№ 862
гр. Варна, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100500780 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЕЛ. В. М., Л.. БЛ. СТ. и Б. БЛ. Г., трите от гр.
Варна, подадена чрез процесуални представители, срещу Решение № 260035/14.01.2022 год.,
постановено по гр. дело № 18284/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен
от Р. Д. СТ.; В. СЛ. Д.; Т. ПР. Д.; З. ПР. Д.; В. Ж. СТ.; П. Ж. Т.; СВ. И.. Д.; С. ИЛ. К.; И.. Н.
ИЛ. и ЕМ. Н. ИЛ., всички от гр. Варна срещу трите въззивнички отрицателен установителен
иск за собственост, като е прието за установено в отношенията между страните, че
ответниците ЕЛ. В. М., Л.. БЛ. СТ. и Б. БЛ. Г., трите от гр. Варна, не са собственици на
недвижим имот с пл. № 501.116 по ПНИ на местност „Доброгледски лозя", землище с.
Доброглед, община Аксаково, Варненска област, одобрен със Заповед №РД-16-7706-67 от
04.04.2016г. на Областен управител на Област Варна, с площ на имота от 590 кв.метра, при
граници: път; НИ пл. № 501.115; № 501.116 и № 501.123, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК и е
отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нот. акт № 51, том XXXVII, дело
№17000/03.11.1994г. на ВнН за собственост върху имот, придобит на осн. § 4а, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, с който ЕЛ. В. М. ЕГН ********** е призната за собственик на 600 кв. м земя за
земеделско ползване в м-ст „Доброглед“, в землището на с. Доброглед, Аксаковска община,
Варненска област с пл. № 116 и граници: път и имоти с пл. № № 115; 117 и 123 по плана на
същата местност.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните
доказателства, в резлутат на което решението е и неособновано.
Твърди се, че решението в частта му, с която е отменен, на основание чл. 537, ал. 2
ГПК, н. а. № № 51, том XXXVII, дело № 17000/03.11.1994 год. на ВнН, с който ответницата
ЕЛ. В. М. е призната за собственик на процесния имот на основаниуе § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, е
процесуално недопустимо, тъй като съдът не е бил сезиран с такъв иск, поради което е
1
налице произнасяне „плюс петитум“.
По отношение на решението в частта му, с което е уважен предявения от ищците
отрицателен установителен иск за собственост на процесния имот, се твърди, че неправилно
са анализирани събраните по делото доказателства относно наличието на построена в имота
към 01.03.1991 год. сграда по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в резултат на което
неправилно е прието, че правото на изкупуване на предоставения за ползване имот не е
надлежно упражнено, поради което и изводът на първоинстанционния съд, че ответниците
не са собственици на имота е неправилен и необоснован.
Отправено е искане за обезсилване на решението в частта му, с която е отменен нот.
акт № 51, том XXXVII, дело № 17000/03.11.1994 год. на ВнН, за отмяна на решението в
частта му, с която е уважен предявения от ищците отрицателен установителен иск за
собственост относно процесния имот и за постановяване на друго, с което искът да бъде
отхвърлен.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален
представител, ищците, настоящи въззиваеми, оспорват жалбата, считат решението за
допустимо, по същество – за правилно и настояват да бъде потвърдено. Излагат
съображения. Претендират присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуални представители, поддържат
въззивната си жалба. Претедират присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемите (ищци), чрез процесуален представител, оспорват
жлбата, поддържат подадения писмен отговор. Претендират присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от Р. Д. СТ.; В. СЛ. Д.; Т.
ПР. Д.; З. ПР. Д.; В. Ж. СТ.; П. Ж. Т.; СВ. И.. Д.; С. ИЛ. К.; И.. Н. ИЛ. и ЕМ. Н. ИЛ., всички
от гр. Варна срещу ЕЛ. В. М., Л.. БЛ. СТ. и Б. БЛ. Г., трите от гр. Варна, отрицателен
установителен иск за собственост, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците ЕЛ. В. М., Л.. БЛ. СТ. и Б. БЛ. Г. не са собственици на недвижим
имот с пл. № 501.116 по ПНИ на местност „Доброгледски лозя", землище с. Доброглед,
община Аксаково, Варненска област, одобрен със Заповед №РД-16-7706-67 от 04.04.2016г.
на Областен управител на Област Варна, с площ на имота от 590 кв. метра, при граници:
път; НИ пл. № 501.115; № 501.116 и № 501.123.
В исковата молба са наведени следните твърдения:
Ищците са наследници по закон на И.Ж.Н., б. ж. на с. Доброглед, община Аксаково,
починал на 19.09.1970 год. С Решение № 12231/06.08.1996г. на ПК–община Аксаково, на
наследниците на И.Ж. Неделчев е признато правото на възстановяване на собствеността при
условията на § 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ върху няколко имота, включително и върху
нива от 7, 000 дка в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Доброглед, общ.
Аксаково, в местността „Доброгледски лозя". Планът на новообразуваните имоти на
местност „Доброгледски лозя", землище с. Доброглед е одобрен със Заповед №РД-16-7706-
67 от 04.04.2016г. на Областен управител на област с адм. център Варна. По помощния
кадастрален план на старите имотни граници към ПНИ на местността, признатият за
възстановяване имот е идентифициран като стар имот с № 105 и е отреден и записан на
наследниците на И.Ж. Неделчев. В стар имот с пл. № 105 по ПКП с цялата си площ попада
новообразуван имот с пл. № 501.116 по ПНИ, целият с площ от 590 кв. метра.
Новообразуваният имот с пл. № 501.116 по ПНИ не може да бъде възстановен на ищците,
тъй като към настоящия момент имотът е записан на ответницата ЕЛ. В. М. – бивш
ползвател, трансформирал правото си на ползване в право на собственост, за което същата
се е снабдила и с к. н. а. № 51, том XXXVII, дело № 17000/1994 г. на ВнН за собственост
върху имота, придобит по реда на § 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ. Ищците твърдят, че ответниците не са
собственици на новообразуван имот с пл. № 501.116 по ПНИ на местност „Доброгледски
лозя“, землище с. Доброглед, община Аксаково, тъй като по отношение първата ответница –
Е.М. не са осъществени предпоставките на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ – не и е било предоставено
́
2
валидно право на ползване върху имота, респ. предоставения и за ползване имот не е
́
идентичен с процесния; същата не е имала право да закупи имота, тъй като не е отговаряла
на условията по § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ: в имота към 31.03.1991г. не е имало
изградена постройка по смисъла на ЗСПЗЗ; имотът не отстои на изискуемите разстояния по
§ 4б ПЗР на ЗСПЗЗ – 30 км. от град с население над 300 хил. жители, какъвто е гр. Варна,
както и на повече от 10 км от крайбрежната морска ивица. Въз основа на изложеното
ищците считат, че ответницата ЕЛ. В. М. не е придобила собствеността върху процесния
имот в режим на СИО със съпруга си Б.Л.Б., починал 2009 год., при което и ответниците Л..
БЛ. СТ. и Б. БЛ. Г., наследници по закон (наред с ЕЛ. В. М.), на Б.Л.Б., не са собственици на
имота, съответно и к. н. а. № 51, том XXXVII, дело № 17000/1994 г. на ВнН за собственост
върху имота, придобит по реда на § 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ не ги легитимира като собственици.
Записването на ответнницата ЕЛ. В. М. като собственик на имот с пл. № 501.116 по
ПНИ на местност „Доброгледски лозя“, землище с. Доброглед, община Аксаково в
регистъра на собствениците, неразделна част от ПНИ и снабдяването и с к. н. а. за
́
собственост върху имота препятства възможността ищците да завършат процедурата по
реституция на признатия им за възстановяване в стари реални граници имот с цитираното
решение на административния орган по поземлената собственост и да се сдобият със
заповед на кмета по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с което обосновават и правния си
интерес от предявяване на иска против ответниците.
В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания – да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на процесния
имот и да се отмени, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, к. н. а. № 51, том XXXVII, дело №
17000/1994 г. на ВнН, с който ответницата ЕЛ. В. М. е призната за собственик на имота на
основание § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Претендират и присъждане на сторените разноски.
В писмени отговори с идентично съдържание, подадени в срока по чл. 131 ГПК,
ответниците ЕЛ. В. М., Л.. БЛ. СТ. и Б. БЛ. Г., чрез процесуални представители, оспорват
предявения против тях отрицателен установителен иск за собственост. Твърдят, че е
недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищците не са във владение на имота, а
имотът се владее от ответниците. Навеждат също, че след като, съобразно твърденията на
ищците, е налице влязал в сила ПНИ за територията, в която подада процесния имот, с
който план на същите им е било отказано възстановяването на собствеността, то за ищците
липсва правен интерес от установителен иск. Твърдят още, че решението на ПК – община
Аксаково е нищожно, тъй като не е подписано от всички оправомощени лица, което също
има за последица липса на правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за
собственост, тъй като ищците нямат права, които да бранят чрез избраната от тях форма на
защита – чрез отрицателен установителн иск за собственост.
По тези съображения считат, че искът е недопустим и настояват за прекратяване на
производството.
В условията на евентуалност оспорват иска като неоснователен. Твърдят, че
Решението № 12231/1996 г. на ПК – община Аксаково не легитимира ищците като
собственици на имота – към решението липсва скица, в решението възстановеният имот не е
индивидуализиран с граници, поради което и липсва идентичност на процесния имот с
възстановения на ищците. Твърдят също, че липсват доказателства наследодателят на
ищците да е бил собственик на възстановения му с решението на ПК-община Аксаково
имот, съответно имотът, описан в Решението № 12231/1996г. на ПК – община Аксаково и
процесният не са идентични. Твърдят, че са собственици на процесния имот, съответно:
ответницата ЕЛ. В. М. – въз основа на упражнено право на изкупуване по реда и при
условията на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и прекратена със смъртта на съпруга и Б.Л.Б. СИО и
́
наследяване от Б.Л.Б., починал 2009 год., а ответниците Л.. БЛ. СТ. и Б. БЛ. Г. – въз основа
на наследяване от Б.Л.Б., починал 2009 год. Навеждат, че на ответницата Е.М. е било
предоставено право на ползване върху процесния имот по силата на Решение №
3/20.07.1989г. на ИК на ОбНС – с. Аксаково. През 1990 год. в предоставения за ползване
имот е била поставена временна постройка, представляваща бунгало, трайно закрепено
3
върху циментов постамент, ползвана като сезонно жилище през лятото и която постройка
отговаря на изискванията на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му. Постройката е
включена и в оценителния протокол при осъщестяване на процедурата по изкупуването на
предоставения за ползване имот. Имотът е оценен и сумата по оценката е заплатена в
сроковете по ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му по нарочната сметка на общината. В
евентуалност твърдят, че са собственици на имота по давност при условията на
добросъвестно владение, с начало на владението от 06.09.1994 год. – датата на издаването на
удостоверението за закупуване на имота до предядяване на иска, евентуално – въз основа на
обикновено владение, като към своето собствено владение от 21 октомври 2009 год. (т. е., от
смъртта на Б.Л.Б.) до предявяване на иска ответниците Л.. БЛ. СТ. и Б. БЛ. Г. присъединяват
и владението на наследодателя си Б.Л.Б. за периода 06.09.1994 год. до 21.10.2009 год.
По тези съображения считат иска за неоснователен и настояват за отхвърлянето му.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител, поддържат иска и
настояват да бъде уважен, претендират присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалните си представители, оспорват
иска и настояват за отхвърлянето му, поддъжат подадените писмени отговори. Претендират
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От представените на л. 10-13 от делото на РС-Варна удостоверения за наследници е
видно, че ищците Р. Д. СТ.; В. СЛ. Д.; Т. ПР. Д.; З. ПР. Д.; В. Ж. СТ.; П. Ж. Т.; СВ. И.. Д.; С.
ИЛ. К.; И.. Н. ИЛ. и ЕМ. Н. ИЛ., всички от гр. Варна са наследници по закон на И.Ж.Н., б. ж.
на с. Доброглед, общ. Аксааково, починал на 19.09.1970 год.
Съгласно декларация на л. 14 от делото на РС-Варна, с нот. заверен подпис на
декларатора – ищцата В.Д. – имената И.Ж.Н., И.Ж. Н. и И.Ж. И. са имена на едно и също
лице, б. ж. на с. Доброглед, починал на 19.09.1970 год.
С Решение № 12231/06.08.1996 год. на ПК-община Аксаково, на наследниците на
И.Ж. Н., б. ж. на с. Доброглед,общ. Аксаково, Варненска област, е възстановено правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ страи реални граници върху няколко имота,
между които и върху нива от 7, 000 дка, шеста категория, находящ се в терен по § 4 в
землището на с. Доброглед, в местността „Под село“. В решението е посочено, че имотът се
възстановява по разпоредбите на §4 от ЗСПЗЗ. Други индивидуализиращи данни относно
възстановения имот решението не съдържа. Решението е подписано от председателя,
секретаря и двама членове на ПК, посочени поименно в титулната част.
От удостоверение № 554/25.07.1989 год., изд. от ИК на ОбНС – с. Аксаково,
Варненска област е видно, че съгласно ПМС № 26/1987 г. и въз основа на Решение №
3/20.07.1989 год. на ИК на ОбНС – с. Аксаково, на ответницата ЕЛ. В. М. е предоставено
право на ползване върху земя за земеделско ползване с площ от 600 кв.м., находяща се в
землището на с. Доброглед, местност „р.3“, парцел 116 по парцеларния план, при граници:
ползуватели – парцели 115, 117, 123 и път.
Истинността на удостоверението относно засвидетелстваните с него обстоятелства е
оспорена от ищците с доводи, че подобно Решение № 3/20.07.1989 год. на ИК на ОбНС – с.
Аксаково, не е взимано, респ., че такова решение на ИК на ОбНС – Аксаково не съществува,
т. е., оспорена е верността на документа. В подкрепа на оспорването си ищците се позовават
на удостоверение с № С-20/13.07.2020 го, изд. от Държ. агенция „Архиви“, Дирекция „РДА“
– Варна, според което в Държавен архив – Варна няма постъпил за съхранение протокол №
3/20.07.1989 год. на ИК на ОбНС – с. Аксаково.
Удостоверението № 554/25.07.1989 год. е издадено от Председателя на ИК на ОбНС –
Аксаково (автентичността на документа не е оспорена), т. е., издадено е от длъжностно
лице, разполагащо с удостоверителна компетентност. Удостоверението представлява по
същността си официален свидетелстващ документ (чл. 179, ал. 1 ГПК) и се ползва с
присъщата на тези документи материална доказателствена сила. Обстоятелството, че в
4
Държавен архив – Варна не е постъпвал за съхранение Протокол № 3/20.07.1989 год. на ИК
на ОбНС – с. Аксаково, само по себе си, при липсата на други доказателства, не е
́
достатъчно за опровергаване истинността на обсъждания документ в частта му относно
засвидетелстваните в него обстоятелства, поради което и съдът приема, че
засвидетелстваните в удостоверението факти са се осъществили.
С молба с вх. № Е-79/15.06.199 год. до община Аксаково ответницата Е.М. е поискала
предоставения и за ползване имот от 600 кв. м. в землището на с. Доброглед да бъде оценен.
́
В молбата си за оценка М. е посочила, че в имота има поставено дървено бунгало.
От оценителен протокол от 25.09.1993г., изд. от община Аксаково, е видно, че е
изготвена оценка по молбата вх. № Е-79/15.06.1992 год. на ЕЛ. В. М. на предоставената й за
ползване земя съгласно удостоверението № 554/25.07.1989 год., от 600, 00 кв. м., която
оценка е в общ размер на 13 200, 00 лева. В оценителния протокол, представляващ типова
бланка, е посочено, че в оценявания имот има сграда с площ от 9 кв. м.
Видно от вносна бележка на л. 40 от делото на РС-Варна ответницата Е.М. е внесла
сумата по оценката на земята по нарочната сметка
на община Аксаково.
Според удостоверение № 1220/06.09.1994 год., изд. от Община Аксаково, ЕЛ. В. М. е
придобила право и е закупила предоставеното и по ПМС място, находящо се в с. Доброглед,
́
м. „Доброглед“, представляващо имот с № 116, базисната оценка на което е 13 200, 00 лева.
С Нотариален акт № 51/03.11.1994 год., том ХХХVІІ, дело № 17000/1994 год. на ВнН,
ответницата Е.М. Върбанова е призната за собственик, на основание § 4а, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, на следния имот: 600 кв. м. земя за земеделско ползване в м. „Доброглед“ в
землището на с. Доброглед, Аксаковска община, с пл. № 116 и граници: път и имоти с пл. №
№ 115; 117 и 123 по плана на същата местност. Видно от нот. акт, същият е издаден въз
основа на обсъдените по – горе писмени доказателства, представени в нотариалното
производство – удостоверение за закупуване на имота под № 1220/06.09.1994 год., изд. от
община Аксаково; удостоверение за ползване на земеделска земя под № 554/25.07.1989 год.;
оценителен протокол от 25.09.1993 год. и молба.
От приложените на л. 16 и 17 от делото на РС - Варна удостоверения, изд. от община
Варна, е видно, че ответницата Е.М. е сключила граждански брак с Б.Л.М. през 1967 год.;
Б.Л.М. е починал на 21.10.2009 год. и негови наследници по закон са трите ответници – Е.М.
е преживяла съпруга, а Л. и Б.Б. са негови дъщери.
От удостоверение от 10.12.2019 год., изд. от ОСД „Земеделие“ Аксаково, се
установява, че към 06.08.1996 година за землището на с. Доброглед не е имало план на
имотите на старите собственици към момента на кооперирането им в ТКЗС, ДЗС или друга
организация в периода към 1958 год. или в по-ранен период от време; към посочения момент
не е бил изработен и ПКП на старите собственици (респ. план на старите имотни граници,
който е част от помощния кадастрален план към ПНИ). Индивидуализирането на имотите на
старите собственици не е извършено въз основа на стар план, а въз основа на анкета по реда
на чл. 23б от ППЗСПЗЗ.
От заключението на СТЕ от 21.09.2020 год., неоспорено от страните, кредитирано от
съда като обективно и безпристрастно и от изявленията на вещото лице инж. С.К. в съдебно
заседание, се установява следното:
Стар имот с пл. № 105 по помощния кадастрален план (ПКП( към ПНИ на местност
“Доброгледски лозя“, землище с. Доброглед, общ. Аксаково с площ от 6961 кв. м. (показан
със зелени пунктирани линии на скица- приложение № 1 към СТЕ), е записан в регистъра
към плана на И.Ж. Н., въз основа на Решение № 12231/06.08.1996 год. на ПК-община
Аксаково. Новообразуван имот с пл. № 501.116 по ПНИ попада с цялата си площ от 590 кв.
м. в стар имот с пл. № 105 по ПКП към ПНИ – скица-приложение № 1 към СТЕ. Процесния
имот с пл. № 501.116 по ПНИ на местност „“Доброгледски лозя“, землище с. Доброглед,
общ. Аксаково отстои на по – малко от 30 км. от гр. Варна и на разстояние 15 км. по права
линия от бреговата линия на Черно море – скица – приложение № 2 към СТЕ. При
5
извършения оглед на имота във връзка с изготвянето на експертизата, вещото лице е
констатирало, че в имота има постройка, представляваща дървено бунгало, което не е
трайно прикрепено към земята; положено е върху бетонови оградни блокчета, служещи за
колони. Бетоновите оградни блокчета, на които лежи бунгалото, не са свързани трайно със
земята и бунгалото не е свързано трайно с бетоновите блокчета – приложение № 3 към
заключението. Бунгалото представлява преместваем обект и не е предмет на кадастъра.
Установява се още от заключението, че преди одобряването на ПНИ на местността
„Доброгледски лозя“ със Заповед № РД-16-7706-67 от 04.04.2016 год. на областния
управител на област с адм. център гр. Варна, за територията на м-ст „Доброгледски лозя,
землище с. Доброглед, е бил изработен и приет с техническа комисия Кадастрален план от
1988 година – скица-приложение № 1 към СТЕ. Процесният поземлен имот е идентичен с
имот с пл. № 116 по КП на местността от 1988 год., с имота с пл. № 116, описан в
удостоверението № 554/25.07.1989 год., изд. от Председателя на ИК на ОбНС-Аксаково и с
имота, описан в нот. акт № 51/1994 год. на ВнН, т. е., касае се за един и същ имот, като
разликата от 10 кв. м. е в рамките на допустимата грешка. В КП от 1988 год., актуализиран
впоследствие с ПКП, одобрен с ПНИ, в имот с пл. № 116 не е отразена постройка или
сграда.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че в КП от 1988 год. са отразени
(заснети) имотите на ползвателите, не и имотите на старите собственици. Пояснило е още,
че за да е е трайно прикрепена към терена една сграда (постройка) е необходимо основите и
́
да са вкопани в терена, на минимална дълбочина около 60-70 см. В зависимост от
изпълнението основите може да са „ивични“ или фундамент на колони, но и при двете
изпълнения те трябва да са вкопани в земята. Трайното закрепване към терена може да се
осъществи и чрез анкерни болтове, чрез които постройката се захваща към основите. В
случая няма бетонови основи (ивични или фундамент) с размерите на бунгалото, които да са
вкопани в земята; вещото лице не е констатирало и следи от такива. Пояснява, че
конструкцията на процесното бунгало е такава, че не позволява закрепването му към
бетонови основи и чрез анкерни болтове, бунгалото е преместваемо.
От заключението на допълнителната СТЕ от 03.12.2021 год., неоспорено от страните,
кредитирано от съда като обективно и безпристрастно, и от изявленията на в. л. инж. С.К. в
съдебно заседание се установява следното: Първият план, изработен за територията, в която
подада процесния имот е кадастрален план за м-ст“ Доброгледски лозя“ от 1988г., приет с
техническа комисия, без заповед зa одобряване. В кадастралния план имотът е с пл. № 116.
В разписния лист за собственик е записана Е.М., с документ за собственост н. а. № 51, том
XXXVII, дело № 17000/1994 год. на ВнН.Следващият кадастрален план е този към ПКП,
получен чрез оцифряване на графичния КП от 1988г. Процесният имот по КП от 1988г.
съответства на ПИ с пл. № 116 по КП към помощния план. В кадастралния регистър към
помощния план за собственик е записана Е.М., с документ – нот. акт. Кадастралният план
към помощния КП няма отделна заповед за одобряването му. Той е одобрен едновременно с
плана за новообразуваните имоти на с. о. „Доброгледски лозя“ със Заповед №РД-16-7706-
67/04.04.2016г. на Областен управител на Област с адм. център гр. Варна. КП на старите
собственици, заедно с актуализирания КП на м-ст „Доброгледски лозя“, образуват помощен
КП, въз основа на който е изработен и планът на новообразуваните имоти. За процесната
територия няма предходни КП, отразяващи имотите преди колективизацията през 1958 год.;
границите на имотите на бившите собственици са определени чрез картиране на
аерофотоснимки от 1942г., а кадастралните регистри са попълнени чрез анкета. Според
експерта процесния имот попада в имот пл. № 105 по плана на старите имотни граници.
Имот с пл. № 105 по плана на старите имотни граници (част от ПКП към ПНИ) е с площ
6 962 кв. м., като за негов собственик в регистъра към плана на старите собственици е
записан на наследниците на И. Н.. Планът на имотите на старите собственици е одобрен със
Заповед №РД-16-7706/04.04.2016г. на Областен управител на област Варна, с която е
одобрен и ПНИ на с. о. „Доброгледски лозя“. Налице е идентичност между имота, описан в
нот. акт № 51/03.11.1994г. и ПИ пл. № 116 по КП от 1988г., ПИ 21587.501.116 по КП към
ПКП и ПИ 21587.501.116 по ПНИ на с. о. „Доброгледски лозя“. Процесният имот изцяло
6
попада в ПИ с пл. № 105 по плана на старите собственици, с вписан собственик в
кадастралния регистър – наследници на И. Н. въз основа на решение на ПК – Аксаково №
12231/06.08.1996г. За процесния имот няма издадена заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ за
възстановяването му, респ. за придобиването му.
От показанията на свидетеля А.Х.А. (без родство и дела със страните) се установява,
че свидетелят е посещавал имота няколко пъти, последно към 1997 година. За първи път е
посетил имота през 1990 година. В имота имало стабилно бунгало, поставено на твърда
основа, с маса и две легла вътре. Имало и тухлена пристройка с инвентар и „военна“ мивка
„колкото да си измиеш ръцете“. Имотът не е бил водоснабден, нямало е тоалетна, нито
септична яма. Свидетелят е нощувал в бунгалото. Не знае какво е наложило да махнат
бетона под бунгалото.
От показанията на свидетеля З.В.С. (съпруг на ответницата Л.Б. и зет на ответницата
Е.М.), ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че свидетелят е
поддържал имота в периода 1990 – 1999 година. В имота имало барака, около 3х3 м, която
била поставена на стабилна основа, вътре имало маса, два стола, две легла, шкафче. Ток и
вода в мястото нямало, ползвали походна мивка „да си измие човек ръцете“; носели си вода.
Към бараката имало зидана пристройка – тухлен склад за инвентар, с размери около 2х1 м.
Според свидетеля пространството между пода на бараката и земята било около 20-30 см. и
било замазано с циментова замазка. След 1999 година свидетелят е посещавал имота
инцидентно, не знае кога бараката е останала на блокчета, установил, че е на блокчета след
смъртта на тъста си.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
По допустимостта на иска:
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато
има интерес от това. Правният интерес от иска е положителна процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните, за наличността на която съдът следи служебно във всяко
положение на делото.
Ищците обосновават правния си интерес от отричане на правото на собственост на
ответниците върху процесния имот – имот с пл. № 501.116 по ПНИ на местност (с. о.)
„Доброгледски лозя", землище с. Доброглед, община Аксаково, Варненска област, с
постановеното решение № 12231/06.08.1996 год. на ПК-община Аксаково, с което в
качеството им на наследници на И.Ж. Н., б. ж. на с. Доброглед, общ. Аксаково, починал на
19.09.1970 год. е признато и възстановено правото на собственост върху имот
представляващ Нива от 7, 000 декара, шеста категория, находящ се в терен по § 4 на с.
Доброглед, местност „Под село“ в който попада процесният имот, записан на ответницата
Е.М., за който същата се е снабдила и нот. акт за собственост и възможността при успешно
провеждане на иска ищците да приключат реституционната процедура и да възстановят
собствеността си върху имота съгласно § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Решението № 12231/06.08.1996 год. на ПК-община Аксаково е издадено при
действието на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, редакция на нормата ДВ, бр. 45/1995 год. Към
решението липсва скица на възстановения по т. 3 от същото имот, в решението имотът по т.
3 не е индивидуализиран по начин, който да позволява установяването на точното му
местоположение и граници, установено е, че първият план, в който са отразени имотите на
бившите собственици, притежавани преди обобществяването им, е плана на старите имотни
граници (част от помощния кадастрален план на местността, включващ имотите на бившите
собственици и имотите на ползвателите – § 4к, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗСПЗЗ), поради което и
следва да се приеме, че решението на ПК-Аксаково не се ползва с конститутивен ефект, а с
него само се признава правото на собственост. Горното означава, че реституционната
процедура по отношение на ищците досежно имота по т. 3 от цитираното решение на ПК-
община Аксаково не е приключила, а възстановяването на правото на собственост следва да
7
се извърши съгласно § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ – със заповед на кмета на общината, към която се
прилага скица на имота, издадена по реда на §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Към момента на
предявяване на иска такава няма издадена на ищците, доколкото в регистъра към ПНИ и
помощния кадастрален пран за собственик на ПИ № 501.116 е записана ответницата Е.М.,
въз основа на нот. акт № 51/1994 год. Предвид установеното по делото, че имот с пл. №
501.116 по ПНИ попада изцяло в признатия им за възстановяване имот, то и възможността
за защита на ищците с оглед успешното приключване в тяхна полза на реституционната
процедура е обусловена от успешното провеждане на производство по отрицателен
установителен иск за собственост срещу ответниците, претендиращи права върху имота,
придобити по реда на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и наследство, евентуално – по давност. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 8/2012 по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС на
РБ относно правния интерес от отрицателен установителен иск за собственост на бивши
собственици на земеделски земи, спрямо които не е приключил процеса по възстановяването
на собствеността срещу бивши ползватели или други лица, претендиращи да са собственици
на подлежащите на реституция по ЗСПЗЗ имоти.
Доводите на ответниците за недопустимост на иска, поради това, че решението на
ПК-община Аксаково от което ищците черпят права, е нищожно, тъй като не е подписано от
всички оправомощени лица, и това имало за последица липса на правен интерес от водене
на отрицателен установителен иск за собственост, тъй като ищците нямат права, които да
бранят чрез избраната от тях форма на защита – чрез отрицателен установителн иск за
собственост, съдът намира са неоснователни.
В случая решението е подписано от председателя, секретаря и двама членове. До
приемането на разпоредбата на 60а ППЗСПЗЗ, ДВ, бр. 31 от 2003 г. въпросът от колко и кои
членове от състава на поземлената комисия следва да бъде подписано решението на този
орган не е бил изрично уреден от специалния закон, поради което съдебната практика е
възприела становището, че за валидността на административния акт е достатъчно да бъде
оформен съобразно изискването на чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 от Закона за административното
производство (отм.), т. е., с подписите на председател и на секретар, а в случая освен, че е
подписано от председателя и секретаря на ПК-Аксаково към момента на постановяването
му, решението е подписано и от двама членове на поземлената комисия. Поради това и
решението № 12231/06.008.1996 год. на ПК-община Аксаково е валиден административен
акт и е произвел последиците, които законът свързва с него.
С оглед изложеното предявеният отрицателен установителен иск за собственост е
процесуално допустим, първоинстанционното решение относно този иск е допустимо, а
доводите на въззивниците за недопустимост на решението в тази част – неоснователни.
По основателността на иска за собственост съдът приема следното:
При предявен отрицателен установителен иск за собственост, предмет на изследване в
процеса е правото на собственост на ответника и в негова тежест е да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че е собственик на спорния имот въз основа на твърдяните от
него придобивни способи.
Ответниците твърдят, че са придобили собствеността върху процесния имот,
съответно: ответницата ЕЛ. В. М. – въз основа на упражнено право на изкупуване по реда и
при условията на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и прекратена със смъртта на съпруга и Б.Л.Б.
́
СИО и наследяване от Б.Л.Б., починал 2009 год., а ответниците Л.. БЛ. СТ. и Б. БЛ. Г. – въз
основа на наследяване от Б.Л.Б., починал 2009 год., а в евентуалност по давност при
условията на добросъвестно владение, с начало на владението от 06.09.1994 год. – датата на
издаването на удостоверението за закупуване на имота до предявяване на иска, евентуално –
въз основа на обикновено владение, като към своето собствено владение от 21 октомври
2009 год. (т. е., от смъртта на Б.Л.Б.) до предявяване на иска ответниците Л.. БЛ. СТ. и Б.
БЛ. Г. присъединяват и владението на наследодателя си Б.Л.Б. за периода 06.09.1994 год. до
21.10.2009 год.
В тежест на ответниците е да установят, че са осъществени кумулативно елементите
8
от фактическия състав на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при наличието на които на бившия
ползвател (§ 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ) се предоставя възможност да придобие собствеността
върху земята в размерите по § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: 1/ да му е предоставено
право на ползване върху процесния имот въз основа на някой от актовете по § 4, ал. 1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно по § 63 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 год. за ИД на ППЗСПЗЗ;
2/ в имота до 01.03.1991 год. да е построена „сграда” по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ
и 3/ земята да е заплатена на бившите собственици чрез общината, въз основа на одобрена
оценка.
Установено е по делото, че на ответницата Е.М. е предоставено право на ползване
върху процесния имот с решение на компетентния орган по реда на ПМС № 26/1987 год., за
който имот е установено, че е идентичен с процесния.
Установено е също, че земята е оценена и заплатена чрез общината на бившите
собственици в съответствие с разпоредбата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Спорен е въпросът дали към 01.03.1991 год. в имота е имало построена „сграда”,
която да удовлетворява изискванията на ЗСПЗЗ, в каквато насока са и твърденията и
оспорванията на ищците, въз основа на които същите отричат правото на собственост на
ответниците.
В Тълкувателно решение № 2/2011 год. на ОСГК на ВКС на РБ е прието, че за да е
сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е нужно постройката да отговаря на
строителните правила и норми, действали към датата на построяването й. Тоест, не е нужно
да отговаря нито на нормата на чл.157 от Наредба № 5 за Правила и норми по териториално
и селищно устройство от 1977 г./отм./, изискваща водоснабдяване и канализация на вилните
сгради, нито на нормата на чл. 177, ал. 3 от същата наредба, изискваща определен брой
помещения в постройките за сезонно ползване. В горепосоченото тълкувателно решение е
прието, че за да е „сграда“ по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е достатъчно постройката да
е трайно прикрепена към земята и да е годна за постоянно, сезонно или временно обитаване
по смисъла на § 1в, ал. 3, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. С цитираното тълкувателно решение не е
дадено разяснение на въпроса какви характеристики следва да има постройката, за да се
приеме, че е годна за постоянно, сезонно или временно обитаване.
Обстоятелството дали към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ една постройка е била
годна за постоянно, сезонно или временно обитаване следва да се преценява във всеки
конкретен случай, според това дали постройката е била трайно прикрепена към земята /да не
изградена от фургон, вагон, контейнер, каросерия, както изисква § 1в, ал. 3, т. 2 от ДР на
ППЗСПЗЗ/ и дали площта и и степента и на завършеност са били достатъчни за
́́
задоволяването на нормалните ежедневни битови нужди на един човек – необходимо място
за спане, за миене, готвене и др. подобни, наличие на вътрешна или външна тоалетна.
Поначало електрифицирането на имота не е абсолютно необходимо условие за постоянното,
сезонно или временно обитаване на постройката предвид наличността на други
алтернативни на ел. енергията източници за осветление, отопление, готвене и др. Наличието
на вода обаче е абсолютно необходимо за постоянното, сезонно или временно обитаване на
постройката, тъй като обитаването само по себе си включва ползването на вода за пиене, за
́
хигиенни нужди и готвене. Не е нужно обаче да е налице връзка на имота с централна
водоснабдителна мрежа. Достатъчно е в мястото да е имало източник на вода (чешма,
кладенец, цистерна или др.) или в близост до него да е имало воден обект, върху който
всички граждани да имат право на водовземане и ползване по смисъла на чл. 41 от Закона за
водите – в този смисъл е Решение № 479/30.11.2011 год. по гр. дело № 113/2011 год. на ВКС
на РБ, Първо г. о., ГК и др.
В случая е установено, че към 01.03.1991 год. в мястото не е имало тоалетна – нито
вътрешна в бунгалото, нито външна. Установено е също, че в мястото не е имало и източник
на вода; в пристройката към бунгалото е имало походна мивка, а ответниците са си носили
вода, когато са посещавали мястото. Липсват и доказателства в близост до имота да е имало
воден обект съобразно чл. 41 от Закона за водите.
9
Анализът на доказателствата не обосновава извод, че постройката (бунгалото) е била
и трайно прикрепена към земята, съобразно разясненията, дадени с ТР № 2/2011 год.
От показанията на свидетелите подобен извод не може да бъде изведен. Показанията
на свидетеля Атанас Атанасов са твърде общи и неконкретни – същият заявява единствено,
че „в имота имало стабилно бунгало, поставено на твърда основа“. Земята също е „твърда
основа“, но от това не следва, че бунгалото е било трайно прикрепено към земята.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Златко Стойнов в частта им, в която
същият заявява, че пространството между пода на бараката и земята било около 20-30 см. и
било замазано с циментова замазка, предвид възможната тяхна заинтересованост, поради
това, че по делото няма нито едно друго доказателство, което да ги подкрепя, както и поради
това, че показанията му в тази част се опровергават от други, събрани по делото
доказателства – от заключението на първоначалната СТЕ и от изявленията на в. л. в съдебно
заседание, според които не са констатирани следи от бетонови основи с размерите на
бунгалото и че конструкцията на процесното бунгало не позволява трайното му прикрепване
към земята.
При това положежние съдът приема, че към дата 01.03.1991 год. в процесния имот не
е имало „сграда“ по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ – поставеното в имота дървено
бунгало (барака) не е било трайно прикрепено към терена, нито е било годно за постоянно,
сезонно или временно обитаване по смисъла на на § 1в, ал. 3, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ.
В случая е без значение, че към бараката е имало тухлен склад, тъй като според § 1в,
ал. 3, т. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, не са сгради по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ изградените
стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция
независимо от площта им и вида на конструкцията.
Поради изложеното съдът приема, че фактическият състав на придобивния способ по
§ 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ не е осъществен.
Предпоставките за придобиване на имота по реда на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ също не
са налице, доколкото предоставения за ползване имот е на по- малко от 30 км. от гр. Варна
(град с население над 300 хиляди жители) и попада в обхвата на забраната по § 4б, ал. 1, изр.
трето от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Предвид липсата на придобито от ответниците право на собственост върху процесния
имот по реда и при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и по наследяване, следва да се
разгледа и възражението им за придобиване на собствеността върху имота по давност.
За да се придобие право на собственост по давностно владение, позоваващият се на
него /в случая ответниците/ следва да установят, чрез главно и пълно доказване наличието
на всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Според чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, ДВ, бр. 107/18.11.1997 год., изтеклата придобивна
давност върху имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и
ЗВСОНИ, не се зачита от влизане в сила на тази разпоредба (разпоредбата е в сила от
22.11.1997 год., три дни след обнародването й в Държавен вестник), започва да тече нова
давност. Без значение за приложението на тази забрана е дали имотът има земеделски
характер към настоящия момент. Достатъчно е имотът да подлежи на земеделска
реституция, т. е., да е бил земеделска земя към момента на кооперирането му или
отнемането му по друг начин.
В случая придобивна давност в полза на ответниците може да тече по смисъла на чл. 5, ал. 2
от ЗВСОНИ, от окончателното възстановяване на собствеността върху имота в полза на бившите
собственици, в случая – от издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с оглед
принципа, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата си по исков ред – в
този смисъл е и съдебната практика в редица решения на ВКС на РБ – Решение № 204/15.07.2011
год. по гр. дело № 99/2011 год. на Второ г. о. на ВКС, ГК; Решение № 112/05.03.2010 год. по гр.
дело № 981/2009 год. на Второ г. о. на ВКС, ГК; Решение № 469/21.05.2009 год. по гр. дело №
905/2009 год. на Първо г. о. на ВКС, ГК; Решение № 61/14.02.2012 год. по гр. дело № 562/2011 год
на Второ г. о. на ВКС, ГК и др.
10
В случая Заповед по §4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ не е издавана на ищците, поради което
и давност в полза на ответниците против ищците по отношение на процесния поземлен
имот с пл. № 501.116 по ПНИ на местност (с. о.) „Доброгледски лозя", землище с.
Доброглед, община Аксаково, Варненска област не е текла.
По тези съображения наведеното в условията на евентуалност възражение на
ответниците за придобиване на имота по давност е неоснователно.
В обобщение предявения от ищците отрицателен установителен иск за собственост е
основателен и подлежи на уважаване.
Като законна последица от уважаването на иска за собственост против ответниците
подлежи на отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нот. акт № 51/03.11.1994 год., том
ХХХVІІ, дело № 17000/1994 год. на ВнН, с който ответницата Е.М. Върбанова е призната за
собственик, на основание § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на описания в акта имот.
Наведените от въззивниците доводи за недопустимост на решението в частта му, с
която е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нот. акт № 51/03.11.1994 год., том
ХХХVІІ, дело № 17000/1994 год. на ВнН, с който ответницата Е.М. е призната за собственик
на процесния имот, като постановено „плюс петитум“ са неоснователни. Отмяната на
констативен нотариален акт за собственост в хипотезата на чл. 537, ал. 2 ГПК е законна
последица от уважаването на иск за собственост против страната, легитимираща се за
собственик с акта и следва да бъде постановена от съда и без нарочно искане – в този
смисъл е и ТР № 3/2012 год. на ОСГК на ВКС на РБългария.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото разноски на въззивниците не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза
на въззиваемата В. СЛ. Д. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер
на 800 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260035/14.01.2022 год., постановено по гр. дело №
18284/2019 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА ЕЛ. В. М. ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к. Победа 5, вх. А, ет. 4, ап. 22;
Л.. БЛ. СТ. ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к. "Възраждане" 54, вх. 7, ет. 5, ап. 175 и Б. БЛ.
Г. ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к. "Трошево" 38, ет. 13, ап. 9 да заплатят на В. СЛ. Д.
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. "Дрин" 1, вх. Б, ет. 2, ап. 29, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 800 лева (осемстотин лева) – разноски за настоящата инстанция,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария, при
условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11