Решение по дело №2314/2016 на Районен съд - Ловеч

                                             Р       Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

                                                         гр.ЛОВЕЧ, 10.02.2017 год.

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на трети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря П.М., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2314 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази :

 

            Производството е за развод поради разстройство на брака, на основание чл.49, ал.1 от СК преминало към производство за развод по взаимо съгласие, на основание чл.50 от СК.

            Ловешки районен съд е сезиран с искова молба от М.С.С.,*** и настоящ адрес ***, чрез пълномощника си адв.М. *** против Й.Й.С. със същите адреси, в която твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 02.05.1973 год., който е първи и за двамата. От брака си имат родени две деца вече пълнолетни. Синът им Стефан Милков С. е роден през 1973 година, а дъщеря им Йорданка Милкова Стефанова е родена през 1977 година.

            Заявява, че нямат сключен брачен договор, поради което приложимият режим на имуществени отношения е законовоопределения режим на общност на придобитите по време на брака вещни права в резултат на съвместен принос.

            Пояснява, че с ответницата Й.Й. *** през 1972 година, а през следващата 1973 година заживяли заедно и сключили граждански брак. Живеели в с.Славяни, Община-гр.Ловеч в бащината му къща, а след това баща му имал лихвоточки и му ги прехвърлил, за да закупи жилище в гр.Ловеч, ж.к.”Младост", блок 304, вх.”Г”, ап.3. Първоначално отношенията им се развивали добре. Но след като се родил сина им през 1973 година започнали проблемите. Съпругата му се влияела от нейните родители, непрекъснато се карала с неговите родители, дори набила майка му. Тогава заради съпругата си пренебрегнал своите родители. Но отново нямал спокоен живот. Съпругата му станала сприхава, което станало причина за непрекъснати скандали между тях. По това време децата били малки, съпругата му отивала на банкет и се прибирала сутринта пияна. Събуждал се нощем, ставал, но отвеницата я нямало. Излизала, без той като нейн съпруг да знае къде ходи, а той заради децата търпял години наред поведението й. Работел на две места като охрана и като продавач. Грижите за децата, плащане на сметки все той извършвал. Съпругата му работела и вземала 130 лева заплата, а той получавал над 500 лева и издържал семейството. Постепенно съпругата му се отчуждила, не чувствал топлина и подкрепа от нейна страна. Имали проблеми и неразбирателства. В края на месец март 2001 година съпругата му заминала за Испания. След две години отишъл и той там за един месец, опитвайки се да заздрави брака им. Отново ходил при нея по Коледните празници и тогава имали големи проблеми. Разбрал, че съпругата му има връзка с друг мъж. Дори пред него говорела свободно с него. Прибрал се в България и от седем години не са поддържали никакви контакти. Децата им вече са големи. Дъщеря им живее тук в град Ловеч, но майка й не контактува с нея. На 18 години имат внук, но съпругата му го среща и не го познава. Синът им е в Испания, въпреки че живее там и се опитва да й помага, вече разбрал, че майка му само го използва. Взема пари от него и ги дава на племенниците си. През годините съпругата му се опитвала да настройва децата едно срещу друго и срещу него като техен баща, не ги пускала с неговите родители да отидат на Коледа на с.Славяни. Ако те поискат да дойдат, тя им казва да отидат, но после тя ще ги оправи и той отивал сам. Децата вече са големи и майка им не може да им влияе.

            При така описаните семейни отношения счита, че брачната връзка помежду им е само формална, тъй като липсвало взаимното уважение, общите грижи за семейството, разбирателството, които са неизменна част от личните отношения между съпрузите. Повече било невъзможно да живеят по този начин, поради което и на основание чл.49, ал.1 от СК за него се поражда правният интерес от подаване на настоящата искова претенция.

            Моли да бъдат призовани с ответницата Й.Й.С. на съд и след като се убеди в гореизложеното да постанови решение, с което да прекрати брака им поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство без да се произнася по въпроса за вината. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски. Нямат непълнолетни деца, което да налага определяне режим на лични контакти и издръжка. След прекратяване на брака държи съпругата му да не носи неговото фамилно име С., а да приеме бащиното си фамилно име Йоцова. Нямат претенции за лична издръжка и след прекратяване на брака им не си дължит издръжка един на друг. По време на брака имат придобит недвижим имот, който е и семейното им жилище, находящ се в гр. Ловеч, ж.к.”Младост", блок 304, вх.”Г”, ап.3, който към настоящият момент ще остане в режим на съсобственост.

           В срока по чл.131 от ГПК  е постъпил отговор от страна на ответницата, чрез пълномощника й адв.Б., в който от името на доверителката си подчертава,че брачната връзка между страните от доста време е само формална. Те не живеят заедно, всеки се грижи сам за себе си и са се отчуждили много. Желанието й е да се разведе със съпруга си, като е правила опити това да стане по взаивно съгласие, но той не е пожелал.

            Тъй като с молба вх.№12556/23.12.2016 год. М.С.С. и Й.Й.С. са сезирали съда с искане за преминаване на производството към развод по взаимно съгласие по чл.50 от СК, към която молба са представили писмено споразумението по чл.51 от СК, съдът се е произнесъл с протоклно определение в публично заседание от 03.02.2017 год., и е уважил искането им, допускайки изменение в правното основание на исковата претенция, с която е сезиран, преминавайки от производство за развод поради разстройство на брака по чл.49, ал.1 от СК към производство за развод по взаимно съгласие по реда на чл.50 от СК.

            В съдебно заседание молителят М.С.С., редовно призован, се явява лично, поддържайки молбата за развод по взаимно съгласие. Съгласието му за развод е сериозно и непоколебимо. Споменава, че лично е подписал споразумението и моли съда да го утвърди.

            Пълномощникът на молителя адв.М. от името на доверителя си моли съда да постанови решение, с което уважи представеното споразумение като непротиворечащо на закона и морала.

            Молителката Й.Й.С., редовно призована, се явява лично и също поддържа молбата за развод по взаимно съгласие. Лично е подписала споразумението и е съгласна с всички клаузи в същото. Моли съда да прекрати брака й с нейния съпруг и да утвърди споразумението.

            Адвокат Б. в качеството си на процесуален представител на молителката счита, че с оглед допуснатата промяна в правното основание на претенцията и представеното от страните споразумение, настоящото производство следва да приключи по реда на чл.50 от СК. Според него със споразумението страните са уредили изискуемите съгласно правилата на СК въпроси, касаещи тяхното семейно положение след развода, както и имущественото им състояние. Моли съда да постанови решение, с което да уважи споразумението като непротиворечащо на закона и морала.

            Активната процесуална легитимация и правният интерес на страните се установява от дубликат на удостоверение за сключен граждански брак от 02.12.2016 год. на Община-гр.Ловеч, от което се установява, че М.С.С. и Й.Й. Йоцова са сключили граждански брак на 02.05.1973 год. в гр.Ловеч, за което бил съставен акт за сключен граждански брак №0109/02.05.1973 год. на Община-гр.Ловеч. След брака съпругата е приела фамилното име на своя съпруг и вместо Йоцова се именува С..

            Видно от удостоверение изх.№20161202093026/02.12.2016 год., издадено от Агенцията по вписванията е, че в регистъра на имуществените отношения на съпрузите, за лицето М.С.С., ЕГН-********** към 02.12.2016 год. не е регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите.

            Настоящият съдебен състав като съобрази представените с молбата писмени доказателства, както и становището на страните, изразено в съдебно заседание, приема, че между тях е постигнато сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Волята на молителите за прекратяване на сключения между тях граждански брак е твърда и категорична, за което съдът придоби непосредствени впечатления от изразеното от тях в съдебно заседание.

            Затова районният съд счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и същия следва да бъде прекратен по взаимно съгласие. В съответствие с нормата на чл.51, ал.1 от СК приема, че представеното от М. и Й. Спасови споразумение е законосъобразно, тъй като в него са уредени всички въпроси относно личните и имуществените им отношения във връзка с прекратяването на брака. Това налага съдът да утвърди постигнатото между молителите споразумение, по реда на чл.51, ал.2 от СК, без да издирва какви са действителните причини и чия е вината за прекратяване на брака.

            При този изход на процеса съдът определя окончателна държавна такса в размер общо на 40 лева, като при завеждане на исковата молба М.С.С. е внесъл по сметка на съда държавна такса в размер на 25 лева, т.е. с оглед т.7 на споразумението, че окончателната държавна такса ще бъде поделена поравно между страните, всеки един от тях следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата 7,50 лева. По отношение на разноските по делото съдът съобразява отново същата т.7 на споразумението, където изрично е посочено, че те следва да останат в тежест на всяка от страните, така както са направени.

            Тъй като делото е приключило със споразумение, то на основание чл.78, ал.9 от ГПК, РС-гр.Ловеч следва да върне на М.С.С. половината от внесената държавна такса или сумата 12,50 лева.

            Водим от горното, Ловешки районен съд

 

 

                                                                      Р    Е    Ш    И    :

 

 

            ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен на 02.05.1973 год. с акт №0109 на Община-гр.Ловеч между М.С.С., ЕГН-**********,*** и настоящ адрес *** и Й.Й.С., ЕГН-**********,*** и настоящ адрес ***,  поради настъпило сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, на основание чл.50 от СК.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото писмено споразумение между страните в съответствие с чл.51 от СК, както следва :

            1.От бракът си молителите нямат ненавършили пълнолетие деца.

            2.По време на брака имат придобит недвижим имот, който е и семейното им жилище, находящ се в гр.Ловеч, ж.к.”Младост", блок 304, вх.” Г”, ап.3, който към настоящия момент ще остане в режим на съсобственост.

            3.Семейното жилище в гр.Л. е съсобствено. След прекратяване на гражданския брак семейното жилище ще се ползва от двамата.

            4.Към момента на настоящото споразумение молиетлите нямат претенции един към друг за подялба на семейно имущество.

            5.Молителите нямат претенции за лична издръжка и след прекратяване на брака не си дължат такава един на друг.

            6.След прекратяване на брака Й.Й.С. ще продължи да носи досегашното си фамилно име С..

            7.Разноските направени до подписване на споразумението остават за страните така, както са направени, а окончателната държавна такса ще се поеме от двамата по
равно.

            С настоящото споразумение страните уреждат всички спорни въпроси помежду си във връзка развода.

           ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН-**********,*** и настоящ адрес *** да заплати по сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 7,50 /седем лева и петдесет стотинки/, представляваща окончателна държавна такса.

            ОСЪЖДА Й.Й.С., ЕГН-**********,*** и настоящ адрес *** да заплати по сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 7,50 /седем лева и петдесет стотинки/, представляваща окончателна държавна такса.

            РАЙОНЕН СЪД-ГРАД ЛОВЕЧ да върне на М.С.С., ЕГН-**********,*** и настоящ адрес *** сумата 12,50 /дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща половината от внесената държавна такса, на основание чл.78, ал.9 от ГПК.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.330, ал.5 от ГПК.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :