№ 2122
гр. Варна, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110102136 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Д. Л., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител А. С. Н., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. Варна, бул. „Генерал Колев” № 16А, срещу Д. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „Топола“ № 8, ап. 13, иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на определената с
решение № 222678/15.07.2021 г., постановено по гр. д. № 14659/2020 г. по описа на ВРС,
ХLIХ състав, издръжка, като същата бъде увеличена от 200 лв. на 500 лв. месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.02.2023 г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, с падеж 5-то число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
В исковата молба се излага, че с влязло в сила решение по гр. д. № 14659/2020 г. по
описа на ВРС, ХLIХ състав, ответникът е осъден да заплаща в полза на сина си Д. Л., роден
на 15.03.2019 г., месечна издръжка в размер на 200 лв. Поддържа се, че е налице промяна на
обстоятелствата, при които същата е определена, като е налице нарастване както на нуждите
на детето, така и на възможностите на бащата. Налице е и значителна промяна на социално-
икономическите условия на живот в страната, увеличаване на инфлацията, особено през
последната година. Размерът на минималната работна заплата също е променен, като към
настоящия момент е 780 лв. Посочва се, че доходите на майката са в размер, който не й
позволява да посрещне в пълна степен нуждите на детето. Последното вече посещава детска
градина, което води до необхоД.ст от закупуването на различни помагала, канцеларски
материали и пособия и др. подобни. Посещаването на детско заведение често е съпътствано
от различни вирусни заболявания, което изисква лечение. С цел превенция момчето
1
посещава т. нар. солна стая, като картата за 20 посещения е на стойност 110 лв. Твърди се,
че бащата заплаща само и единствено присъдената в полза на детето издръжка в размер на
200 лв. месечно и не участва по никакъв начин в разходите по отглеждането и възпитанието
на сина си, с изключение на епизодични случаи. Посочва се, че бащата работи като
таксиметров шофьор и реализира значителни по размер доходи. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът Д. Д. Л. е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за допустимост и частична основателност на
предявения иск. Признава, че е налице промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК,
доколкото са изминали 2 години от първоначалното определяне на издръжката. Оспорва
някои от наведените в исковата молба твърдения. Поддържа, че не са налице основания за
извършването на разходи за закупуване на различни помагала, канцеларски материали и
пособия. Твърди, че винаги когато майката му е изпращала сметките за заплатени от нея
лекарства за детето, при първа възможност й е превеждал половината от стойността им.
Посочва, че закупува дрехи и обувки на детето, за да може да го преоблича през периодите,
когато то е при него във връзка с осъществявания режим на личен контакт. Счита за
неоснователно твърдението, че той по никакъв начин не участва във възпитанието на
детето. Потвърждава, че работи като правоспособен таксиметров шофьор за собствена
сметка със собствен автомобил от 10.06.2022 г., като ползва услуга „Диспечерска
таксиметрова централа“ към „Триумф такси“, гр. Варна, което е свързано и с извършването
на съответни разходи от негова страна. Съгласен е да заплаща издръжка в размер на 290 лв.
месечно, като за разликата над тази сума до претендирания размер от 500 лв. счита иска за
неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.
В проведеното по делото открито съдебно заседание майката А. С. Н. се явява лично
и с процесуалния си представител – адв. И. А., която заявява, че поддържа подадената
искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен. В предоставения от съда срок
представя писмена защита.
Ответникът се явява лично и се представлява от баща си Димчо Стоянов Л., който
поддържа становище за неоснователност на предявения иск за увеличение на издръжката за
разликата над 290 лв. /признатият от ответника размер/ до претендираните 500 лв.
Представя писмена защита в определения от съда срок.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
За успешното му провеждане следва да бъде установено, че лицето, претендиращо
издръжка, е ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно изменение в
обстоятелствата, при които е определена издръжката, конкретните посочени в исковата
молба нужди, както и възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка.
2
По делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че А. С. Н. и Д. Д. Л. са родители на детето Д.
Д. Л., родено на 15.03.2019 г., както и че с решение № 222678/15.07.2021 г., постановено по
гр. д. № 14659/2020 г. по описа на ВРС, ХLIХ състав, бащата Д. Д. Л. е осъден да заплаща
издръжка в размер на 200 лв. месечно в полза на детето Д. Д. Л., чрез неговата майка А. С.
Н..
Между страните не е спорно, че към настоящия момент детето Д. Стоянов Л.
посещава детска градина, първа възрастова група.
От събраните по делото доказателства се установява, че от момента на определяне на
издръжката на момчето с решение № 222678/15.07.2021 г., постановено по гр. д. №
14659/2020 г. по описа на ВРС, ХLIХ състав, са изтекли около 2 години, през които е
променена икономическата обстановка в страната /с ПМС № 497/29.12.2022 г. минимална
работна заплата за страната, считано от 01.01.2023 г., е определена на 780 лв./, както и
нуждите на детето, които с оглед възрастта му включват освен разходи за храна, лекарства и
облекло, но и такива за различни развлечения, детски образователни материали,
извънкласни занимания и др. С оглед изложеното съдът намира, че е налице трайно
изменение на обстоятелствата, налагащи увеличаване на дължимата по отношение на детето
издръжка. Това се признава изрично и от ответника в отговора на исковата молба.
Предмет на настоящия спор е въпросът за размера на дължимата издръжка, която
бащата следва да заплаща в полза на детето Д., съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи /чл. 142, ал. 1 СК/. В чл. 142, ал. 2 СК е
определен минималният размер на издръжката на едно дете /1/4 от размера на минималната
работна заплата/, която към настоящия момент е не по-малко от 195 лв.
От представеното допълнително споразумение № 2/01.01.2023 г. към трудов договор
№ 20/08.01.2022 г. се установява, че майката заема длъжността „продавач-консултант“ в
дружеството на нейната майка Светла Н. /баба на детето по майчина линия/ – ЕТ „МАКСИ
ТРАВЕЛ СВ. Н.“. Уговореното месечно трудово възнаграждение е в размер на 780 лв., плюс
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на
0.6 % върху основното трудово възнаграждение за всяка година след първата година трудов
стаж.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на поставен въпрос от ответника
майката призна, че притежава недвижим имот в гр. София, който отдава под наем и
получава такъв в размер на 800 лв. месечно.
В отговора на исковата молба бащата потвърждава обстоятелството, че работи като
правоспособен таксиметров шофьор за собствена сметка със собствен автомобил – Дачия
Лоджи, с рег. № В 1585 ТМ от 10.06.2022 г., като ползва услуга „Диспечерска таксиметрова
централа“ към „Триумф такси“, гр. Варна, за което представя и сключения между него и
„Триумф такси“ ООД договор № **********/10.06.2022 г.
3
Видно от договор за покупко-продажба на МПС от 27.04.2022 г., ответникът е
придобил собствеността върху лек автомобил „Дачия Лоджи“, за сумата 3500 лв. Именно
чрез този автомобил същият осъществява дейността си на таксиметров шофьор.
В съдебно заседание от страна на ответника са представени 3 бр. свидетелства за
регистрация на МПС, удостоверяващи обстоятелството, че същият притежава 3 бр. леки
автомобили.
С отговора на исковата молба е представен договор за наем от 06.10.2020 г., видно от
който ответникът ползва жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Топола“ № 8, ап. 13, за
което заплаща месечен наем в размер на 400 лв.
В съдебно заседание ответникът признава, че към настоящия момент родителите му
са закупили недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, ул. „Ивац Войвода“
№ 22, вх. 2, ет. 2, ап. В-6, с уговорката същият да се ползва от него, да го изплати на
родителите си, съответно да заплаща месечните вноски по сключения между „БАНКА ДСК“
АД и родителите му договор за ипотечен кредит от 21.04.2023 г. в размер на 930.27 лв.,
съгласно приложения погасителен план, след което да придобие собствеността върху този
апартамент.
Ангажирани в производството са и гласни доказателствени средства посредством
разпита на свидетелите Гинка Константинова Георгиева и Симеон Д. Л..
Съгласно показанията на свидетелката Георгиева, същата познава майката А. от
раждането й. Знае, че тя има дете, за което се грижи. Двете често се виждат, ходила е в тях, в
приятелски отношения са. От нея е чувала, че бащата на детето извън присъдената издръжка
дава съвсем малко. Чувала е, че издръжката е 200 лв. Чувала е, че освен тях той е дал пари за
някакви лекарства, но не знае точно какво. Чувала е, че бащата е предлагал дрехи, но не
знае дали майката е отказвала да ги вземе. Пред нея не е коментиран случай, в който А. да е
отказвала да ходи заедно с бащата и детето на почивка и той да поеме разходите за това.
Съгласно показанията на свидетеля Л., брат на ответника, които съдът цени при
условията на чл. 272 ГПК, двамата с ответника са близки, чуват се почти всеки ден, събират
се по празници. Знае, че брат му има три коли, като само една е в движение. За една от тези
коли посочва, че е много увредена, като ремонтът й е прекалено скъп. Посочва, че от страна
на брат му нееднократно е имало предложения двамата с майката да излязат заедно, за да
изберат дрехи на детето и той да ги плати. Носил е и дрехи, които е купувал за Д., но същите
са били връщани от А., а предложенията на брат му били отказвани. Обяснява, че имат
уговорка с родителите си, че те могат да направят първото плащане за два апартамента – по
един за него и за брат му, като впоследствие те ги изплатят, доколкото на тях банките няма
да им отпуснат висок кредит. След изплащане на кредитите към родителите им, тези
апартаменти ще бъдат прехвърлени на тяхно име. Излага, че когато брат му вземе детето Д.,
му купува дрехи, обувки, играчки, храна. Посещават различни развлечения непрекъснато, за
да се радват пълноценно на времето, прекарано заедно. Миналото лято ответникът
предложил на майката тримата с момчето да отидат заедно на почивка на негови разходи, но
4
тя отказала. При всяко водене на детето на лекар и изписване на лекарства, майката изпраща
на брат му снимка на рецептата и касовата бележка, като той трябва да й преведе
половината от разходите. Обяснява, че отношенията между родителите са обтегнати, но
смята, че ако са достатъчно пораснали трябва да могат да общуват и да се грижат за благото
на малолетния, в това число да пазаруват заедно и да ходят на почивки.
Всяка от страните представя редица писмени доказателства за извършени разходи
вхполза на детето, в това число покупка на лекарства, дрехи, извършени разходи за
посещение на солна стая и др.
Представено е и извлечение от сметката на ответника, от която се установява, че
същият периодично е превеждал суми в полза на майката с посочено основание:
„лекарства“.
По отношение на представените от майката доказателства за извършени разходи с
оглед воденето на други дела между страните, съдът намира същите за неотносими към
настоящия правен спор. Тези разноски следва да бъдат съобразявани от всяка съдебна
инстанция с оглед крайния изход на конкретния спор, но не могат да обосноват извод, че
това препятства възможността й да осигурява парични средства, достатъчни за покриване на
всички нужди на детето, в който смисъл са изложените от нея в съдебно заседание
твърдения.
След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и след като взе предвид
възрастта на детето – на 4 г. /посещаващо първа възрастова група в детска градина/,
обичайните му нужди от храна, облекло и лекарства при грипни и вирусни заболявания
/изключителни нужди не се изтъкват, съответно доказват/, обичайните разходи за
извънкласни занимания и развлечения, необхоД.стта периодично да му бъдат закупувани
детски образователни материали, както и икономическата обстановка в страната, съдът
приема, че общо дължимата от родителите месечна издръжка следва да бъде определена в
размер на 500 лв., от които бащата следва да заплаща сумата 300 лв., а майката – 200 лв.
Преимущественото парично участие на бащата е обусловено от обстоятелството, че детето
живее при майката, която полага непосредствени грижи за отглеждането му. Следва да се
отбележи още, че бащата няма други деца, към които да има задължения за изплащане на
издръжка. В хода на производството бе установено, че същият е в процес на
преустановяване ползването на отдаденото му под наем жилище, с цел устройване в
жилище, собственост на неговите родители, което той ще изплаща и което в бъдеще следва
да придобие, съобразно уговорката между тях, за което свидетелства и брат му Симеон Л..
Няма данни за влошаване на здравословното му състояние. Същият е в работоспособна
възраст, работи и реализира доходи.
Действително, следва да се отчете обстоятелството, че дейността му на таксиметров
шофьор е свързана и с редица разходи, като месечните доходи са променливи и зависят от
броя на извършените курсове и като цяло от търсенето на тези услуги. В същото време
обаче той лично посочи, че е поел ангажимент да изплаща кредит във връзка с покупката на
жилище от неговите родители, което по-късно да придобие на негово име. Това следва да се
5
тълкува от съда като знак, че очевидно ответникът реализира доходи над средните за
страната, достатъчни, за да си позволи и изплащането на съответен ипотечен кредит, чиято
месечна вноска е в размер над 900 лв. Поетите от родителя облигационни задължения не
могат да бъдат тълкувани като невъзможност за заплащане на дължимата в полза на
малолетния издръжка, а напротив – като показател за наличието на материална обезпеченост
на ответника.
Следва да бъде отчетено обаче обстоятелството, че от първоначалното определяне на
издръжката до момента е изминал период от около 2 години, в който няма данни за някакво
трайно изменение в посока увеличаване нуждите на детето. То е едва на 4 години и
посещава детска градина, която към настоящия момент е безплатна /не се заплащат такси за
посещение на детското заведение/. Съвсем обосновано в отговора на исковата молба се
посочва, че има и налично писмо на Министъра на образуванието, че събирането на
средства от родителите на децата за материали и консумативи, за подобряване на
материалната база и други текущи разходи по издръжката на процеса на възпитание и
обучение в общинските и държавните детски градини няма правно основание.
По изложените съображения съдът приема, че искът следва да бъде уважен, като
дължимата от бащата издръжка бъде увеличена от 200 лв. на 300 лв. За разликата над 300
лв. до претендираните 500 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съдът
намира, че така увеличената издръжка от 200 лв. на 300 лв. месечно /конкретното
увеличение е със 100 лв., като се съобрази и изминалия непродължителен период от време
от първоначалното определяне на издръжката/ може да бъде заплащана от бащата, както и
че с този размер могат да бъдат задоволени доказаните потребности на детето Д..
Определянето на този размер на издръжката е оправдан и доколкото ответникът полага
грижи за сина си, като осъществява определения му режим на лични контакти, като
извършва допълнителни разходи в полза на детето като му купува дрехи, обувки, играчки,
храна, осигурява му различни забавления, когато двамата са заедно, в който смисъл са и
показанията на свидетеля Л.. Оправдан е и доколкото по делото бе установено, че над
размера на издръжката бащата допълнително заплаща половината от стойността на
закупените лекарства, необходими за лечението на детето, при своевременното му
информиране за това от майката. В този смисъл съдът намира, че размерът на издръжката
следва да е такъв, че да предоставя възможност на бащата извън него да продължи
безпроблемно да задоволява потребностите на детето, с оглед упражняването на режима на
лични отношения с малолетния.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка.
Предвид изхода на спора, разноските в производството следва да бъдат разпределени
по следния начин:
Ищецът представя доказателства за сторени разноски в размер на 900 лв. – платено в
брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 22.02.2023 г.
След направените изчисления и с оглед крайния резултат по делото, съдът намира, че полза
на страната следва да бъдат присъдени разноски за сумата 300 лв., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, съразмерно с уважената част от предявения иск.
6
Ответникът не претендира, съответно не представя доказателства за направата на
разноски, поради което такива не му се следват.
Тъй като предявеният иск с правно основание чл. 150 СК е уважен в полза на лице,
освободено от заплащане на държавни такси, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС в размер на сумата 144 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 69,
ал. 1, т. 7 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на първоначално определената по силата на решение №
222678/15.07.2021 г., постановено по гр. д. № 14659/2020 г. по описа на ВРС, ХLIХ състав,
издръжка, дължима от Д. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Топола“ № 8, ап.
13, в полза на детето Д. Д. Л., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
А. С. Н., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, бул. „Генерал Колев” № 16А, като
го УВЕЛИЧАВА от 200 лв. на 300 лв. /триста лева/ месечно, считано от датата на
подаване на настоящата искова молба в съда – 22.02.2023 г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, с падеж 5-то число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на
основание чл. 150 СК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 300 лв. до
претендираните 500 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Топола“ № 8, ап. 13, да
заплати на Д. Д. Л., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. С. Н.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, бул. „Генерал Колев” № 16А, сумата 300 лв.
/триста лева/, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА Д. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Топола“ № 8, ап. 13, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд,
сумата 144 лв. /сто четиридесет и четири лева/, представляваща дължимата държавна
такса по иска за увеличение на издръжката, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7
8