Решение по дело №1110/2022 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 13
Дата: 16 януари 2023 г.
Съдия: Мария Максимова Караджова
Дело: 20225310101110
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Асеновград, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20225310101110 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във
връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД твърди, че между него и Й. Р. Р. е
сключен Договор мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
01.07.2019г., съгласно който на абоната е предоставен един предпочетен
мобилен номер и договор за лизинг от 01.07.2019г. с предмет мобилно
устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Copper. Длъжникът не е изпълнил
задълженията си да заплати стойността на уговорените абонаментни такси и
мобилни услуги от 81,79 лева за периода от 05.01.2020г. до 04.04.2020г.,
както и останалите лизингови вноски от общо 39,84 лева. Поради това
заявителят е прекратил предсрочно договорите. Ето защо длъжникът е
изпаднал в забава, поради което следва да заплати главниците, уговорените
неустойки от общо 209,88 лева, от които 99,36 лева за предсрочно
прекратяване на Договор мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
от 01.07.2019г., равна на три месечни такси и 110,52 лева, представляваща
разлика между цената на устройството NOKIA 2.1 Dual Blue Copper без
абонамент и преференциалната цена по договор за лизинг от 01.07.2019г.,
1
както и обезщетение за забава.
За събиране на вземането в общ размер на 331,51 лева е издадена
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал.5 от ГПК. Ето защо моли да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи горната сума ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендира направените
по делото разноски и тези в заповедното производство.
Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва
предявените искове. Твърди, че посочените в исковата молба договори не са
сключени, евентуално размерът на претенциите е недоказан, като е налице
различие между претендираните суми и периодите, посочени в исковата
молба с тези в приложените фактури. Ето защо моли предявените искове да
бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №465/2022г. по описа на АРС е видно, че по
същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на
установителния иск, както и че същата е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в предвидения
едномесечен срок, поради което е допустим.
Възникването на облигационно отношение между страните е оспорено
от ответника, тъй като не са представени доказателства за възникването му.
Договорите, сключени между страните, обаче са представени в заповедното
производство, като гр.д.№465/2022г. е приложено към настоящото. Ето защо
възражението е неоснователно. Ето защо и тъй като формалната
доказателствена сила на документите не е оспорена, и на основание чл. 180 от
ГПК те съставляват доказателство, че изявленията, които съдържат са
направени от лицата, които са ги издали. Поради това отношенията между
страните се уреждат от тези договори - договор за мобилни услуги от
01.07.2019г. за предпочетен номер +359********* и от договор за лизинг от
същата дата за мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Copper.
Ответникът не е направил възражения относно тяхната действителност,
поради което за него са възникнали произтичащите от тях задължения да
заплаща месечна абонаментна такса и лизингови вноски, както и стойност на
2
потребени услуги. В тежест на Й. Р. е да установи, че е изпълнила същите за
периода от 05.01.2020г. до 04.04.2020г., но тя не е направила това.
Дължимостта на уговорените месечни абонаментни такси и лизингови вноски
не се предпоставя от друга престация на ищцовото дружество (извън
съдържащата се в самите договори, получаването на която е удостоверено с
подписа на ответника), поради което същото е изправна страна. Ето защо за
ответника е възникнало задължението да заплаща уговорените абонаментни
такси и лизингови вноски. Видно от съставените фактури
№73001000683/05.02.2020г., №**********/05.03.2020г. и
№**********/05.04.2020г. ответникът дължи сумата от общо 94,23,
включваща абонаментни такси, лизингови вноски и стойност на използвани
услуги. Една част от това задължение е изпълнено, като предвид
диспозитивното начало предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от
общо 81,79 лева, като в нея не се включват лизинговите вноски за горния
период, тъй като същите са предмет на отделна претенция.
В тежест на ищеца е да установи чрез пълно и пряко доказване, че
поради виновното неизпълнение на това задължение на абоната, договорите
са прекратени. Тук следва да се отбележи, че деактивацията на абонамент,
независимо кога е направена, не може да се приравни на прекратяване на
договора (общоизвестно е, че в случай на изпълнение на задълженията и
заплащане на дължимите суми след такава деактивация, предоставянето на
далекосъобщителни услуги се подновява). В същото време условията за
прекратяване не са посочени в приетите договори, а общи условия не са
предвидени. С оглед на това липсват доказателства дали е възникнало право
за предсрочното им прекратяване, дали, кога и как същото е упражнено. По
тази причина не е осъществен юридическият факт, от който се твърди, че
произтича вземането на ищеца за неустойка, а именно предсрочното
прекратяване на договорите. Ето защо ищецът следва да понесе
неблагоприятните последици от неустановяване на този факт, а именно –
отхвърляне на предявения иск за признаване на установено, че Й. Р. дължи
неустойка в размер на общо 209,88 лева, от които 99,36 лева за предсрочно
прекратяване на Договор мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
от 01.07.2019г., равна на три месечни такси и 110,52 лева, представляваща
разлика между цената на устройството NOKIA 2.1 Dual Blue Copper без
абонамент и преференциалната цена по договор за лизинг от 01.07.2019г.,
3
като недоказан.
По аналогични съображения недоказано остава твърдението за
прекратяване на договорите за лизинг. Като за прецизност следва да се
отбележи, че съгласно чл.11 от договорите за лизинг е предвидено разваляне
на същите в случай на неизпълнение на задължението за плащане. По тази
причина не е настъпила предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, но
тъй като срокът на същите е изтекъл, то ответникът дължи на ищеца 39,84
лева, представляващи неплатените лизингови вноски за процесния период и
оставащите такива, дължими до края на срока на договорите.
На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска или
общо направените такива 685 лева (25 лева, заплатена държавна такса, 360
лева, заплатено адвокатско възнаграждение, 300 лева, заплатен депозит за
особен представител) той дължи 251,32 лева. Освен това той дължи и тези в
заповедното производство, също по съразмерност. Или от общо направените
такива от 385 лева следва да заплати 141,25 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Й. Р. Р........., ЕГН ********** от
гр. А............, ул.“М...........“ №32, дължи на „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.“М.4“, Бизнес парк С., сграда 6,
представлявано от Д. К. К. и М.С., сумата от 81,79 лева (осемдесет и един
лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща месечни и еднократни
такси (абонаменти, допълнителни пакети) и потребление на мобилни услуги
за периода от 05.01.2020г. до 04.04.2020г., дължими по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 01.07.2019г. и сумата от 39,84
лева (тридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 01.07.2019г. с предмет
мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Copper за периода от 05.01.2020г.
4
до 04.04.2020г. и до края на срока на договора, ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението
22.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №353 от
04.03.2022г. по ч.гр.д.№ 465/2022г. по описа на АРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск до пълния му размер от 331,51 лева или за сумата от 209,88
лева неустойка, от които 99,36 лева за предсрочно прекратяване на Договор
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 01.07.2019г., равна на
три месечни такси и 110,52 лева, представляваща разлика между цената на
устройството NOKIA 2.1 Dual Blue Copper без абонамент и преференциалната
цена по договор за лизинг от 01.07.2019г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Й. Р. Р., ЕГН ********** от гр. А., ул.“М.“ №32, да заплати
на „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С.,
ж.к.“М. 4“, Бизнес парк С., сграда 6, представлявано от Д.К. К. и М. С. сумата
от 251,32 лева (двеста петдесет и един лева и тридесет и две стотинки),
направени по производството разноски и сумата от 141,25 лева (сто
четиридесет и един лева и двадесет и пет стотинки), направени в заповедното
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5