Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 05,07,2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №15811 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е
по предявен от В.Е.Г. срещу И.Ц.Ц. иск, с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сума в размер на 100000,00щ.д. - главница по договор за
паричен заем от 13,01,2011 г., както и иск с пр.осн. чл.92, ал. 1 от ЗЗД за
сума в размер на 10000,00щ.д. - неустойка за забава, за периода от 16,11,2017
г. до 05,12,2017г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
05,12,2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се
съображения, че на 13,01,2011г. /24,10,2011 г. след уточнение в о.с.з. от
28,01,2019 г./, страните по делото сключили договор за заем, по силата на който
ищецът е предоставил в заем на ответника сума в размер на 100000,00 щ.д.
Предаването на заемната сума било извършено към датата на подписване на
договора. Ответникът се задължил да върне заетата сума в срок до 07,12,2012 г.
Връщането на заемната сума било обезпечено с издадения от заемателя запис на
заповед за сумата от 100000,00 щ.д., с падеж 07,12,2012 г. Твърди се, че
ответникът не е върнал дължимата сума в уговорения срок. Поддържа се, че в
договора била уговорена неустойка в размер на 0,5 % за всеки ден забава, но не
повече от 10 % или 10000,00 щ.д., която сума, предвид забавата от повече от 20
дни, се дължала на ищеца.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Не претендира разноски.
В указания
законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната
страна, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди,
че е бил клиент на банка „Е.Е.Б.С.“ – Швейцария и
имал намерение за сключване на инвестиционен кредит. Ищецът в качеството му на
служител на банката предложил на ответника осигуряването на кредит от вложители
на банката на по-нисък от предлагания от банката лихвен процент. Ищецът
предложил сключването на договор за посредничество, с цел осигуряването на
ответника на кредит в размер на 1000000,00 евро. Договорено било възнаграждение
в размер на 10% от стойността на кредита като за обезпечаване получаването на
комисионната, ищецът предложил подписване на договор за заем, както и запис на
заповеди. През месец декември 2010год. в присъствие на двама свидетели
ответникът подписал писма- намерение за плащане в полза на В.Г., с които се
гарантира плащането на комисионна за посредничество. Впоследствие договор за
инвестиционен кредит не бил сключен. Навежда доводи за нищожност на процесния
договор за заем от 13,01,2011год.. Поддържа, че същият е симулативен, целящ да прикрие действителната воля
на страните/договор за посредничество/, като сумата по договора не е предадена на ответника. Твърди, че е
нищожен и поради накърняване на добрите нрави. Излага съображения, че договорът е с невъзможен
предмет, доколкото сумата по него не е предадена, като ищецът
не разполагал със суми в подобен размер. Твърди се, че договорът е сключен при липса на съгласие, като волята на страните и
направените в договора изявления не съвпадат. Твърди се договорът да е сключен
и при липса на основание, доколкото страните не са целели посочените в него правни последици, а
на същия е придадена обезпечителна функция. Поддържа, че не е осъществен
фактическият състав на договора за заем, доколкото не е била предадена
уговорената заемна сума. Навежда доводи, че не е
подписал договора за заем, както и че той е антидатиран. Оспорва дължимостта на
претендираната неустойка, предвид акцесорния характер
на вземането.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за паричен заем, с
посочена дата на сключване 13,01,2011 год. /л. 20/. Посочено е, че страната по
договора – ищецът В.Е.Г., притежава лична карта, издадена на 24,01,2011 год. от
МВР – София. В договора е уговорено, че ищецът В.Е.Г., в качеството на
заемодател предоставя на ответника И.Ц.Ц., в качеството
на заемател, сума в размер на 100000,00 щ. д. В чл. 2 от договора е посочено,
че заемната сума е предадена на заемателя при подписването на договора. В чл.4
е определен краен срок за връщане на заема – 07,12,2012 год. Съгласно чл. 10,
заемателят дължи неустойка в размер на 0,5 % от заемната сума за всеки
просрочен ден, ако не върне заемната сума на падежа, но не повече от 10% от
сумата на заема.
Представен е запис на заповед /л. 21/, с
дата на издаване 13,01,2011г. и издател И.Ц.Ц., с
който последният безусловно се задължава да заплати срещу представяне на записа
сумата от 100000,00 щ.д. на В.Е.Г.. Падежът на менителничния ефект е определен
на 07,12, 2012г.
От страна на ответника е представено копие на
английски език на сертификат от публичния регистър на Панама, в който е описано
актуалното състояния на дружество, с фирма „SITEGROUND.COM
INC“.
Представен е превод на английски език на акт на нотариус от Република Панама, с
който е протоколизиран уставът на дружество с наименование
„EURO BUSINESS & MANAGEMENT“ /л. 109/.
Представени са и лични документа на 4 лица /л. 111/.
Представено е писмо-намерение за плащане от
26,10,2012 год., в което е посочено, че ответникът И.Ц.Ц.,
привидно се е съгласил, че като заемател е получил пари в брой по общо пет
договора за заем, включително и процесният договор за
заем за сумата от 100000,00 щ.д., със задължение за връщане на заема до
07,12,2012 год., като е отбелязано, че е подписана и запис на заповед от 13,01,2011год.
В писмото се декларира, че с подписването на договорите за заем се цели
прикриването на действителни договорни и финансови отношения между ответника И.Ц.Ц. и ищеца В.Е.Г., като в случай, че ищецът съдейства за
сключването на договор за инвестиционен кредит с кредитираща швейцарска банка
и/или други физически и юридически лица, на него ще му бъде заплатена
комисионна от 20% от размера на финансирането. С подписаните договори за заем и
записи на заповед се гарантира това ответникът И.Ц.Ц.
да заплати дължимата комисионна за извършеното посредничество. Документът е
подписан от ответника, както и посочените свидетели С.П.П.и
Б.М.С.. Под текста на писмото, ръкописно е посочено „В. отказа да подпише
Писмото-намерение, което обстоятелство удостоверяваме с подписите си“, като са
поставени подписите на двамата свидетели.
На съдебният състав е служебно известно във връзка с произнасяне по
гр.д.№15809/2017год., І 14 състав да са отправени искания от НАП за представяне
на информация от Г. предвид извършена спрямо него ревизия. С молба от
24,01,2018г. на ищеца до ТД НАП София са изложени твърдения, че не е местно
лице по смисъла на ЗДДФЛ за 2011 г. Посочено е, че към молбата се представят
документи, от които е видно, че в патримониума му е имало достатъчно средства,
позволяващи му да предоставя въпросните заеми на И.Ц.Ц..
Изготвен е ревизионен доклад от 22,06,2018 год., в който е констатирано, че В.Е.Г.
не покрива нито един от критериите за местно лице, поради което, на основание
чл. 5 от закона, за целите на подоходното облагане то се приема за
чуждестранно, като не се установявало той да е генерирал доходи на територията
на Република България.
Представена е хартиена разпечатка от изпратено
съобщение чрез електронна поща, с посочен адрес на изпращащия – *******@hsbcpb.com и на получателя – **********@*****.***, с посочено приложение, с
наименование „0648_001.pdf“, с дата на съобщението
– 14,01,2011 г., както и извлечение от банковата сметка на „Amcor
Investments“ ltd за
извършен превод от 14,01,2011 г. .
Представен е договор за пазене от 03,01,2004год.,
видно от който Б.А.е предоставил на ищеца В.Г. сумата от 1150000,00 щатски долара
за безвъзмездно пазене. В чл. 2 е предвидено, че с изрично писмено нареждане Б.А.може
да възложи на В.Г. да сключи договор за заем, в това число да го подпише като
заемодател от негово име, като се разпореди с предоставените средства, за част
или цялата сума от 1150000,00 щатски долара, както и да избере начина, по който
да обезпечи връщането на сумата, в това число, но не само – като изисква от заемополучателя да издаде в полза на В.Г. Запис на заповед
или по друг подходящ начин, който приложимото законодателство предвижда.
Лицето, на което следва да бъде предоставен заемът, също се посочва в писмено
нареждане.
С писмено нареждане на Б.А.от 03,01,2011год. , на
ищеца е възложено сключването на договор за заем с ответника И.Ц. за сумата от
1150000,00 щ.д. Със сключено на 24,11,2017 год. споразумение към Договор за
пазене на парична сума от 03,01,2004 год., Б.А.и В.Г. са констатирали, че
ищецът е изпълнил точно задълженията си по договора, като е предоставил в заем
парична сума в размер на 1150000,00 щ.д. на ответника И.Ц..
От писмо на Министерство на финансите, агенция
„Митници“, е видно, че във валутния регистър на агенция „Митници“ /л. 161/ няма
данни лицето Б.А.да е внасяло парични средства на територията на Република
България за периода 01,01,2004г. – 10,01,2004г
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. С.П.П., чиито показания съдът цени по
реда на чл.172 от ГПК. Посочва, че познава ответника от 15 години, като
многократно е използвал услугите на финансовата му къща. Присъствал е на
срещата между страните през месец октомври 2012 год., на която са се водили
преговори за осигуряване на финансиране от страна на ищеца за ответника.
Ответникът подписал договори за заем и записи на заповед, с които се
гарантирало на ищеца изплащането на комисионна в размер на 20% от сумата за
предоставянето на финансиране. На срещата не се стигнало до предаване на пари.
Договорите за заем и записите на заповед били предварително изготвени.
Ответникът имал намерение да изготви договор за това, че страните са уговаряли
комисионни, но ищецът отказал под претекст, че като служител на банката не
можел да подписва такива документи и ще се компрометира. Не е присъствал на
други срещи между страните.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. Б.М.С., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. В
процесния период ответникът споделял, че има нужда от финансиране. Бил поканен
от ответника на среща, състояла се на 26,10,2012 год. в офиса на ответника.
Ищецът се явил, като носил със себе си множество договори за заем и записи на
заповед. Разбрал, че ищецът работел във финансова институция в Швейцария и
можел да осигури изгодно финансиране. Записите на заповед и договорите за заем
били подготвени като комисионна за ищеца, който се притеснявал, че не можел да
извършва такава дейност извън банката. Пари не са били предавани на тази среща.
Ответникът подписал представените му договори за заем и записи на заповед и е
трябвало да се свържат в бъдеще. Средствата следвало да бъдат предоставени от
швейцарска финансова институция. Ответникът изготвил писмо, в което се
удостоверявало, че подписаните документи не са съставени във връзка със заем.
Ищецът отказал да подпише този документ като посочил, че ще има проблеми с
банката. Посочил, че с договорите за заем и записите към тях, искал да си
гарантира комисионната, която възлизала на 20% от финансирането. Ответникът
споделил на свидетеля, че не получил желаното финансиране.
Предявени са кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважен иск с пр.осн.чл.240, ал.1 от ЗЗД е необходимо да се установи наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по сключен между страните договор за заем. Доколкото договорът за заем е реален, то необходимо е да се установи предаването в собственост от заемодателят на заемателя на уговорената парична сума или друга заместима вещ. Едва тогава възниква и задължението на заемателя да върне заетата сума или вещ предмет на заемното правоотношение.
В тежест на ответника
е да установи релевираните възражения за нищожност
на заявените основания. Съобразявайки задължителната съдебна практика в
тази насока, /пр. Решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г., Г.
К., IV Г. О. на ВКС, определение № 244/16.04.2013, ВКС, ІV ГО по ч.гр.д. №
5990/2014/, независимо от заявената от страната поредност
на исковете, респективно възражения за нищожност, съдът дължи произнасяне по
всички тях, които се считат предявени в условията на евентуалност, като следва
да се разгледат първо основанията за нищожност, според тежестта на порока: от
най-тежкия - противоречие на закона, през по-леките - липса на основание, липса
на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до
най-лекия - липса на форма. Ако се приеме сделката да е валидна съдът следва да разгледа основанията за
унищожаемост отново според тежестта на порока. Ако сделката не подлежи на
унищожаване следва да бъде разгледано въведено основание за относителна или
висяща недействителност.
С
оглед въведените от ответника възражения
за нищожност на първо място подлежи на разглеждане възражението и ния
по чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за недействителност поради липса на
основание. Същото съдът намира за
неоснователно. Релевираните доводи поради това, че не се целят правните
последици на договор за заем, а същия има обезпечителна функция сочат на
твърдение за привидност и не обосновават извод за липса на основание като
причина за сключване на договора, още повече, че същата се предполага. Ето защо
възражението по чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД е неоснователно.
Доводите за липса на съгласие на осн. чл.26,
ал.2, пр.2 ЗЗД са неоснователни. Налице е обективирано волеизявление от името
на „заемодател“ и „заемател“, което не страда от порок по смисъла на
чл.26,ал.2, пр.2 от ЗЗД, постигнато е съгласие, както по съдържанието, така и по предмета на договора. Липса на съгласие
по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД би била налице, когато волеизявленията са извършени при „съзнавано несъгласие” – без намерение за
обвързване/когато съгласието е изтръгнато чрез насилие и когато е дадено на игра, на
шега или като учебен пример/, т.е. следва де налице осъществен юридически
факт опорочаващ волеизявлението. Възражението на ответника да не е подписал процесния договор,
предвид липсата на ангажирани доказателства в тази насока е неустановено,
поради което съдът приема договор за заем да е автентичен относно подписа
положен за заемателя И.Ц., а дори и в хипотезата на
неавтентичност на документа, този факт не води автоматично до извод за
нищожност по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД.
По
възражението с пр.осн.чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД:
Страните се съгласяват, че приложения по делото
договор за заем с посочена дата 13,01,2011год. е антидатиран. В този смисъл
извод се обосновава както от заявеното от процесуалния представител на ищеца в
с.з. проведено на 28,01,2019год., така и от извършената справка в МВР -Отдел
български документи за самоличност, от която се установи вписаните данни по
лична карта на ищеца да са основани на документ за самоличност получен от
последния на 24,01,2011год
В чл.2 от
договора се удостоверява предаване на сумата на заемателя при подписване на
договора в брой. В тази част волеизявлението на страните следва да се цени като
разписка за получаване на сумата в размер на 250000щ.д. Заявеното от ответника
оспорване на разписката по изложените в отговора възражения представлява
оспорване на частен свидетелстващ документ. В този смисъл съгласно чл. 180 от ГПК, подписания от ответника документ притежава формална доказателствена сила и съставлява доказателство, че изявлението, което се съдържа в документа е извършено от това лице. Доколкото частния свидетелстващ документ/ разписка/
удостоверява неизгодни за издателя си
факти, той се ползва и с материална
доказателствена сила. В тази хипотеза твърдението,
че признатият факт не се
е осъществил, представлява оспорване на съдържанието
на документа по смисъла на чл.
164, ал. 1
т. 6 от ГПК. Доказателствената тежест за опровергаване на
съдържанието на удостовероното обстоятелство е за страната, която оспорва верността на направеното
от нея удостоверително
изявление, т. е. на страната, която твърди, че признатият
от нея факт
в действителност не се е осъществил.
Основен довод на ответната страна обуславящ неоснователност на иска е
обстоятелството, че договор за заем е
привиден и прикриващ други
правоотношения между страните като в
депозирания първоначално отговор е посочено да е сключен за обезпечаване
на кредит отпуснат на ответника от други
вложители на банката, в която Г. е работил, а в допълнителен отговор е посочено
да обезпечава възнаграждение на ищеца за осигурено с негово съдействие финансиране от клиенти на банката.
Спорен по делото е въпросът дали са допустими свидетелски показания за
установяване на привидност на процесната сделка. Доколкото ответникът твърди да е страна по прикритото съглашение на осн.чл.165, ал.2 от ГПК свидетелски показания са допустими
само при наличие в делото на писмени доказателства, изходящи от другата
страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган,
които правят вероятно твърдението ѝ, че съгласието е привидно. Действително представеното от ответника „писмо-намерение“ не носи подпис на
ищеца, поради което не може да се приема да има характер на „начало на писмено
доказателство“ преодоляващо ограничението на чл.164 от ГПК. Въпреки това твърдението на ответника за прикрито
съглашение, съдът намира да е вероятно, с оглед приложените преписи от
сертификат за регистрация на дружество „SITEGROUND.COM INC“ в
Панама, акт на нотариус от
Република Панама, с който е протоколизиран уставът на дружество
с наименование „EURO BUSINESS &
MANAGEMENT“ и препис от лични паспортни данни на 4 лица, които документи са заверени в Цюрих през
м.07,2012год., изходящи от Valartis Bank AG
и носещи подпис на ищеца. Въпреки, че по делото не
са ангажирани експертни знания, чрез съдебно-почеркова експертиза, то положените на преписите от документи подписи
за заверяване идентичността им с
оригинала, разкриват белези на подписа
на ищеца /обективиран в депозирани от
него молби по делото/пр.молба от 21,12,2017год., -стр.70 от делото/. В този смисъл
анализирайки всички доказателства по делото в тяхната съвкупност,
обстоятелството, че договор за заем от 13,01,2011год. е антидатиран, тъй като
най-ранната дата, на която би могъл да бъде съставен е 24,01,2011год., когато е
издадена и получена личната карта на ищеца, фактът, че безспорно последният е
упражнявал трудова дейност в швейцарска банка в периода от октомври 2007год.
до юли 2014год./ заявено от него самия
пред длъжностното лице извършвало проверка по ревизионен доклад от
22,06,2018год., именно във връзка с която негова дейност се твърди да е
договорено правоотношение по финансиране на
ответника от клиенти на банката с посредничеството на ищеца, съдът
намира да се обосновава извод за начало на писмено доказателство по смисъла на
чл.165, ал.2 от ГПК, който извод обосновава допустимост на свидетелските показания по делото.
От събраните по делото гласни доказателства еднозначно се установи
свидетелите да са присъствали на среща между страните по делото през месец
октомври 2012год. в офис на И.Ц., на която са водени разговори за осигуряване
на финансиране на ответника със
съдействие на В.Г., за което последният, за да гарантира комисионна в размер на
20% от осигурените средства, е поискал от Ц. да подпише договори за заем и
записи на заповед. Впоследствие ищецът е
отказал да подпише изготвен от Ц. писмен
документ удостоверяващ отношенията им, поради конфликт на интереси тъй като е
служител на банката. Ценени в съвкупност с останалите по делото доказателства,
ангажираните гласни доказателства, съдът приема да разкриват елементите на
привидност именно досежно процесния договор за заем. Свидетелите сочат да са
възприели изготвени предварително пет договори за заем и записи на заповед и
доколкото няма данни за други проведени между страните срещи във връзка със
съществували между тях договорни правоотношения, съдът приема да се касае
именно за процесните такива, в частност договор за заем от 13,01,2011год. Този
извод не се опровергава от фактът, че Ц. като представител на търговско
дружество е имал договорни правоотношения с банката, в която Г. е работил, тъй
като същите не предполагат среща в офис на ответника и представяне на лични
данни за трети лица по делото.
Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД нищожни са всички привидни договори, а
именно тези, при които страните нямат воля да бъдат обвързани с правата и
задълженията на сделката, която сключват. Когато волята на страните е да се
създадат привидни правни последици на обвързаност, които не желаят, симулацията
е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен
от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата
случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение, поражда действие само,
ако отговаря на изискванията за неговата действителност. В процесния случай се
твърди сключената сделка по договор за заем да е нищожна като привидна
/прикриваща договор за поръчка с договорено възнаграждение/комисионна/ за
довереника-чл.280 и сл. от ЗЗД/. Т.е. релевираните доводи сочат на относителна
симулация. При всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по
начин, по който е написан, а привидността се състои именно в това- страните
нямат воля да бъдат обвързани по обективирания в
договора начин. В допълнение на свидетелските показания са и представените от
ответника преписи от документи с лични
данни на трети лица, заверени от банката, в която ищецът е работил. Самият
ответник твърди да е бил клиент на Е.Е.Б.С., но не в
лично качество, а като представляващ дружеството „А.И.“, във връзка с което
страните са имали взаимоотношения /обстоятелството потвърждаващо се и от
изходящ от електронна поща с името на
ищеца файл сочещ на банков превод
за посоченото дружество/, но независимо от това
какви са били правоотношения между страните по повод дейността на Г.
като служител на банката и Ц., в качеството на клиент на банката, то липсва обоснована
житейска и търговска логика/ досежно конфеденциалност/
ответникът да разполага с личните данни на трети лица, заверени с подпис на
ищеца през месец 07,2012год. и малко преди провеждане на срещата между тях
през м.10,2012год. , освен ако същите на са му предоставени от лице имащо
служебен достъп до тази информация. Обстоятелството, че разпитаните по делото
свидетели сочат на проведена среща през октомври 2012год., на която са
подписани договори за заем от Ц. не
противоречи на установения по делото факт, че договорът за заем е
подписан най-рано на 24,01,2012год.,
предвид данните по лична карта на ищеца,
тъй като това е възможно най-ранната достоверна дата.
В конкретната хипотеза в подкрепа на изводите за симулация е и фактът, че ищецът не доказа
по делото да е разполагал с процесната сума, с оглед възможността да я
предостави на ответника. Представения „договор за пазене“ с посочена дата на
сключване 03,01,2004год., въз основа на който ищецът твърди да разполага с
парични средства и писмено
нареждане от 03,01,2011год., с което се
потвърждава възможността на Г. да сключи договор за заем с И.Ц. са оспорени от
ответника досежно дата на съставяне, автентичност и съдържание. В тежест на
ищеца като ползващата се от документа страна е да установи автентичност на
представения документ, което не е сторено по делото. Самият ищец сочи на
обстоятелство опровергаващи достоверната дата на съставяне на документа, тъй
като в с.з. проведено на 28,01,2019год. се сочи привидно договора за пазене и
нареждане да са подписани в гр.София
като действително документът се твърди да е подписан от ищеца, изпратен по пощата на Б.А.и върнат
подписан екземпляр. Този неизгоден за страната факт оборва достоверната дата,
сочи на привидност относно мястото на съставяне на договора, поради което
поставя под съмнение и верността на съставения частен документ. Отделно от това
не са ангажирани никакви доказателства
относно това сумата по „договор за пазене“ да е предоставена на ищеца-не е налице банков превод, а отразеното
в договора за предоставянето й в брой не обвързва съдът, доколкото от
ангажираните по делото доказателства -писмо изх.№32-90085/26,03,2019год. на МФ
се сочи, че няма данни Б.А.да е декларирал внасяне на парични средства в периода от 01,01,2004год.
до 10,01,2004год., когато се твърди да е предоставена сумата по договор за
пазене от 03,01,2004год. От друга страна
видно от извършения ревизионен доклад на НАП относно доходите на лицето се сочи ищецът да не разполага с
имущество в страната, а за друго такова
от източник в чужбина доказателства не са ангажирани.
С оглед гореизложеното съдът намира да е установено договор за заем
от 13,01,2011год., с достоверна дата 24,01,2011год. да е подписан от ответника
с намерение за обезпечаване задължение за възнаграждение към ищеца по договор за финансиране. Ирелевантно
за настоящото производство е доколко не е осъществен и фактическия състав на
престъпление по чл.252 от НК, регламентиращ престъпления против паричната или
кредитната система.
Предвид изложеното съдът намира договор за заем за
сума в размер на 100000щ.долара да е нищожен като симулативен,
предвид което не поражда права и задължения за страните по него. Ето защо
исковата претенция за връщане на заетата сума като неоснователна подлежи на
отхвърляне.
Предвид
изложените по-горе мотиви не подлежат на разглеждане евентуално релевираните
възражения за нищожност- поради невъзможен предмет и противоречие на добрите нрави.
По претенцията с пр.осн.чл.92,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед акцесорния
характер на вземането за неустойка и предвид установената нищожност на договор за заем, не е налице фактическия
състав обосноваващ вземане за неустойка, който предполага валидно възникнало
договорно правоотношение, неизпълнението на страна по което да е основание за
възникване на задължението за неустойка с присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция и при наличието на валидна неустоечна клауза. Ето защо исковата
претенция подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 3600лв.-адв.възнаграждение./Възражението на ищцовата страна по чл.78,
ал.5 от ГПК е неоснователно. Минималното адвокатско възнаграждение по смисъла
на чл.7, ал.2 от НМРАВ и съобразно
цената на иска е 5162,00лв./.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от В.Е.Г., ЕГН **********,*** срещу И.Ц.Ц.,
ЕГН: **********, съдебен адрес
***, офис 128 – адв. К.
искове
с пр.осн.чл.240, ал.1 от ЗЗД
за сума в размер на 100000щатски долара-главница по договор за заем от 13,01,2011год./24,01,2011год./,
както и иск с пр.осн.чл.92, ал.1 от ЗЗД за
сума в размер на 10000щатски долара-неустойка за забава, за периода от 16,11,2017год. до
05,12,2017год., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба-05,12,2017год. до изплащане на вземането като неоснователни.
ОСЪЖДА В.Е.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: *** да
заплати на И.Ц.Ц.,
ЕГН: **********, съдебен адрес ***, офис 128 – адв. К. на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 3600,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: