№ 67
гр. Севлиево , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тридесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20214230200089 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят А.. АЛ. К.. от с.Петко Славейков, общ.Севлиево е обжалвал
наказателно постановление № 35-0000144 от 04.02.2021 год. на Директора на Регионална
дирекция „АА” гр.Плевен, с което за извършено нарушение по чл.40, изр.1 от Наредба №
34/06.12.1999 г. и на основание чл.105, ал.1 от ЗАвт.П / Закона за автомобилните превози /
му е наложено наказание глоба в размер от 200.00лева, а за извършено нарушение по чл.38,
предл.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. и на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвт.П му е
наложено наказание глоба в размер от 500.00 лева.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени наказателното постановление изцяло.
Ответникът по жалбата – Регионална дирекция „АА” гр.Плевен, редовно призован, не
се явява представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят А.. АЛ. К.. живеел в с.Петко Славейков, общ.Севлиево.Същият
работел като водач на МПС в ЕТ „М.Н.М.“.Негова позната и съседка в селото, в което
живеел била свид.С. И.а Ц..Последната често се возела от селото до гр.Севлиево с
автомобила на жалб.К. без обаче да му заплаща за извършен таксиметров превоз, тъй като
били добри познати.На 29.01.2021 г. сутринта жалб.К. управлявал собственият си лек
автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ЕВ **** АТ, като се движел по улица в с.Петко
Славейков, общ.Севлиево.Автомобилът по принцип се използвал от жалб.К. като
таксиметров, бил боядисан в характерните цветове и на него имало поставена табела
„такси“.Свид.Ц. вървяла по същата улица, по която се движел жалб.К. и след като го
забелязала му метнала да спре.След като последният спрял, тя го попитала дали ще я закара
до града и след като получила утвърдителен отговор се качила в автомобила и седнала на
предната седалка.След това потеглили и минали през центъра на с.Петко Славейков.По това
време свид.М.Ю.Р. чакала автобуса за гр.Севлиево, тъй като трябвало да отиде в Болницата
и след като видяла жалб.К. му метнала да спре и да я вземе.Последният спрял и тя се качила
1
на задната седалка на автомобила.Същата предложила на жалб.К. да му даде пари, но той
отказал да й вземе.След това тримата потеглили към гр.Севлиево.Междувременно, на
същата дата – 29.01.2021 г., служители на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен, сред които
свид.ИВ. ИВ. К. и свид.М. Г. Г. съвместно със служители на РУ МВР – Севлиево участвали
в проверка за таксиметров превоз на пътници.От страна на полицейското управление в
проверката участвали свид.М. ХР. ИЛ. и свид.Д. СТ. К. – двамата служители в РУ МВР –
Севлиево.Посочените служители на полицейското управление и някои от служителите на
РД „АА“ се намирали пред сградата на МБАЛ „Д-Р Стойчо Христов“ гр.Севлиево.Други
служители на РД „АА“ се намирали на Автогарата в същия град.Около 09.50 часа жалб.К., с
управлявания от него автомобил и пътуващите в същия свидетелки бил спрян за извършване
на проверка от страна на полицейските служители в района на посоченото по-горе здравно
заведение.Тъй като бързала да отиде в болницата свид.Реджепова оставила на задната
седалка парична сума, въпреки, че жалб.К. не й бил поискал такава.След това набързо
написала писмени обяснения, поискани й от служителите на МВР и се отправила към
здравното заведение.Тъй като била изплашена в писмените обяснения вписала, че си е
извикала такси и, че заплатила съответната сума за извършения превоз.От страна на
служителят на РД „АА“, присъствал на мястото на проверката, било прието, че жалб.К. е
осъществил таксиметров превоз без обаче да е попълнил пътен лист от пътна книжка за
деня, поради което следвало да му бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение.Тъй като останалите служители на РД „АА“ се намирали на Автогара Севлиево
жалб.К. бил съпроводен до там от служителите на МВР и присъствалият на проверката
служител на автомобилната администрация.На въпросното място се намирал свид.М. Г. Г.
на когото било обяснено от колегата му, че жалб.К. осъществява таксиметров превоз на
пътник без да е попълнил пътен лист.Свид.Г. възприел от разстояние, че в автомобила има
пътник, че лампичката на автомобила, указваща, че работи не свети и, че не е поставена на
предното стъкло табела, че не работи, поради което счел, че превозът е бил извършен без
включен касов апарат.На същата дата – 29.01.2021 г. свид.Г., в присъствието на свид.М.И. и
свид.И.К., съставил против жалбоподателя А.. АЛ. К.. ***, ЕГН **********, Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ за това, че на 29.01.2021 год., около
09.50 часа, в гр.Севлиево, ул.“Стефан Пешев“ № 147, извършва таксиметрова дейност –
превоз на един пътник М.Ю.Р. ЕГН *** с таксиметров автомобил „Дачия Логан“ с рег. №
ЕВ **** АТ от кат. М 1, собственост на А.. АЛ. К.. по маршрут с.Петко Славейков –
гр.Севлиево, като в хода на проверката се установиха следните нарушения: 1. Водачът
извършва гореописаният без попълнен за деня пътен лист от пътна книжка сер.А III/18.09.19
г. № 00050; 2. Водачът не е включил ЕТАФП, с което е нарушил разпоредбите на чл.4, изр.1
от Нар. 34/06.12.99 г. на МТ и чл.38, предл.1 от Наредба 34/06.12.99 г. на МТ.При съставяне
на АУАН и след запознаване със съдържанието не е направил възражения.Пред
проверяващите обаче обяснил, че не е извършвал таксиметров правоз, а свид.Реджепова го
помолила да я вземе до града, не бил искал от нея заплащане и автомобила не бил в
работещо състояние.Възражения не са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен с № 35-0000144 от
04.02.2021 г. Същото е издадено против А.. АЛ. К.. ***, ЕГН **********, за това, че на
29.01.2021 г., около 09.50 часа, в гр.Севлиево, ул.“Стефан Пешев“ № 147 извършва
таксиметрова дейност превоз на един пътник М.Ю.Р. ЕГН *** с лек автомобил „Дачия
Логан“ с рег. № ЕВ **** АТ от кат. М 1, собственост на А.. АЛ. К.. по маршрут с.Петко
Славейков – Севлиево, като в хода на проверката се установиха следните нарушения:
1.Водачът извършва гореописания без попълнен за деня пътен лист от пътна книжка
сер. А III/18.09.19 г. № 00050;
2.Водачът не е включил ЕТАФП.
На осн. чл.53, ал.2 от ЗАНН административно-наказващият орган / АНО / е
преквалифицирал нарушението по т.1 от чл.4, изр.1 от Наредба № 34 на МТ в чл.40, изр.1 от
Наредба № 34 на МТ.Наказващият орган е счел, че в случая е неприложима нормата на
чл.28 от ЗАНН и в заключение е приел, че жалбоподателят К. е извършил нарушение по
чл.40, изр.1 от Наредба 34/06.12.99 г. на МТ, за което му е наложил наказание по реда на
чл.105, ал.1 от ЗАвт.П глоба в размер от 200.00 лева и нарушение по чл.38, предл.първо от
Наредба 34/06.12.99 г. на МТ, за което му е наложил наказание по реда на чл.95, ал.1, т.3 от
ЗАвт.П глоба в размер от 500.00 лева.
2
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите ИВ. ИВ. К., М. ХР. ИЛ., М.Ю.Р., С. И.а Ц., М. Г. Г. и Д. СТ. К. и писмените
доказателства – АУАН № 285286 от 29.01.2021 г.; Писмени обяснения от свид.Реджепова;
Преписка № 341р-1439/2021 г. по описа на РУ МВР Севлиево; НП № 35-0000144 от
04.02.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен; известие за доставяне и
Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
24.02.2021 г.От клеймото на пощенският плик, с който жалбата е изпратена се установява, че
същата е подадена на 01.03.2021 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е
допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.АУАН е съставен от лице, което е
оправомощено за това по силата на чл.92, ал.1 във вр. с чл.91 от ЗАвтП, предвид заеманото
от него длъжностно качество.
НП е издадено за извършени нарушения на разпоредбите на чл.40, изр.1 от Наредба №
34/06.12.1999 г. на МТ и на чл.38, предл.първо от същата наредба.
Разпоредбата на чл.40, изр.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, в редакцията й към
датата на съставяне на АУАН, гласи следното: “Водачът попълва редовно и точно пътната
книжка”.Към момента на издаване на НП текстът на същата гласи: „Водачът попълва
редовно и точно пътната книжка след приключване на смяната”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.105, ал.1 от ЗАвт.П е наложил на
жалбоподателя К. наказание глоба в размер от 200.00лева.Съгласно посочената разпоредба:
„За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на
него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено
друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.”.
Съгласно чл.38, предл.първо от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ: “След наемане на
автомобила водачът задължително включва таксиметровия аппарат…”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвт.П е наложил на
жалбоподателя К. наказание глоба в размер от 500.00лева.Съгласно посочената разпоредба:
„Наказва се с глоба 500 лв. водач на моторно превозно средство, с което се извършва
таксиметров превоз или превоз на пътници или товари, или превоз за собствена сметка, и
моторното превозно средство: е с невключен таксиметров апарат в режим на отчитане на
превоза”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.Явява се негов
процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното
НП.Излага твърдението, че нарушенията, за които жалб.К. е санкциониран не са извършени
3
от негова страна, както и, че същите не са доказани по безспорен и несъмнен
начин.Претендира и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът държи на първо място да отбележи, че АУАН е бил съставен, а обжалваното
НП издадено при неизяснена и противоречива фактическа обстановка.В хода на
производството, развило се пред настоящата съдебна инстанция бяха констатирани
множество противоречия в свидетелските показания, от които не може по безспорен и
несъмнен начин да се установи обективната истина по делото.Безспорно е, че на посочената
в акта и НП дата жалб.К. е управлявал лек автомобил „Дачия Логан“, негова
собственост.Безспорно е и това, че в управляваният от него автомобил са се возели
пътници.Не се спори и факта, че управляваният от жалбоподателят автомобил е с
обозначителни знаци на таксиметров такъв.Безспорно е и това, че на въпросната дата е бил
спрян за проверка от служители на РУ МВР Севлиево, които са му извършили проверка и са
констатирали, че от негова страна няма извършени нарушения на ЗДвП.Не се спори, че тази
проверка е била извършена от органите на МВР пред МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ в
гр.Севлиево.Не може обаче по категоричен начин да се установи дали по време на
въпросната проверка е присъствал служител на РД „АА“.Вероятно на същата е присъствал
свид.И.К..Безспорно е от друга страна, че след тази проверка жалб.К. е бил съпроводен до
сградата на Автогара – Севлиево, където от страна на свид.М.Г. му бил съставен
АУАН.Според показанията на последния едното от твърдяните нарушения той установил от
разстояние, тъй като видял, че в автомобила на жалб.К. има пътник, същият бил от мъжки
пол и с каскет.Видял също така, че лампичката, която обозначавала, че автомобила работи
не е включена, поради което счел, че след като според него в автомобила има пътник и тя не
свети, то това означава, че не е включен ЕТАФП, което било нарушение на посочената по-
горе Наредба на МТ.От показанията на останалите свидетели обаче се установява, че в
автомобила на жалб.К. са се возели свид.Реджепова и свид.Ц., тоест пътници от женски
пол.В показанията си пред съда и двете заявяват, че жалб.К. ги е взел с автомобила, за да ги
превози до гр.Севлиево, но не като таксиметров автомобил, а тъй като се познавали и го
помолили да ги превози без между тях да е имола уговорка превоза да се
заплаща.Свид.Реджепова заявява, че жалб.К. категорично отказал да й вземе пари за това, че
я транспортирал до гр.Севлиево, но независимо от това, и от човешка гледна точка, тя
решила на своя глава да му остави известна сума в автомобила.Заявява също така, че слязла
от автомобила и се отправила към болницата, като преди това й били снети писмени
обяснения, но същите тя написала след като била силно изплашена.Безспорно е също така,
че при проверката от страна на служителите на РУ МВР били снети писмени обяснения и от
жалб.К., в които той излага същите твърдения, а именно, че не е извършвал таксиметров
превоз, а е возил свид.Реджепова от селото, в която живеели безвъзмездно.Подобно
изявление е било направено от негова страна и пред проверяващите, но то не е било вписано
в АУАН.Ако това беше сторено, то в хода на административно-наказателното производство
е можело да бъде извършено разследване на спорните обстоятелства.Съдът намира, че в
случая от страна на актосъставителя – свид.М. Г. Г. са направени предположения, без те да
4
са подкрепени с доказателствен материал, събран в хода на административно-наказателното
производство.В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, от които по
безспорен и несъмнен начин да се установява, че жалб.К. е осъществил състава на
нарушенията, за които е ангажирана административно-наказателната му отговорност.Нещо
повече, следва да се отбележи, че в случая, от събраните в хода на съдебното производство
доказателства се установява, че на посочената в акта и НП дата, жалб.К. не е осъществявал
таксиметров превоз на пътници.Съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредба № 34/06.12.1999
г. на МТ, в редакцията й към момента на съставяне на АУАН: „Таксиметров превоз на
пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места,
включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут“.Както вече бе посочено по-
горе от показанията на свидетелите Реджепова и Ц. се установява, че двете са се возили в
автомобила, управляван от жалб.К. без между тях и последният да е имало уговорка за
заплащане на превоза.Тъй като тримата са били познати и живеели в едно и също село,
последните две се възползвали от обстоятелството, че жалб.К. пътува от въпросното
населено място до гр.Севлиево, за да се придвижат с неговия лек автомобил.Същевременно
посочената по-горе наредба определя условията и реда за извършването на таксиметров
превоз на пътници.С други думи след като в случая не е осъществяван таксиметров превоз,
то и жалб.К. не е сред кръга от лицата, за които с наредбата се вменяват определени
задълженията.
Дори и да се приеме, че в случая жалб.К. е осъществявал таксиметров превоз, то съдът
държи да отбележи, че разпоредбата на чл.40, изр.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, в
редакцията й към датата на съставяне на АУАН, въвежда задължение за водачът да попълва
редовно и точно пътната книжка без обаче да се определя началният момент за това.В това
отношение в последствиеп и към момента на издаване на НП е настъпила законодателна
промяна и текстът на същата регламентира този момент, а именно попълването да се
извърши след приключване на смяната.По отношение на твърдяното нарушение по чл.38,
предл.първо от Наредбата, съдът държи отново да отбележи, че в хода на производството не
се събраха каквито и да било доказателства, от които по безспорен и несъмнен начин да се
установява, че жалб.К. е осъществил неговия състав.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото разноски.Към
жалбата е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е
заплатено договорно възнаграждение в размер на 400.00 лева.С оглед изхода на делото и в
съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на жалбоподател следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 400.00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000144 от 04.02.2021 г. на Директора
на РД „АА” гр.Плевен, с което на А.. АЛ. К.. ***, ЕГН **********, за извършено нарушение
по по чл.40, изр.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. и на основание чл.105, ал.1 от Закона за
автомобилните превози е наложено наказание глоба в размер от 200.00 /Двеста/ лева, а за
извършено нарушение по чл.38, предл.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. и на основание чл.95,
ал.1, т.3 от ЗАвт.П е наложено наказание глоба в размер от 500.00 /Петстотин/ лева, като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Плевен да
заплати на А.. АЛ. К.. ***, ЕГН **********, сумата от 400.00 /Четиристотин/ лева,
съставляваща направени по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6