Решение по дело №8535/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20125
Дата: 7 ноември 2024 г.
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20241110108535
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20125
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110108535 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Л. Л.“ ООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр.С......., представлявано от
Б. Н., чрез адв. Г. срещу О. Л. ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
управление: гр. С........., представлявано от управителя П. Л., чрез адв. Д. Е., с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 3 168,44 лв. (три хиляди сто шестдесет и осем лева и 44 ст.),
представляваща възнаграждение за транспортна услуга, по издадена фактура
№-**********/31.01.2023 г. законна лихва за периода от 08.02.2023 г. до
24.07.2023 г. в размер на 146,98 лв. (сто четиридесет и шест лева и 98 ст.),
както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението.
Ищецът твърди, че между Л. Л. ООД, ЕИК ********** като превозвач и
О. Л. ООД, ЕИК ********* като възложител, на 26.01.2023 г. бил сключен
„Заявка – договор“ № 000025 за международен превоз стоки - метални
изделия, с общо тегло 8 тона, 7 линейни метра от камион, от гр. Пловдив -
България, до гр. Маса, провинция Маса Карара, Италия, при договорена цена
от 1350 Евро без ДДС. В изпълнение на задълженията си по горния договор,
ищецът натоварил стоката на 27.01.2023 г., и доставил на 01.02.2023 г. в гр.
Маса, провинция Маса Карара - Италия. Изтъква, че от приложената
товарителница за международен превоз, се установявало, че задълженията на
превозвача са изпълнени точно, без забележки за липси, повреди и т.н. по
превозваните стоки. След извършване на превоза Л. Л. ООД е издадало
1
фактура № **********/31.01.2023 г. на стойност 3 168,44 лева с ДДС, с падеж
07.02.2023 г. На 04.05.2023 г. ищецът изпратил до ответното- дружество
покана за доброволно плащане на фактура № **********/31.01.2023 г. на
стойност 3 168,44 лева с ДДС, която е получена от О. Л. ООД на 11.05.2023 г.
Въпреки даденият допълнителен срок за плащане, без начисляване на. законна
лихва, ответното дружество не е пристъпило към плащане. Сочи че към
настоящия момент сумите предмет на иска останали непогасени.
В установения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба с който се оспорва исковата молба. Оспорва наличието на договорни
отношения с ищцовото дружество. Сочи че никога не е възлагал превоз на
ищеца. Оспорва представените документи. Тъй като не са подписани от
представител на ответното дружество.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. чл. 372 във вр. с чл. 367, от ТЗ и чл.1
пар.1 от КОНВЕНЦИЯ ЗА ДОГОВОРА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН
АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА СТОКИ (CMR) и чл. 86 ЗЗД.
Договорът за автомобилен превоз по общата му уредба на ТЗ и на
Закона за автомобилния превоз е възмезден, двустранен договор, съгласно
който превозвачът се задължава да промени местоположението на товар чрез
използване на превозно средство, срещу задължение на другата страна
(изпращач, товародател) да му заплати възнаграждение.
Договорът за международен автомобилен превозна товари е уреден в ТЗ
и в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR). Този договор, за разлика от общата уредба на договора за автомобилен
превоз, е реален договор - елемент от фактическия състав на сключването му е
предаване на товара (В този смисъл решение № 116/2000 г. на ВКС, V-то
отделение, Решение от 23.02.2005 г. на САС по гр. д. № 1334/2004 г. ). Той,
обаче, също е неформален договор, независимо, че е предписано издаване на
товарителница от товародателя.
За да се уважи този иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства
за установяване на обстоятелството, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за международен автомобилен превоз на товар с
определен предмет, че е уговорено определено възнаграждение за същото,
както и че превоза е извършен, стойност на възнаграждението по този превоз.
В настоящия случай е представена товарителница от която е видно, че
изпращача – третото лице помагач „М.“ АД, предал на ищеца Л. Л. ООД стока
– стоманени елементи, която да бъде транспортирана до гр. Маса, Италия и
предадена на получателя „Р. Е.“ ЕООД.
От гореизложеното следва, че е налице договор за международен
2
автомобилен превоз на стоки уреден от Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, съгласно член 1 от
същата, доколкото мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на
доставянето й се намират в две различни държави. Съгласно чл. 9, т. 1 от
Конвенцията товарителницата удостоверява до доказване на противното
условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл.
4 договорът за превоз се установява със самата товарителница, но нейната
липса не засяга самото превозно правоотношение.
В случая ответникът не фигурира в товарителницата нито като
товародател, нито като получател.
Съгласно практиката на ВКС (виж РЕШЕНИЕ № 135 ОТ 05.10.2011 Г.
ПО Т. Д. № 1103/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС) когато ответникът е действал
като спедитор по отношение на товародателя, фигуриращ в товарителницата
(в случая „М.“ АД), тоест сключил е договор за превоз с превозвача от свое
име, но за сметка на това дружество, то макар и в самата товарителница да не
фигурира заявителят като товародател, това не го освобождава от
задължението му да заплати договореното възнаграждение на превозвача по
възникналото помежду им превозно правоотношение.
В случая за да бъде уважен искът следва да се установи, че е налице
заявка отстрана на ответника за извършването на превоза, тоест че „О. Л.“
ООД е подало заявката за извършване на транспорт.
За установяване на горното обстоятелство ищецът е представил заявка
за извършване на превоз срещу възнаграждение от 26.01.2023г. В заявката
ответникът фигурира като товародател. Същата заявка не е подписана от
служител на ответника и е оспорена от него, поради което не представлява
документ и не е годна да установи наличие на договорна връзка между
страните в производството. Още повече, че е оспорена от ответника.
По делото е приложено и извлечение от електронната борса за товари
„С. Н.“ в която е посочено че са налице заявки от ответника. Отнова на база
същата не може да се приеме, за установено че именно ответникът е сключил
договора за превоз.
Представената по делото кореспонденция също не е от такъв характер,
че да установи договорна връзка между страните по повод този конкретен
договор за превоз.
На следващо място съдът е допуснал и разпит на свидетел в режим на
довеждане от ответника, който в проведеното по делото открито съдебно
заседание на 07.10.2024г. заявява че отстрана на ответника била публикувана
заявка за превоз на товари. След кореспонденция отстрана на ответника била
изпратена заявка-договор. Свидетелят твърди, че извършили превоза, без
възражения от ответника.
Съдът намира, че показанията на свидетеля Д. Ц. А. следва да се ценят
по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като той е служител на ищеца и следва да се
отчита вероятността да е заинтересован от изхода на производството, а също
3
така и следва да се държи сметка, че в показанията му не са посочени никакви
индивидуализиращи белези на договора за доставка освен наименованието на
ответника.
Не се установява и наличие на договорна връзка от изслушаната по
делото и неоспорена от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.
При това положение искът подлежи на отхвърляне.
С оглед направеното от ищеца искане в открито съдебно заседание за
допускане на товарителници и фактури между ответника и трети лица то
съдът намира, че дори да беше допуснал тези доказателствени искания то те
пак не биха могли да установят договорни отношения между страните.
Предвид обстоятелството че главният иск е отхвърлен, на отхвърляне
подлежи и акцесорният иск за законната лихва.
По отношение на разноските.
Предвид отхвърлянето на исковете на ответника се следват разноски в
размер на 670 лева, представляващо възнаграждение на един адвокат в
производството.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от „Л. Л.“ ООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С.......,
представлявано от Б. Н., срещу „О. Л.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес управление: гр. С........., представлявано от управителя П. Л. искове с
правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. чл. 372 във вр. с чл. 367, от ТЗ и чл.1
пар.1 от КОНВЕНЦИЯ ЗА ДОГОВОРА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН
АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА СТОКИ (CMR) и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 3 168,44 лв. (три хиляди
сто шестдесет и осем лева и 44 ст.), представляваща възнаграждение за
транспортна услуга по сключен „Заявка – договор“ № 000025 за
международен превоз стоки - метални изделия, с общо тегло 8 тона, 7 линейни
метра от камион, от гр. Пловдив - България, до гр. Маса, провинция Маса
Карара, Италия, по издадена фактура №-**********/31.01.2023 г. законна
лихва за периода от 08.02.2023 г. до 24.07.2023 г. в размер на 146,98 лв. (сто
четиридесет и шест лева и 98 ст.), както и законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на заявлението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №41319/2023г. по описа на СРС 168 състав.
ОСЪЖДА „Л. Л.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр.С......., представлявано от Б. Н., ДА ЗАПЛАТИ на „О. Л.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. С.........,
представлявано от управителя П. Л. искове с правно основание чл. 78, ал.3
ГПК сумата от 670лева разноски за адвокатско възнаграждение.
4
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца – „М.“ АД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5