Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Теодорина Димитрова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 378, ал. 5 във връзка с Глава ХХІ от НПК. С решение № 199 от 10.04.2012 год., постановено по АНД № 1234/2011 год., Горнооряховският районен съд е признал И. В. К., роден на ... год. в Г. Ш., с постоянен адрес Г. Ш., У. „С. Г.” №2, вх. З, . 3, ап. 47, българин, български гражданин, разведен, неосъждан със средно образование, работещ в „Е.” ЕООД, ЕГН *, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 20.05.2010 година около 22:00 часа на кръстовище между път ІІ-53-Г. Лясковец – Г. Елена и отклонение за път І-4 Варна – София, при управление на седлови влекач марка „ИВЕКО” с рег. № СА 5702 АА, собственост на „Райфайзен лизинг” България с прикачено ремарке „Кьогел”с рег. № РВ 20-50 ЕН, собственост на „Уникредит лизинг” , нарушил правилата за движение, визирани в чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, а именно – не пропуснал движещия се с предимство по път ІІ-53 в посока Г. Лясковец към Г. Елена автомобил марка „ОПЕЛ”, модел „Корса” с рег. № ВР 54 53 АХ, собственост на В. Н. В. от Г. В. и управляван от Т. Д. Т. от с. П., като причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Т. Д. Т. изразяваща се в трайно затрудняване движението на долните крайници и на М. М. И. от Г. Г. О., изразяваща се в трайно затрудняване движението на десен горен кайник – престъпление по 343, ал. 1, б. „б” пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като престъпният резултат е съпричинен от Т. Д. Т., следствие виновно нарушаване на правилата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 78а от НК освобождава И. И. К. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК И. В. К. е осъден да заплати в полза на съда направените по делото разноски в размер на 1344 лева и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. В. К. чрез адв. С. С. от Шуменска адвокатска колегия. В ней се сочи, че неправилно е ангажирана наказателната отговорност на К. за настъпилото ПТП, тъй като липсва допуснато от него нарушение на правилата за движение при извършената от него маневра, както и липсвала причинно следствена връзка между неговото поведение на пътя и настъпилия вредоносен резултат. Не възприема изводите на първоинстанционния съд относно фактическата обстановка и правната преценка на доказателствата по отношение на горното и извода на съда за процентното разпределение при съпричиняването на резултата. Счита изводите на съда за непоследователни и противоречиви. Сочи се във въззивната жалба, че вината на К. не е безспорно установена и съдебният акт е постановен в нарушение на ч. 303, ал. 1 от НПК. Навеждат се твърдения, че още на досъдебното производство били допуснати нарушения, които не могат да бъдат санирани в съдебното производство- относно конкретни данни в огледния протокол и изготвянето на точна скица на местопроизшествието. Горното обосновавало несъставомерност на деянието. Навеждат се възражения и относно некоректно събиране на доказателсвени средства и до ограничаване правото на защита на К.. Изводите на вещите лица по отношение на изчислената скорост на движение на л.а. Опел били основани на предположения. Освен това едни и същи вещи лица участвали и при повторната съдебноавтотехническа експертиза. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и наличните противоречия между двете експертизи и тази в повторната експертиза. Моли съда след извършване на цялостна проверка на решението относно неговата правилност, законосъобразност и обоснованост, да постанови друго такова, с което съдът да оправдае К. за извършено деяние по чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. „а” предл. 2 вр. чл. 342, ал.1 от НК вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. В съдебно заседание представителят на О. П. оспорва въззивната жалба като счита, че от събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства безспорно се установява, че К. е извършил деянието, осъществяващ състава на престъплението, описано в постановлението на прокурора и правилно е признат за виновен, като е съобразил, че са налице основанията на чл. 78а от НК правилно го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание в минимален размер. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия К. изцяло поддържа въззивната жалба и изложените в нея съображения. Допълва, че спорът всъщност е дали правилно е ангажирана отговорността на подсъдимия К., като подробно излага възражения относно изводите на съда, основани на изслушаните по делото съдебни експертизи. Навежда доводи, че съпричиняването, което е приел съда, не следва да се третира като такова, а като причина за настъпване на ПТП. Отправя се искане към ВТОС решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и К. да бъде оправдан. Жалбоподателят И. В. К. се явява в съдебно заседание и поддържа изцяло изложеното от защитника си, като моли да бъде оправдан. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условия на на чл. 313 и чл. 314 вр. чл. 378, ал. 5 от НПК, приема за установено следното: Решението е от 10.04.2012 год. и е съобщено на страните по делото, включително и лично на жалбоподателя К.. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Въззивното производство е второ по ред. Обжалваното по реда Ýа чл. 378, ал. 1 от НПК решение № 199 от 10.04.2012 година е постановено по НАХД № 1234/2011 год. по описа на ГОРС, образувано след като с решение № 215 от 01.11.2011 година, постановено по ВАНД№ 571/2011 год. на ВТОС е било отменено решение № 370 по НАХД № 283/2011 год. на ГОРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Основанието за отмяна и връщане на това решение е било чл. 335, ал.р. чл. 348, ал.3, т. 1 от НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Доколкото настоящото въззивно производство се явява второ по ред по делото и дори в хода на извършената служебна проверка от ВТОС да се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяване на решението, които да водят до отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане, с оглед предвидената в чл. 335, ал. 3 от НПК забрана, въззивният съд не следва да връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. В настоящият случай се изправени именно пред такава хипотеза. В хода на досъдебното производство И. В. К. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление с правна квалификация чл. 343, ал. 3, предл. 4, б.”а” предл. 2 вр. чл. 342, ал.1 от НК във вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Прокурорът с постановление от 18.02.2010 год. на основание чл. 375 от НПК внася ДП № 533/2010 год. в ГОРС с предложение обвиняемият И. В. К. да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3 предл. 4, б. „а” предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1 от НК във вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Първоинстанционният съд при постановяване на своето решение е признал за виновен И. В. К. в това, че на 20.05.2010 година около 22:00 часа на кръстовище между път ІІ-53-Г. Л. – Г. Е. и отклонение за път І-4 Варна – София, при управление на седлови влекач марка „ИВЕКО” с рег. № СА 5702 АА, собственост на „Райфайзен лизинг” България с прикачено ремарке „Кьогел”с рег. № РВ 20-50 ЕН, собственост на „Уникредит лизинг” , нарушил правилата за движение, визирани в чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, а именно – не пропуснал движещия се с предимство по път ІІ-53 в посока Г. Лясковец към Г. Елена автомобил марка „ОПЕЛ”, модел „Корса” с рег. № ВР 54 53 АХ, собственост на Валери Н. В. от Г. В. и управляван от Т. Д. Т. от с. П., като причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Т. Д. Т., изразяваща се в трайно затрудняване движението на долните крайници и на М. М. И. от Г. Г. О., изразяваща се в трайно затрудняване движението на десен горен крайник – престъпление по 343, ал. 1, б. „б” пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като престъпният резултат е съпричинен от Т. Д. Т., следствие виновно нарушаване на правилата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Този диспозитив съдържа противоречия относно текстовата част на описанието на елементите от фактическия състав на престъплението и посочената правна квалификация, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК във връзка с чл. 335, ал. 2 от НПК, но с оглед забраната на чл. 335, ал. 3 от НПК настоящият въззивен състав няма право да върне делото за ново разглеждане, а единствено е длъжен да реши делото по същество. След преценка на събраните и проверени по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка: Обвиняемият И. В. К. е пълнолетен български гражданин, със средно образование разведен, неосъждан, работещ като шофьор във „Е.” ЕООД. по отношение на него са събрани добри характеристични данни. На 20.05.2010 година около 22 часа вечерта в лек автомобил марка „ОПЕЛ”, модел „Корса” с рег. № ВР 54 53 АХ, собственост на В. Н. В., пътували пет лица – пострадалите Т., И., Л., М. и И., разпитани и като свидетели по делото. Свидетелят Т. е управлявал лекия автомобил, като на предната седалка се намирала св. М., а зад нея св. И.. По средата на задната седалка пътувал св. Л., а от лявата му страна зад шофьора е бил свидетелят И. Автомобилът се движил в посока от град Л. към град Е. в западната пътна лента по път ІІ-53. По същото време, деецът – жалбоподател в настоящото производство И. К. управлявал товарен автомобил седлови влекач марка „ИВЕКО” с рег. № СА 5702 АА, собственост на „Райфайзен лизинг” България с прикачено ремарке „Кьогел”с рег. № РВ 20-50 ЕН, собственост на „Уникредит лизинг” от град Ш. към град Лясковец. Около 22 часа се намирал на изхода на ГП І-4 Варна-София на кръстовище с път ІІ-53, като се престроил за завиване наляво към град Лясковец. съобразил се със вертикалната сигнализация – поставен знак В26 STOP, като за кратко спрял композицията. зад него спрял свидетелят В. К. пропуснал движещото се от дясно по път ІІ-53 в посока Г. Е. към Г. Л. превозно средство, факти доказващи се от показанията на св. Вълчев, тахо шайбата на товарния автомобил, предмет на изследване и анализ от АТЕ – допълнителната, както и от обясненията на самия К.. Спирането било кратко според показанията на тахо шайбата, отразени в допълнителното заключение на АТЕ. Последвало изтегляне напред след стоп линията на товарната композиция, за да има възможност да огледа добре пътния участък, тъй като видимостта била ограничена от храсти и тогава забелязал фарове на превозно средство в далечината към околовръстния път на Г. Лясковец, при което преценил, че има възможност да премине безпрепятствено през кръстовището и продължил движението като предприел изтегляне на композицията, която била натоварена. Това се извършвало в процес на постоянно ускорение, като скоростта достигнала 16-20 км/ч. Необходимото време за безопасно изтегляне на цялата композиция и заставането й в източната лента е изчислено от вещите лица на 10.44 сек. според допълнителното заключение на АТЕ. В момента в който К. предприел навлизане в кръстовището, св. Вълчев забелязал движещият се автомобил „Опел Корса”, но само като превозно средство по светлините от фаровете му. От показанията на свидетелите Т., Л., М., И. и И. се установява, че товарната композиция била забелязана като превозно средство, стоящо на кръстовището още от края на околовръстния път - У-образното кръстовище, за Г. Лясковец. Установява се, че лекият автомобил се е движил със скорост над 90 км/ч – според основните авто-технически експертизи това е скорост 90-91 км/ч, а според допълнителната такава след извършени допълнителни изчисления и съобразяване данните от свидетелските показания, скоростта е определена 93-94км/ч, която не намалил въпреки, че забелязал превозно средство, което можело да бъде определено такова по светлините на фаровете му. Св. Тодоров като водач на л.а. бил уверен в това, че се движи с предимство, обусловен от факта, че се намирал на сигнализиран път с предимство. И свидетелят Тодоров и жалбоподателят /деецът/ К. не можели да различат вида на превозното средство, поради това, че са се движили в тъмната част от денонощието на включени къси светлини. Независимо от това, че всеки от водачите на двете превозни средства е възприел другия като такова по светлините на фаровете на посочените по-горе позиции, то всеки е продължил своето движение – водачът на т.а. – деецът и жалбоподател в настоящото производство К. след като се е изтеглил напред след стоп линията и е видял /възприел/ лекият автомобил като превозно средство е взел решение с оглед субективната си увереност, че превозното стресово се намира на достатъчно разстояние, да продължи движението си и предприел маневра завой наляво като навлязъл с кабината си на път ІІ-53 и тогава възниква критичната ситуация. В този момент, въпреки че забелязал превозното средство на кръстовището, без да може да определи какво е то, св. Т. не взел решение да намали скоростта си на движение, тъй като управлявал автомобила си по път с предимство. В момента, в който товарният автомобил с кабината си навлязъл по пътя с предимство, възникнала критичната пътна ситуация за двете превозни средства. Разстоянието, на което се намирал л.а. „Опел Корса”, било по-голямо от опасната зона, изчислена при движение на л.а. със скорост 93-94 км/ч според допълнителното заключение на АТЕ на 93 м. Според вещите лица, ако Т. е управлявал автомобила си със скорост до нормативно определената 90 км/ч, то опасната зона би била 88 м. В случая не е била налична вертикална сигнализация относно максимално разрешената скорост. Продължавайки движението си със 93-94км/ч св. Т. е предприел закъснително аварийно спиране, въпреки което последвал удар между двете превозни средства, като в момента на удара скоростта на движение на лекия автомобил била 63км/ч. аварийното задействане на спирачната система било извършено за време 2,72 сек. преди удара. За времето от навлизане на предната броня на т.а. по пътя с предимство, до момента удара, деецът К. изминал разстоянието за време 9,47 сек. Спирачната следа, оставена от колело на л.а.”Опел Корса”, била измерена и установена, а именно 33м. същата била определена по измереното разстояние, фиксирано по ориентири, описано в Протокол за оглед на ПТП. Първоинстанционният съд е приел тази величина за достоверна, въпреки , че оставените следи не са конкретно описани в протокола за оглед като такава, а са определяеми по заложените ориентири. Настоящата въззивна инстанция също възприема тези изводи и приема изводите на вещите лица в тази насока като достоверни. В протокола за оглед са фиксирани достатъчно ориентири и разстояния въз основа на които вещите лица сочат, че могат да бъдат определени с точност оставените спирачни следи при удара от л.а. „Опел Корса”. Освен това вещото лице И. при разпита в съдебно заседание заявява, че е възможно при огледа да не е забелязана втората спирачна следа с оглед това, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието , както и с оглед това, че асфалта е бил силно износен. Вещите лица са категорични и съдът възприема техните изводи, че са налице достатъчно ясно отразени в протокола за оглед ориентири и разстояния, за да се даде горното заключение относно спирачната следа, а и въз основа на тези данни са извършени и останалите изчисления от вещите лица, които съдът приема за пълни, компетентни и обосновани. С оглед това и настоящата инстанция намира, че възраженията и доводите на защитника на дееца относно противоречиви изводи на АТЕ са неоснователни. Освен това категоричен е извода на вещите лица, който съдът възприема, че причина за ПТП от експлоатационно техническа гледна точка е „…неправилната преценка на пътната обстановка от водачите на товарния и лекия автомобили: за т.а. Ивеко – водачът му го привежда в движение и навлиза в платното за движение от път ІІ-53 в момент, в който по него се движи л.а. „Опел Корса”. С навлизане на т.а. по платното за движение от път ІІ-53 се прегражда пътя на л.а. „Опел Корса”, а водачът му е поставен в обстановка за движение при критична пътна ситуация. Водачът на л.а. „Опел Корса” не е реагирал своевременно на опасността. При установената скорост на движение 93-94 км/ч е имал възможност да предотврати удара с т.а. Ивеко чрез спиране аварийно и своевременно задействане на спирачната му система. Реакцията на водача на л.а.”Опел Корса” е закъсняла, тъй като предприема спиране едва на 63 метър, т.е. в опасната зона, когато и чрез интензивно спиране, произшествие не може да бъде избегнато. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция не е могло да бъде установено точното местоположение на л.а. „Опел Корса”. Свидетелите И. и В., както и деецът К. /жалбоподателят/ сочат различни според своята субективна преценка разстояния, на което се е намирал лекият автомобил при възникване на критичната ситуация. В допълнителната АТЕ са извършени три изчисления относно местонахождението на лекия автомобил с оглед посоченото разстояние от всеки един от тримата – св.И., св.В. и деецът К.. Извода е, че не би могъл да се намира на разстояние над 380 м., тъй като тогава удар не би могъл да има. Категорично се установява, че съобразно доказателствата по делото и направените от вещите лица изчисления, в момента на възникване на опасността л.-а. „Опел Корса” се е намирал на разстояние по-голямо от опасната зона и е можел да избегне настъпването на ПТП, предприемайки своевременно спиране, чрез незабавно и аварийно задействане на спирачната система на автомобила. това обаче той е сторил едва на 63м. Установено от вещите лица по всички експертизи, чиито заключения да приети по делото, че деецът – жалбоподателят К. е спрял на знак В2 STOP на кръстовището и въпреки че след изтеглянето си пред стоп линията е забелязал превозното средство в района У-образното кръстовище, движещо се по път с предимство, е предприел навлизане в кръстовището с убеждението, че ще успее да изтегли композицията. Тези конкретни факти се установяват от св. озното средство. В случая не е отчетен факта, че деецът управлява товарена композиция дълга 22 метра, натоварена със стока и времето за безопасно преминаване от 10.44 сек., изчислено от вещите лица по допълнителната АТЕ. Не е отчетено, че товарният автомобил се движи в тъмната част на денонощието и в тази връзка е можел да различи движещите се превозни средства само по светлините от фаровете им, без да може да индивидуализира вида на превозното средство и големината, както и скоростта, с която се движи. Налице е една неправилна преценка на водача на т.а., която го е мотивирала за предприеме навлизането в кръстовището. В тази насока е и изводът на първоинстанционния съд. На следващо място настоящата инстанция се необходимо да отчете и това, че св. Т. се е движил по път с предимство, а деецът – жалбоподателят К. – е бил спрял пред знак STOP и е следвало да осигури предимство на движещия се по пътя с такова. Наличието на движението на т.а. и навлизането му в кръстовището не е било възприето като сериозна опасност от св. Т., поради увереността, че се е движил по път с предимство и не е предприел намаляване на скоростта и не е започнал спиране. В настоящият случай поради тъмната част на денонощието св. Т. не е могъл да прецени, че възприетото от него по светлините на фаровете, намиращо се на кръстовището превозно средство, е било товарна композиция от 22метра, на която ще е необходимо повече време, за да се изтегли безопасно. Обстоятелството, че св. Тодоров се е движил с път с предимство е било известно на К., макар и първият да се е движил с превишена скорост, с оглед максимално допустимата такава от 90 км/ч Следствие на настъпилият удар между двете превозни средства пострадали пътниците в лекия автомобил и водача - св. Т.. На св. Т. и на св. И. са причинени средни телесни повреди – на св. тод0оров – фрактура на ІІ и ІІІ метатарзална кост на лявото стъпало, фрактура на седалищна кост, контузия и хематом на левия глутеус, разкъсано контузна рана на долната устна. Увреждане довело до трайно затрудняване движението на долните му крайници за период от 2-3 месеца. На св. И. били причинени фрактура на дясната лъчева кост с дислокация на фрагментите. Това довело до трайно затрудняване движението на горния десен крайник със срок на възстановяване 45-60 дни. Тези обстоятелства се установяват от заключението на съдебномедицинските експертизи, възприети изцяло от първоинстанционния съд, както и от настоящата инстанция. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са установи и причиняване на телесни увреждания и на св. Л., имащи характера на средна телесна повреда, по отношение на които обаче не е повдигано обвинение на дееца –жалбоподателя К., а причинените телесни увреждания в резултат на настъпилото ПТП на св. Митева имат характера на леки телесни повреди – контузия оток и хематом на лицето в областта на зигоматичната кост, и не са съставомерни. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализ на събраните по делото в хода на съдебното следствие пред първата инстанция гласни и писмени доказателства, съдебни експертизи, описани подробно на стр. 8 от решението и лист 77 от делото. Първоинстанционният съд е направил подробен доказателствен анализ, включително и във връзка с възраженията на защита относно това дали деецът е възприел движещият се по пътя с предимство лек автомобил „Опел Корса” и възможността да изтекли товарната композиция безаварийно , след като е навлязла в кръстовището на път с предимство. Обсъдени са и възраженията относно поведението на водача на лекия автомобил относно възможността му за своевременна реакция при възприемането на товарния автомобил спрял на кръстовището, възникналата критична ситуация и възможността на своевременно предприемане на спиране на движението с цел предотвратяване на настъпването на ПТП. Първоинстанционният съд е обсъдил и подробно е мотивирал защо възприема констатациите на вещите лица и допълнителната АТЕ относно спирачната следа, скоростта на движение на л.а. „Опел Корса”, закъснялата реакция на водача на л.а., местонахождението на л.а. в момента на възникване на критичната ситуация – на разстояние по-голямо от опасната зона и възможността за избягване на ПТП при предприемане на спира. До същите изводи достига и настоящата въззивна инстанция относно приетите за установени фактически положения и част от тях са посочени по-горе, поради което не следва да бъдат развивани подробно. Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя и неговата защита относно противоречивост на решението на първоинстанционния съд при установяване на фактите. Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: Обвиняемият – деецът и жалбоподател в настоящото производство И. В. К. е осъществил от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3 предл. 4, б. „а” предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1 от НК във вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП – на 20.05.2010 година около 22 часа на кръстовището между път ІІ-53 Г. Лясковец – Г. ЕленÓ и отклонение за път І-4 Варна-София, при управление на седлови влекач марка „ИВЕКО” с рег. № СА 5702 АА, собственост на „Райфайзен лизинг” България с прикачено ремарке „Кьогел”с рег. № РВ 20-50 ЕН, собственост на „Уникредит лизинг” нарушил правилата за движение, визирани в чл. 50, ал. 1 от ЗДвП , а именно – не пропуснал движещия се с предимство по път ІІ-53 в посока от Г. Лясковец към Г. Елена лек автомобил марка „ОПЕЛ”, модел „Корса” с рег. № ВР 54 53 АХ, собственост на В. Н. В. от Г. В. и управляван от Т.Д. Т. от с. Първомайци, като причинил по непредпазливост средна телесна повреда на повече от едно лице – на две лица - на Т. Д. Т., изразяваща се в трайно затрудняване движението на долните крайници и на М. М. И. от Г. Г.О., изразяваща се в трайно затрудняване движението на десен горен крайник. Член 50 от ЗДвП съдържа следното правило - на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. В настоящият случай К. е нарушил това правило и не е осигурил предимство на движещия се по път с предимство св. Т., управлявал л.а. „Опел Корса”. Причина за настъпването на ПТП на 20.05.2012 година е поведението и на двамата водачи на МПС – жалбоподателят – обвиняемият /деецът/ К. и св. Т. К. не е извършил правилна преценка на ситуацията и привел товарния автомобил движение и е навлязъл на пътя с предимство в момент когато по него се е движил л.а. „Опел Корса”, управляван от св. Т. Възприел е това превозно средство и въпреки това е взел решение да приведе в движения управлявания от него товарен автомобил и да навлезе в кръстовището по път с предимство, по който се движи л.а. „Опел Корса”. К. не е съобразил, че се движи в тъмната част на денонощието, без да може да възприеме и прецени реално разстоянието, на което се намира л.а. „Опел Корса” и скоростта му на движение, не е съобразил дължината на управляваното от него товарна композиция, това че е била натоварена и е необходимо повече време при непрекъснато ускорение за безопасното й изтегляне. Категорично съдът приема, че К. е имал възможност да възприеме и види, както и че го е възприел и видял, но не е преценил всички обстоятелства, относно движението на идващия от ляво лек автомобил „Опел Корса”. Бил е длъжен да му осигури предимство, независимо от това с каква скорост се движи това ППС. К. виновно е нарушил правилата на движение по пътищата – чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Неоснователни са възраженията на защитата му, че липсва вина у К. и основна причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, движещ се по пътя с предимство, но при превишена скорост, респективно нарушавайки правилата по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Действително се установи, че причина за настъпване на ПТП е неправилната преценка на пътната обстановка от водачите и на двата автомобила. Свидетелят Т. движейки се със скорост 93-94км/ч по път с предимство не е реагирал своевременно на опасността, която товарният автомобил е представлявал, пресичайки лентата му за движение. Тази опасност е била предвидима с оглед факта, че Т. е наближавал кръстовище, още повече, че го е възприел като ППС по светлините, когато т.а., управляван от К. е бил спрял на кръстовището и е предприел навлизане на пътя с предимство. Т. е бил на достатъчно разстояние и е имал възможност на предприеме спиране, като задейства спирачната система на управлявания от него автомобил, но с оглед конкретните особености на ситуацията – тъмната част на денонощието, преценката му не е била правилна и е продължил да се движи със посочената скорост,. Т. е нарушил правилата за движение – чл.21, ал. 1 от ЗДвП. В процесния участък разрешената скорост е била до 90км/ч. Това мотивира съда да приеме, че е налице съпричиняване. До този извод е стигнал и първоинстанционният съд и е определил, че вината на дееца К. за настъпване на ПТП е 60%, с оглед това, че същият е пресякъл път с предимство, възприемайки лекият автомобил „Опел Корса”, разчитайки обаче, че ще успее да премине безопасно, убеден, че л.а. се движи с позволена скорост. Навлизайки в кръстовището на пътя с предимство приел, че л.а. се движи с висока скорост и възприел опасността от възникване на ПТП, и предвид спецификата на управляваното от него ППС продължил да ускорява движението на композицията, достигайки скорост 20км./ч преди удара. С действията си К. е направил опит да избегне настъпването на ПТП, като се изтегли максимално бързо. Въпреки това настъпва удар на лекия автомобил, управляван от св. Т. Последният също допринася за настъпването на ПТП като движейки се с път с предимство е имал право, но е бил длъжен да се движи със съобразена скорост както с оглед разрешената такава максимална по закон, така и с оглед пътната обстановка – задължения визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Скоростта, с която се е движил л.а. управляван от св. Тодоров е в причинна връзка с несвоевременното задействане на спирачната му система, забавянето на реакцията му и неправилното му преценка на създадената критична ситуация при навлизането на товарния автомобил на път ІІ-53 с предната част на кабината. Технически правилно е при пресичане на път с предимство водачът на товарния автомобил да пропусне движещия се по пътя с предимство, независимо с каква скорост се е движил този автомобил. Последното се отчита при съпричиняване на последвалото ПТП, каквото е извършено както от прокурора, така и в последствие от първоинстанционния съд, така и от настоящата инстанция. В резултат на виновното нарушаване на правилата за движение по пътищата от К. по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, са причинени средни телесни повреди на две лица – на повече от едно лице – Т. Д. Т. и М. М. И. Телесните повреди са причинени по непредпазливост от К. – небрежност.Деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. При тези факти първинстанционния съд правилно е признал И. В. К. за виновен в това че на 20.05.2010 година около 22 часа на кръстовището между път ІІ-53 Г. Лясковец – Г. Елена и отклонение за път І-4 Варна-София, при управление на седлови влекач марка „ИВЕКО” с рег. № СА 5702 АА, собственост на „Райфайзен лизинг” България с прикачено ремарке „Кьогел”с рег. № РВ 20-50 ЕН, собственост на „Уникредит лизинг” нарушил правилата за движение, визирани в чл. 50, ал. 1 от ЗДвП , а именно – не пропуснал движещия се с предимство по път ІІ-53 в посока от Г. Л. към Г. Е. лек автомобил марка „ОПЕЛ”, модел „Корса” с рег. № ВР 54 53 АХ, собственост на В. Н. В. от Г. В. и управляван от Т. Д. Т. от с. Първомайци, като причинил по непредпазливост средна телесна повреда на повече от едно лице – на две лица - на Т. Д. Т. изразяваща се в трайно затрудняване движението на долните крайници и на М. М. И. от Г. Г. О., изразяваща се в трайно затрудняване движението на десен горен крайник, като престъпния резултат е съпричинен от Т. Д. Т., следствие виновно нарушаване правилата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като обаче неправилно е посочил цифрово квалификацията по чл. 343, ал. 1, б. Б” пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. И. В. К. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 3 предл. 4, б. „а” предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1 от НК във вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Срещу това обвинение се е защитавал на досъдебното производство. По това обвинение е внесено и предложението на прокурора за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното следствие и възприета и от двете инстанции обосновават извода за осъществяване състава именно на това престъпление. Първоинстанционният съд посочва цифровата квалификация по по-лекия състав, без обаче да излага мотиви в тази насока. Фактическите констатации и изводи са за осъществен състава на престъплението по чл. 343, ал. 3 предл. 4, б. „а” предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1 от НК във вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Такива са изводите и на въззивната инстанция. Наличното противоречие в диспозитива на решението и мотивите на решението, обосновават да е налице нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 т. 2 предл. първо от НПК, даващо основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане по чл. 335, ал. 2 от НПК. Тъй като обаче разглеждането на делото пред въззивния съд е второ по реда си, след като делото е било връщано веднъж при условията на чл. 335, ал. 2 от НПК, то за настоящия съдебен състав има забрана за връщане съгласно чл. 335, ал. 3 от НПК и следва да реши делото по същество. След като съдът приема за правилно решението на първоинстанционния съд относно това, че следва К. да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление, то следва да го потвърди като само да измени същото с посочване на правилната правна квалификация – престъпление по чл. 343, ал. 3 предл. 4, б. „а” предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1 от НК във вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, елементите от фактическия състав на който са описани в текстовата част на диспозитива на решението. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК и е освободил И. К. от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание глоба и съобразявайки се с чл. 355, ал. 2 от НПК и забраната за влошаване положението на осъдения е определил и наложил глоба в размер на 1000 лева, като го е осъдил да заплати и направените по делото разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 335, ал. 3 вр. чл. 338 вр. чл. 378, ал. 5 от НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 199 от 10.04.2012 година по АНД № 1234/2011 година на Горнооряховския районен съд изцяло, като изменя само неправилно посочената квалификация с цифри, както следва: признава И. В. К., роден на 06.12.1968 год. в Г. Ш., с постоянен адрес Г. Ш., У. „С. Г.” №2, вх. З, . 3, ап. 47, българин, български гражданин, разведен, неосъждан със средно образование, работещ в „ЕКОНТ ЕКСПРЕС” ЕООД, ЕГН *, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 20.05.2010 година около 22:00 часа на кръстовище между път ІІ-53-Г. Лясковец – Г. Елена и отклонение за път І-4 Варна – София, при управление на седлови влекач марка „ИВЕКО” с рег. № СА 5702 АА, собственост на „Райфайзен лизинг” България с прикачено ремарке „Кьогел”с рег. № РВ 20-50 ЕН, собственост на „Уникредит лизинг” , нарушил правилата за движение, визирани в чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, а именно – не пропуснал движещия се с предимство по път ІІ-53 в посока Г. Лясковец към Г. Елена автомобил марка „ОПЕЛ”, модел „Корса” с рег. № ВР 54 53 АХ, собственост на В. Н. В. от Г. В. и управляван от Т. Д. Т. от с. П., като причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Т. Д., изразяваща се в трайно затрудняване движението на долните крайници и на Милен Митков И. от Г. Г. О., изразяваща се в трайно затрудняване движението на десен горен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 3 предл. 4, б. „а” предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1 от НК във вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като престъпният резултат е съпричинен от Т. Д. Т., следствие виновно нарушаване на правилата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |