Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. В. Търново, 24.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен
съд, четвърти състав, в публично заседание на 12.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
при секретаря Стефка
Илиева, като разгледа докладваното АНД № 105 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и следващите от
Образувано е по жалба на Д.С.С., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 18-1275-002091
от 11.12.2018 г., издадено от Началник група към сектор Пътна
полиция при ОДМВР - гр. Велико Търново с което за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Р. – ВТАК.
Жалбоподателят лично заема становище, че не е извършил нарушението, тъй като не
е управлявал МПС и моли за отмяна на обжалваното НП. Процесуалния представител
на жалбоподателя заема становище за отмяна на НП, поради недоказаност на нарушението
и нарушения на чл.42 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Въззиваемата страна не се
представлява.
Съдът, след като обсъди
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното :
Административно наказателното производство е
започнало със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение Серия Д, № 560963 от дата 20.11.2018 г. с
актосъставител Б.Н.Б. – младши автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР - гр.
Велико Търново в присъствието на свидетелите П.И.И. и Й.Ц.Х..
АУАН е връчен на
жалбоподателя при отказ последния да го подпише, удостоверен с подписа на
свидетеля Ц.А.Ц.. В законоустановения срок са подадени писмени възражения
против АУАН. В него жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушение, тъй като
не е управлявал МПС.
Въз основа на АУАН е
издадено обжалваното НП.
В НП се приема за
установено, че на 20.11.2018 г. в 3.30 часа в гр. Велико Търново на кръстовище
то на ул. Никола Габровски и ул. Георги Измирлиев до бензиностанция „Панов“ в посока към ул. Георги Живков
жалбоподателят управлява лек автомобил АУДИ КУ7 черен металик с рег. № ***,
собственост на *** с ЕГН **********, като същият е спрян за проверка от
автопатрул на РУ – Велико Търново. Водачът С. отказва да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410 Плюс“ с фабричен
номер 0129. Издаден талон за медицинско изследване с номер 0021837.
При
така описаната фактическа обстановка, наказващият орган е приел, че е налице нарушение
на чл.174, ал.3 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
АУАН
и обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощени за това
лица в рамките на процесуалните срокове и в тази връзка не са налице нарушения.
Съдът счита, че административно
наказателното производство е протекло без съществени нарушения на процесуалните
правила.
Съдът обаче счита, че част
от фактическата обстановка, приета за установена в обжалваното наказателно
постановление не се потвърждава от събраните в рамките на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства. В
обжалваното наказателно постановление се приема, че на 20.11.2018 г. в 3.20 ч.
жалбоподателят е управлявал лек автомобил Ауди Ку7 с рег. № ***. Тази част от описаната фактология се оспорва
от жалбоподателя и не се потвърждава от събраните доказателства. От събраните
гласни доказателства се установява, че на описаната дата и час жалбоподателят С.
се е прибирал от офиса си заедно със свидетелката ***. Последната твърди, че е
управлявала лекият автомобил на жалбоподателят, по негова молба, тъй като бил
употребил алкохол. Поради неумението и да управлява автомобил с автоматични
скорости, тя няколко пъти натискала спирачката, което довело да скарване между
нея и жалбоподателя. Св. ***спряла автомобила на отбилката за бензиностанция
Панов и се прибрала, като оставила жалбоподателя С. в колата. Показанията и се
потвърждават от показанията на св. ***Х., който твърди, че по същото време се
прибирал към дома си, когато видял автомобила на жалбоподателя С., когото
познавал отдавна да спира пред бензиностанция Панов и от шофьорското място нервно
да слиза момиче, което сочи като свидетелката. Тя затворила шофьорската врата и
тръгнала по тротоара. Видял жалбоподателя да слиза от пасажерската врата и да
излиза от колата. Бил изнервен. Не е виждал жалбоподателят да шофира
автомобила. Св. ***заявява, че края на
м. ноември 2018 г. около 3 ч. след полунощ по телефона му се обадил негов
познат П. ***, който го помолил да отиде до бензиностанция Панов за да прибере автомобила
на жалбоподателя с когото свидетелят бил в приятелски отношения от дете. Св. ***се
съгласил и отишъл на мястото. Там видял, че има Охранителна полиция и КАТ,
видял че и П. *** и жалбоподателят били там. Изчакал да приключи проверката и закарал
автомобила до дома на жалбоподателя. Тогава той не му казал нищо, но в
последствие му обяснил, че му били написали акт за отказ да даде проба за
алкохол. Жалбоподателят му казал, че не дал кръвна проба, защото не е
управлявал автомобила. Св. Ц.Ц. – не е присъствал при установяване на
нарушението. Свидетел е на отказа жалбоподателя да подпише съставения АУАН. Твърди,
че водачът при пристигането им на мястото с колегата му Б.Б. не са въиждали
жалбоподателят да управлява автомобила. Автомобилът бил паркиран отстрани до
тротоара. Св. Б.Б. – актосъставител по преписката твърди, че бил на смяна със
св. Ц.Ц., когато били извикани за съдействие от екип на охранителна полиция на
кръстовището между ул. Г. Измирлиев и ул. Н. Габровски до бензиностанция Панов.
Съобщено им било, че е спрян за проверка автомобил и възникнало съмнение че
водачът е употребил алкохол. Колегите му представили документите на водача –
жалбоподателя С., той го поканил да даде проба за алкохол, при което той
отказал. Издаден бил талон за медицинско изследване. Св. Б. твърди, че не е
виждал жалбоподателят да управлява МПС. Автомобилът при пристигане на екипът на
пътна полиция бил паркиран успоредно на ул. Г. Измирлиев до бензиностанция
Панов. Колегите му от охранителна полиция му съобщили, че са спрели автомобила
за проверка. Твърди, че докато оформял
документацията на мястото пристигнали още двама мъже.
Изложеното води до
извода, че в частта относно управлението на цитираното МПС фактическата
обстановка приета за установена в обжалваното наказателно постановление не се
доказа по безспорен и категоричен начин. Тъкмо обратното, преобладаващата, част
от събраните доказателства са в обратна насока, а именно, че не жалбоподателя Д.С.,
а свидетелят *** е управлявала процесният автомобил. Тежестта на доказване по
всички въпроси в административно наказателния процес, е върху наказващия орган
и предвид липсата безспорни доказателства за елемент от фактическата страна, спорните
въпроси следва да се тълкуват в полза на дееца. По изложените съображения съдът
приема, че неправилно наказващият орган е установил фактическата обстановка,
описана в обжалваното наказателно постановление. Това от своя страна е довело
до неправилно приложение на материалния закон, тъй като неправилно е
квалифицирано деянието като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
За да е съставомерно
деянието по чл.174, ал.3 от ЗДвП следва да са налице в условията на
кумулативност всички елементи от състава на нарушението. Нормата гласи, че водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. Според §6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата. В настоящия казус жалбоподателят няма
качеството на водач на МПС, тъй като от доказателствата по делото се
установява, че по времето и на мястото на проверката той не е управлявал
описаното в НП МПС. То е било
управлявано то друго лице – св. ***. В този смисъл тъй като макар да е отказал
да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, жалбоподателят
не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът
счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1275-002091 от 11.12.2018 г., издадено от
Началник група към сектор Пътна полиция при ОДМВР - гр. Велико Търново с което
на Д.С.С., ЕГН ********** за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: