Р Е Ш Е Н И
Е
№……
гр. В., 05.11.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на осми
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря
Р. М.
като разгледа докладваното
от съдията
н.а.х.д. №885/2019 г. по
описа на ВрРС
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба от Д.Р. ***/09.05.2019 г., издадено от председателя на ДА „ДРВЗ“,
гр. С., с което за нарушение по чл.69, ал.1, вр. чл.56, ал.1, т.9 ЗЗНН, на
основание чл.8, ал.2, т.15 и чл.69, ал.1 ЗЗНН, на жалбоподателката е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лв.
В жалбата
се излагат доводи, че атакуваното НП е неправилно и се моли за неговата отмяна.
В с.з.
жалбоподателят се представлява от адв. М., която поддържа жалбата и заявявайки,
че наказващият орган не е взел предвид всички доказателства, събрани в хода на
производството пред него, че неправилно е извършил преценка за наличието на
административно нарушение, както и изтъквайки наличието на допуснати нарушения
в хода на административно-наказателното производство, моли за отмяна на
санкционния акт.
Въззиваемата
страна – ДА „ДРВВЗ“, се представлява от юрк. П., която оспорва жалбата и
лансирайки теза за неоснователност на същата и за правилност и
законосъобразност на НП, моли за неговото потвърждаване.
Врачански
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
„ДМВ“ ЕООД
е съхранител по смисъла на §1, т.12 Допълнителните разпоредби на ЗЗНН и е
вписан в Регистъра на лицата-съхранители под №28, със складове регистрирани по
реда на чл.38 ЗЗНН. На основание Заповед №РД-10-235/22.11.2018 г. на Директора
на ТД ДР гр. П.е извършена проверка от служители на ТД ДР гр. П.в складове
регистрирани по чл.38 ЗЗНН собственост на „ДМВ“ ЕООД. За резултатите от
проверката е съставен Констативен протокол №1595/29.11.2018 г. Със същия са
дадени задължителни предписания на дружеството, в качеството му на съхранител
по ЗЗНН, да възстанови количеството в размер на 488,065 тона запаси за
извънредни ситуации (ЗИС) от гориво за дизелови двигатели, за които е поел
задължение да съхранява, със срок на изпълнение на предписанията 24.12.2018 г.
и отговорно лице за изпълнението - управителя на дружеството Д.Р. С..
На
28.12.2018 г., в изпълнение на Заповед №РД-10-262/21.12.2018 г. на Директора на
ТД ДР гр. П., е извършена проверка от служители на ТД ДР гр. П., във връзка с
изпълнението на дадените задължителни предписания с Констативен протокол
№1595/29.11.2018 г. Проверката е извършена по документи и на място в складовете
на „ДМВ“ ЕООД - Петролна база В.- гр. В., община В., област В.. ул. „***“ №***.
В хода на проверката комисията изискала документи, удостоверяващи изпълнението
на дадените с Констативен протокол №1595/29.11.2018 г. задължителни предписания,
но такива не били предоставени. След направена справка в деловодната система на
ТД „ДР” гр. П.(АИС „Документооборот”) се установило, че за периода от 30.11.2018
г. до момента на проверката - 28.12.2018 г., не са постъпвали никакви документи
от представител на „ДМВ“ ЕООД, доказващи изпълнението на дадените с Констативен
протокол №1595/29.11.2018 г. задължителни предписания. С това било прието, че Д.Р.
С., определена за отговорно лице по изпълнението на предписанията, е извършила
нарушение на чл.69, ал.1, пр.3, вр. чл.56, ал.1, т.9 ЗЗНН.
За
възприетото нарушение бил съставен АУАН, в който е посочено, че
жалбоподателката е нарушила чл.69, ал.1, пр.3, вр. чл.56, ал.1, т.9 ЗЗНН, че нарушението
е извършено на 28.12.2018 г. - денят, следващ крайният срок за изпълнението на
задължителните предписания, както и че мястото на извършването му е Петролна
база В., собственост на „ДМВ“ ЕООД с адрес - гр. В., община В., област В.. ул.
„***“ №9. Актът е съставен в отсъствието на жалбоподателката след като с писмо
с изх. №1595/08.01.2019 г. е изпратена покана за изготвяне на АУАН. АУАН е
връчен на 28.02.2019 г. срещу подпис на Д.Р. С..
В
законоустановения срок е постъпило възражение от жалбоподателката, в което се
моли за прекратяване на административно-наказателното производство и се излагат
съображения, че изпълнението на дадените предписания е невъзможно поради
запечатване на петролната база.
На
09.05.2019 г., въз основа на съставения АУАН, е издадено НП, с което за
нарушение по чл.69, ал.1, вр. чл.56, ал.1, т.9 ЗЗНН, на основание чл.8, ал.2,
т.15 и чл.69, ал.1 ЗЗНН, на жалбоподателката е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2500 лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите В. Й., покана за
съставяне на АУАН, Констативен протокол №1595/29.11.2018 г., протокол за
запечатване на обекта от 23.11.2018 г., както и останалите писмени доказателства
приложени с административно-наказателната преписка и в хода на съдебното
следствие. От доказателстевната маса единодушно се установява, че с Констативен
протокол №1595/29.11.2018 г. са дадени задължителни предписания на ДМВ ЕООД, в
качеството му на съхранител по ЗЗНН, да възстанови количеството в размер на
488,065 тона запаси за извънредни ситуации (ЗИС) от гориво за дизелови
двигатели, за които е поел задължение да съхранява, със срок на изпълнение
24.12.2018 г., като отговорно лице за изпълнението е управителя на дружеството Д.Р.
С.. Установява се и това, че при извършена на 28.12.2018 г. проверка е
констатирано, че за периода от 30.11.2018 г. до момента на проверката -
28.12.2018 г., не са постъпвали никакви документи от представител на „ДМВ“
ЕООД, доказващи изпълнението на дадените с Констативен протокол
№1595/29.11.2018 г. задължителни предписания. Съдът кредитира доказателствената
маса в цялост. Доколкото, обаче, изведената фактическа обстановка не се оспорва
от страните, съдът намира за ненжно по-детайлното поотделно и съвкупно
анализиране на доказателствата.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата
е депозирана от легитимна страна и срещу наказателно постановление от
категорията на обжалваемите. Съдът приема, че същата е подадена в предвидения
от закона срок. Действително, въззиваемата страна е приела, че НП е влязло в
законна сила по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН още на 25.06.2019 г., тъй като НП е
изпратено на жалбоподателката на адреса й по регистрация още на 09.05.2019 г. и
пратката е оформена като непотърсена. Съдът обаче не приема, че при така
отразената причина за невръчване на НП може да се приеме, че е налице
предвидената в чл.58, ал.2 ЗАНН хипотеза, даваща възможност същото да се счита
за връчено. Съгласно чл.58, ал.2 ЗАНН „Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от
деня на отбелязването.“ В случая не е налице ненамиране на посочения
адрес поради отсъствието на адресата от него, нито е налице хипотезата на
неизвестен адрес на получателя. Налице е хипотеза на оставено съобщение със
срок за явяване за получаване на пратка, след изтичането на който срок пратката
е оформена като непотърсена. С това съдът приема, че не може да се счита, че
лицето е търсено на адреса за връчване на книжата и поради собственото му
недобросъвестно поведение не е получило същите, тъй като не може да се
удостовери, че съобщението за получаване на пратка е достигнало до адресата си.
Ето защо, приемайки, че НП не е влязло в законнна сила на 25.06.2019 г. по реда
на чл.58, ал.2 ЗАНн, съдът счита, че жалбата срещу НП е подадена в срок и
същата е процесуално допустима.
Разглеждайки
жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН,
независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното
приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата
инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена
форма, от компетентни орган и е налице редовна процедура по връчването им на
жалбоподателя. И АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ЗАНН.
Изследвайки материално-правната
законосъобразност на НП, съдът приема, че от доказателствено обезпечената
фактология по каретогирен начин се установява, че дадените с Констативен
протокол №1595/29.11.2018 г. задължителни предписания на ДМВ ЕООД, в качеството
му на съхранител по ЗЗНН, да възстанови количеството в размер на 488,065 тона
запаси за извънредни ситуации (ЗИС) от гориво за дизелови двигатели, за които е
поел задължение да съхранява, със срок на изпълнение 24.12.2018 г. и отговорник
Д.Р. С., не са изпълнени до 28.12.2018 г. С това формално е осъществен състава
на чл.69, ал.1 ЗЗНН, съгласно която норма
„Който не окаже съдействие при извършване
на проверка, възпрепятства нейното извършване, не изпълни задължителни
предписания на служителите по чл.55, ал.4, писмени указания на
председателя на агенцията или допусне такива действия, се наказва с глоба от
500 до 15 000 лв.“ По делото обаче се установява, че още на
23.11.2018 г. базата на дружеството в гр. В., ул. ***№**, в която е следвало да
се изпълнят предписанията, е била запечатана. Същата е останала запечатана до
края на срока на дадените предписания, при което обективно не е било възможно
изпълнението на предписанията. Действително, по делото не се съдържат данни за
това жалбоподателката да е предприела действия по изпълнение на дадените
предписания, за които е отговаряла. За да е субективно съставомерно
бездействието й по коментираната норма, обаче, това бездействие трябва да е
умишлено и целящо да постигне именно негативните последици, произтичащи от
неизпълнение на дадени предписания. В случая очевидно не се касае за
целенасочено бездействие, а за обективна невъзможност да бъдат изпълнени
предписанията на наказващия орган. Ето защо съдът приема, че вмененото
нарушение е субективно несъставомерно и наказващият орган, който е извършил
запечатването, е следвало да съобрази, че дадените от него предписания са
неизпълними и да не пристъпва към ангажиране на административно-наказателна
отговорност. Несъобразявайки изтъкнатото от съда, същият е достигнал до
хипотеза, в която неправилно е ангажилал отговорността на жалбоподателката и НП
подлежи на отмяна.
Предвид дотук изложените
съображения, съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите изложени от страните
доводи, доколкото същите не са в състояние да променят крайния изход на делото.
Водим от горното, Врачански районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №1584/09.05.2019 г., издадено от
председателя на ДА „ДРВЗ“, гр. С., с което за нарушение по чл.69, ал.1, вр.
чл.56, ал.1, т.9 ЗЗНН, на основание чл.8, ал.2, т.15 и чл.69, ал.1 ЗЗНН, на Д.Р.
***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд – гр. В.в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: