Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … ...
град Кърджали, 13.07.2018 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...…….............. в публично заседание ………..…….…
на двадесети юни
…..……..…....…..…………………………..……………………..…………….......………….….…
през 2018/две хиляди и осемнадесета/ година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ
ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря ………………………………………………………….… Мариана Кадиева,
………...….......…....
и при участието на …………….. прокурор Бонка Василева от
Окръжна прокуратура – Кърджали ..…
като разгледа докладваното от
............................................ съдията Виктор Атанасов
....................
административно дело ….. №156 ……... по описа за ......... 2018 година
........................................
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно,
по реда на чл.191, ал.2, във връзка с чл.185 и следв.
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Делото е образувано по протест от Д. Д. – заместник окръжен прокурор в Окръжна прокуратура - Кърджали,
против чл.3 и чл.8 от Наредбата
за регистрация, стопанисване и контрол на реда и начина за отглеждане на кучета
на територията на община Черноочене, приета с Решение №65 от 22.12.2006 год. на
Общински съвет – Черноочене, по Протокол №07/22.12.2006 год. от заседание на
Общински съвет – Черноочене.
В протеста се сочи, че с Решение №65 от 22.12.2006 год.,
Общински съвет - Черноочене е приел Наредба за регистрация, стопанисване и контрол
на реда и начина за отглеждане на кучета на територията на община Черноочене,
като с тази Наредба са регламентирани реда и изискванията за регистриране,
стопанисване и контрол на кучетата на територията на община Черноочене. В
протеста се сочи, че съобразно чл.76, ал.3 от АПК, общинските съвети издават
нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока
степен обществени отношения с местно значение, като такова било правилото и на
чл.8 от Закона за нормативните актове/ЗНА/, който се прилагал субсидиарно, съобразно чл.80 от АПК. В протеста се твърди, че разпоредбите на чл.3
и чл.8 от Наредбата са материално незаконосъобразни, тъй като противоречат
съответно на чл.174, ал.2 и чл.175 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност. Сочи се, че съобразно чл.3, ал.1 от Наредбата, собствениците на кучета
са задължени да ги регистрират в срок не повече от навършване на 3-месечна
възраст, а за новопридобитите - не повече от 30 дни
от деня на придобиване, а в ал.2 местният орган на власт приел, че никой няма
право да се грижи или да дава подслон на куче, по-възрастно от 3 месеца на
територията на общината, ако то не е регистрирано по изискванията на тази
наредба. Излага се довод, че регистрацията на кучета е предмет на законова
регламентация в нормите на чл.174, ал.2 и ал.3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, съобразно които, в действащата понастоящем
редакция/ДВ, бр.14 от 2016 год., в сила от 19.02.2016 год./, при навършване на
4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над тази възраст,
собственикът регистрира кучето при ветеринарен лекар, като при регистрация на
кучето ветеринарният лекар поставя микрочип, отговарящ на стандарт ISO 11784
и въвежда данните в Интегрираната информационна система на БАБХ и че към реда
за регистрация по чл.174 от ЗВД препраща и нормата на чл.37, ал.1 от Закона за
защита на животните. Твърди се, предвид това, че е налице несъответствие в
регламентацията на задължението за регистрация на кучета, възприета от местният
орган на власт и въведените задължения в посочените законови норми за
собствениците на животни и ветеринарните лекари и че въведената с ал.2 на чл.3
от Наредбата забрана не намира опора в разпоредбите на Закона за
ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на животните. На следващо
място се сочи, че в чл.8 от Наредбата е предвидено да бъдат освободени от
такса, дословно, „кучета, които се
използват за научноизследователски и медицински цели, кучета на инвалиди и
ловни кучета.”, като се твърди, че текстът на тази разпоредба, в частта „кучета на инвалиди и ловни кучета”, е в
пряко противоречие с чл.175, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност,
към който препраща чл.116, ал.2 от ЗМДТ. Сочи се в тази връзка, че с
разпоредбата на чл.175, ал.2 от ЗВМД е въведено изключение от принципа, визиран
в ал.1 от същия член, че за притежание на куче ежегодно се заплаща такса по
ЗМДТ, като в изчерпателното изброяване на чл.175, ал.2 от ЗВД са посочени
собствениците на кучета на лица с увреждания, за разлика от текста на
Наредбата, а освен това, в законовото изброяване не фигурират стопаните на
ловни кучета.
Предвид
изложеното с протеста се предлага, на основание чл.185, във вр.
с чл.186, ал.2 и във вр. с чл.16, ал.1, т.1 от АПК, Административен съд - Кърджали да
отмени чл.3 и чл.8 от Наредба за регистрация, стопанисване и контрол на реда и
начина за отглеждане на кучета на територията на община Черноочене, приета с
Решение №65 по Протокол №07 от 22.12.2006 год. на Общински съвет - Черноочене,
както и се иска да бъдат присъдени и направените от
Окръжна прокуратура - Кърджали разноски за съобщаване на оспорването, за което
ще се представят доказателства.
В съдебно
заседание, редовно призована, Окръжна прокуратура - Кърджали се представлява от
прокурор Б. В., която поддържа
същия, по съображенията, изложени в него.
Счита, че е налице материална незаконосъобразност на разпоредбите на чл.3 и
чл.8 от Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на реда и начина за
отглеждане на кучета на територията на община Черноочене, приета с Решение №65
по Протокол №07/22.12.2006 г. на Общински съвет – Черноочене. Твърди, че
материалната незаконосъобразност на разпоредбата на чл.3 от Наредбата се състои
в това, че в ал.1 е предвидено задължение на собствениците на кучета да ги
регистрират, в срок не повече от навършване на 3-месечна възраст, а за новопридобитите, в срок не повече от 30 дни, от деня на
придобиване, а в ал.2 на посочената разпоредба е посочено, че никой няма право
да се грижи или дава подслон на куче по-възрастно от 3 месеца на територията на
общината, ако същото не е регистрирано, съобразно изискванията на Наредбата, но
друга била регламентацията в съответната законова разпоредба - на чл.174, ал.2
и ал.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВД/, която изисквала, при
навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над
тази възраст, собственикът да извърши съответната регистрация при ветеринарен
лекар, което е различно от посочените възраст и срок в протестираната
разпоредба от местния нормативен акт. На следващо място сочи, че към реда
за регистрация по чл.174 от ЗВД препраща
и нормата на чл.37, ал.1 от Закона за защита на животните и било налице
несъответствие на задължението за регистрация на кучета, прието с оспорения
подзаконов нормативен акт. Относно материалната незаконосъобразност на чл.8 от
Наредбата, в която било предвидено да бъдат освободени от такса кучетата, които
се използват за научно-изследователски и медицински цели, кучета на инвалиди и
ловни кучета, сочи, че прокуратурата намирала незаконосъобразност, поради
прякото противоречие със законовата разпоредба на чл.175, ал.2 от ЗВД, който
препращал към разпоредбата на чл.116, ал.2 от ЗМДТ, като излага довод, че в
първата посочена разпоредба имало въведено изключение от принципа, посочен в
ал.1 на чл.175, че за притежание на куче, ежегодно се заплаща такса по ЗМДТ, а
в изчерпателното изброяване на чл.175, ал.2 от ЗВД били посочени собствениците
на кучета на „лица с увреждания”, за разлика от текста на Наредбата, като освен
това, в законовото изброяване не фигурирали стопаните на ловни кучета, т.к.
междувременно ЗВД претърпял промяна. Поради това счита, че е налице материална
незаконосъобразност на оспорените разпоредби на чл.3 и чл.8 от местния
нормативен акт и счита, че същите следва да бъдат отменени. Отново заявява, че
се оспорва разпоредбата от Наредбата и в частта, с която са освободени от
такса, лица – инвалиди, собственици на кучета. Моли също, ответната страна да бъде
осъдена да заплати направените от Окръжна прокуратура – Кърджали разноски.
Ответникът по протеста – Общински
съвет – Черноочене, редовно призован за съдебното заседание, се представлява от
редовно упълномощен процесуален представител – адв.М.
С. от АК - ***, който оспорва
протеста и го намира за неоснователен.
Счита, че оспорените разпоредби не противоречат на закона, а Общински съвет –
Черноочене е приел един законосъобразен подзаконов нормативен акт, поради което
моли съда да отхвърли протеста на Окръжна прокуратура – Кърджали.
Административният съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен акт, приет от Общински
съвет – Черноочене, намира следното:
Съобщението за
постъпилия протест е обявено по реда на чл.181, във връзка с чл.188 от АПК, в
Държавен вестник, бр.42 от 22.05.2018 год., на стр.60/л.55
от делото/,
като по делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2
от АПК.
По допустимостта на
протеста:
Предмет на оспорване с него са конкретни
разпоредби от подзаконов нормативен акт – Наредбата за регистрация,
стопанисване и контрол на реда и начина за отглеждане на кучета на територията
на община Черноочене, приета от Общински съвет - Черноочене,
които разпоредби са с многократно правно действие и относими
към неопределен и неограничен брой адресати. Съгласно чл.185, ал.2, във връзка
с ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд
изцяло или в отделни техни разпоредби, като съгласно разпоредбата на чл.186,
ал.1 от АПК, правото на оспорване на подзаконов нормативен акт принадлежи на
гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси
са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения. В съответствие с разпоредбата на чл.186, ал.2 от АПК, прокурорът
може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а според чл.187, ал.1
от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение
във времето. Предвид това, така подаденият протест от прокурор при Окръжна
прокуратура – Кърджали е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
След като се запозна с
фактите и обстоятелствата по делото, с приложените доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, с доводите и становищата на страните и след направената
преценка на доказателствения материал по делото,
както и валидността и законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен
акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, приложими субсидиарно на основание чл.196 от АПК, съдът намира
протеста за ОСНОВАТЕЛЕН.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
С Решение №65 от
22.12.2006 год./л.8/ по Протокол №07
от заседание на Общински съвет – Черноочене, проведено на 22.12.2006 год./л.9-л.33/, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и във връзка с чл.6, ал.1 от ЗМДТ и чл.174 от ЗВМД, е била приета Наредба
за регистрация, стопанисване и контрол на реда и начина за отглеждане на кучета
на територията на община Черноочене. Приемането на Наредбата е извършено от
Общински съвет - Черноочене при предварително обявен дневен ред, видно от
приложената покана от 15.12.2006 год. за свикване на редовно заседание на
Общински съвет – Черноочене на датата 22.12.2006 год./л.35-л.36/, като докладната
записка на кмета на община Черноочене, за приемането на тази Наредба, е
включено като т.5 от дневния ред. Заседанието на Общински съвет – Черноочене е
проведено и при наличие на кворум, видно от приложения пълен препис от Протокол
№07 от това заседание на Общински съвет – Черноочене, проведено на 22.12.2006
год./л.9-л.33/
и присъствения лист към него/л.34/, като при общ брой от 17/седемнадесет/
общински съветници, на заседанието са присъствали
13/тринадесет/ от тях, от които, при вземането на решението за приемането на
Наредбата, „ЗА” са гласували всички присъстващи 13/тринадесет/ общински съветници, като „против” и „въздържал се” е нямало.
Докладната записка за
приемането на тази Наредба, с Изх.№*** от *** год./л.43/,
ведно с проекта на самата наредба/л.44-л.46/, са били представени
своевременно в Общински съвет – Черноочене, регистрирани с Вх.№***/*** год. и са били разгледани и обсъдени на
заседание на Постоянната комисия/ПК/ по законността, обществения ред и
административното обслужване при Общински съвет – Черноочене. Видно от
представения и приет като доказателство по делото Протокол №09 от 19.12.2006
год. от проведеното заседание на ПК по законността, обществения ред и
административното обслужване при Общински съвет – Черноочене/л.37-л.41/, внесената докладна
записка от кмета на община Черноочене, ведно с проекта на тази наредба, са били
разгледани на това заседание и след дадените разяснения по проекта, ПК е приела
становище, с което е подкрепила предложението за решение, за приемане на тази
наредба, така, както проектът за същата е внесен за разглеждане с докладната
записка на кмета на общината. За това решение е изготвено и отделно писмено
становище от 19.12.2006 год., подписано от председателя на Постоянната
комисия/ПК/ по законността, обществения ред и административното обслужване при
Общински съвет – Черноочене/л.42/.
Тази Наредба за
регистрация, стопанисване и контрол на реда и начина за отглеждане на кучета на
територията на община Черноочене, видно от представения и приложен екземпляр от
същата в актуалната й действаща редакция/л.6-л.7/, от момента на
приемането й с Решение №65 от 22.12.2006 год. на Общински съвет – Черноочене,
до настоящия момент, не е била изменяна или допълвана и същата действа в
редакцията си, в която е била първоначално приета. Така, протестираната
разпоредба на чл.3 от Наредбата гласи, че:
„Чл.3 (1) Собствениците на кучета са задължени да ги
регистрират в срок не повече от навършване на 3-месечна възраст, а за новопридобитите не повече от 30 дни от деня на придобиване.
(2) Никой няма право да се грижи или да дава подслон на
куче, по–възрастно от 3 месеца на територията на общината, ако то не е
регистрирано по изискванията на тази наредба.”,
а другата протестирана разпоредба – тази на чл.8 от Наредбата, гласи,
че:
„Чл.8 Освобождават се от такса кучета които се използват за
научноизследователски и медицински цели, кучета на инвалиди и ловни кучета.”.
При така установените
факти, от правна страна,
съдът, след цялостната проверка на оспорените разпоредби,
на основанията по
чл.146 АПК, приложим субсидиарно
на основание чл.196 от АПК, намира следното:
Подзаконовият нормативен акт (ПНА) е издаден от компетентен орган - Общински съвет - Черноочене, който,
съгласно разпоредбата на чл.22, ал.2 от ЗМСМА, в приложимата
й към този момент редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр.69 от 2003 год.), е имал
процесуално-правна компетентност,
в изпълнение на правомощията си, да издава нормативни
актове, с които да урежда, съобразно
с нормативните актове от по-висока степен,
обществени отношения с местно значение, на територията на община Черноочене.
На следващо място, тази Наредба е приета от
Общински съвет – Черноочене в съответствие и на основание на разпоредбата на
чл.6, ал.1 от ЗМДТ и по-конкретно на б.„и”(нова
- ДВ, бр.87 от 2005 г.) от тази
ал.1 на чл.6, съгласно която, Общините събират местни такси за притежаване
на куче и на чл.174 от ЗВМД, в приложимата й редакция, която регламентира реда и условията за регистрацията на кучетата, за издаване на паспорт по образец,
ваксинация и обезпаразитяване
на същите, както и задълженията на собствениците на кучета във връзка с това и
задълженията на ветеринарния лекар.
На следващо място, ПНА е
издаден в установената писмена форма, със съответните реквизити (чл.24 – чл.35 от Указ №883/24.04.1974 год. за прилагане на
ЗНА), при надлежно отбелязване на фактическите и правните основания за издаването
му, при спазване
на административно-производствените
правила - предварително обявен за обсъждане
акт, предварително обявен дневен ред
и при наличие на законоустановения от ЗМСМА кворум, без наличие на
съществени нарушения при обсъждането, гласуването и
приемането му.
Съдът намира, обаче, че оспорената разпоредба на чл.3 от Наредба за регистрация, стопанисване и контрол
на реда и начина за отглеждане на кучета на територията на община Черноочене, и
в двете й алинеи, противоречи на материалния закон, по следните съображения:
Алинея 1 на оспорения
чл.3 от Наредбата, цитирана по-горе, регламентира възрастта, на която кучето
следва да се регистрира по предвидения ред, съответно срокът, след придобиване
на куче, в който същото следва да се регистрира. Същевременно,
регистрацията на кучетата е предмет на законова регламентация в нормите на
чл.174, ал.2 и ал.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като
съобразно ал.2 на този текст, в действащата й понастоящем редакция/ДВ, бр.14 от
2016 год., в сила от 19.02.2016 год./, при
навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над
тази възраст, собственикът регистрира кучето при ветеринарен лекар, докато в
нормата на ал.1 на чл.3 от Наредбата е регламентирано, че собствениците
на кучета са задължени да ги регистрират в срок не повече от навършване на
3-месечна възраст, а за новопридобитите - не повече от 30 дни от деня на придобиване. Видно е, че
оспорената норма от Наредбата регламентира, в несъответствие със законовата
норма, различна възраст на кучето, след навършване на която същото следва да се
регистрира – нормата на закона регламентира навършване на 4-месечна възраст,
докато в Наредбата тази възраст е навършване на 3 месеца. Освен това, в
законовата норма е регламентиран изрично 7-дневен срок от придобиването, за
регистриране на куче, което е навършило 4-месечна възраст, докато в ал.1 на оспорения чл.3 от
Наредбата, в несъответствие със законовата норма, е предвиден срок не повече от
30 дни от придобиване на куче и то без да е регламентира възрастта на същото. От изложеното следва,
че в нарушение на правилото на
чл.8 от ЗНА - обществените отношения с местно значение да бъдат
уреждани съобразно нормативните актове от по-висока степен,
с оспорената ал.1 на чл.3 от тази Наредба,
недопустимо и в нарушение на чл.174, ал.2 от ЗВМД, са регламентирани различни
изисквания, вкл. относно възрастта на кучето, както и различни срокове за
регистриране на придобито куче, което води до материалната незаконосъобразност
на тази ал.1 на чл.3 от Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на
реда и начина за отглеждане на кучета на територията на община Черноочене,
съставляваща основание за отмяната й по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.
На следващо място, с
ал.2 на оспорения чл.3 от същата Наредба, всъщност е въведена забрана за полагане на грижи или даване подслон
на куче, по–възрастно от 3 месеца на територията на общината, ако то не е
регистрирано по изискванията на тази наредба. Съдът намира за основателен
аргумента, изложен в протеста на Окръжна прокуратура – Кърджали, че така
въведената забрана в тази ал.2 на чл.3 от Наредбата не намира никаква опора в
нито една от разпоредбите на Закона за ветеринарномедицинска дейност/ЗВМД/,
респ. и в разпоредбите на Закона за защита животните/ЗЗЖ/, което също води до
материална незаконосъобразност на тази ал.2 на чл.3 от Наредбата за
регистрация, стопанисване и контрол на реда и начина за отглеждане на кучета на
територията на община Черноочене, съставляваща основание за отмяната й по
смисъла на чл.146, т.4 от АПК.
По отношение
протестираната норма на чл.8 от Наредбата за регистрация,
стопанисване и контрол на реда и начина за отглеждане на кучета на територията
на община Черноочене, съдът намира, че протестът е основателен по отношение на
тази разпоредба в частта й за освобождаване от такса кучета, на ловните кучета.
В тази й част протестираната разпоредба е в
противоречие с нормата на чл.175, ал.2 от ЗВМД, в действащата й редакция, която
изчерпателно, в 5/пет/ точки, ясно и недвусмислено регламентира хипотезите, в
които собствениците на кучета се освобождават от заплащането на такса куче,
т.е. в тази норма са посочени хипотезите, в които е въведено изключение от
нормата на ал.1 на чл.175 от ЗВМД, съгласно която, за притежаване на куче
ежегодно се заплаща такса по Закона за местните данъци и такси. В тази връзка
следва да се посочи, че до изменението и допълнението на Закона
ветеринарно-медицинската дейност/изм. и доп., ДВ, бр.14 от 19.02.2016 г.,
в сила от 19.02.2016 г./, в нормата на чл.175, ал.2, т.6 от с.з. е било предвидено,
че се освобождават от заплащане на такса за притежаване на куче, собствениците
на ловни кучета. С изменението на тази разпоредба и влизането й в сила/в
сила от 19.02.2016 г./, т.6 на ал.2 от чл.175 е придобила съвсем различна
редакция, а именно - освобождават от заплащане на такса за притежаване на куче,
собствениците на кучета, които придружават или охраняват селскостопански
животни, които се отглеждат в регистриран животновъден обект, от което следва,
че собствениците на ловни кучета вече не са освободени от заплащането на тази
такса. Протестираната норма на чл.8 от Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол на
реда и начина за отглеждане на кучета на територията на община Черноочене е
приета на 22.12.2006 год. и към момента на приемането й, в тази й част същата е
била съобразена и в съответствие с нормата на чл.175, ал.2, т.6 от ЗВМД, но
след изменението на последната законова разпоредба, тази норма от Наредбата, в
частта й относно освобождаването от заплащане на такса за притежаване на куче
на собствениците ловни кучета, вече се явява материално незаконосъобразна,
поради противоречието й с действащата от 19.02.2016 год. и към момента
разпоредба на чл.175, ал.2 от ЗВМД, което съставлява основание за отмяната й в
тази й част по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.
На следващо място, в протестираната норма на чл.8 от Наредбата
за регистрация, стопанисване и контрол на реда и начина за отглеждане на
кучета на територията на община Черноочене, цитирана по-горе, е регламентирано,
че се освобождават се от такса кучета, които се използват за
научноизследователски и медицински цели. Тук съдът намира, че следва да се
абстрахира от граматически некоректната редакция на нормата, като е повече от
ясно, че във всички хипотези на чл.8 от Наредбата, от заплащането на тази такса
се освобождават не кучетата, а собствениците на кучета, които попадат в
посочените три хипотези на тази разпоредба. Така, по отношение освобождаването
от такса на собствениците на кучета, които се използват за
научноизследователски и медицински цели, в протеста на заместник окръжния
прокурор при Окръжна прокуратура – Кърджали не са изложени каквито и да е
доводи или аргументи за незаконосъобразност, респ. за противоречие на нормата в
тази й част, със законови норми или норми от друг, по-висок по степен
нормативен акт, а всъщност няма и твърдения за незаконосъобразност на нормата
на чл.8 от Наредбата в тази й част, като се твърди единствено, че „текстът на
тази разпоредба, в частта „кучета на
инвалиди и ловни кучета”, е в пряко противоречие с чл.175, ал.2 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност, към който препраща чл.116, ал.2 от ЗМДТ.”.
Независимо от това и неясно защо, обаче, с протеста се иска отмяната изцяло на
тази разпоредба на чл.8 от Наредбата. Съдът в настоящия състав намира, че в
тази й част, относно кучета, които се използват за научноизследователски и
медицински цели, разпоредбата на чл.8 от Наредбата не противоречи на никаква
норма от закон или друг, по-висок по степен нормативен акт и не е налице
материална незаконосъобразност на тази норма в посочената й част, като в
подкрепа на това следва единствено да се отбележи, че нормата на чл.175, ал.2,
т.3 от ЗВМД регламентира, че се освобождават се от такса собствениците на кучета,
използвани за опитни цели, а е пределно ясно, че научноизследователските и
медицинските цели са именно такива опитни цели, а не някакви други.
На следващо място, в протестираната норма на чл.8 от Наредбата
за регистрация, стопанисване и контрол на реда и начина за отглеждане на
кучета на територията на община Черноочене, цитирана по-горе, е регламентирано,
че се освобождават от такса и „кучета на инвалиди”, т.е. смисълът на нормата е,
че се освобождават от заплащането на тази такса инвалидите – собственици на
кучета. В тази й част нормата се протестира отново с довода, че противоречи на
нормата на чл.175, ал.2 от ЗВМД, в която, в изчерпателното изброяване на
освободените от заплащането на тази такса били посочени „собствениците на кучета на лица с увреждания”, като в тази му част
протестът изрично се поддържа със същата формулировка и в съдебно заседание. В
нормата на чл.175, ал.2, т.1 от ЗВМД, след изменението й (изм., ДВ, бр.17
от 23.02.2018 г., в сила от 23.02.2018 г.),
действително е посочено - „т.1. кучета на
лица с увреждания”, като е ясно, че смисълът на нормата е, че се
освобождават от заплащането на тази такса лица с увреждания – собственици на
кучета, а не собствениците на кучета на лица с увреждания, като до това изменение
на тази норма, в същата е било предвидено, че се освобождават от такса „кучета
на инвалиди”. Съдът в настоящия състав намира, че тази промяна в посочената
норма от ЗВМД е само терминологична и се е наложила предвид обстоятелството, че
терминът „инвалид” или „инвалиди” вече не се използва в действащото
законодателство, като същият е заменен с термина „лице/а с увреждания”. В тази връзка следва да се посочи, че
легалната дефиниция на термина „инвалид” беше дадена в разпоредбата на §1, т.3
от отменения Закон за
защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите/отм. – ДВ, бр.81
от 17.09.2004 г., в сила от
01.01.2005 г./, като съгласно тази законова дефиниция, „Инвалид” е
всяко лице независимо от възрастта му с физическо, сетивно или умствено увреждане,
което затруднява социалното му интегриране и участие в обществения живот,
възможностите му за общуване и обучение или трудовата му реализация.”. Този Закон за защита, рехабилитация и социална
интеграция на инвалидите е отменен с разпоредбата на §2 от ПЗР на Закона за
интеграция на хората с увреждания/ЗИХУ/, като в същия вече се използва
единствено термина „лице/човек с увреждания”, а не „инвалид/и”, като в §1, т.1
от ДР на ЗИХУ е дадена легална дефиниция на понятието „увреждане”, съгласно
която, „Увреждане” е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във
физиологията или в психиката на даден индивид.”, от което следва, че
„лице/човек с увреждане” е всеки индивид, при който е налице загуба или
нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката. При
съпоставката на двете дефиниции се установява, всъщност, че между тях на
практика няма някаква съществена разлика, като при лицата – инвалиди, според
дефиницията, е налице физическо, сетивно или умствено
увреждане, а при лицата с увреждане е налице загуба или нарушаване в
анатомичната структура/т.е. физическо увреждане/, във физиологията/т.е.
физическо или сетивно увреждане/ или в психиката/т.е.
умствено увреждане/, като и при двете понятия възрастта на лицето е без
значение. Тук следва да се посочи, че идеята и целта на нормата на чл.175,
ал.2, т.1 от ЗВМД е тези лица да бъдат освободени от заплащането на такса за
притежаваните от тях кучета и в този смисъл, разпоредбата на чл.8 от Наредбата
в тази й част е съответна на тази цел на закона, като отмяната й би довела
точно до обратния ефект, а именно – тези лица, независимо дали ще се наричат
„инвалиди” или „лица с увреждания”, ще са задължени да заплащат тази такса, до
евентуалното приемане на съответното изменение на този норма. За пълнота на
изложението следва да се посочи също, че нормата на чл.175, ал.2, т.1 от ЗВМД
регламентира, че се освбождават от заплащането на
тази такса „лица с увреждания”, а не „лица с трайно увреждане”, която категория
е по-ограничена и за тази категория лица е дадена отделна легална дефиниция в
друга норма от ЗИХУ, а именно – в §1, т.2 от ДР на с.з.
При тези
съображения, съдът в настоящия състав счита, че нормата на чл.8 от Наредбата за регистрация,
стопанисване и контрол на реда и начина за отглеждане на кучета на територията
на община Черноочене, в частта й, в която е предвидено, че се освобождават от
такса и „кучета на инвалиди”, не е материално незаконосъобразна, както се
твърди в подадения протсет, като е препоръчително,
разбира се, терминът „инвалиди”, използван в същата, да бъде заменен с термина
„лица с увреждания”, който с приемането и влизането в сила на ЗИХУ е възприет в
българското законодателство.
Ето защо, предвид всичко
изложено по-горе настоящият
съдебен състав приема, че
протестът, подаден от заместник-окръжен прокурор при Окръжна прокуратура –
Кърджали, с изложените в него доводи и аргументи, се явява основателен и
доказан по отношение оспорените
разпоредби на чл.3 и на чл.8 в частта й относно думите „ … и ловни кучета”, от Наредбата за регистрация, стопанисване и контрол
на реда и начина за отглеждане на кучета на територията на община Черноочене,
приета с Решение №65 от 22.12.2006 год. на Общински съвет – Черноочене, като тези
разпоредби са материално незаконосъобразни и противоречат на посочените по-горе
законови норми и по изложените по-горе съображения. При това положение те се
явяват в
противоречие и с разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК, съгласно която, общинските
съвети издават нормативни актове, с които уреждат, съобразно нормативните
актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение, както и на
чл.8 от Закона за нормативните актове/ЗНА/, която предвижда, че всеки общински
съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове
от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В
случая, с разпоредбите на чл.3 и на чл.8 в посочената й част от Наредбата за
регистрация, стопанисване и контрол на реда и начина за отглеждане на кучета на
територията на община Черноочене, приета от Общински съвет – Черноочене, са
уредени обществени отношения с местно значение, но тези норми към момента вече
са в несъответствие и противоречие, т.е. явяват се несъобразени с действащ
нормативен акт от по-висока степен, а именно – не са съобразени с действащите
към момента разпоредби на чл.174, ал.2 и чл.175, ал.2 от ЗВМД, от което, както
бе посочено и по-горе, се налага извода, че протестираната
норма на чл.3 и на чл.8 в частта й относно думите „ … и ловни кучета” от тази общинска Наредба са материално
незаконосъобразни, поради противоречието им с норми от по-висок ранг, т.е.
налице е основание за отмяната им по
смисъла на чл.146, т.4 от АПК.
По изложените съображения съдът намира, че протестът
се явява основателен, като разпоредбата чл.3 и на чл.8, в частта й
относно думите „ … и ловни кучета”, от Наредбата за регистрация, стопанисване и
контрол на реда и начина за отглеждане на кучета на територията на община
Черноочене, следва с решението по настоящото дело да бъдат отменени, като в останалата му част протестът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
Предвид този
изход на делото, в полза на протестиращата страна – Окръжна прокуратура – Кърджали, следва да бъдат
присъдени направените от нея деловодни
разноски, възлизащи в размер на 20.00/двадесет/ лева и представляващи преведена по сметка на
„Държавен
вестник” такса,
за публикуване на съобщението за оспорването, съгласно представеното и приложено по
делото бюджетно платежно нареждане от 08.05.2018 год. на „УниКредит Булбанк” АД ***/на л.50 от делото/.
Предвид изложеното и на основание чл.193, ал.1, предл.ІІ/второ/, във вр. с чл.191, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.3 и
разпоредбата на чл.8, в частта й относно думите „ … и ловни кучета”, от Наредбата за регистрация, стопанисване и
контрол на реда и начина за отглеждане на кучета на територията на община
Черноочене, приета с Решение №65 от 22.12.2006 год. на Общински съвет –
Черноочене, по Протокол №07/22.12.2006 год. от заседание на Общински съвет –
Черноочене, като незаконосъобразни.
ОТХВЪРЛЯ протеста на Окръжна прокуратура – Кърджали в останалата му
част.
ОСЪЖДА Общински съвет –
Черноочене ДА ЗАПЛАТИ на Окръжна прокуратура - Кърджали, направените
деловодни разноски, възлизащи
в
размер на 20.00/двадесет/ лева.
Решението може да се
обжалва или протестира пред Върховния административен съд,
чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/
- дневен срок
от съобщаването или
връчването му на
страните.
Препис
от решението, на основание чл.138, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на
страните по делото.
Решението да се разгласи
по реда на
чл.194 от АПК при неподаване в срок на касационна жалба или протест или
ако те са
отхвърлени от касационния съд.
2.