М О Т И ВИ

 

Към присъда № 50/28.03.2017 год., постановена по НОХД № 1860/2016 год. на СлРС, изготвени на 27.04.17 г.

 

РП - Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Д.П.Д. за престъпление по чл. 343 В, ал. 2 от НК.

Гражданско правни претенции не са предявени, респективно не са допуснати за съвместно разглеждане в наказателния процес.

В с.з. прокурорът  поддържа обвинението, така както е предявено. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което подсъдимия да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 68 от НК следва да му бъде приведено в изпълнение отложеното наказание в размер на 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

В с.з. подсъдимия Д. се явява  лично и с процесуален представител, молят съда при условията на чл. 55  от НК да му бъде наложено наказание пробация за престъпление по чл. 343В, ал. 1 от НК.

След цялостна преценка на събраните и проверени в с.з. доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д.П.Д. придобил свидетелство за правоуправление на МПС, за категориите „С", „ТКТ", „В", „М" и „АМ". На 18.11.2014 г. му било издадено СУМПС № *********, което било обявено за невалидно на 23.09.2015 г., по повод депозирана от  него молба, че го е загубил. Към датата на извършване на деянието, предмет на настоящото производство прокурорът твърди, че подсъдимият не е притежавал съответно свидетелство за управление на МПС. Същият е наказван няколко пъти по административен ред за нарушения по ЗДвП, видно от справката за нарушител/водач на л. л.  от 6 до 10 от ДП. От същата тази справка е видно, че Д. има налични 7 контролни точки, а СУМПС е валидно до 18.11.2019 г.

С НП № 14-0804-002195/01.12.14 г. на Началник сектор „ПП”-ОД на МВР-Сливен, подсъдимия е наказан на основание чл. 174, ал. 3 и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДП за нарушения на чл. 174 ал. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП. В сила от 16.01.15 г. като наред с глобата е лишен от право да управлява МПС. След забраната продължил да управлявал МПС. По тази причина подс. Д. е наказан с НП 16-0804-000167/25.02.16 г. на Началник сектор „ПП”-ОД на МВР-Сливен на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 и чл. 174, ал. 3 от ЗДП за нарушения на чл. 150 и чл. 174, ал. 3 от ЗДП и с НП № 16-3392-000116/16.03.16 г. на Началник РУП към ОД на МВР-Ямбол на основание чл. 179, ал. 2, 177 , ал. 1, т. 1 и чл. 175 , ал. 1, т. 5 от ЗДП за нарушения на чл. 20 , ал. 2, чл. 150 и чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДП и двете в сила от 15.04.16 г. за това, че управлявал МПС в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС.

Вместо да инициира досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343В, ал. 1 от НК, когато Д. е продължил да управлява МПС, след като е наказан за същото деяние по административен ред, Началникът на сектор „ПП”-ОД-МВР-Сливен с НП №16-0804-000780/19.05.2016 г., наказал подсъдимия по административен ред за управление на ППС без да е правоспособен водач на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр.1 от ЗДП за нарушение на чл. 150 от ЗДП. НП било връчено лично на водача на 13.06.2016 г. и влязло в сила на 21.06.2016 г. Подсъдимият обаче е придобил свидетелство, валидно за категорията към която спада управляваното от него процесно МПС и спрямо Д. в този момент не са били наложени принудителни административни мерки, предвидени в чл. 171, т.1-4 ЗДП, така както предвижда чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДП, а е бил лишен по административен ред с наказание временно лишаване от право да управлява МПС.

В тази връзка прокурорът, воден от последното влязло в сила НП е приел, че подс. Д. на 21.10.2016 г., около 21.50 ч., в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление, извършил такова деяние-управлявал МПС без съответното СУМПС. Това било установено докато подсъдимия Д. управлявал л.а. "Опел Кадет" с рег. № СН 64 58 СС в гр. Сливен, по бул. „Илинденско въстание", в посока кв. „Д. Груев". Автомобилът бил спрян за проверка до бл. 6 в кв. „Д. Груев" от екип на ГООР – РУ - МВР - Сливен, включващ св. К., св. И. и Караиванов. Полицейските служители поискали от подсъдимия да представи лични документи и такива за регистрация и правоуправление на МПС, но същият представил само лична карта. Тъй като нямали право да работят по линия на КАТ служителите на ГООР поискали съдействие от колегите си от Сектор „ПП" при ОД - МВР - Сливен.

Междувременно подсъдимия се прибрал в жилището си в бл. 6, не дочакал пристигането на служителите на Сектор  „ПП".

На 23.10.2016 г. подсъдимия Д. ***, където била оставена личната му карта. Тогава му бил съставен и АУАН № 555701/23.10.2016 г. от св. П.С., за извършеното на 21.10.2016 г. нарушение. Като свидетели в акта се подписали св. К. и И., които присъствали при установяване на нарушението.

Подсъдимият към този момент е придобил свидетелство за правоуправление на МПС, за категории „С", „ТКТ", „В", „М" и „АМ", СУМПС е било валидно до 18.11.19 г., притежавал е налични седем контролни точки, притежавал е валидно СУМПС за категорията МПС, което е управлявал, спрямо него не е била приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1-4 от ЗДП, но на 21.10.16 г. в гр. Сливен, кв. „Д. Груев” до бл. № 6, управлявал МПС с рег. № СН 64 58 СС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС, наложено с НП № 14-0804-002195/01.12.14 г. в сила от 16.01.15 г., след като е наказан за същото деяние по административен ред с НП 16-0804-000167/25.02.16 г. и с НП № 16-3392-000116/16.03.16 г. и двете в сила от 15.04.16 г.

 

 

 

 

 

 

 

Подсъдимият Д.П.Д. е български гражданин, с основно образование,  осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Съдът дава вяра на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, а именно свидетелските показания. Всички те преценени поотделно и в тяхната съвкупност са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, кореспондират с доказателствения материал по делото. Съдът кредитира и останалите събрани в хода на досъдебното производство писмени доказателства, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, предявени на страните в хода на съдебното следствие и неоспорени от тях.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна,  съдът направи следните правни изводи:

Съгласно практика на ВКС субект и на двете престъпления по чл. 343в, ал. 1 и 2 от НК може да е всяко наказателно отговорно лице, за което е установено, че управлява МПС. При престъплението по ал. 1 то е поначало правоспособно, но по административен или съдебен ред е временно лишено от право да извършва такава дейност, в срока на изтърпяване на такова наказание е управлявало МПС и за това е наказано по административен ред и въпреки това отново е седнало зад волана, за което вече следва да му бъде потърсена наказателна отговорност. Тя включва както наказание лишаване от свобода, така и на основание чл. 343г от НК се следва и налагане на наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК - лишаване от право да управлява МПС, безспорно, от съответната категория, за която е придобило правоспособност и от която то временно е лишено с влязъл в законна сила съдебен или административен акт (по аргумент от чл. 155, ал. 1 от ЗДвП - "всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за управление").

Наказанието "лишаване от право да се управлява МПС" се изпълнява с отнемане (изземване, предаване, връщане) на свидетелството за управление (СУМПС) от съответните контролни органи или водача - чл. 172, ал. 2, т. З и ал. З от ЗДвП и чл. 21 - 23 от Наредба 1-157/01.10.2002 г. на МВР. С изтичане на срока на лишаването на водача от това му право обаче той не винаги автоматично го възстановява, като в закона и цитираната наредба са посочени допълнителните изисквания към него (обобщено в чл. 24, ал. 1 от наредбата във връзка с различни текстове от ЗДвП).

Ако в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС водачът отново седне зад волана, включително и управлява МПС от категория, за което не е придобил правоспособност, то той би бил санкциониран по административен ред съгласно чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а при следващо деяние - за престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК. Ако обаче срокът на лишаването му от правоуправление е изтекъл и той не е възстановил правата си било заради не издържан проверовъчен изпит или не изтекъл ограничителен срок да положи такъв, било заради наличие на физически или психически недъг, поради което не отговаря на медицинските или психическите изисквания за управляване на МПС от съответната категория, и въпреки това управлява МПС, то той върши нарушение по чл. 150а от ЗДвП и подлежи на санкция по административен ред по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а когато в едногодишен срок от това му наказване с влязло в сила наказателно постановление отново управлява МПС, то тогава осъществява престъпния състав на чл. 343в, ал. 2 от НК. Тук се вижда връзката между двата престъпни състава на престъпленията по чл. 343в, ал. 1 и 2 от НК, които, макар и самостоятелни, боравят с единни понятия за правоспособността на дееца като водач на МПС и правото му законосъобразно да осъществява такава дейност, за което притежава валидно СУМПС.

Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство", т. е. според категорията на управляваното от него МПС се съобразява дали притежаваното от него СУМПС е "съответно". От друга страна, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП той получава и контролен талон към това СУМПС и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения, със загубването на които губи своята праводпособност. Този талон съпътства СУМПС и може да бъде отнет при съставяне на акт за констатиране на административно нарушение по ЗДвП (АУАН), който го замества за един месец от съставяне на акта.

Правното значение на СУМПС е изяснено в чл. З, ал. З от ЗБЛД, като тези, издадени от българската държава на нейните граждани имат силата и на документ за самоличност. Основното предназначение на СУМПС обаче е удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена категория. Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала в националното си законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г., Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно § 2 от ПЗР на ЗБЛД (преименуван ЗБДС, ДВ бр. 82/2009 г.) и § 35, т. З от ДР на ЗДвП (ДВ. бр. 54/2010 г.). И докато ЗБЛД урежда "условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските лични документи", включително СУМПС, то ЗДвП урежда изискванията за правоспособност на водачите на ППС, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадени въз основа на него нормативни актове, като целта е да се опазват живота и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от МПС. Дадено лице ще придобие правоспособност за управление на МПС по правилата на ЗДвП, за което има правото да получи, съответно държавата е длъжна да го снабди със СУМПС по реда, установен в ЗБЛД, за да може да удостовери "правоспособността за управление на МПС". Съгласно този закон, СУМПС като български личен документ е собственост на държавата (чл.2) и то се предава на органа, който го е издал, при изтичане на неговата валидност (чл. 10, ал. 1, т. 5 от с.з.), т.е. той е "индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС" от "категорията/ите, за които е валидно" (чл.50, ал.1 и чл.53, ал.1, т. 10 от ЗБЛД), като сроковете за валидност са определени в двата цитирани закона, съобразено с посочените директиви на ЕП и на ЕС и Комисията на ЕС. С § 1, т.2, б."ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано какво е "нередовен български личен документ" - " е с изтекъл срок на валидност", а съгласно чл. 81, ал. 2, т. 6 от с.з. - притежателят му подлежи на санкция по административен ред, ако "използва нередовни български лични документи" (с ал. 1, т. 7 на същия член, но с изменение на закона в сила след инкриминираното деяние - ДВ бр.75/2012 г. е наказуемо и неподаването в срок до 30 дни на заявление за издаване на ново СУМПС при промяна на постоянното местоживеене на лицето от едно населено място в друго). Изводът е, че по ЗБЛД се урежда документооборотът и ползването на БЛД, съответно предвижда санкции при нарушаване на свързаните с това правила.

За разлика от ЗБЛД, ЗДвП и приетите въз основа на него други подзаконови нормативни актове предписват правила, свързани с управлението на МПС. И докато СУМПС удостоверява правоспособността на лицето да осъществява такава дейност, придобиването и запазване във времето на придобитата от лицето правоспособност се свързва с усвояването на определени знания и постигане на умения от него на основата на определени минимални стандарти за физическа и умствена годност за управление на съответните ППС, което намира своето отражение при първоначалното издаване или при периодичното подновяване на СУМПС, което, според цитираната Директива на ЕП и ЕС, инкорпорирана в законодателството ни, ще даде възможност за "редовен контрол за съответствие" с тези минимални стандарти за постигане на посочените цели, общи за ЕС, поради което те "следва да съвпадат с подновяването и да се определят от срока на валидност на СУМПС". По този начин, всяка държава-членка на ЕС, съобразявайки установените за общността срокове за административна валидност на СУМПС, може да ги и намали, за по-ефективен контрол върху годността на водачите на МПС, включително и само за дадена категория МПС с оглед специфичната отговорност на водачите им. Поради това следва да се приеме, че изискването за "съответно свидетелство за управление на МПС" значи да е валидно както с оглед на срока на неговата "административна валидност", така и за "категорията МПС", което се управлява от водача.

Когато дадено лице не е провело обучение и не е издържало изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, то безспорно не притежава такава и нарушава чл. 150 от ЗДвП. Приравнено на него е и правоспособен водач, който съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП "губи придобитата правоспособност" заради отнети всички контролни точки. Разумът на това законодателно решение е, че щом той е допуснал множество нарушения на правилата за движение, довело до отнемане на тези всички контролни точки, то има проблем с неговите знания и умения при управлението на МПС и затова следва да ги докаже наново с ново обучение и проверовъчен изпит. Поради това и съдебната практика вече е утвърдила, че чл. 343в, ал. 2 от НК е приложим за всички случаи на управление на МПС без съответно СУМПС - както когато такова не е издавано на водача, така и когато то е отнето с административни мерки. Не е съответно и СУМПС с изтекъл срок на валидност, тъй като водачът не е доказал след изтичане на срока наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС от съответната категория, което се доказва със съответните документи, изисквани от контролните органи в съответствие с националното законодателство. При просрочие на валидността на СУМПС и управляване на МПС извън този срок водачът първоначално носи административно-наказателна отговорност (уредена в чл. 171, ал. 1, т. 2 вр. чл. 150а от ЗДвП), а когато в едногодишен срок от наказването му по административен ред продължава да управлява МПС без "подновено" СУМПС, той осъществява състава на чл. 343в, ал. 2 от НК. Правилно за това престъпление не е предвидена в чл. 343г от НК и санкция по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК - лишаването на водача от право да управлява МПС, тъй като при подновяване на СУМПС той следва да докаже пред контролните органи съответствието с минималните изисквания за издаването на съответно СУМПС и едва тогава може да осъществява транспортна дейност било за себе си, съобразно свободата на придвижване в рамките на общността или извън нея, било като работа. Разумът на законодателя да не предвиди такава санкция за тези водачи е както защото те нямат или са загубили правото за управление на МПС, така и защото не са доказали в съответния срок годността си да го упражняват.

Като се вземат предвид практиката на ВКС и събраните по настоящото дело гласни и писмени доказателства става ясно, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343В, ал. 1 от ЗДП, а не на чл. 343В, ал. 2 от ЗДП.

На подсъдимия Д. е повдигнато обвинение по чл. 343В ал. 2 от НК, за това, че на 21.10.2016г., в гр.Сливен, кв. "Даме Груев", до блок № 6, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 16-0804-000780/19.05.2016 г. на Началник сектор „ПП" - ОД -МВР - Сливен, в сила от 21.06.2016 г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние — управлявал л.а. „Опел Кадет" с рег. № СН 6458 СС, без съответното СУМПС.

Престъплението по чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс е формално престъпление, което се извършва, когато неправоспособно лице управлява моторно превозно средство, след като е наказан по административен ред за същото деяние и в едногодишен срок от влизане в сила на акта, с който се налага това наказание. С израза „без съответно свидетелство за правоуправление" законодателят има предвид неправоспособно лице, а не такова, което е правоспособно, но например е изгубило или забравило свидетелството си и не разполага с документ, удостоверяващ правото му да управлява МПС. Управлението на моторно превозно средство, когато си загубил или забравил свидетелството си за правоуправление не прави водачът неправоспособен.

От субективна страна, престъплението по чл. 343В, ал. 2 от НК се извършва с пряк умисъл.

Прокуратурата е извела обстоятелството, че подсъдимият е неправоспособен на базата на влязло в сила  НП №16-0804-000780/19.05.2016 г. , Началника на  сектор «ПП» - ОД — МВР – Сливен, който наказал подсъдимия по административен ред за управление на ППС без да е правоспособен водач на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр.1 от ЗДП за нарушение на чл. 150 от ЗДП. За да бъде наказан на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДП Д. е трябвало да управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление или то да е отнето по реда на чл. 171, т. 1-4, а по смисъла на последната норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, които обаче не са онова типично наказание лишаване от право да се управлява МПС, предвидено в ЗДП за някои нарушения. Нито една от двете хипотези не е била налице, за да бъде подведен под тази правна норма Д. в качеството му на нарушител към онзи момент за налагане на наказание от АНО. Подсъдимият е придобил свидетелство, валидно за категорията към която спада управляваното от него процесно МПС и спрямо него в този момент не е била издадена заповед за принудителни административни мерки, предвидени в чл. 171, т. 1-4 ЗДП, но следва за се отбележи, че тези мерки не са акт, с който се налага наказание лишаване от право да управлява МПС определено лице, а не е следвало да се приема със същото НП, че Д. е нарушил чл. 150 от ЗДП, защото той не е бил неправоспособен. С наказването на Д. по административен ред тогава е отнета възможността да се инициира досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343В, ал. 1 от НК, а също така това е станало причина прокурорът по делото да приеме неправилно, че  е извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.  Към момента на деянието подсъдимият физически не е притежавал документ, удостоверяващ правото му да управлява МПС, но той не е бил неправоспособен водач. Същият е придобил веднъж право да управлява МПС и не го е губил след това на основанията, посочени в закона. Към момента на извършване на деянието по настоящото дело спрямо подс. Д. не е имало влязъл в сила съдебен акт, с които да му е било наложено наказание по чл. 343в, ал. 1 от НК. Поради изложеното, той не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс. Той е осъществил състава на това по първата алинея на същия член, тъй като към момента на деянието по настоящото дело  е бил наказван с наказание - лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Предвид факта, че подсъдимият от обективна страна не е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен, настоящата  инстанция няма да обсъжда субективната страна на това престъпление, което винаги е свързано с конкретно деяние на лицето и изразява неговото вътрешно отношение към него.

Следва обаче да се преповтори защо съдът счита, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на престъплението по чл. 343в, ал. 1 от НК. От събраните по делото доказателства е видно, че подсъдимият е придобил свидетелство за правоуправление на МПС, за категории „С", „ТКТ", „В", „М" и „АМ", СУМПС е било валидно до 18.11.19 г., притежавал е налични седем контролни точки, притежавал е валидно СУМПС за категорията МПС, което е управлявал, спрямо него не е била приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1-4 от ЗДП, по отношение на подс. Д., към момента на извършване на деянието по настоящото дело, не е имало влязъл в сила съдебен акт, с които да му е било наложено наказание за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК и на 21.10.16 г. в гр. Сливен, кв. „Д. Груев” до бл. № 6, управлявал МПС с рег. № СН 64 58 СС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС, наложено с НП № 14-0804-002195/01.12.14 г. в сила от 16.01.15 г., след като е наказан за същото деяние по административен ред с НП 16-0804-000167/25.02.16 г. и с НП № 16-3392-000116/16.03.16 г. и двете в сила от 15.04.16 г. От субективна страна подс. Д. е съзнавал, че управлява МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС, след като е наказан за същото деяние по административен ред. Прокурорът не е следвало да се съобразява с административното наказание, което според обвинението е станало причина за повдигането на обвинение по чл. 343в, ал. 2 от НК, а и съдът няма да взема предвид влязлото в сила НП №16-0804-000780/19.05.2016 г. на началника на  сектор «ПП» - ОД — МВР – Сливен, с което е наказан подсъдимия по административен ред на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр.1 от ЗДП за нарушение на чл. 150 от ЗДП, защото нарушението е несъставомерно по тези текстове от ЗДП , а това НП не може да обуслови наказателната отговорност на дееца по чл. 343в, ал. 2 от НК, тъй като то не сочи за съставомерност на деянието по чл. 343в, ал. 2 от НК и не са били налице реално обективните елементи на това престъпление.

Ето защо съдът, като прие, че подсъдимият не е извършил престъплението, в което е обвинен, но констатира, че е извършил друго престъпление, приложи нормата за по леко наказуемо престъпление, оправда подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и го осъди за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК. Съдът счита, че с налагането на наказание по по-лекия текст няма да се ограничи правото на защита на осъденото лице и на неговия защитник, защото подсъдимият много добре знае какви нарушения е извършил, получил е всички наказателни постановление, препис от ОА по настоящото дело, а в пледоарията си неговия защитник ги цитира и счита, че неговият подзащитен е извършил престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК.Съдът взе предвид и факта, че Д. е наказан по административен ред с две наказателни постановления, за две нарушения, затова че управлява МПС в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС, но счита, че това не влияе на правната квалификация на деянието, защото наказателните постановления са влезли в сила на една и съща дата /15.04.16/.

От субективна страна подсъдимия е действал при форма на вината-пряк умисъл. Той е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Причини за извършване на деянието съдът намира в ниската обща и правна култура на подсъдимия.

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени самопризнанията, критичното му отношение към извършеното, съдействието му за разкриване на престъплението, лошото социално и материално положение /ниска пенсия/, лошото му здравословно състояние /инвалид/.

Отегчаващи вината обстоятелства съдът констатира предишно осъждане и наказанията по административен ред.

В този случай, след като взе предвид обществената опасност на деянието и на дееца, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специалната превенции съдът стигна до извода, че следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 от НК, защото са налице смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Съдът счете, че следва да даде на Д. последна възможност той да се поправи и превъзпита с налагането на наказание различно от наказанието лишаване от свобода и най вече заради здравословното му състояние. Тази снизходителност обаче не може да бъде безгранична, тъй като се касае за лице с обременено съдебно минало. Дивев е наказван няколко пъти по административен ред, а е осъден и за престъпление от общ характер. В тази връзка следва наказанието му да е над средния  предвиден в закона размер. Предвид това на основание чл. 343в, ал. 1, вр.  чл. 55 ал. 1 т.  2 буква „б” от НК, му наложи наказание пробация изразяващо се в следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес:*** за срок от две години с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години. За същия срок следва Д. да бъде лишен от право да управлява МПС, за да може да се въздейства предупредително върху него и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото

Предвид ниските доходи на подсъдимия и предвид факта, че е инвалид и възможностите му за работа са ограничени на основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложи по лекото наказание, което закона предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, а именно наказанието глоба.

На основание чл. 343Г вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, предвид императивния характер на тази норма, съдът лиши подсъдимия Д. от право да управлява МПС за срок от две години.

Съдът оправдава подсъдимия Д. по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343В ал. 2 от НК, за това, че на 21.10.2016г., в гр.Сливен, кв. "Даме Груев", до блок № 6, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 16-0804-000780/19.05.2016 г. на Началник сектор „ПП" - ОД -МВР - Сливен, в сила от 21.06.2016 г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние — управлявал л.а. „Опел Кадет" с рег. № СН 6458 СС, без съответното СУМПС.

Ръководен от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: