Р Е
Ш Е Н
И Е № 41
гр.Пловдив,27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение, в открито заседание на двадесет и шести ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря МАЯ КРУШЕВА,като разгледа докладваното от
съдията търг. дело №68/2019 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да
се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.286
от ТЗ и по чл.92,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Електроразпределение
Юг“ЕАД-гр.Пловдив с ЕИК ********* твърди,че между него /с предишно наименование
„ЕВН България Електроразпределение“ЕАД/ като оператор на
електроразпределителната мрежа,притежаващ лицензия за разпределение на ел.
енергия №Л-140-07/13.08.2004 г. и ответника „Елпро България“ЕООД-гр.София с ЕИК
********* в качеството му на доставчик на ел. енергия,е бил сключен рамков
договор РД 017 от 20.01.2016 г.,който е влязъл в сила на 01.03.2016 г.,след
изпълнение изискванията на чл.4 от
договора.Според този договор,доставчикът се задължил да заплаща на ищеца
фактурираните му по договора суми съгласно действащите ОУ на
„Електроразпределение Юг“ЕАД или сключен договор за достъп и пренос по одобрените
от КЕВР цени за мрежови услуги,като към тези цени се начисляват нормативно
определените данъци,такси и надбавки,свързани с тези услуги.Твърди,че на
основание чл.10 от договора,дружеството-ищец издава фактура на доставчика за
мрежовите услуги,използвани от клиентите му,по действащите към момента на
предоставяне на услугата цени,съгласно периодите на отчитане.
Според чл.11 от
договора,доставчикът следвало да заплаща на дружеството-ищец фактурираните му
дължими суми за ползваните от клиентите на доставчика мрежови услуги и
надбавките по чл.7 от НРЦЕЕ в срок от 10 дни от издаване на фактура от
„Електроразпределение Юг“ЕАД,независимо от това дали клиентите на доставчика са
изпълнили задълженията си за плащане към доставчика,като в случай,че
доставчикът не заплати което и да е от своите задължения в уговорените
срокове,дължи неустойка с обезщетителен характер в размер на законната лихва за
забава върху незаплатената сума.
Ищецът твърди,че в
изпълнение на сключения с ответника договор,е предоставил услуги-пренос през
разпределителната мрежа,пренос и достъп през/до електропреносната мрежа,достъп
до разпределителната мрежа,до обектите, използвани от клиентите,чийто доставчик
е ответникът,на обща стойност 36244,18 лв. за период 02.10.2018 г.-04.12.2018
г.,които до момента на подаване на исковата молба не били заплатени.За така
предоставените услуги били издадени описаните в исковата молба осем броя
фактури,четири от които издадени на 30.11.2018 г.,а останалите четири-на
31.12.2018 г.,като в исковата молба ищецът е посочил отделния
номер,дата,стойност на всяка фактура,както и фактурирания по всяка период на
услугите и падеж на всяка фактура.Описал е и размера и периода на начисляване
на дължимата неустойка върху неплатената главница по всяка фактура,като
заявява,че общия размер на неустойката възлиза на сумата от 444,56 лв.
В обобщение,ищецът твърди
в исковата молба,че дължимите суми по описаните в исковата молба фактури и
неустойката останали неплатени,поради което за него е налице правен интерес за
образуване на съдебно производство срещу ответника.
При горните
твърдения,ищецът е поискал да бъде постановено съдебно решение,с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 36 224,18 лв.,представляваща
стойността на предоставените мрежови услуги съгласно сключения договор до
обектите на клиентите на доставчика за периода 02.10.2018 г.-04.12.2018
г.,както да му заплати и сумата от 444,56 лв.,представляваща стойността на
неустойката в размер на законната лихва за забава върху посочената главница за
периода 11.12.2018 г.-30.01.2019 г.Претендира и законната лихва върху
посочената главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.Моли да му се присъдят и направените по делото
разноски,а именно-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Елпро
България“ЕООД-гр.София с ЕИК ********* не е подал в законния срок отговор на
исковата молба.По-късно е депозирал писмена молба с вх.№19108 от 21.06.2019 г.
/преди първото съдебно заседание/,в която е взел становище,че оспорва исковете
като неоснователни по изложените в молбата съображения.Поддържа довода,че в
представения от ищеца рамков договор няма посочена цена,а чл.7,ал.1 от него
препраща към Общите условия на дружеството-ищец,каквито не на представени по
делото и не са подписвани от ответното дружество.С оглед на това ответникът
заявява,че фактурираната стойност за пренос и достъп през/до електропреносната
мрежа е определена едностранно от ищеца.Твърди още,че издадените и представени
данъчни фактури не са оригинал,а копия и същите не са получени от
доставчика.Позовава се и на твърдението,че самото дружество-ищец е неизправна
страна по договора си с ответника,поради неизпълнение на заложеното в чл.14 от
Рамковия договор задължение за преустановяване преноса на ел. енергия към
обекти на клиента /крайни клиенти/ по писмена заявка на доставчика.
Пловдивският окръжен
съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
Представеният от ищеца
рамков договор №РД-017 от 20.01.2016 г. е сключен между дружеството-ищец
„Електроразпределение Юг“ЕАД /с предишно наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ЕАД/ в качеството му на оператор на
електрорапределителната мрежа,притежаващ лицензия за разпределение на ел.
енергия,и ответното дружество „Елпро България“ООД в качеството му на доставчик
по смисъла на чл.1,т.5 от договора,където на термина „доставчик“ е дадено значението на
„лице,титуляр на лицензия за търговия с електрическа енергия и отговарящо на
всички законови условия за осъществяване на дейността“.Същият договор не е
оспорен от ответника в законния срок по чл.367,ал.1 от ГПК,тъй като в този срок
отговор на исковата молба не е подаден,с оглед на което съдът намира,че за
ответника е настъпила преклузията по чл.370 от ГПК относно оспорването на
договора.В този контекст съдът приема договора за валиден,действителен и
пораждащ произтичащите от него правни последици.
Съгласно чл.2,ал.1 от
договора,предметът му е следният:
-регламентиране на реда,по
който се извършва обменът на данни и информация между дружеството-ищец и
доставчика във връзка с дейностите по достъп до разпределителната мрежа и/или
пренос и разпределение на електрическа енергия през разпределителната
мрежа,както и дължимите нормативно определени надбавки и цени за всеки обект на
ползвателя на мрежата,попадащ в обхвата на договора;
-регламентиране на реда и
условията,при които се изисква и се изпълнява преустановяването и
възстановяването на снабдяването с електрическа енергия по искане на
доставчика;
-регламентирането на
реда,по който се фактурират и заплащат предоставените мрежови услуги по реда на
ОУ на дружеството-ищец или сключения между него и ползвателя на мрежата договор
за достъп и пренос.
Според чл.7,ал.1 от договора,доставчикът
се задължава да заплаща на дружеството-ищец фактурираните му по договора суми
съгласно действащите ОУ на ЕВН ЕР /т.е. на дружеството-ищец/ или сключен
договор за достъп и пренос и българското законодателство по одобрените от КЕВР
цени за мрежови услуги.А според ал.2-ра,към тези цени се начисляват нормативно
определените данъци,такси и надбавки,свързани с тези услуги.И на следващо
място,в чл.11,ал.1 от договора е уговорено,че доставчикът заплаща на ЕВН ЕР
фактурираните му дължими суми за ползваните от клиентите на доставчика мрежови
услуги и надбавките по чл.7 от НРЦЕЕ в срок до 10 дни от издаване на фактура от
ЕВН ЕР,независимо дали клиентите на доставчика са изпълнили задълженията си за
плащане към доставчика.А според ал.4 на чл.11-ти,в случай че доставчикът не
заплати което и да е от своите задължения в уговорените за това срокове,той
дължи на ЕВН ЕР неустойка с обезщетителен характер в размер на законната лихва
върху неплатената сума.
По делото са представени
от ищеца и процесните фактури,издадени за предоставени услуги по горния договор
мрежови услуги за периода 02.10.2018 г.-04.12.2018 г.Касае се за следните
фактури:
-фактура №**********/30.11.2018
г. на стойност 579,43 лв. за период 02.10.2018 г.-30.11.2018 г.,с падеж
10.12.2018 г.;
-фактура №**********/30.11.2018
г. на стойност 14409,13 лв. за период 02.10.2018 г.-30.11.2018 г.,с падеж
10.12.2018 г.;
-фактура №**********/30.11.2018
г. на стойност 773,02 лв. за период 10.10.2018 г.-30.11.2018 г.,с падеж
10.12.2018 г.;
-фактура №**********/30.11.2018
г. на стойност 13395,72 лв. за период 01.11.2018 г.-30.11.2018 г.,с падеж
10.12.2018 г.;
-фактура №**********/31.12.2018
г. на стойност 5032,99 лв. за период 02.11.2018 г.-04.12.2018 г.,с падеж
14.01.2019 г.;
-фактура №**********/31.12.2018
г. на стойност 185,77 лв. за период 04.11.2018 г.-04.12.2018 г.,с падеж
14.01.2019 г.;
-фактура №**********/31.12.2018
г. на стойност 70,44 лв. за период 27.11.2018 г.-04.12.2018 г.,с падеж
14.01.2019 г. и
-фактура №**********/31.12.2018
г. на стойност 1797,68 лв. за период 01.12.2018 г.-04.12.2018 г.,с падеж
14.01.2019 г.
Фактурите са на обща
стойност от 36244,18 лв. с включен ДДС и именно тази сума ищецът претендира
ответникът да му заплати като обща неплатена стойност на предоставените мрежови
услуги съгласно процесния договор за периода 02.10.2018 г.-04.12.2018 г.От
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,изготвено
от в.л.В.С.,неоспорено от страните и кредитирано от съда като
професионално,обосновано и безпристрастно извършено,се установява,че през
горния период действително са предоставяни до обектите на клиентите на
доставчика „Елпро България“ООД мрежовите услуги-пренос на ел. енергия през
електроразпределителната мрежа и достъп до електроразпределителната мрежа.В
заключението си вещото лице сочи,че няма данн за отсъединяване на клиенти на
ответника-доставчик от електроразпределителната мрежа на дружеството-ищец.Също
така се установява от експертното заключение,че дължимите суми за
предоставените мрежови услуги са изчислени съгласно одобрените цени от КЕВР с
решение №Ц-11/01.07.2018 г. за утвърждаване на цени в сектор
„Електроенергетика“ за ценови период от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г.Този
начин на определяне на цената на мрежовите услуги е уговорен в чл.7,ал.1 от
процесния рамков договор,поради което е неоснователен поддържания от ответника
довод,че фактурираната стойност за пренос и достъп през/до електропреносната
мрежа е определена едностранно от дружеството-ищец.
Предвид горните фактически
обстоятелства,установени по делото,съдът счита за доказан по основание и в
пълния му предявен размер,иска на ищеца за заплащане стойността на предоставени
мрежови услуги през периода 02.10.2018 г.-04.12.2018 г. съгласно процесния
договор и издадените въз основа на него осем фактури,представени по делото и
описани по-горе.Установи се както сключването на сочения в ИМ договор между
страните по делото,така и издаването на процесните фактури за предоставени от
ищеца мрежови услуги на основание договора,а също и реалното доставяне на фактурираните услуги
и определянето на техните цени съобразно начина,уговорен в процесния
договор.Наред с това е очевидно,че към момента на завеждане на ИМ е бил
настъпил уговорения и визиран в самите фактури падеж на плащането на цената по
всяка една от тези фактури,което означава,че претендираната по всяка от
фактурите стойност е изискуема,с настъпил падеж на плащането.Доказателствената
тежест за установяване плащането на фактурираните стойности на мрежовите услуги
лежи върху ответника,но същият не е ангажирал никакви доказателства в тази
насока,а и не е поискал ангажирането на такива в законоустановения срок,като се
има предвид,че не е подал в срок отговор на исковата молба.С оглед на
изложеното съдът намира горния иск,чийто общ размер възлиза на сумата от 36
224,18 лв. с включен ДДС,за основателен и доказан в пълния му предявен размер и
като такъв същият ще се уважи изцяло.Върху посочената главница следва да се
начисли и законна лихва,считано от датата на подаване на ИМ в съда-31.01.2019
г. до окончателното й изплащане.
По иска за заплащане на
неустойка:
Този иск също е доказан по
основание,тъй като са се осъществили предпоставките,предвидени в чл.11,ал.4 от
процесния договор,за начисляване на неустойка за забава.Както по-горе се отрази,тази
договорна клауза предвижда,че при неизпълнение в уговорените срокове на което и
да е от задълженията му по договора,достъвчикът дължи на дружеството-ищец
неустойка в размер на законната лихва върху неплатената сума.В случая се
установи твърдяната от ищеца забава в плащането на сумите по процесните
фактури,поради което ответникът му дължи предвидената в чл.11,ал.4 от договора
неустойка в размер на законната лихва за забава и то за целия исков период от
датата,следваща деня на падежа по съответната фактура до датата 30.01.2019 г.
/датата,предхождаща тази,на която е подадена ИМ пред съда/.Ето защо съдът
намира претенцията за неустойка за доказана по основание.
Относно конкретно дължимия
размер на неустойката върху неплатената сума по отделните фактури,ищецът не е
представил доказателства,но тъй като искът е установен по своето
основание,съдът възползвайки се от правото,предоставено му от разпоредбата на
чл.162 от ГПК,сам изчисли размера на неустойката,кото ползва за това и
електронен интернет-калкулатор /Calculator
BG/ за изчисляване на
законни лихви /имайки предвид,че в случая неустойката е уговорена в размер на
законната лихва за забава/.Предвид изложеното,изчисленият от съда размер на
неустойката за забавеното плащане на сумите по отделните фактури,е както
следва:
-Неустойка в дължим размер
от 8,21 лв. върху главницата по фактура №№**********/30.11.2018 г. за периода
от 11.12.2018 г. до 30.01.2019 г.;
-Неустойка в дължим размер
от 204,13 лв. върху главницата по фактура №**********/30.11.2018 г. за периода
от 11.12.2018 г. до 30.01.2019 г.;
-Неустойка в дължим размер
от 10,95 лв. върху главницата по фактура №**********/30.11.2018 г. за периода
от 11.12.2018 г. до 30.01.2019 г.;
-Неустойка в дължим размер
от 189,77 лв. върху главницата по фактура
№**********/30.11.2018 г. за периода от 11.12.2018 г. до 30.01.2019 г.;
-Неустойка в дължим размер
от 22,37 лв. върху главницата по фактура
№**********/31.12.2018 г. за периода от 15.01.2019 г. до 30.01.2019 г.;
-Неустойка в дължим размер
от 0,83 лв. върху главницата по фактура №**********/31.12.2018
г. за периода от 15.01.2019 г. до 30.01.2019 г.;
-Неустойка в дължим размер
от 0,31 лв. върху главницата по фактура №**********/31.12.2018 г. за периода от
15.01.2019 г. до 30.01.2019 г.;
-Неустойка в дължим размер
от 7,99 лв. върху главницата по фактура №**********/31.12.2018 г. за периода от
15.01.2019 г. до 30.01.2019 г.
Или,общият
размер на дължимата от ответника на ищеца договорна неустойка за забавеното
плащане на главниците по процесните фактури възлиза на сумата от 444,56 лв.Това
е и претендираният от ищеца общ размер на неустойката,а и отделните заявени в
ИМ размери на неустойката по всяка фактура съвпадат с дължимите такива.С оглед
на това претенцията за неустойка също се явява доказана и основателна в пълния
й заявен размер и като такава ще се уважи изцяло.
По
разноските:
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1849,77 лв. съдебни разноски,включваща платена ДТ в размер на
1499,77 лв. и платено възнаграждение за вещо лице в размер на 350 лв.
На
основание чл.78,ал.8 от ГПК,тъй като ищецът е представляван в настоящия процес
от юрисконсулт,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение,чийто размер съдът определи съгласно чл.25,ал.1
от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЕЛПРО БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Димитър Хаджикоцев“№112,ет.2,офис 3
да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив,ул.“Христо Г. Данов“№37 сумата от 36 224,18 лв.
/тридесет и шест хиляди двеста двадесет и четири лева и осемнадесет стотинки/ с
влючен ДДС,представляваща неизплатена стойност на предоставени мрежови услуги
до обекти на клиенти на ответника-доставчик за периода 02.10.2018 г.-04.12.2018
г. съгласно сключения между страните рамков договор №РД-017/20.01.2016 г. и
следните издадени от ищеца фактури:фактура №**********/30.11.2018 г. на
стойност 579,43 лв. с падеж 10.12.2018 г.;фактура №**********/30.11.2018 г. на стойност 14409,13
лв. с падеж 10.12.2018 г.;-фактура №**********/30.11.2018 г. на стойност 773,02
лв. с падеж 10.12.2018 г.;фактура №**********/30.11.2018 г. на стойност
13395,72 лв. с падеж 10.12.2018 г.;фактура №**********/31.12.2018 г. на
стойност 5032,99 лв. с падеж 14.01.2019 г.;фактура №**********/31.12.2018 г. на
стойност 185,77 лв. с падеж 14.01.2019 г.;фактура №**********/31.12.2018 г. на
стойност 70,44 лв. с падеж 14.01.2019 г. и фактура №**********/31.12.2018
г. на стойност 1797,68 лв. с падеж 14.01.2019 г.,ведно със законната лихва
върху главницата от 36 224,18 лв.,считано от 31.01.2019 г. до окончателното й
изплащане,както да заплати и сумата от 444,56 лв. /четиристотин четиридесет и
четири лева и петдесет и шест стотинки/,представляваща неустойка по чл.11,ал.4
от горния договор в размер на законната лихва върху посочената главница за
периода 11.12.2018 г.-30.01.2018 г.,а също да заплати и сумата от 1849,77 лв.
/хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/
съдебни разноски,както и сумата от 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско
възнаграждение,дължимо на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :