Р Е Ш
Е Н И Е № 72
гр. Сливница,24.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, VI-ти състав, в публично заседание на трети юли през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело №
578 по описа за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.Н.М.,
ЕГН **********, срещу наказателно постановление №16-1204-001533 от 28.07.2016г.
издадено от И. П. Г.- началник група към ОДМВР С., сектор Пътна полиция ОДМВР С.,
с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2, пр.1
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като се поддържа, че същото е незаконосъобразно,
без да се навеждат доводи за това. Не се отрича, че с деянието жалбоподателят е
нарушил ЗДвП, но се твърди, че е извършвал маневра, с която е целял да прибере
автомобила от платното в двора на къщата си, за да предотврати настъпването на
по-сериозни последици, с оглед интензивното движение по булеварда.
В проведеното публично съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, не
се явява и не се представлява. Иска се отмяна на наложеното наказание.
Въззиваемата страна - ОДМВР С., редовно
призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което
преписката е изпратена на РС- гр. Сливница, е направено искане жалбата да бъде
оставена без уважение и съдът да потвърди наложеното наказание на водача.
Съдът, като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е
било връчено на жалбоподателя на 09.08.2016 г., видно от разписката в НП, а
жалбата е подадена на същата дата), от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана по същество жалбата е
основателна, но не и на сочените от жалбоподателя основания.
На 08.07.2016 г., около 23.45 часа, жалбоподателя П.Н.М. ***, като се движел с управлявания от него лек
автомобил марка „О. Ф.“, с рег. № СА****РН, по ПП I-8, на 38-ми км., в посока на движение С.-ГКПП К.. По същото
време на смяна били свидетелите Д.С.П. – мл. инспектор при
КПД-ГПА - ОДМР – С. , сектор „Пътна полиция“ ОДМВР и св. Г.М.Ж., който към
датата 08.07.2016г. е бил служител на ОД МВР – С. „Пътна полиция“. Спрели
управлявания от жалбоподателя автомобил, като му поискали и свидетелството за
управление на МПС. Жалбоподателят П.М. не го представил, свидетелят П. извършил
справка при ОДЧ от която се установило, че свидетелството за управление на
жалбоподателят П. е било отнето.
За така установеното нарушение
свидетелят Д.П. - мл. инспектор при КПД- ГПА ОДМВР С., в присъствието на
свидетеля Г.М.Ж., съставил на жалбоподателя
П.М. АУАН бл. № 311173 от 09.07.2016 г. за това, че на 08.07.2016 г., около
23.45 часа, на ПП I-8, в района на 38-ми км., с посока на движение С.
- ГКПП-К., управлява лек автомобил марка него лек
автомобил марка „О. Ф.“, с рег. № СА****РН, собственост на И. Н. Д.ЕГН**********,
като по време на проверката се установило, че водача не притежава СУМПС, с
което виновно нарушил чл.150 от ЗДвП. Като доказателства към акта били иззети
данните от справка ОДЧ (023)-ОДМВР-С. и
свидетелство за регистрация на МПС, част II №*********. Актът
бил подписан от актосъставителя, свидетеля при установяване на нарушението и
нарушителя, като последният не направил възражения. Препис от акта бил връчен
на нарушителя на същата дата - 09.07.2016г.
Въз основа на съставения АУАН Ива
Пламенова Григорова- началник група към ОДМВР С., сектор Пътна полиция ОДМВР С.
издала обжалваното наказателно постановление № 16-1204-001533 от 28.07.2016г. ,
с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2,
предл. второ, било наложено административни
наказания „Глоба” в размер на по 300 лева за това, че на 08.07.2016г. около
23.45 часа в община Сливница на път първи клас № I-8 като неправоспособен водач
– „О. Ф.“ с рег.№СА****РН , при движение по ПП I-8,
Изложената фактическа обстановка
се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: писмените доказателства: Заповед №
8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи; справка за
нарушител/водач, както и гласните доказателствени средства - показанията на
свидетелите, Д.С.П. (очевидец и актосъставител) и Г.М.Ж. (очевидец и свидетел
при съставянето на АУАН).
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и
интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. Съдът не е обвързан нито от твърденията на
жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното
постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по
делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
В хода на
административнонаказателното производство са допуснати нарушения на
процесуалния закон, които накърняват правото на защита на санкционираното лице.
След извършена служебна преценка, съдът констатира, че по делото не са
представени доказателства за компетентността на актосъставителя и тази на
административнонаказващия орган, доколкото в представената по делото заповед са
посочени само длъжностите на оправомощените да съставят АУАН и да издават НП
лица, но същите не са посочени поименно. Констатираното нарушение, свързано с
недоказване компетентността на административно-наказващия орган, представлява
съществено такова и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Отделно от горното, настоящи съдебен
състав намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 150 ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато са налице изрично предвидените в
разпоредбата изключения. Правоспособността се придобива по установения в закона
ред и същата се удостоверява с издаването на свидетелство за управление на МПС.
Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП при издаване на свидетелство за управление
притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на
притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на
извършваните нарушения. Законът предвижда една единствена хипотеза, при която
вече придобитата правоспособност се губи, а именно в случаите в който на водача
са му били отнети всички контролни точки. Загубването на правоспособността в
този случай става ex lege и не се обуславя от издаването на изричен санкционен акт. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП предвижда задължението
на водачите, изгубили правоспособността си вследствие отнемането на контролните
им точки, да върнат свидетелството си за управление в съответната служба на
МВР. Неизпълнението на това задължение е скрепено с възможността за издаване на
заповед по чл. 171, т. 4 ЗДвП, с която се налага принудителна административна
мярка изземване на свидетелството за управление на МПС, каквато в настоящия
случай не е приложена по делото, а и не се твърди, да е била издавана. Загубата
на правоспособността не е обусловено от влизането в сила на тази заповед,
доколкото същото става с влизане в сила на санкционния акт, с който са отнети
последните от общо 39 контролни точки. От значение за преценката налице ли е
извършено от водача нарушение по чл. 150 ЗДвП, предвиждаща задължението на водачите
да управляват МПС едва след като са придобили правоспособност, се свеждат до
описание на фактите, сочещи, че водачът никога не е придобивал правоспособност,
респ. тези довели до загубата на придобитата от водача правоспособност. Такива
факти не са посочени нито в АУАН, нито в НП. Действително управлението на МПС,
когато свидетелството за управление на МПС е било отнето по реда на чл. 171, т.
4 ЗДвП, контролният орган и АНО са длъжни да изложат фактите, обуславящи
нарушението на чл. 150 ЗДвП, свързани със загубата на правоспособността. В настоящия случай съдът намира, че издадения АУАН в частта относно
нарушението по чл. 150 ЗДвП не отговаря на императивните изисквания на
разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН, доколкото извършеното интерпретиране на
приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при
които то е извършено, не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна
степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и
адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу
което се насочва административнонаказателната принуда. Обстоятелства, свързани с времето и основанието за отнемане на
свидетелството за правоуправление въобще не са отразени в АУАН, като липсват и
такива относно основанието за загубване на правоспособността. Актосъставителят е отбелязал само ,
че нарушителят управлява МПС като не притежава СУМПС и че е направена справка ОДЧ (023).
При това положение, настоящият
съдебен състав намира, че неясното описание на обективните признаци на
административното нарушение е неприемливо и противоречи на закона - ЗАНН, който
изисква пълно и точно отразяване на всички съставомерни признаци в необходимия
за узнаване действителната воля на контролния орган минимално изискуем обем.
Нарушаването на императивните
правила на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, както и недоказаността на нарушението,
обуславят извода, че НП се явява незаконосъобразно, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, засегнали правото на защита на наказаното
лице, поставили го в невъзможност да разбере в какво конкретно нарушение е
обвинено.
По изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно постановление №16-1204-001533 от 28.07.2016г. издадено от И.
П. Г.- началник група към ОДМВР С., сектор Пътна полиция ОДМВР С., с което на
жалбоподателя П.Н.М. на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от получаване
на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред Административен
съд -С. област по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: