Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Враца, 16.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. Враца, наказателно отделение, в
открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА
мл. с. КАМЕЛИЯ
КОЛЕВА
с участието
на секретаря Виолета Вълкова и прокурора Силвия Миленкова, като разгледа
докладваното от съдия Веселка
Иванова ЧНД № 143 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и
е образувано въз основа на искане за признаване на решение
на несъдебен орган на Кралство Нидерландия, а именно Решение от 04.08.2020
г., издадено от Полиция гр. Грьонинген, модул за административна обработка
на глобите, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 15.09.2020 г. Със същото е
наложена финансова санкция–глоба в размер на 240 евро /двеста и четиридесет
евро/ за извършено от българския гражданин В.М. ***, ЕГН ********** нарушение на
чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на
Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия. Решението е придружено
с удостоверение, ведно с превод на български език, издадено в изпълнение на чл.
4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Враца заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението
на органа на Нидерландия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде
признато и изпратено на
НАП за изпълнение.
Засегнатото лице М., нередовно призовано, не се явява. Назначеният на
основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС служебен защитник адв. М.Д.-ВрАК
счита, че не са
налице всички предпоставки на ЗПИИРКОРНФС за признаване
на решението на органа на Кралство Ниделрандия,
тъй като същото не е представено в превод на български език и освен това са
налични отрицателните предпоставки на чл. 35, т. 10 от ЗПИИРКОРНФС. С оглед на
изложеното, моли съдът да откаже да признае решението за налагане на финансова
санкция.
Въз основа на наличните доказателства по
делото, съдът приема за установено
следното:
Представеното за признаване и изпълнение решение за
налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл
в сила в държава – членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за
плащане на глоба за извършено административно нарушение на правилата за
движение на територията на Кралство Нидерландия.
Този акт е
придружен, съгласно изискването на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС от удостоверение
по образец с превод на български език, съгласно приложение № 2 към закона и в
изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г.
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Удостоверението е издадено
и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава Централно
инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието /CJIB/ гр. Леуварден, който е удостоверил и неговото
съдържание. От съдържанието на удостоверението е
видно, че съдържа всички предвидени реквизити.
Съдът констатира, че в решението, с което е
наложена финансовата санкция е посочен нейният размер 240 евро и такси в размер
на 9 евро, като се претендира обща дължима сума 249 евро. За разлика от това, в
удостоверението, формалният сезиращ производството по взаимно признаване акт,
се иска плащане на 240 евро - чистият размер на административната санкция, без
таксите, въпреки възможността за тяхното претендиране, съгласно чл. 3, ал. 1,
т. 3 ЗПИИРКОРНФС. Доколкото е в полза на наказаното лице, констатираната
непълнота не препятства признаването на решението за отразената в
удостоверението по-малка сума и не съставлява основание за отказ по чл. 35, т. 1,
пр. 3 от специалния закон. Издаващият орган е преценил, че ще ползва
инструмента за взаимно признаване само до размера на наложеното административно
наказание, поради което е поискал признаване и изпълнение само на сумата от 240
евро – равна на наложената финансова санкция и отразена в удостоверението.
За извършеното
от засегнатото лице М. административно нарушение, а именно пресичане на
непрекъсната линия като водач на МПС на път с двупосочно движение, не се
изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС /макар че
същото представлява административно нарушение и по българското
законодателство/.
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене ***,
поради което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа
искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова
санкция е именно Окръжен съд – гр. Враца.
Не е налице
нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИРКОРНФС основания, при
които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от
чужд съд. Удостоверението е по образец и отговаря на изискванията за форма и
съдържание, а както по-горе бе посочено, съответства и на решението за налагане
на финансова санкция /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото
деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансови
санкции /чл. 35, т. 2 от закона/. Изпълнението на решението не е с
изтекла давност по българското законодателство и не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или
имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от
закона/. Решението не се
отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република
България или са били извършени извън територията на
издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от
закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка
от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в размер
на 240 евро с левова равностойност 469.40 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро. Решението е по отношение на физическо
лице, което е административнонаказателно отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било писмено и лицето е било
уведомено лично за правото си и срока за обжалване на решението /чл. 35, т. 9
от закона/.
Тук е мястото да се разгледат възраженията на
служебния защитник за отказ от признаване на решението, тъй като същото не е
представено с превод на български език, както и за наличието на отрицателната
предпоставка по чл. 35, т. 10 от специалния закон. Както по-горе се посочи, в
удостоверението изрично е отбелязано, че производството е било писмено и лицето
е било уведомено лично за правото си и срока за обжалване, съгласно
законодателството на издаващата държава. По делото е приложено и решението на
немски език, адресирано до наказаното лице, в което освен фактическите
обстоятелства касаещи нарушението, са посочени и редът за обжалване, както и
важни указания при обжалването му. Решението не е издадено вследствие на
съдебен процес, поради което липсва отразяване по буква "з", т. 3 от
унифицираната форма на удостоверението, с оглед на което е неприложима
хипотезата на чл. 35, т. 10 от ЗПИИРКОРНФС. Освен това, за разлика от
удостоверението по чл. 4, което следва да бъде придружено с превод на български
език, съгласно чл. 5, ал.2, специалният закон не въвежда аналогично императивно
изискване относно решението, с което е наложена финансовата санкция. В случая
то е приложено на немски език и съдържанието му позволява да се извърши
дължимата проверка за съответствие по чл. 35, т. 1 от специалния закон. По
изложените съображения съдът приема възраженията на защитата за неоснователни.
С оглед
гореизложеното, Окръжен съд – гр. Враца намира, че искането за признаване и
изпълнение на решението на несъдебен орган на Кралство Нидерландия против
лицето В.М. *** за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата
равностойност на финансовата санкция от 240 евро е 469.40 български лева
съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението,
чието признаване и изпълнение се иска – 04.08.2020 г., а именно 1.95583 лв. за 1 евро. На
основание чл. 36 вр. чл. 22, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС признатото решение следва да
бъде изпратено на НАП за неговото изпълнение съобразно нормата на чл. 6, ал. 2
ЗПИИРКОРНФС.
За
признаване на решението и изпращането му на компетентния орган за изпълнението
му следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а именно Централно
инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието /CJIB/ гр. Леуварден, а копие от
уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република
България.
При горните
съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА Решение № 6062
5422 3113 3743 от 04.08.2020 г., издадено от Полиция, гр. Грьонинген, модул
за административна обработка на глобите, Кралство Нидерландия, влязло в сила на
15.09.2020 г., с което на В.М.М., роден на *** ***, българин, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН ********** е наложена финансова
санкция – глоба в размер на 240 евро /двеста и четиридесет евро/, с левова
равностойност 469.40 лева /четиристотин шестдесет и девет лева и четиридесет
стотинки/ за извършено нарушение на чл. 2 от Закон относно административната
уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство
Нидерландия.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен
съд – гр. София, като обжалването не спира изпълнението.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от
настоящото решение на ТД на НАП – офис Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че
следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на
Решението съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава – Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство
на правосъдието /CJIB/ гр. Леуварден, за признаването на решението за
налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за
изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава,
като съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република България като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се
изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.