Решение по дело №1740/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2389                                          21.11.2018  година                                     град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд,                                              ІІІ-ти граждански състав

На осми ноември                                                    две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                    Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова    

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 1740 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на „АКЗ- Бургас“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас – 8104, територия "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, адм. сграда "АКЗ", ет. 3, представлявано от *****, против З.Н.К. с ЕГН **********, адрес: ***, с която се претендира осъждането й за заплащане на сумата от 5 291. 48 лева, представляваща причинени на дружеството имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от датата на причиняването на вредата – 31.03.2014 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

            Основанията за дължимост на търсената сума се основават на твърдения за съществувало между страните трудово правоотношение, по което ответницата е изпълнявала длъжността главен счетоводител. Именно в това си качеството същата допуснала грешка при подаване на годишната данъчна декларация на дружество за 2013 г., като погрешно е определила прогнозната печалба, а от там и размера на авансовите вноски за 2014 г., като не е подала коригираща декларация по чл. 88 от ЗКПО, с което причинила вреда на ищеца в горния размер, изразяваща се в стойността на законната лихва върху неправилно определения размер на авансовите вноски за 2014 г., начислена от приходната администрация и платена от ищцовото дружество.

            В съдебно заседание на 05.07.2018 г. процесуалния представител на ищеца заявява, че всъщност ответницата не е изпълнила задължението си по чл. 78 от ЗКПО да подаде коригираща декларация. Тъй като реалната печалба е била по-голяма от авансово заложената такава се е стигнало до начисляването на тези лихви. Изрично заявява, че не се сочи вредата да е причинена умишлено. 

            Правното основание на предявените искове е съответно чл. 203, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 206, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

            В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който иска

се оспорва като неоснователен, като се излагат подробно доводите на ответницата в тази връзка. Най–общо се заявява, че в случая липсват елементите на непозволеното увреждане и съответно ответницата не следва да отговаря. Твърди се така, че извършените действия са били възложени от ищеца, както и че липсвали доказателства за настъпили вреди. Също търси присъждане на разноските по делото.

            Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            По делото няма спор за съществувалото между страните трудово правоотношение в периода от 04.11.2013 г. до 10.07.2014 г., като съгласно трудов договор от 04.11.2013 г. ответницата е назначена на длъжността гл. счетоводител към ищцовото дружество, при уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 590 лв. плюс 0.6 % допълнително такова за трудов стаж и професионален опит, като е представена и длъжностната характеристика за така изпълняваната длъжност. Със заповед от 09.07.2014 г. същото е прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 10.07.2018 г.

            Представена е и годишната данъчна декларация на дружеството за 2013 г., видно от която в част VIII e посочена прогнозна печалба за дружеството в размер на 756 806 лв. и съответно размер на авансовата месечна вноска в размер на 6 306. 72 лв.

            От справката за извършените плащания към НАП се установява, че на 31.03.2014 г.  от сметката на дружеството в полза на НАП е постъпилата сума от 5 291. 48 лв., като същата съставлява лихва за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.

            От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните специални познания и като неоспорено от страните се потвърждава  така извършеното плащане. Според експертът действително така определената лихва е дължима съгласно чл. 89 от ЗКПО, тъй като дължимият корпоративен данък за 2013 г. възлиза на 82 009. 68 лв., а общия размер на внесените авансови вноски възлиза на 7 419. 65 лв. т.е. надвишава 20% размера на авансовите вноски. Причината обаче за начисляването е и в неточното посочване на прогнозната печалба за 2013 г. в декларацията от 2012 г., което се установява и от начисляването на лихвата именно в периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.  Към 2012 г. ответницата не е била служител на ищцовото дружество. Нещо повече, постъпила е на работа през месец ноември 2013 г. и съответно няма как да е изготвила декларацията за 2012 г., срокът за подаването на която изтича на 31.03.2013 г. Няма как и да отговаря за лихвата начислена за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., при все че е постъпила на работа едва на 03.11.2013 г., както и да носи отговорност за неподаването на коригираща декларация за почти изтеклата календарна 2013 година.

            С горните мотиви съдът намира, че в случая не може да се приеме, че е

 

налице причинена вреда на дружество от страна на ответницата при или по повод изпълнение на трудовите й задължения. При това иска като неоснователен следва да се отхвърли, ведно с акцесорната претенция за законна лихва за забава.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответницата за заплащане на направените по делото разноски и следва да бъде осъден ищецът на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да й заплати сумата от 595 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение, което съдът с оглед на депозираното възражение за прекомерност, намалява до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Тарифата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвид липсата на фактическа и правна сложност по делото. 

Съответно неоснователна е претенцията на ищцовото дружество за заплащане на направените по делото разноски.

Мотивиран от горното,  Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля иска на „АКЗ- Бургас“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас – 8104, територия "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, адм. сграда "АКЗ", ет. 3, представлявано от *****, против З.Н.К. с ЕГН **********, адрес: ***, за осъждането й за заплащане на сумата от 5 291. 48 лева, представляваща причинени на дружеството имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на сумата от 5 291. 48 лева в полза на НАП на 31.03.2014 г. за  корпоративен данък от нефинансови предприятия – начисляване на лихва по чл. 89 от ЗКПО за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., ведно със законната лихва за забава от датата на причиняването на вредата – 31.03.2014 г.

Осъжда „АКЗ- Бургас“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас – 8104, територия "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, адм. сграда "АКЗ", ет. 3, представлявано от *****, да заплати на  З.Н.К. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 595 лв. /петстотин деветдесет и пет лева/ за направените по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                                          

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева

 

Вярно с оригинала!

К.К.