпратена по пощата на 19. 08. 2021 г., т.е. два дни след изтичане на срока за
обжалване, и не са налице нито твърдения, нито установени по делото обстоятелства,
даващи възможност за обосноваване на друг извод.
По никакъв начин и по изложените по-горе съображения относно това защо
въззивният състав намира, че срокът за обжалване започва да тече от удостоверената от
длъжностното лице по призоваването върху съобщението /призовката/ дата, така
изложеният извод не се променя и от приетото от първоинстанционния съд относно това, че
няма данни жалбоподателят да е уведомен за решението на по-ранна дата – за прилагането
на фикцията по чл. 50, ал. 2 от ГПК, каквито и да било такива данни не са необходими, а
същата, така приложима в случая фикция презумпция, е и законоустановена точно за в
случаи, като процесния, в каквито данни за реално уведомяване на адресата, не са налице.
Ирелевантно е при това как и кога жалбоподателят се е уведомил за решението, при
положение, че жалбата му не е подадена в срока, течащ от приетият от настоящия съд
момент.
С оглед изложеното и доколкото въззивният състав намира, че частната жалба, с която
е сезиран, е подадена след изтичането на преклузивния срок за обжалване на обжалваното с
нея първоинстанционно определение, то и същата е недопустима, и (доколкото е
2
администрирана от първоинстанционния съдебен състав, като редовна), следва да бъде
оставена без разглеждане от въззивния съд, а производството по нея - прекратено.
Воден от горното, Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 13587/20. 08. 2021 г. по
регистратурата на Софийски градски съд, изпратена по пощата на 19. 08. 2021 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд
на Република България в едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3