№ 1017
гр. Варна, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н. Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20243100500977 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.Р.“ АД, ЕИК *********, срещу
Решение №446/13.02.2024г. по гр. д. №***********г. на ВРС, 7-ми състав, в
частите с които са отхвърлени исковете на „Т.Р.“ АД, с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за осъждане на отв. „Е.С.“ АД, ЕИК*********, за
заплащане на сумите:
- 1008.58лв. – платена при първоначална липса на основание служебно
начислена корекционна стойност на ел. енергия по партида с клиентиски №
**********, за обект на потребление с адрес: гр. Р., ж.к. „Л.“ № 1, вх. Б -
абонатна станция, съобразно фактура № ********** от 13.04.2023г., за
периода 31.01.2023г. – 11.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба – 08.08.2023г. до пълното изплащане;
- 14.40лв. – заплатена при първоначална липса на основание неустойка
за просрочено плащане, начислена за периода 13.04.2023г. – 16.06.2023г.;
- 38.00лв. – заплатени при първоначална липса на основание 2 такси за
експресно възстановяване на спряно ел. захранване, съгласно ТМ **********
от 16.06.2023 г. и ТМ ********** от 16.06.2023г.,
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите му части – по
иска по чл.49 от ЗЗД.
1
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС, в обжалваните
части, е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения
на процесуалните правила. Изводите на ВРС за наличие на предпоставките по
чл.50, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ са немотивирани. Необосновено е и отричането
на възражението за нарушение на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ. Приетият КП от
проверката съдържа противоречия и неясноти, които опорочават валидността
му, противно на приетото от ВРС. По делото не е доказана промяна в схемата
на свързване, при която непремено трябва да има разрушаване на пломбата на
СТИ, каквото липсва в случая, поради което няма основание за начисляване на
сумата при хипотезите на чл.50, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ. При обсъждане на
приетата СТЕ са допуснати съществни нарушения, тъй като заключението не е
кредитирано по отношение на технически въпроси, по които съдът няма
специални знания, но е кредитирано по правни такива, по които вещото лице
няма специални знания. В обобщение ВРС обсъдил доказателствения
материал превратно, избирателно и само в полза на ответника по делото, което
опорочава решението. Моли се за отмяната му в обжалваните части и за
постановяване на друго,с което исковете по чл.55, пр.1 от ЗЗД да бъдат
уважени изцяло, при съотвено разпределяне на разноските пред двете
инстанции. В о.с.з. страната поддържа исканията си.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата със съображения, поддържани и пред ВРС. Решението
на ВРС счита за правилно и обосновано, за което излага съображения.Счита за
доказани в случая предпоставките на корекционната процедура и вземането си
от потребителя за фактурираната сума, изчислена точно и на надлежно правно
основание. Като резултат на това са дължими и акцесорните вземания. Моли
за потвърждване на решението и за разноски пред ВОС, което поддържа и в
осз.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на „Т.Р.“ АД,
ЕИК*********, за осъждане на „Е.С.“ АД, ЕИК*********, да заплати на
ищеца следните суми:
1/ на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД:
- 1008.58лв. – платена при първоначална липса на основание служебно
начислена корекционна стойност на ел. енергия по партида с клиентиски №
**********, за обект на потребление с адрес: гр. Р., ж.к. „Л.“ № 1, вх.Б -
абонатна станция, съобразно фактура № ********** от 13.04.2023г., за
периода 31.01.2023г. – 11.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба – 08.08.2023г. до пълното изплащане;
- 14.40лв. – заплатена при първоначална липса на основание неустойка
2
за просрочено плащане, начислена за периода 13.04.2023г. – 16.06.2023г.;
- 38.00лв. – заплатени при първоначална липса на основание 2 такси за
експресно възстановяване на спряно ел. захранване, съгласно ТМ **********
от 16.06.2023 г. и ТМ ********** от 16.06.2023г.;
2/ на основание чл.49 от ЗЗД: 2 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие неоснователното спиране на подаването на
ел. енергия към присъединения към мрежата обект на ищеца в гр. Р., ж.к. „Л.“
№ 1, вх.Б - абонатна станция, довели до накърняване на престижа и доброто
име на дружеството.
Ищецът твърди, че с ответника са страни по договор за комбинирани
услуги №****************/22.08.2022г. за доставка и продажба на ел.
енергия за обект на адрес: гр. Р., ж.к. „Л." № 1, вх. Б -абонатна станция,
абонатен № ********* и клиентски № **********. В това качество ищецът е
получил уведомително писмо от ответника, че на 11.04.2023г. била извършена
проверка на точността на измерване на обслужващите измервателни системи
и свързващите електрически инсталации за горепосочения обект и бил
съставен констативен протокол (КП) №*******. Въз основа на него било
извършено преизчисляване на фактурираните количества ел. енергия за
процесния обект чрез начисляване на енергия, отчитена от средство за
търговско измерване (СТИ), за което „Т. - Р.“ АД няма открита партида и
съответно задължение за заплащане на ел. енергия. Била е предявена за
плащане и фактура № *********** на стойност 1008.58 лв. Същата, въпреки
възраженията на дружеството, била заплатена от него на 16.06.2023г., ведно с
начислената неустойка за просрочено плащане от 14.40лв., тъй като
електрозахранването му било спряно.
Ищцовото дружество оспорва законосъобразността на така извършеното
преизчисление, като противоречащо на ЗЕ и ПИКЕЕ. Сочи, че в изготвения на
11.04.2023г. КП било отбелязано, че при проверка на главно разпределително
табло (ГРТ) във входа на блока било констатирано неправомерно прикачване
към електроразпределителната мрежа – проводник, преминаващ през СТИ,
което „не се води и не е заведено в системата на „ЕРП С.“ АД, навлизащ в
абонатната станция и захранващ ел. крушка и контакт в станцията, от която се
е осъществявало подаване на топлинна енергия от топлопреносната мрежа на
„Т.-Р.“ АД към клиентите в блока. В момента на проверката проводникът бил
закачен за електромер, с който „Т. – Р.” АД нямало нищо общо, който не бил
индивидуализиран и за който нямало партида на ищеца в ЕРП. КП не
отговарял на действителността, като бил и непълен; не е било констатирано
разрушаване на пломби на СТИ. Дори КП да бил верен, то процедурата по
проверката била опорочена, поради редица нарушения на чл. 49 от ПИКЕЕ.
Нямало и промяна в схемата на свързване, поради което нямало и основание
за начисляване на суми на осн. чл.50, ал.2 и ал.3 ПИКЕЕ. Ищецът не е
извършвал никакви виновни или неправомерни действия за да дължи на
ответника начислената корекционна стойност на ел. енергия за обекта, платена
поради спиране на ел. захранването до него.
3
По тези причини моли за върщане на недължимо платената корекционна
главница и като резултат – и на неустойката за просрочено плащане (14.40лв.)
и таксите от 38.00лв. за експресно възстановяване на спряно ел. захранване,
съгласно ТМ ********** от 16.06.2023 г. и ТМ ********** от 16.06.2023г.
По иска за обезщетение за неимуществени вреди счита за осъществен
състава на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, тъй
като спирането на ел. захранването в абонатната станция довело до
прекъсване на ползването на предоставяната от дружеството услуга –
доставка на топлинна енергия за битова гореща вода, с което публичният
образ на дружеството бил засегнат отрицателно, тк абонатите останали без
топла вода в продължение на три дни и изразили своето безспокойство и
недоволство, както и слаба оценка и ниско доверие към ищеца.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, като
в о.с.з. поддържа исканията и твърденията си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че с ищеца са били в облигационни правоотношения по доставка
на ел.енергия до посочения в исковата молба обект; не оспорва и
начисляването на сочената коригирана ел. енергия за обекта въз основа
направената проверка на електромера на обекта.
Оспорва обаче иска, като в тази връзка навежда доводи, че проверката на
електромера била извършена законосъобразно като процедура и основание,
според действащите ПИКЕЕ и ЗЕ. В частност процедурата по ПИКЕЕ се
твърди да е била спазена, а основанието на преизчислението да е чл.50, ал.2 и
ал.3 от ПИКЕЕ.Корекционната сума е била начислена и заплатена на
посоченото годно правно основание. Отговорността на абоната е обективна и
възниква при данни за съставомерни по чл.50, ал.2 и ал.3 ПИКЕЕ
обстоятелства, които са доказани в случая. С оглед дължимостта на главницата
и забавата относно заплащането й също на правно основание са били
начислени и спорните неустойка и такси.
Искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди ответникът
счита за неоснователен и недоказан.
По същество моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски,
като в о.с.з. поддържа и допълва позицията си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че титулярят по партидата на исковия
обект и ответника по делото са били страни по правоотношение по доставка
на ел. енергия за стопански нужди до обекта, уредено при ОУ и със ЗЕ, както
и че на сочената дата е била извършена проверка на СТИ в обекта на абоната,
въз основа на констатациите от която е била коригирана сметката му с
исковата сума.
По-конкретно е изрично прието за безспорно с доклада по делото, на
4
осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК, че страните са били такива и по договор за
комбинирани услуги №***************************г. за доставка и
продажба на ел. енергия за обект на адрес гр. Р., ж.к. „Л." № 1, вх. Б – абонатна
станция, използван от „Т.-Р.“ АД за подаване на топлинна енергия от
топлопреносната мрежа на дружеството на към клиентите в блока.
Няма спор и се потвърждава от приложените фискални документи още,
че ищецът е извършил плащане по фактура № *********** на стойност
1008,58 лв., издадена въз основа на извършената от ответното дружество
корекция на сметката на абоната, с оглед констатациите при проверката (на
11.04.2023г.) на точността на измерване на обслужващите измервателни
системи и свързващи ги ел. инсталации за обекта, отразени в КП от същата
дата.
От представения констативен протокол №******* се установява, че на
дата 11.04.2023г. служители на „Е.С.” АД извършили техническа проверка на
СТИ, находящо се в гр. Р., ж.к. „Л.“ № 1, вх.Б - абонатна станция, с абонатен
№********* и клиентски №**********. При нея е било констатирано
неправомерно прикачване към електроснабдителната мрежа – проводник с две
жила (фаза и нула) и сечение 2х2.5кв. мм преминавал през СТИ, което не било
заведено в системата на „ЕРП С.“; този проводник навлизал в абонатната
станция „Т. - Р.“ във входа на блока и през разпределителна кутия захранвал
контакт и осветление в помещението; по този начин консумираната ел.
енергия не се отчитала и не се заплащала от абоната. Проводникът бил
премахнат, като била възстановена правилната схема на свързване. Видно от
съдържанието на протокола същият е бил подписан от трима служители на
„ЕРП С.“ АД, от свидетеля А.Б. и от представител на МВР, присъствали на
проверката.
Видно от справка за корекция на неизмерена или неточно измерванa ел.
енергия, съставена по реда чл.50, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ на база констатациите,
отразени в горепосоченя протокол, корекцията е била извършена за периода от
31.01.2023г. – 11.04.2023г. за обект в гр. Р., ж.к. „Л.“ № 1, вх.Б - абонатна
станция, с абонатен №********* и клиентски №**********, в размер на
допълнително начислени 1562 кВтч.
За остойностяване на паричното задължение на преизчислената енергия
е издадена и приета по делото фактура №**********/13.04.2023г. за сумата от
1008.58лв. като стойност на коригирано количество ел. енергия за периода от
31.01.2023г. до 11.04.2023г. за процесния обект на ищеца.
С писмо изх. №65029_КП*******_2/13.04.2023г. ответното дружество, в
изпълнение на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ, е уведомило ищеца за корекцията на сметка
за потребена ел. енергия и му е изпратило посочените КП и фактура.
Приложени по делото са и възражение от 19.04.2023г. от „Т.Р.“ АД
срещу извършената корекция, отговор на „ЕРП С.“ АД и друга
кореспонденция между тях.
Приложени по делото са още фактури за начислените неустойки и такси,
както и фискален бон за заплащане от абоната на начислените задължения.
Заключението по назначената СТЕ съдът възприема като обективно и
5
като неоспорено, в експертните му части. От него се изяснява, че в обекта на
потребление на ищеца по делото са били налице две измервателни средства.
Първото СТИ с фабричен №**************** било метрологично годно, без
нарушение на пломбите и отчитало точно ел. енергия, но то не е било предмет
на проверката. Налице е било и друго, за което се отнасят констатациите в КП
от проверката. През него е преминавал кабел, чрез който се е осъществявало
захранването на контакт и на осветително тяло в абонатната станция на „Т. -
Р.“ АД, които са били необходими на самата абонатна станция. Поради това
кабелът към тях е трябвало да бъде присъединен към изправния електромер с
фабр. №****************, което не е било така. Старият електромер изобщо
не бил „заведен“ в регистрите на „ЕРП С.“, поради което не било правилно да
се говори за „неправомерно вмешателство в ел. схема“, с оглед че измерване
от „ЕРП С.“ на ел. енергия, използвана от консуматорите чрез кабела, нямало
и в предходен момент. Извършените изчисления по Справка №********* от
12.04.2023г са математически точни на база пропускателната способност на
кабела със сечение 2,5кв.мм, съобразно Наредба 3 табл. 1. При прилаганата
изчислителна корекция на ПИКЕЕ по чл.50, ал.2 и ал.З приетата
пропускателна способност се намалява два пъти и това означава доставимост
на изчисленото количество електроенергия за 71 дни. В случая е избран дори
по-кратък спрямо предвидения в ПИКЕЕ 90-дневен период (71 дни). В о.с.з.
експертът поддържа заключението си, като посочва, че вероятно схемата на
свързване (на кабела през старото СТИ) била направена още когато е бил
построен блокът, като е останала и досега; въпросният кабел вероятно е бил
ползван, но за неголеми количества потребена ел. енергия.
Показанията на св. П. Н. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като
базирани на лични впечатления и неопровергани от доказателства по делото.
От тях се потвърждава верността на обективираните в процесния КП
обстоятелства при проверката, а именно: На посочената в протокола дата
свидетелят и други служители на „ЕРП С.“ извършили проверка на обекта на
ищеца. На място констатирали електромер, който по външност и по дата на
производство бил стар, не бил регистриран в „ЕРП С.“ и не бил собственост
на електроразпределителното дружество, като през него не би следвало да
преминава захранване. При проверката обаче било установено, че през това
СТИ преминавал изходящ проводник, който бил под напрежение. Изходящият
кабел продължавал през съседно избено помещение и навлизал в друго такова
на „Т.Р.“ (абонатната станция в блока). Със съдействието на представител на
ищцовото дружество екипът установил, че кабелът минавал през
разклонителна кутия и след нея захранвал ел. контакт и ел. ключ към
осветлението в станцията. На проверката присъствали и съседи от блока, един
от които подписал КП, както и представител на „Т.Р.“, който обаче отказал да
подпише КП.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
В ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. са обнародвани нови Правила за измерване
на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Доколкото същите са приети
6
от Д/КЕВР в изпълнение на делегираните с разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗЕ и
чл.83, ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2, ал.1 вр. чл.11 и чл.12 ЗНА
Правилата съставляват източник на правото, в качеството на акт по прилагане
на закона с нормативен характер. Така влизането в сила на актуалните ПИКЕЕ
обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за
минал период, но при спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания, ред и
процедура. По арг. от чл.5, ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми
имат действие занапред, ако друго не е изрично предвидено, каквото „друго”
предвиждане липсва в ПИККЕ. Ето защо разпоредбите на действащите
ПИКЕЕ съставляват правно основание за корекционни процедури с начална
дата (на проверката) след 30.04.2019г. (така Определение №102/11.02.2022г.
по гр.д. №2926/2021г. на 3-то ГО на ВКС; Решение №50044/07.03.2023г. по
гр.д. №3273/2021г. на 4-то ГО на ВКС; и други). Поради това и с оглед датата
на процесната проверка разпоредбите на ПИКЕЕ (ДВ от 30.04.2019г.) следва
да се съобразят в случая. В същото време след като възможността операторът
на електроразпределителната мрежа едностранно да преизчислява сметките
на крайните клиенти за минал период при установено неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия, произтича от ЗЕ и се
регламентира с подзаконов нормативен акт, при наличие на изискуемите за
съответния случай предпоставки на ПИКЕЕ в полза на ЕРП се следва
стойността, определена по приложимата нормативна методика, в цялост. С нея
законодателят е фингирал, че се компенсира ЕРП за пропусните приходи от
пълната доставена ел. енергия до потребителя, но която не е отчетена (изцяло
или отчасти). По тази причина дали корекционната стойност по методиката
надвишава, съответства или е под стойността на реалното потребление е
ирелевантно за законостъобразността и за прилагането на корекционната
процедура обстоятелства. Преизчислението по ПИКЕЕ не замества
потреблението за периода на корекцията, а го допълва с неотчетената ел.
енергия, сборът от които, на база нормативна регулация, е предвидено да
формира дълга на потребителя при ненадлежно или липсващо измерване. В
цитираната и в останалата актуална практика на ВКС се приема и че
корекцията на сметката не се основава на виновно поведение и не изисква
преценка на конкретни действия или бездействия на доставчика или на
абоната във връзка с отчитането и измерването на консумираната ел. енергия,
а само на спазената корекционна процедура и на констатираните при нея
(доказани и по делото) обстоятелства, попадащи в някоя от хипотезите на
чл.50-55 ПИКЕЕ.
От изложената принципна постановка следва извода за неоснователност
на всички оплаквания досежно липсата на вина в ищеца за състоянието на ел.
проводниците и средствата за измерване на ел. енергия до присъединения му
към мрежата обект.
Съгласно чл.49, ал.1 от ПИКЕЕ при извършване на проверки операторът
на съответната мрежа съставя констативен протокол, който съгласно ал.2 се
подписва от представител на оператора и от ползвателя или от представител
на последния. Съгласно чл.49, ал.3 от ПИКЕЕ при отсъствие на ползвателя
или на негов представител при съставянето на констативния протокол, както и
7
при отказ от тяхна страна да го подпишат, констативният протокол се
подписва от представител на оператора на мрежата и от един свидетел, който
не е служител на оператора; като в КП се отразяват присъстващите при
проверката, както и отказът на абоната (ако има такъв).
В настоящия случай всички тези изисквания са спазени. Видно е от
самия приет КП, че същият е подписан от трима служители на ЕРП с посочени
по три имена, както и от още един свидетел, който не е служител на оператора,
също посочен с три имена. На проверката е присъствал отделно и служител на
МВР, съобразно изискването на чл.58 ПИКЕЕ, също посочен с три имена и
поставил подпис под протокола. А констатираните на място обстоятелства са
описани в раздел II от КП. С оглед на което нарушения при съставянето на КП
съобразно изискванията на ПИКЕЕ не са налице в случая.
Съгласно чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ в седемдневен срок от съставяне на
констативния протокол операторът на мрежата го изпраща на ползвателя с
препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с
предоставените от ползвателя данни за контакт. В случая КП е бил изготвен на
11.04.2023г., а с писмо от 13.04.2023г. ЕРП е уведомило абоната за корекцията
на сметката му за ел. енергия, ведно и с приложен КП, с което и цитираната
разпоредба на ПИКЕЕ е била спазена, противно на доводите за обратното. От
друга страна изискването е предвидено с оглед правото на защита на абоната
срещу начисленото му задължение, поради което дори неспазването му не би
довело автоматично до отпадане на основанието на корекционното вземане. В
чл.56 или други от ПИКЕЕ няма изрично изискване издаването на фактурата
за корекционната сума да следва и да е отдалечено във времето (неясно колко)
от връчването на КП по реда на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ. При основателно
възражение на потребителя фактурата подлежи на сторниране, а задължението
- на отписване. По тези причини нарушение на цитираната норма нито има,
нито би било достатъчно за отричане на корекционното правомощие на ЕРП.
На следващо място в КП от проверката са ясно отразени констатациите
на служителите на „ЕРП С.“ АД на място – неправомерно прикачен към
електроснабдителната мрежа проводник с две жила (фаза и нула) и сечение
2х2.5кв. мм преминаващ през СТИ, което не е заведено в системата на „ЕРП
С.“; този проводник навлиза в абонатната станция „Т.Р.“ в блока и през
разпределителна кутия захранва контакт и осветление в помещението; по този
начин консумираната ел. енергия чрез този проводник не се отчита от
ответното дружество и не се заплаща. Тези констатации са изцяло потвърдени
и от показанията на разпитания свидетел, базирани на личните му впечатления
от проверката, и не са опровергани от никакви доказателства по делото,
поради което следва да се съобразят от съда. Нещо повече – в случая
проверката е била извършена, а КП-съставен, в присъствие на представител на
МВР, по повод на служебните му задължения, което придава на протокола (и
на описаните в него констатации) удостоверителен характер, на осн. чл.179,
ал.1 от ГПК, до доказване на противното. Друго обаче не беше доказано (в
първото о.с.з. пред ВРС ищецът се отказа от ангажиране на свидетели за
обстоятелствата при проверката). По тези съображения в тяхната съвкупност
всички оплаквания в жалбата за невалидност и за неяснота на КП от
8
проверката са необосновани.
Съгласно чл.50, ал.3 от ПИКЕЕ при установена липса на средство за
търговско измерване в измервателната система операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява по реда на ал.2 количеството ел.
енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
липсата на средството за търговско измерване до последния извършен негов
отчет от оператора на съответната мрежа или до датата на последната
извършена проверка, предхождащи датата на констатиране на липсата на
средството за търговско измерване. А според чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от
датата на откриване на неизмерване / неправилно / неточно измерване до
последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата
на констатиране на неизмерването или неточното измерване.
Преизчисляването (и в двата случая) се извършва на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели,
проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при
ежедневно 8-часово натоварване. Анализът на разпоредбите води до извода,
че методиката по ал.2 е приложима не само в хипотезите на същата алинея, но
и в тези по ал.3 предвид изричното препращане към ал.2. Следователно дори
липсата на „промяна в схемата на свързване“, в т.ч. на разрушаване на пломба
или не, не изключва реда на преизчисление по ал.2 при установена липса на
средство за търговско измерване в измервателната система по см. на ал.3,
противно на оплакванията на въззивника. В този смисъл и заключението на
СТЕ за липса на „неправомерно вмешателство в ел. схема“ не е решаващо за
приложението или не на основанието по чл.50, ал.3 от ПИКЕЕ, при
несъмнената липса на (годно – технически, метрологично и нормативно) СТИ
за измерване на потреблението по неприсъединения към електромер с
фабричен №**************** кабел. Както правилно е приел и ВРС
решаващо значение за случая има несъмнено установеното от КП, гласните
доказателства и СТЕ наличие на проводник под напрежение, с две жила (фаза
и нула) и сечение 2х2.5кв., посредством който се е осъществявало
захранването на контакт и на осветително тяло в абонатната станция на
ищеца, необходими на самата станция (според СТЕ), потребяваната ел.
енергия от които консуматори чрез който кабел изобщо не е била отчитана
(много години назад) от „ЕРП С.“ АД и като резултат не е била заплащана от
ищеца по делото (най-малко през последните 5 години, по арг. от чл.37, ал.2 от
ПИКЕЕ). Правилно при тези данни е прието, че присъединяването чрез такъв
проводник на консуматори на ел. енергия при на практика напълно липсващо
измерване години наред следва да бъде приравнено на липса на СТИ по
смисъла на чл.50, ал.3 от ПИКЕЕ, в който случай преизчислението следва да
бъде извършено по реда на ал.2. Доводите в жалбата не се споделят от съда,
още повече при обяснената по-горе ирелевантност на виновното поведение и
на конкретните действия или бездействия на доставчика или потребителя във
връзка с отчитането и измерването на ел. енергията, приета в актуалната към
момента практика на ВКС. На последно място при преизчислението дори не е
9
взет предвид нормативния период от три месеца, а по-кратък (71 дни), което е
в интерес на клиента и е оправдано при пълната липса на измерване на
консумацията чрез неприсъединения към измервателната система проводник
най-малко за последните пет години назад.
При изяснената приложимост на посочената методика по ПИКЕЕ и
данните от СТЕ, че изчисленията по справката за корекция са математически
точни на база пропускателната способност на кабела със сечение 2,5кв.мм,
съобразно Наредба №3 табл.1 за периода от 71 дни, следва извода за
обоснованост на извършеното преизчисление със сумата от 1008.58лв.
В заключение по изложените съображения съдът приема за доказано по
делото вземането на ответника за спорната начислена на ищеца корекционна
сума, противно на въззивните оплаквания за обратното. Поради това искът за
връщане на платената корекционна главница следва да бъде отхвърлен. Като
резултат и с оглед акцесорния им характер следва да се отхвърлят и исковете
връщане на неустойките и таксите върху нея.
Поради съвпадане на правните изводи на въззивния съд с тези на ВРС,
решението на последния следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС
не следва да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по делото пред ВОС и представените доказателства, на
ответника-въззиваем се следват разноски за адвокатски хонорар. Доводите за
прекомерност на същия са основателни, предвид невисока сложност на
делото, поради което и при неприложимостта (пряко) на Наредба №1/2004г.
(Решение от 25.01.2024г. по дело C‑438/22 на СЕС; Определение
№343/15.02.2024г. по т. д. №1990/2023г. на ВКС; и други) на страната се
следва присъждане на половината от претендирания адв. хонорар (с начислен
ДДС), с оглед на вида и обема на извършените действия по защита пред ВОС,
т.е. сумата 486.00лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №446/13.02.2024г. по гр. д. №***********г.
на ВРС, 7-ми състав, в частите с които са отхвърлени исковете на ищеца
„Т.Р.“ АД, ЕИК*********, с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника „Е.С.“ АД, ЕИК*********, да заплати на ищеца
сумите:
- 1008.58лв. – платена при първоначална липса на основание служебно
начислена корекционна стойност на ел. енергия по партида с клиентиски №
**********, за обект на потребление с адрес: гр. Р., ж.к. „Л.“ № 1, вх. Б -
абонатна станция, съобразно фактура № ********** от 13.04.2023г., за
периода 31.01.2023г. – 11.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба – 08.08.2023г. до пълното изплащане;
- 14.40лв. – заплатена при първоначална липса на основание неустойка
10
за просрочено плащане, начислена за периода 13.04.2023г. – 16.06.2023г.;
- 38.00лв. – заплатени при първоначална липса на основание 2 такси за
експресно възстановяване на спряно ел. захранване, съгласно ТМ **********
от 16.06.2023 г. и ТМ ********** от 16.06.2023г.
В останалите му части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Т.Р.“ АД, ЕИК *********, да заплати на „Е.С.“ АД,
ЕИК*********, сумата 486.00лв. – разноски за адв. хонорар в производството
пред ВОС, на осн. чл.78, ал.3 и ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11