РЕШЕНИЕ № 402/28.2.2023г.
гр.
Пловдив, 28.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, 2-ри състав в открито съдебно заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА, като
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2052 по описа за 2022 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) №
952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза /Регламент 952/2013/, във
връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на „Н.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Н.Б.Ч., против Решение № 32-215288/29.06.2022 г.,
издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Русе при Агенция
"Митници" /АМ/, с което за стока поставена под режим допускане за
свободно обращение с митнически декларации, е определена нова митническа
стойност, вносно митническо задължение, данъчна основа при внос, задължение за
ДДС и вносно мито и ДДС за досъбиране, както следва:
-с
митническа декларация /МД/ MRN 21BG004205019875R1/30.12.2021 г. е определена
нова митническа стойност в размер на 7 551 лв.; определено е вносно митническо
задължение в размер на 755,10 лв.; определена е данъчна основа при внос в
размер на 8 556,10 лв.; определено е задължение за ДДС при внос в размер
на 1 711,22 лв.; определени са за вземане под отчет и досъбиране вносно
мито в размер на 2 870,35 лв. и ДДС в размер на 6 314,78 лв., ведно
със задължение за лихви, считано от 30.12.2021 г.;
-с
митническа декларация /МД/ MRN 21BG004205019876R0/30.12.2021 г. е определена
нова митническа стойност в размер на 7 278,84 лв.; определено е вносно
митническо задължение в размер на 727,88 лв.; определена е данъчна основа при
внос в размер на 8 256,72 лв.; определено е задължение за ДДС при внос в
размер на 1 651,34 лв.; определени са за вземане под отчет и досъбиране
вносно мито в размер на 216,47 лв. и ДДС в размер на 476,24 лв., ведно със
задължение за лихви, считано от 30.12.2021 г.;
-с
митническа декларация /МД/ MRN 21BG004205019877R0/30.12.2021 г. е определена
нова митническа стойност в размер на 7 032,60 лв.; определено е вносно
митническо задължение в размер на 703,26 лв.; определена е данъчна основа при
внос в размер на 7 985,86 лв.; определено е задължение за ДДС при внос в
размер на 1 597,17 лв.; определени са за вземане под отчет и досъбиране
вносно мито в размер на 393,94 лв. и ДДС в размер на 866,67 лв., ведно със
задължение за лихви, считано от 30.12.2021 г.;
-с
митническа декларация /МД/ MRN 21BG004205019878R9/30.12.2021 г. е определена
нова митническа стойност в размер на 3 669,48 лв.; определено е вносно
митническо задължение в размер на 366,95 лв.; определена е данъчна основа при
внос в размер на 4 286,43 лв.; определено е задължение за ДДС при внос в
размер на 857,29 лв.; определени са за вземане под отчет и досъбиране вносно
мито в размер на 24,96 лв. и ДДС в размер на 54,92 лв., ведно със задължение за
лихви, считано от 30.12.2021 г.
Според
жалбоподателя, решението е незаконосъобразно, немотивирано и постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че органът се е
произнесъл с решение, преди да е изтекъл срокът за представяне на становище. В
жалбата е посочено, че са налице неоспорими доказателства, че дружеството е
закупило посочената стока, за което са издадени 4бр. фактури на обща стойност 7
889 канадски долара. Изложени са съображения, че е налице идентичност между
декларираното от вносителя в МД и установеното при физически контрол състояние
на автомобилите. Същите неправилно са квалифицирани като „употребявани
автомобили“, доколкото се касае за негодни за употреба МПС, посочени от
застрахователя като „тотелна щета“. Според жалбоподателя позоваването на чл.70,
пар.1 от Регламент № 952/2013г. изисква провеждане на детайлно проучване
свързано с конкретни цени на доставка, конкретни задължения към доставчика.
Вместо това, е възложена експертиза за определяне на пазарна оценка на
автомобилите, каквато се допуска при сделки между свързани лице, като не е
съобразено обстоятелството, че са осъществени сделки между несвързани лице, при
които е налице свободно договаряне на цените.
Иска се отмяна на
оспореното решение. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът
- Директор на Териториална дирекция Митница Русе към Агенция
"Митници", чрез процесуалния си представител юр. Т. оспорва жалбата и
претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни съображения излага в
представени по делото писмени бележки.
По допустимостта:
Жалбата
е подадено от лице с правен интерес – адресат на оспореното решение, в
законоустановения срок, което налага извод за допустимост на жалбата.
Съдът намира за установено, следното
от фактическа страна:
На 30.12.2021 г. с 4 бр. митнически
декларации (л. 24 - 64 по адм.дело № 303 за 2022г. по
описа на Административен съд - Русе) дружеството - жалбоподател е
декларирало стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно
обращение 4бр. употребявани пътнически автомобили - катастрофирали. Автомобилите
са представени за митническо оформяне в Митнически пункт Пристанище Лом,
съгласно транзитна декларация от 17.11.2021 г., задействана от Пристанище
Бургас Център. От отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница
Бургас е извършена проверка по метода „анализ на риска“, в резултат на която е
получена информация относно съмнения за занижена митническа стойност на
проверяваните стоки. Извършена е и физическа проверка, при която е установено
съответствие между представените стоки и тяхното описание в транзитната
декларация.
От вносителя на автомобилите е
изискано представяне на документи и писмени обяснения относно извършените
сделки, включително декларация за свързаност по смисъла на чл. 127 от регламент
за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 между продавача и купувача на стоките. Съгласно
съдържанието на писмените обяснения, закупуването на внесените стоки е
извършено чрез онлайн търг с явно наддаване от Impactauto Auction, но жалбоподателят не е
представил доказателства за участието си в аукциона (потребителски профил,
договори, поръчки, заявки за покупка на стоките), чрез които да се потвърди
реално платената или подлежаща на плащане цена за стоките.
След анализ на представените
документи и извършената проверка по отношение приемливостта на продажната цена
на автомобилите, както и наличната информация по номер на рама, идентифицираща
МПС на страницата на онлайн търга, е констатирано, че продажната стойност на
автомобилите е по-висока от декларираната в елемент от данни (Е.Д.) 4/14 от МД.
В тази връзка, на основание чл. 140, пар. 2 от РИ, декларираната митническа
стойност не следва да се определя въз основа на метода на декларираната
стойност по чл. 70 от МКС, което означава, че следва да се определи по реда на
чл. 74, пар. 2 от МКС, като се приложат последователно букви от а) до г). При
анализ на методите, регламентирани в чл. 74, пар. 2, букви от а) до г) е
направен извод, че митническата стойност не може да се направи по нито един от
посочените методи, париди което следва да се определи съгласно разпоредбата на
чл. 74, пар. 3 от МКС. Предвид спецификата на внесените стоки, проверките на
декларираните митнически стойности се характеризират с висока фактическа
сложност, което поражда необходимост от специализирани познания с цел
установяване реалната стойност на внесените автомобили.
В тази връзка, с възлагателно
писмо № 32-77004/08.03.2022 г. е възложена на инж. Р.И., вещо лице от списъка
на Окръжен съд – Видин, изготвянето на пазарни оценки на употребявани
автомобили, поставени под режим „допускане за свободно обращение“. Въз основа
на експертните пазарни оценки, изготвени от вещото лице по метода на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци и по методите на амортизирана
възстановителна стойност и пазарни сравнения, включващи разходите за
международен транспорт до мястото на въвеждане на митническата територия на ЕС,
мито, разходи за вътрешен транспорт на територията на ЕС, ДДС и обичайна
търговска надценка за отрасъла в размер на 10%, е определена нова митническа
стойност на стоките, от която са приспаднати разходите за обичайна търговска
надценка, ДДС, мито и вътрешен транспорт (таблица 2 в решението, л. 5 гръб от
адм. дело № 303 от 2022 г. по описа на Административен съд – Русе).
С
писмо рег. № 32-139471 от 29.04.2022 г. директорът на ТД "Митница Русе"
при Агенция Митници, на основание чл. 22 § 6 във връзка с чл. 29 от Регламент
952/2013 г., е уведомил жалбоподателя, че предстои издаване на
решение, с което ще се определи нов размер на митническата стойност на стоката (автомобилите)
по процесните митнически декларации. В писмото е разяснена и възможността за
проверяваното лице да изрази становище и представи допълнителни документи във
връзка с горецитираните митнически декларации. Писмото е връчено на „Н.“ ЕООД
на 05.05.2022 г., като в указания в писмото срок не е постъпил отговор.
На 29.06.2022 г. е издадено и оспореното в настоящото производство
решение № 32-215288 на директора на ТД Митница Русе, в което изцяло са възприети
изводите в заключението на вещото лице при определяне нова
митническа стойност на стоката, допусната до свободно обращение. С оглед
определения нов размер на митническата стойност на стоката е посочено, че на
основание чл. 77 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква ново митническо и ново задължение по ЗДДС, в размери посочени
на л. 6 гръб от адм. дело № 303 от 2022 г. на Административен съд – Русе. След
сравнителен анализ на размера на вземанията, изчислен и заплатен въз основа на
данните в МД с гореустановения са определени за досъбиране мито и ДДС за
доплащане в размери, посочени на л. 7 от адм. дело № 303 от 2022 г. по описа на
Административен съд - Русе. На основание чл. 19б, ал. 3 от ЗМ, вр. чл. 108, § 1
от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е определен 10-дневен срок от уведомяване на длъжника
за заплащане на определеното вносно мито и ДДС, а на основание чл. 114, § 2 от
Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС е определено задължение за
лихви върху вносно мито и ДДС, считано от 30.12.2021 г. до датата на
уведомяване на длъжника за решението, както и лихва за забава за размера на
дължимите вземания, които не са платени в 10-дневния срок от уведомяване на
длъжника за решението.
В
хода на съдебното производство, от страна на ответника са представени надлежни
преводи на документи за обявената на аукциона продажна стойност на автомобилите
и стойността, на която са продадени (л. 65 – 88 и л. 91 - 106). Представени са
и доказателства за извършена проверка в рамките на последващия контрол на „Н.“
ЕООД и резултатите от нея, обобщени в доклад за обобщено ползване изх. №
32-330330/30.09.2022г. (л. 107 – 122).
По искане на жалбоподателя по делото е
допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г.М.,
с направено възражение за необоснованост от процесуалния представител на
ответника. Съдът кредитира заключението, като компетентно и безпристрастно
изготвено и даващо изчерпателен отговор на поставените задачи. Според вещото
лице, са налице фактури (непредставени по делото), въз основа на данните в които
се определя митническа стойност в следните размери: за автомобил марка Кадилак
Ескалейд – 6 080,12 лв.; за автомобил марка БМВ 320 – 5 114,08 лв.;
за автомобил марка Фолксваген Голф – 3 295,41 лв. и за автомобил Субару
Легаси – 3 707,68 лв. Тъй като към момента на изготвяне на заключението
фактурите не са приети като доказателства по делото, вещото лице е изготвило
заключението си, като се е базирало на дадената оценка от вещото лице при
административното производство и е намалило размера на същата със 70%
изхабяване, „отговарящо на минималния процент при определяне на тотална щета“
(колона последна на стр. 7 от заключението, л. 61). В заключителната част на
заключението (стр. 8, л. 62) е посочена митническата стойност на всеки един от
автомобилите и дължимото мито, определено въз основа на тази митническа
стойност.
При
така установеното от фактическа страна, съдът в настоящия си състав стига до
следните правни изводи:
Съгласно
чл. 101, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на дължимите вносни или
износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където
възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87,
веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията,
дадена в чл. 5, т. 39 от същия Регламент, "решение" означава всеки
акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който
се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за
съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., от своя
страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като
правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, §
3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи
без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и
настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19, ал. 7 от ЗМ, за целите на
прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без
предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция,
където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение,
освен ако не е предвидено друго.
С
оглед посочената нормативна уредба следва да се приеме, че в случая оспореното
от Директора на ТД Митница Русе решение е издадено от компетентен
административен орган, в пределите на неговата териториална, материална и
персонална компетентност, съобразно предоставените му правомощия.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, оспореното решение е издадено предсрочно,
преди изтичане на срока, указан от самия административен орган за депозиране на
становище. Следва да се отбележи, че с писмо рег. № 32-139471 от 29.04.2022 г.
директорът на ТД Митница Русе, на основание чл. 22, § 6, във връзка с чл. 29 от
Регламент 952/2013 г., е уведомил „Н.“ ЕООД, че
предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на митническата
стойност на стоката (автомобилите) по четирите митнически декларации, с които
стоките са поставени в режим „допускане на свободно обращение“. В писмото,
което е връчено на 05.05.2022 г. изрично е указан 30-дневен
срок за становище, като към момента на издаване на процесното решение –
29.06.2022 г. несъмнено този срок е изтекъл, а не е депозирано становище от
жалбоподателя.
Оспореното
решение е произнесено в писмена форма като в него, в съответствие с чл. 22, § 7
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., се съдържат мотиви, в които са посочени
правните основания за издаването му с изложение на фактическите обстоятелства,
които според административния орган обосновават разпоредения от него краен
резултат.
В
Дял втори, Глава трета ("Стойност на стоките за митнически цели") от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща определянето на
митническата стойност, върху която се следват митни сборове. В разпоредбата на чл.
70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата
стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с
местоназначение митническата територия на Съюза. Съгласно чл. 70, § 1 от
Регламент 952/2013 г., митническата стойност на внасяните стоки е договорната
им стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно § 2 от същата норма,
действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки.
В
правомощията на митническите органи, съгласно чл. 48 от Регламент 952/2013 г.,
е извършването на последващ контрол, за целите на който митническите органи
могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на
информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно
складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане,
декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността,
точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася
до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски
операции, включващи тези стоки. Аналогично, в нормата на чл. 140 от Регламента
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена
възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите
когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1
от Регламент 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на
допълнителна информация от декларатора. Според дадената в чл. 140 от Регламента
за изпълнение регламентация, именно в тежест на митническия орган е да докаже
възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска
от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време.
Необходимо
е да се отбележи, че правната уредба на Съюза относно митническото
остойностяване, цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система,
която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически
стойности.
В
цитираната норма на чл. 70 от Регламент 952/2013 г. е предвиден общият принцип
за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, а в
нормата на чл. 74 са предвидени вторичните методи за определяне на митническата
стойност, когато тя не може да се определи съгласно чл. 70. В този смисъл,
когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70
от Регламент 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва по
реда на чл. 74 от Регламент 952/2013 г., при последователно прилагане на
методите в чл. 74, §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74,
§ 2 от Регламент 952/2013 г., митническото остойностяване се извършва по реда
на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г., както е процедирано в настоящия
случай, чрез възлагане на експертиза.
Относимо
към тълкуването на чл. 70 от Регламент 952/2013 г. е даденото разрешение в
Решение на СЕС по дело С-291/15 година, в което съдът приема, че за да
определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид
декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи
за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално
продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната
стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата
информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на
съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно
съображенията, на които се основават посочените съмнения.
Съгласно
правилото на чл. 22, § 7 от МКС, митническите органи имат задължението да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за
задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна
митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното
задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.
При
липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната
стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне
на митническата стойност по чл. 74 от Регламент 952/2013 г., като в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. В случая, е доказана
основателност на съмненията, доколкото с дадените
писмени обяснения на управителя на жалбоподателя е посочено, че автомобилите са
закупени от специализиран аукцион, за участието в който не са представени
доказателства.
В последствие, от страна на ответника са представени доказателства, че жалбоподателят
е участвал в търга като участник с № АА 4597 и е закупил процесните автомобили,
като са констатирани различия в покупната цена единствено на автомобилите марка
Субару Легаси (закупена на стойност 2 243,05 канадски долара), Фолксваген Голф
(закупена на стойност 1 943,60 канадски долара) и Кадилак Ескалейд
(закупена за 3 966,30 канадски долара). По отношение на първите два
автомобила се наблюдава незначително отклонение от цената, в порядъка между
146,90 и 209,05 канадски долара, докато при третия автомобил то е значително –
със сумата в размер на 2 147 канадски долара. Този факт е констатиран след
издаване на процесното решение, в доклад за служебно ползване от 30.09.2022 г.,
с който е документирана последваща проверка на „Н.“ ЕООД (таблица 1, последни
четири позиции на л. 119). В хода на административното производство е
определена нова митническа стойност, въз основа на заключение на вещо лице,
която обаче е оспорена от жалбоподателя и е ангажирано изготвяне на ново
заключение по ССЕ в хода на съдебното производство.
В
заключението на вещото лице по ССЕ, изготвено в хода на съдебното обжалване, са
направени експертни констатации за заплащане на закупените автомобили на
26.07.2021 г. и на 30.07.2021 г., като за тях е заплатена сума в общ размер на
7 965 канадски долара, които са преизчислени по дневния курс на канадския
долар в левова равностойност в общ размер на 10 741,59 лв. Независимо от
това, при направени изчисления от вещото лице на новата митническа стойност на
четирите автомобила (при приемане на изхабяване, отговарящо на минималния
процент при определяне на тотална щета) са изчислени стойности на дължимото
мито в по-малък размер от декларирания от жалбоподателя (за автомобили марка
Кадилак Ескалейд и марка Субару Легаси), в приблизително еднакъв размер (за
автомобил марка БМВ) и единствено е констатирана разлика от 211,67 лв. по
отношение на автомобил марка Фолксваген Голф.
Независимо
от оспорването на заключението на вещото лице по ССЕ, включително чрез
представяне на документи за закупуване на три от автомобилите на посочения
аукцион на цена, различна от посочената в МД, от ответния административен орган
не е изискано изготвянето на повторна експертиза. Посредством данните се
потвърждават твърденията на жалбоподателя, че автомобилите са в лошо техническо
състояние, обявени за „тотална щета“, със значителни по стойност очаквани цени
за ремонт, като именно този факт е съобразен от вещото лице при изготвяне на
заключението, макар че изрично е посочено, че „документите все още не са приети
като доказателства по делото“. В тази връзка, няма пречка заключението по ССЕ,
прието в хода на съдебното производство да не се кредитира от настоящия съдебен
състав.
След като административният орган се е позовал на заключение
на вещо лице в хода на административното производство, в което изчислената нова
митническа стойност, с намаление от 40%, предвид обстоятелството, че е
претърпял „тотална щета“. В заключението не е посочено как именно е определен
процентът на намаление, като в заключението по ССЕ е направено пояснение, че
„минималният процент на корекция при определяне на тотална щета е 70%“. В тази
връзка, съдът намира, че новата митническа стойност, определена в заключението
на ССЕ, прието в хода на съдебното производство, е обосновано и посредством
него се опровергават констатациите на ответника относно определяне на нова
митническа стойност.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че като е определил нова договорна стойност
на процесната стока, директорът на ТД Митница Русе към Агенция
"Митници" е постановил незаконосъобразен административен акт, който
следва да се отмени.
При
този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски. Същите се констатираха в общ размер на 1 350 лв., в
т.ч. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за изготвяне на
заключение. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение предвид материалния интерес на делото (3 449,75 лв.) и с
оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й
редакция).
От
жалбоподателя е заявена претенция за присъждане на разноски по делото в общ
размер на 1 050 лв., съгласно представен списък на л. 126, поради което и
следва да му бъде присъдена именно тази претендирана сума.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 32-215288 от 29.06.2022 г., издадено от Директора на Териториална дирекция
Митница Русе при Агенция "Митници".
ОСЪЖДА
Агенция
Митници да заплати на „Н.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Н.Б.Ч., сумата в размер на 1 050
(хиляда и петдесет) лева, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: