Решение по дело №2516/2020 на Районен съд - Пловдив

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   № 260370

 

гр. Пловдив, 12.10.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

                                                                                        

          при участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2516/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

          Образувано е по жалба на А.Д.Т. против Наказателно постановление № 17 – 1030 – 008007 от 23.11.2017 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя

1/ на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

2/ на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „А“ от Закона за движение по пътищата.

В жалбата се поддържа, че атакуванато наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения, поради което е формулирано искане за неговата отмяна.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, поради което моли обжалваното постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно постановено.

Жалбата е подадена в законоустановения срок /НП е връчено на 08.12.2017г., жалбата е депозирана в сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР Търговище на 12.12.2017 г./, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата отмяна.  Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 05.10.2017 г., около 13,00 часа в град Пловдив, жалбоподателят А.Д.Т. управлявал Товарен автомобил „Мерцедес 1828“ с рег. № ***, собственост на  фирма „Елена груп“  ЕАД, гр. София по кръстовището на  бул. „Цар Борис III Обединител“ и бул „Дунав“ в посока север, като се движел в лявата пътна летна. Същият навлизайки от лявата пътна лента в средната пътна лента не пропуснал движещият се там лек автомобил „Мазда“ с рег. №  ***, вследствие на което го застъргал странично в лявата му странична част, с което си поведение причинил ПТП с материални щети. След настъпване на произшествието жалбоподателят Д. продължил движението си, като напуснал местопроизшествието без да спре и да окаже съдействие за причинените вреди.

Водачът на другият автомобил – участник в процесното ПТП, В.М.С. още същия ден депозирала писмена жалба в Сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – Пловдив.

По сигнала била извършена проверка от свидетеля Й.В.К., който установил водача на гореописания товарен автомобил, а именно жалбоподателя Т.. Свидетелят К. призовал двамата водачи, като след беседа със същите и оглед на превозните средства съставил  Протокол за ПТП с материални щети № 1669518/ 27.10.2017 г. , който бил подписан от Т. без възражения.

На същата дата – 27.10.2017 г., свидетеля К. съставил в присъствието на жалбоподателя и АУАН № 004537, който Т. подписал без да направи каквито и да било обяснения или възражения.  Видно от приложените по делото доказателства, жалбоподателят не се е възползвал и от възможността да депозира писмени възражения в тридневния срок по чл.44 ЗАНН.

Въз основа на същия акт било издадено и обжалваното наказателно постновление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена съвкупност, включваща приложените по преписката писмени доказателства, включително жалба № 10300- 34461/05.10.2017 г.  по описа на Сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР Пловдив, докладни записки, Протокол за ПТП № 1669518/ 27.10.2017 г. – относно механизма на ПТП,  справка за нарушител/водач – относно предишни наказания на Т. за нарушения на ЗДвП. Описаната фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител - К., които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на формираната по делото доказателствена съвкупност. Макар и свидетелят да няма ясен спомен за процесното произшествие, което е обяснимо предвид изминалия немалък период от време, то същия поддържа изложените в акта констатации, като от показанията му се установява начина на констатиране на извършените нарушения, както и процедурата по съставянето на акта.

В аспект на гореизложеното следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно чийто регламент редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, доказателства в противен смисъл на посоченото в АУАН не се сочат от страна на жалбоподателя, последният единствено отрича същите факти.

С оглед изложеното, и след запознаване с приложените по делото АУАН и НП, съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представените Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. и Заповед № 8121К – 5154/ 02.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по ангажиране отговорността на жалбоподателя. Акта за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че АУАН се издава във връзка с преписка № 103000-34461/17г.

В тази връзка съдът държи да отбележи, че не се споделя възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила предвид вписването на другия участник в произшествието като свидетел по акта .

Съгласно чл.40,ал.1 от ЗАНН актът за установяване на нарушението се съставя в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В процесния случай, актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец на нарушението и съставянето на акта. Няма пречка, нито изрична законова забрана, актът да се състави в присъствието на другия участник в ПТП, който е пряк очевидец и може да установи чрез собствените си възприятия съществени факти и обстоятелства от обективната действителност, които актосъставителят да съпостави с обясненията на другия участник в ПТП и собствените си възприятия на местопроизшествието, за да установи обективната истина, да квалифицира нарушението и прецени чия е вината за произшествието.

Допълнително, и с оглед пълнота на изложението следва да се подчертае безпротиворечивото разбиране в практиката, обективирано в редица решения на  ВКС, включително в Решение № 15/25.07.2014 по дело №1506/2013 на ВКС, ТК, I т.о., че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и по предвидения за това ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва  с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, както и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.

В хипотезата в която, служителите на МВР не извършват посещение на мястото на произшествието, длъжностното лице удостоверява факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание. В този случай протоколът се ползва с доказателствена сила по отношение на съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този случай длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно признание. В тази връзка  отново следва да се подчертае, че както протоколът за ПТП, така и АУАН са подписани от жалбоподателя без възражения, като такива не са били депозирани и в тридневния срок по чл. 44 ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 27.10.2017г., а НП - на 23.11.2017г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

По отношение правилността на атакуваното наказателно постановление съдът намира, че административнонаказващия орган правилно е квалифицирал, виновно извършените от Т. нарушения като такива по чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А“ от Закона за движение по пътищата.

На следващо място, макар и с въззивната жалба да не се релевира изрично възражение, съдът намира, че е необходимо да се изследва налице ли са основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.

Съгласно разрешението, дадено с ТР 1/2007 г. по тълкувателно дело № 1/2005 г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, то изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност да деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо дееца.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло тройно утвърдените в практиката принципни положение, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН,то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК. Така, според чл. 93, т.9  НК  маловажен случай е налице когато  с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.

Според настоящия състав конкретните нарушения, за които е санкциониран жалбоподателят, както и обстоятелствата по същите не  разкриват по-ниска степен на обществена опасност на  деянията и дееца от типичните нарушения на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, както и на чл. 123, ал.1, т.3, б. „А“ ЗДвП.

Що се отнася до разглеждане на въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението на чл.25, ал.2 ЗДвП  се констатира, че съгласно разпоредбата на чл. 179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4  ЗДвП, за посоченото нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер на 200 лева. В случая законодателят е предвидил наказание във фиксиран размер, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.

Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва категоричният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.

Относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т.3, б. „А“ ЗДвП, съгласно чл 175, ал.1, т.5 ЗДвП се предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева.

Съдът намира, че правилно и законосъобразно на жалбоподателя Т. е наложено наказание, ориентирано към максимума в размер на 150,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Във връзка с това и след запознаване с приложената по преписката справка за нарушител/ водач се установява, че в периода 2007 – 2017, освен процесното НП на жалбоподателя са издадени множество фишове и НП за нарушения на Закона за движение по пътищата . Прави впечатление, че макар и санкциите, наложени по тях да са заплатени доброволно, то същите са със сравнително ниска стойност. Същевременно, с оглед броя и естеството на описаните в справката нарушения, се налага заключението, че у жалбоподателя е налице устойчиво формирано отношение на незачитане на правилата за движение по пътищата. Последното от своя страна мотивира извод, че за постигане целите на чл. 12 ЗАНН и най – вече превъзпитаването на нарушителя, в случая е необходимо наказанията по чл. 175, ал. 1, т.5 ЗДвП , включително лишаването от право да се управлява моторно превозно средство, да бъдат наложени именно в индивидуализирания от административнонаказващия орган размер.

Гореизложеното води до извод за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради което същото ще бъде потвърдено, а въззивната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

                                       Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17 – 1030 – 008007 от 23.11.2017 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А.Д.Т., ЕГН **********

 

1/ на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

 

2/ на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „А“ от Закона за движение по пътищата.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС