Определение по дело №587/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260120
Дата: 25 ноември 2020 г.
Съдия: Катя Стоянова Пенчева
Дело: 20205001000587
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ № 260120

 

        гр. Пловдив, 25.11.2020 година

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ВЕРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА

                    ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА

 

съдебен секретар: МИЛА ТОШЕВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПЕНЧЕВА

търговско дело /В/ № 587 по описа за 2020 година.

 

На именното повикване в 13:45 часа се явиха:

 

ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ „В.Т.К.“ ООД редовно призован, не се явява законен представител. Явява се адв. К. с пълномощно от преди.

 

ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ „Р.Б.“ ЕАД редовно призован, не се явява законен или процесуален представител.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ж.П.Г. се явява лично.

 

Докладва се постъпила молба от жалбоподателя-ищец „Р.Б.“ ЕАД, с която не се възразя по хода на делото, изразено е становище и по същество.

 

Съдът докладва постъпила на 26.06.2020 г. молба от ответника в първоинстанционното производство Ж.П.Г.. Със същата заявява, че в качеството си на съответник се присъединява към въззивната жалба, подадена от „В.т.к.“ ООД.

 

Жалб. Г.: Поддържам молбата за присъединяване.

 

Съдът намира, че молбата по чл. 265 ГПК е своевременно предявена, поради което и на основание цитираната разпоредба

О П Р Е Д Е Л И:

 

КОНСТИТУИРА като жалбоподател пред въззивната инстанция ответника в първоинстанционното производство Ж.П.Г. като присъединяващ се към въззивната жалба на втория ответник „В.т.к.“ ООД.

 

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.

 

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Жалб. Г.: да се даде ход на делото.

 

Съдът намира,че не са налице процесуални пречки по хода и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.

 

С решение от 09.03.2020 г., постановено по т.д. № 489/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив в производство по иск по чл. 422 от ГПК е прието за установено по отношение на „Р.Б.“ ЕАД, че „В.т.к.“ ООД и Ж.П.Г. като солидарни длъжници дължат част от вземанията по заповед от 21.05.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 18609/2012 г. по описа на Софийски районен съд, като размерът е следният: 10 000 евро, представляваща просрочена главница за периода 27.12.2020 г.- 26.03.2012 г. по договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2012 г. до окончателното изплащане; 3751.68 евро просрочена редовна лихва за същия период, 1287.62 евро просрочена наказателна лихва за същия период, 10 лв. държавна такса, 25 лв. такса за подновяване на вписване в ЦРОЗ, дължима и неплатена на 07.03.2011 г. и 110 лв. държавна такса за доплащане за издаване на удостоверение от ЦРОЗ. Отхвърлени са исковете в останалата им част до пълния претендиран размер. Прекратено е производството по делото по отношение на установителния иск за присъдените със заповедното производство разноски, вместо което същите са присъдени отделно. Присъдени са и разноски на страните, съразмерно с отхвърлената и уважената част от иска.

Решението е обжалвано в срок от ищеца в първоинстанционното производство „Р.Б.“ ЕАД. Въззивната жалба е срещу отхвърлителната част на решението, като са изложени подробни съображения за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд относно липсата на субективния елемент за настъпване на предсрочната изискуемост, а именно ненадлежно връчване на волеизявлението на банката.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен изцяло. Евентуално се иска в случай, че се приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена, да се съобрази това, че изискуемостта е настъпила поради настъпване на окончателен падеж на договора за кредит. Претендират се разноски. Предявено е с въззивната жалба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба на жалбоподателя-ищец.

В срока за обжалване е постъпила въззивна жалба от „В.т.к.“ ООД. Със същата се иска само решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която са уважени исковете против дружеството.

Постъпила е допълнителна молба-уточнение на 26.06.2020 г., в която се излагат съображения, доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част. В раздел доказателствени искания се сочи, че се прилага изявление за прихващане вх. № 521105/29.05.2020 г. Предявено е искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Р.Б.“ ЕАД. Оспорва се въззивната жалба, подадена от „В.т.к.“ ООД. Възразява се срещу направените в молба-уточнение доказателствени искания като възраженията се свеждат както до недопустимост на така озаглавената молба-уточнение към жалбата, така и за недопустимост на съдържащите се в нея доказателствени искания. Приложени са съдебна практика и влезли в сила съдебни решения, касаещи отношения между страните по други договори.

Отделно е постъпило становище от Ж.П.Г., с което е изразено становище по въззивната жалба на „Р.Б.“ ЕАД, както и становище по постъпилия отговор. В това становище се съдържат доказателствени искания. Приложени са два анекса и се иска да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза с формулирана задача.

В горецитираната молба от „Р.Б.“ ЕАД е изразено отново становище по съществото на спора. Иска се изпращане на препис от протокола по електронен адрес, посочен в молбата. Иска се да се даде възможност да представят писмена защита. Приложен е списък по чл.80 ГПК.

 

Адв. К.: Поддържам въззивната жалба. Жалбата на „Р.Б.“ ЕАД е неоснователна, включително възражението, че следва от въззивната инстанция да се съобрази настъпилата след предявяване на иска падежна дата за изискуемост на главница по кредита. Искът е предявен изрично по чл. 422 ГПК, съответно няма как да бъдат съобразявани новонастъпили обстоятелства, заявени за първи път пред въззивната инстанция.

По отношение на посоченото в жалбата писмено доказателство, заявявам, че не го прилагам, доколкото жалбоподателят-физическо лице, който се присъедини към жалбата е представил такова, но и при липсата на възражения за прихващане, основното твърдение на дружеството е, че от три сметки на дружеството служебно са събирани и погасявани дължимите по кредита главници и лихви. Направеното искане по отношение на съдебно-счетоводната експертиза е правено в първата инстанция и съдът не го е допуснал независимо, че спорният въпрос е в действителност какви суми са събирани служебно от банката и доколко същите могат да послужат за погасяване на кредита главница и лихва, включително и процесните разноски.  Ето защо правя повторно искането за експертиза, то е същото, което е формулирано и от физическото лице.

Уважаеми апелативни съдии, с оглед доклада по настоящото производство констатирам, че има явна фактическа грешка по отношение периода на просрочената главница, който е посочен с начало 27.12.2020 г. и край 26.03.2012 г., което очевидно няма как да кореспондира с предявения иск, както и обсъжданите мотиви, с оглед на което моля да върнете делото за поправка на очевидна фактическа грешка.

 

ЖАЛБ.Г.: Съгласен съм с казаното от адвоката.

 

Съдът намира искането на адв. К. за основателно. Действително констатира се, че в диспозитива на обжалваното решение е допусната очевидна фактическа грешка, касаеща началния период на присъдената главница. Този период в диспозитива е посочен 27.12.2020 г., а съгласно изразената воля на съда в мотивите на решението, която е водеща, се коментира като начален момент 27.12.2010 г. или налице е несъответствие между изразената в мотивите на решението воля и формулираната такава в диспозитива, което следва да бъде отстранено по реда на отстраняването на очевидна фактическа грешка. В този смисъл въззивното производство следва да бъде прекратено и делото върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 247 ГПК.

Водим от изложеното

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ВТД № 587/2020 г. по описа на Апелативен съд Пловдив.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Пловдив за изпълнение на процедурата по чл. 247 ГПК, а именно поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 138/09.03.2020 г. по Т.Д.№ 489/2018 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

         Протоколът се изготви в съдебно заседание.

         Заседанието се закри в 14.12. часа.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                                                         2.

 

                                                                  СЕКРЕТАР: