Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2021г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 3795 по описа за 2019г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по иск на Р.А.П.-В. и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – съищец, предявен срещу „ДЗИ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, за присъждане в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД на сумата 49775.02лв., представляваща остатъчна стойност по кредита предоставен на А.А.В., поч. на 11.10.2017г., на основание Договор за ипотечен кредит от 02.02.2017г., сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и А.А.В., поч. на 11.10.2017г., в качеството и на бенефециент по групова застрахователна полица № 2024, със застрахован кредитополучател А.А.В., поч. на 11.10.2017г., както и за присъждане в полза на Р.А.П.-В. на сумата 21654.70лв., представляваща застрахователно обезщетение за платени от ищцата в периода от 11.10.2017г. до 01.03.2019г. суми по ипотечен кредит предоставен на А.А.В., поч. на 11.10.2017г., на основание Договор за ипотечен кредит от 02.02.2017г., сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и А.А.В., поч. на 11.10.2017г., в качеството и на единствен наследник на А.А.В., поч. на 11.10.2017г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане.

В исковата молба Р.А.П.-В. твърди, че е единствена наследница по закон на А.А.В., поч. на 11.10.2017г., който на 02.02.2017г. сключил с „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД Договор за ипотечен кредит от 02.02.2017г., за сумата 80000.00лв., с краен срок за погасяване на кредита – 25.02.2022г. Съгласно чл. 21 и 22 от договора по предложение на банката и със съгласие на кредитополучателя последният бил застрахован по Групова кредитна застраховка „Живот“ № 2024, застрахователно удостоверение № 777745, със застраховател „ДЗИ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, правоприемник на „ОББ Алико Метлайф ЖЗД“ АД, с ползващо се лице – банката. Застраховката покрива в случай на настъпило застрахователно събитие – смърт вследствие на злополука или заболяване остатъчната стойност по кредита към датата на смъртта до 600000.00лв., включващо остатъчната стойност по главницата, без лихви и банкови такси или други разноски.

Твърди, че в срока на действие на договора настъпило застрахователно събитие – смърт на застрахования кредитополучател А.А.В., поч. на 11.10.2017г., вследствие остра сърдечна и дихателна недостатъчност, което е покрит риск по застраховката. Твърди, че дори заболяването станало причина за смъртта да е съществувало към момента на сключване на застраховката, то е диагностицирано едва при извършената след смъртта патологоанатомична аутопсия, преживе не е било уточнено клинично и не е било известно на застрахования. Ищцата, като единствен наследник предявила двукратно претенция  пред „ДЗИ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователната полица, по която дружеството постановило откази с мотив, че основното заболяване на наследодателя, вследствие усложнения на което настъпила смъртта, е регистрирано преди датата на застраховане, застрахованият е знаел за него и го е премълчал съзнателно при сключване на застраховката.

Твърди, че след смъртта на застрахования заплатила част от остатъчната стойнос тпо кредита в размер на 21654.70лв. главница и 3218.03лв. лихви, които банката удържала от сметките и наследени от застрахования, като дължими останали 49775.02лв. редовна главница по кредита.

Претендира удържаните от сметките и суми и тези представляващи остатъчна стойност по кредита да бъдат изплатени съответно на нея и банката, поради настъпване на предвиденият застрахователен риск.

Ответникът с депозирания отговор не оспорва, че между „ДЗИ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД А.А.В., поч. на 11.10.2017г. са били налице договорни отношения по договор застраховка „Живот“, по която застраховащ е „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, по повод предоставен от банката на починалия ипотечен кредит от 02.02.2017г. Не оспорва и, че към застрахователя е подадена претенция от ищцата за изплащане на суми по застраховката, с която е уведомен за събитие с летален изход – 11.07.2017г., по която е постановен отказ.

Оспорва, че е налице покрит риск от застраховката „Живот“. Възразява, че смъртта на застрахования е следствие, пряка последица от заболявания, предшестващи началото на застрахователния договор, с които застрахованият е бил запознат и лекуван, и които е бил длъжен да обяви при сключването му и без да са му поставяни нарочни въпроси.

В срока по чл. 372 ГПК и по чл. 373 ГПК са постъпили допълнителна искова молба и отговор.

С допълнителната искова молба ищцата възразява, че приложените с отговора Общи условия не са част от застрахователния договор, по който е застрахован починалия. Такива не са предоставени на А.В.при сключване на договора за кредит и той не е заявил писмено, че ги приема.

Възразява, че клауза 3.1. от ОУ е неравноправна и затова нищожна, т.к. не е индивидуално договорена. Същата противоречи на правилата на добросъвестността, т.к. застрахователят е изключил своята отговорност за съществуването на заболявания, за които застрахованото лице може да не е знаело към момента на присъединяването му към груповата полица, нито застрахователят е поискал информация от него за същите. След като застрахователят не е поставил въпроси за разкриване на съществени обстоятелства и е сключил застрахователният договор, той не може да се позовава на тези обстоятелства за да откаже плащане дори и да е включил в ОУ като изключен риск съществуването на някое от съществените обстоятелства преди датата на влизане в сила на застраховката. Такова поведение е недобросъвестно.

С допълнителният отговор се излага становище за неоснователност на възраженията в допълнителната искова молба.

Съдът, като съобрази предмета на спора, събраните доказателства и становища на страните, както и законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения прие за установено следното от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 382 и чл. 456, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че ищцата Р.А.П.-В. е единствена наследница по закон на А.А.В., поч. на 11.10.2017г. На 02.02.2017г. последният сключил с „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД Договор за ипотечен кредит от 02.02.2017г., за сумата 80000.00лв., с краен срок за погасяване на кредита – 25.02.2022г. Съгласно чл. 21 и 22 от договора по предложение на банката и със съгласие на кредитополучателя кредитополучателят бил застрахован по Групова кредитна застраховка „Живот“ № 2024, застрахователно удостоверение № 777745, със застраховател „ДЗИ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, правоприемник на „ОББ Алико Метлайф ЖЗД“ АД, с ползващо се лице – банката. Застраховката покрива в случай на настъпило застрахователно събитие – смърт вследствие злополука или заболяване остатъчната стойност по кредита към датата на смъртта до 600000.00лв., включващо остатъчната стойност по главницата, без лихви и банкови такси или други разноски.

Като безспорно и въз основа доказателствата съдът приема и, че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие – смърт на застрахования кредитополучател А.А.В., поч. на 11.10.2017г., вследствие остра сърдечна и дихателна недостатъчност. Ищцата, като единствен наследник предявила двукратно претенция  пред „ДЗИ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователната полица поради настъпил покрит риск – смърт на застрахования, по която дружеството постановило откази с мотив, че основното заболяване на наследодателя, вследствие усложнения на което настъпила смъртта, е регистрирано преди датата на застраховане, застрахованият е знаел за него и го е премълчал съзнателно при сключване на застраховката.

От заключението по приетата ССчЕ, което съдът намира за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото кредитира изцяло се установява, че към момента на смъртта на А.А.В., поч. на 11.10.2017г., остатъчната стойност на договора за кредит е 71429.72лв. След смъртта на застрахования ищцата е погасила част от остатъчната стойност в размер на 21654.70лв. главница и 3218.03лв. лихви, които са удържани от сметка на името на починалия, наследена от ищцата, като непогасена към датата на предявяване на иска е останала главница в размер на 49775.02лв.

Спорно е наличието на изключен риск по Групова кредитна застраховка „Живот“.

На първо място за неоснователно съдът намира възражението, че Общите условия не са част от застрахователният договор. Видно от преписката по делото приетите като доказателство Условия на застрахователно покритие към Полица № 2024 са представени при сключване на договора за кредит и затова подписани от застрахования, и представляват частта на български език, която се съдържа в двуезичната групова полица 2024.

За неоснователно съдът намира и възражението за нищожност на клауза 3.1. от ОУ, съгласно която е въведено изключение от застрахователното покритие в частта, в която е прието, че в случай на смърт произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от заболявания или нетрудоспособност, за които застрахованият е знаел или му е била поставена диагноза или от които е бил лекуван или за които е получавал лекарства преди датата на влизане в сила на индивидуалната застраховка или преди датата на възстановяването и в случай на възстановяване на покритие, не се покрива от застрахователната полица: На основание чл. 9 ЗЗД и съобразно свободата на договаряне страните по договора могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор между тях и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Самият застрахователен риск – смърт на застрахования е бъдещо, несигурно събитие, което изначално никоя от страните по договора не знае дали ще настъпили или не в срока на покритие на застраховката между тях. Налице са обстоятелства, които биха ускорили или допринесли за настъпването му, които обстоятелства по общо съгласие на страните съгласночл. 9 ЗЗД биха могли да бъдат изначално приети за изключени от покритите рискове, т.к. застрахователният риск е значително увеличен при съществуващи, налични заболявания на застрахованото лице към датата на сключване на застраховката. Застрахователна закрила се дава на всички застраховани лица еднакво и касае настъпването на риска вследствие на новонастъпили заболявания, така че ако се приеме за неравноправна клауза, тази уговорена в случая между страните в общите условия, то това би позволило на хора с налични заболявания да се възползват от получаването на застрахователно обезщетение, като при влошаване на тяхното здравословно състояние сключат застрахователен договор с даден застраховател. Което пък би поставило в неравноправно положение другите застраховани лица.

Поради изложеното съдът приема, че уговорените клаузи за изключени рискове в Условията на групова полица 2024 не са неравноправни по смисъла на чл. 143 и 145 ЗЗП, затова същите не са нищожни по смисъла начл. 146, ал. 1 ЗЗП.

По възраженията на ответника за наличието на правоизключващите основания на клауза 3.1. от ОУ, във връзка с изплащане на застрахователното обезщетение по повод настъпилата смърт на застрахования, съдът намира следното:

От заключенията по приетата първоначална и допълнителна СМЕ се установява, че непосредствена причина за смъртта на застрахования е Белодробна тромбоемболия, предизвикана от откъснати нестабилни фрагменти от установената с аутопсията тромбоза на дясната илиачна /хълбочна/ вена.

При починалия е регистрирана преживе симтоматика свързана с ограничено движение квадрипирамиден синдром /спастично повишен тонус на крайниците/ и монопарези в ляв крак и моноплегия в дясно – парализа на десен долен крайник, невъзможни движения. Това състояние може да е обусловено от съществуващия демиелинизциращ или енцефаломиелорадикулоневритен процес и обуславяйки обездвижване води до забавяне на движението на кръвта във вените на долните крайници или до бавен кръвен поток, което състояние може да се приеме, като възможно причина за развитието на тромбоза на дясна илиачна вена.

Съгласно заключението освен бавен кръвен поток, причини за възникване на тромбоза на вена са повишен вискозитет на кръвта и нарушение на целостта на съдовите стени, каквито не са регистрирани при починалия. Основен допълнителен фактор, който може да провокира появата на патология е залежаване поради различни причини, вредни навици, приемане на хормонални контрацетпиви, продължителна употреба на диуретици, хронични заболявания на стомашно-чревния тракт.

Преживе А.В.е дигностициран със следните заболявания: есенциална артериална хипертония II ст. с хипертонично сърце; Метаболитен синдром с дислипидемия и обезитас /затлъстяване/; Хронична бъбречна недостатъчност; Трансверзален миелит с квадрипирамиден синдром с долна тежка монопареза вляво и моноплегия вдясно. Съгласно установеното и при проведената аутопсия преживе починалият е страдал и от нефроцироза обуславяща регистринатата преживе хронична бъбречна недостатъчност; чернодробна стеатоза; нодозна струма; тромбоза на хълбочната вена. Съгласно заключението преживе починалият е знаел за изброените заболявания.

Хронично заболяване демиелинизиращ процес е регистриран 2016г., когато като първи симптом е забелязано изтръпване на ляво стъпало.

Преживе е лекуван с хигиенно диетичен режим, лекарства за хипертония и нестероизни провитовъзпалителни средства за болките в мускулите и ставите.

Съгласно заключението няма пряка причинна връзка между установеното заболяване – Енцефаломиелорадикулоневрит и настъпилата белодромна емболия, пряка причина за смъртта. Преживе е регистрирана симптоматика квадрипирамиден синдром /спастично повишен тонус на крайниците/ и монопарези в ляв крак и моноплегия вдясно – парализа на десен, долен крайник, невъзможни движения водещи до ограничено движение и възможно обездвижване. Обезвижването е довело до забавяне на движението на кръвта във вените на долни крайници – бавен кръвен пойфу /което е една от причините за настъпване на тромбоза/, респ. на развитието на тромбоза на дясна илиачна вена, а от там и до настъпв.ане на белодробната тромбоемболия станала причина за смъртта. Съгласно заключението е налице непряка /опосредствана/ причинна връзка между заболяването и настъпването на смъртта.

Съдът намира заключението по първоначалната и допълнителна СМЕ за обективно, компетентно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло. Въз основа тях приема, че нито едно от съществуващите преди сключване на договора за кредит заболявания на А.В.не е станало пряка причина за настъпване на смъртта му. Преживе е регистрираната симптоматика квадрипирамиден синдром /спастично повишен тонус на крайниците/ и монопарези в ляв крак и моноплегия вдясно – парализа на десен, долен крайник, невъзможни движения водещи до ограничено движение е довела до обездвижване, а то води до забавяне на движението на кръвта във вените на долните крайници или до бавен кръвен поток, но това е само възможно причина за развитието на тромбоза на дясна илиачна вена. Налице е непряка /опосредствана/ причинна връзка между заболяването и настъпването на смъртта. За да се приеме, че искът е неоснователен следва да се установи, че смъртта е настъпила като пряка и непосредствена последица от съществувалото преди възникване на застрахователното правоотношение заболявания.

Поради изложеното съдът намира, че ответникът не е установил главно и пълно наличието на правоизключващите основания на клауза 3.1. от ОУ, във връзка с изплащане на застрахователното обезщетение по повод настъпилата смърт на застрахования. Затова искът с правно основание чл. 382 КЗ е доказан по основание.

От заключението по приетата ССчЕ се установява, че непогасена към датата на предявяване на иска е останала главница в размер на 49775.02лв., по предоставеният преживе на наследодателя кредит. В този размер е основателен и следва да бъде уважен искът с правно основание чл. 382 КЗ, като  „ДЗИ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД бъде осъден да заплати в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД останалата непогасена главница в размер на 49775.02лв., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Безспорно е между страните и от заключението по приетата ССчЕ се установява, че след смъртта на застрахования ищцата в качеството на единствен наследник на застрахованият кредитополучател е погасила част от остатъчната стойност по кредита в размер на 21654.70лв. главница и 3218.03лв. лихви, които са удържани от сметка на името на починалия, наследена от нея. При това положение и на основание чл. 456, ал. 1 от КЗ предявеният от ищцата иск срещу застрахователя е основателен и следва да бъде уважен в претендираният размер, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно изхода от спора в полза на ищеца Р.А.П.-В. следва да се присъди сумата 6057.19лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „ДЗИ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“, бул.“******, ДА ЗАПЛАТИ на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, ул. „Св.София“ № 5, сумата 49775.02 /четирдесет и девет хиляди седемстотин седемдесет и пет, 0.02/лв., представляваща остатъчна стойност по кредита предоставен на А.А.В., поч. на 11.10.2017г., на основание Договор за ипотечен кредит от 02.02.2017г., сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ****** и А.А.В., поч. на 11.10.2017г., в качеството и на бенефециент по групова застрахователна полица № 2024, със застрахован кредитополучател А.А.В., поч. на 11.10.2017г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на завеждане на иска – 19.03.2019г. до окончателното и изплащане, на основание чл. 382 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „ДЗИ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“, бул.“******, ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.П.-В., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата 21654.70 /двадесет и една хиляди шестотин петдесет и четири, 0.7/лв., представляваща застрахователно обезщетение за платени от Р.А.П.-В., ЕГН **********, в периода от 11.10.2017г. до 01.03.2019г. суми по ипотечен кредит предоставен на А.А.В., поч. на 11.10.2017г., на основание Договор за ипотечен кредит от 02.02.2017г., сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ****** и А.А.В., поч. на 11.10.2017г., в качеството и на единствен наследник на А.А.В., поч. на 11.10.2017г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на завеждане на иска – 19.03.2019г. до окончателното и изплащане, на основание чл. 456, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „ДЗИ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“, бул.“******, ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.П.-В., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата 6057.19 /шест хиляди петдесет и седем, 0.19/лв., представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: