РЕШЕНИЕ
№ 13427
гр. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110142934 по описа за 2022 година
Ц. С. Н. е предявил срещу Фирма иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във
вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 08.08.2022 г., до окончателното плащане на сумата,
изразяващи се в силно отрицателни емоции, интензивно нервно напрежение,
потиснатост, емоционално изтощение, безсъние, физиологични последици,
накърняване на честта, достойнството и уронване на доброто име в резултат
на неверни клеветнически твърдения, причинени от статия публикувана на
17.06.2021 г. в *******, със заглавие ************, с твърдения в статията:
„Забравихте ли, че Ц. са онези, които заедно с П. искаха да присвоят дела на
В.Б. в хазартния бизнес?“, „… прокуратурата, която опъна „чадър“ над Ц.…“
„Вместо да бъдат разследвани и с повдигнати обвинения, те се жалват …“.
С. Н. Н. е предявил срещу Фирма иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във
вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 08.08.2022 г., до окончателното плащане на сумата,
изразяващи се в силно отрицателни емоции, интензивно нервно напрежение,
потиснатост, емоционално изтощение, безсъние, физиологични последици,
накърняване на честта, достойнството и уронване на доброто име в резултат
на неверни клеветнически твърдения, причинени от статия публикувана на
17.06.2021 г. в *********, със заглавие ************, с твърдения в статията:
„Забравихте ли, че Ц. са онези, които заедно с П. искаха да присвоят дела на
1
В.Б. в хазартния бизнес?“, „… прокуратурата, която опъна „чадър“ над Ц.…“
„Вместо да бъдат разследвани и с повдигнати обвинения, те се жалват …“.
Б. С. Н. е предявил срещу Фирма иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във
вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 08.08.2022 г., до окончателното плащане на сумата,
изразяващи се в силно отрицателни емоции, интензивно нервно напрежение,
потиснатост, емоционално изтощение, безсъние, физиологични последици,
накърняване на честта, достойнството и уронване на доброто име в резултат
на неверни клеветнически твърдения, причинени от статия публикувана на
17.06.2021 г. в ********, със заглавие ************, с твърдения в статията:
„Забравихте ли, че Ц. са онези, които заедно с П. искаха да присвоят дела на
В.Б. в хазартния бизнес?“, „… прокуратурата, която опъна „чадър“ над Ц.…“
„Вместо да бъдат разследвани и с повдигнати обвинения, те се жалват …“.
Ищците твърдят, че ответното дружество Фирма е собственик на
домейна ********, където са били поместена на 17.06.2021 г. статия,
съдържаща следните клеветнически твърдения: „В същото време емблемата
на компанията за залагания Efbet продължава да „грее“ на редица отбори, в
това число и на национални, въпреки включването на собствениците С., Б. и
Ц. Н.и (известни още като Ц.) в разширения списък на Министерството на
финансите с лица, които попадат в обхвата на санкциите по закона „М.“. БФС
си трае за още топлия договор с Фирма като генерален спонсор. Забравихте
ли, че Ц. са онези, които заедно с П. искаха да присвоят дела на В.Б. в
хазартния бизнес? Че оттам започна войната, в която се включи
прокуратурата, която опъна „чадър“ над Ц. и удари Ч.? Вместо да бъдат
разследвани и с повдигнати обвинения, те се жалват от гадния „М.“, а
рекламите на Фирма с чалга муцуни продължава да облъчват населението…“.
Ищците твърдят, че в статията са изразени неверни клеветнически твърдения,
които били позорящи и неверни, внушавайки опит за извършване на
престъпление от страна на ищците, което трябвало да бъде разследвано, но
имало „чадър“ от прокуратурата. Според ищците това са опозоряващи
обстоятелства, които предизвикват негативна обществена оценка по
отношение на тях. Неистинските факти били разпространени чрез статията
причинили на ищците неимуществени вреди, предвид това ищците молят
съда да осъди ответника да заплати обезщетение на всеки един от тях от по 10
000 лв. за претърпените неимуществени вреди в резултат на посочените
неверни клеветнически твърдения. Претендират разноски. Пред съда
процесуалният представител на ищците поддържа исковата си молба, прави
уточнение на увреждащите изрази и претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Фирма оспорва предявените искове с отговор на исковата
молба, подаден в законоустановения едномесечен срок. Поддържа, че в
случая липсвало противоправно поведение от страна както на ответника така
и от автора съставил статията, тъй като от текста на статията ставало ясно, че
било изразено журналистическо мнение и оценка на публично известни факти
2
и обстоятелства. Излагат се твърдения, че със статията се упражнявало
валидно и законосъобразно защитени от Конституцията на Република
България права на свободно изразяване на мнения и оценка на автора, още
повече, че е се коментирали изрични и публични актове на компетентните
държавни органи на Република България и посолството на САЩ, поради
което не можело да бъдат нанесени вреди на ищците. В процеснта статия
тримата ищци не били посочени като извършители или съучастници в
посоченото и описано позорно поведение или на някаква престъпна дейност
въобще, а се правело оценка на публично известни факти. Посочва се, че
ищците обективно не са могли да претърпят вреди в резултат на
публикацията, тъй като на 02.06.2021 г. юридически лица съсобственост на
тримата ищци били включени в разширения списък по закона „М.“ и Указа №
******* от МФ на САЩ, а на 04.06.2021 г. с Решение № ***** от 04.06.2021
г. на МС на Република България и списък на свързаните юридически лица
съгласно Решение № ***** от 04.06.2021 г. на МС са включени и ищците
като физически лице в тези списъци. Оспорва се валидно възлагане на работа
на лицето сочено като автор на статия, както и наличието на претърпени
вреди и причинно-следствената връзка. В условията на евентуалност
предявените искове се оспорват като прекомерни. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа отговора на искова молба и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът Фирма е собственик на домейна
www.frognews.bg.
По делото също така не се спори, а и от представения констативен
протокол № 4395 от 21.06.2021 г. съставен от нотариус Ц.Д., рег. № **** в
НК, район на действие РС- София, се установява, че на 17.06.2021 г. в на
интернет страницата на Фирма е публикувана статията със заглавие
************, с твърдения в статията: „Забравихте ли, че Ц. са онези, които
заедно с П. искаха да присвоят дела на В.Б. в хазартния бизнес?“, „…
прокуратурата, която опъна „чадър“ над Ц.…“ „Вместо да бъдат разследвани
и с повдигнати обвинения, те се жалват …“.
Представена е извадка от интернет страницата на посолството на САЩ в
Република България от 02.06.2021 г. относно Санкции на Министерство на
финансите на САЩ срещу влиятелни български граждани и техните широки
мрежи за участие в корупция. Представена е извадка от интернет страницата
на МФ на Република България от 15.06.2021 г
Представено е решение № ***** от 04.06.2021 г. на Министерски съвет
на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените
от САЩ санкции на български лице, съгласно което е решено в спешен
порядък да се изготви и поддържа списък на лицата, които попадат и
потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата
3
за контрол на чуждестранните активи на МФ н САЩ. Към решението е
приложен и списък на физическите и юридическите лица.
Представени са три броя интервюта, както и седемнадесет броя статии от
различни печатни и електронни медии.
Представено е удостоверение с изх. № ***/**** г. от 03.06.2022 г., от
Специализираната прокуратура, от която е видно, че по отношение на Ц. Н.
била взета мярка за незабавна защита по ЗМВР.
По делото е разпитан свидетеля В. Б.а, която посочва, че била
медицинска сестра и познавала всички от семейство Н.и, тъй като от 2020 г.
се грижила за С. Н., за неговите лекарства, за вливания ако трябва да му се
правят, като грижите се полагали в дома му. Посочва, че работила на 8 часови
смени всеки ден, като били трима колеги, които се сменяли през 8 часа.
Посочва, че слабо познавала статията, тъй като не я била чела, но знаела за
нея от С. Н., който й бил споделил, че били написани много лъжи и се
опитвали да развалят репутацията му, което се било случило през лятото на
2021 г. След статията С. Н. започнал много често да вдига кръвно, като
нощно време започна да плаче насън. Посочва, че ищците не живеели заедно,
но С. Н. често ходил в офиса, който се намирал на /административен адрес/.
Твърди, че С. Н. не бил споделял за други притеснения, но в последствие
разбрала, че имало и други статии, но свидетелката не ги била чела. Посочва,
че когато бил посещаван от неговите синове не била присъствала на техните
разговори.
Разпитван е свидетелят Н. Н.а, чийто показания съдът цени по чл. 172 от
ГПК, доколкото същата се явява съпруга на ищеца Ц. Н.. Свидетелят посочва,
че е запозната със съдържанието на процесната статия, която излязла към
средата на юни 2021 г. Посочва, че в статия били посочени имената на
ищците, като били свързани с лъжливи твърдения и имали за цел да очернят
фамилията, като свидетелката се разстроила и за нейните деца, които тогава
били на 17 год. и 21 год. Посочва, че скоро след това се били събрали на
семеен съвет, за да обсъдят и да решат какво да правят, като на този съвет
присъствали свидетелката, тримата, както и съпругата на Б. Н., като взели
решение да предприемат действия, за да изчистят името на фамилията. След
семейния съвет здравословното състояние на ищеца С. Н. се било влошило,
тъй като получил резки промени в кръвното налягане, като от една страна се
притеснявал за бизнеса, от друга като баща и дядо се притеснявал как децата
и внуците му преживяват това. Твърди, че се била впечатлила от заглавието
на статията, тъй като в заглавието на статията били изброени лични и
фамилни имена на различни лица включително и прякори и били подредени
до едно определение „трафикант на органи“, като в статията имало неверни
твърдения, че ищците били включени в списък, съгласно който попадали по
санкциите на Закона „М.“, че да искали да присвоят дял от хазартния бизнес
на дружеството на В.Б., както и за опънат чадър над тях и връзка с прокурори.
По отношение на ищеца Ц. Н. свидетелката възприела безсънни нощи,
раздразнителност, много притеснения свързани както в личен план така и в
професионален план, като ищецът Ц. Н. се притеснявал за въздействието на
тези твърдения върху децата им, както и върху положението му бизнесмен и
4
на репутацията му. Били положени много усилия, за да обяснявали на близки,
познати и бизнес партньори, че твърденията за присвояване на дялове в
статията били неверни, а по отношение на твърдението, че са включени в
списъци по Закона „М.“ били писани писма до различни финансови и
държавни институции. Ищецът Ц. Н. бил притеснен от това как се чувстват
децата им, като те искали да заминават в чужбина, за да избягат от
проблемите. Свидетелят възприел и притесненията на Б. Н. за състоянието на
С. Н.. Посочва,че притесненията на семейство - децата, ищците, били в
резултат на статията. Посочва, че имали притеснения като семейство с
включването от Министерския съвет в списъка „М.“, които обаче не били
толкова големи, колкото тези породени от статията. Статията ги била
притеснила, тъй като била достояние на доста хора и защото бил използван
език и определения, с които се целяло да се внуши лошо отношение към
цитираните лица в статията. Уточнява, че ищците се били притеснявали за
тяхното положение като бизнесмени и за репутацията си, във връзка с
твърденията, че са се опитали да присвоят дялове. Това била първата статия
от многото, като преди това е имало такива притеснения, но не били с такъв
интензитет.
Разпитва е свидетелят К.Б., който посочва, че от 7-8 години работи като
главен редактор във Фирма, като работата му се изразява в това да пише
материали и да редактирал материали, когато постъпели. Свидетелят бил
запознат с процесната статия, която била получена в редакцията, обсъдила се
и се публикувала, като не познавал автора лично. Авторът на статията бил
стар автор на сайта, който бил претърпял проверки извършени още по
времето преди започването на работа на свидетеля в тази медия, като за
конкретната статия свидетелят не си спомнял да е била извършвана проверка.
Посочва, че бил установен ред, когато постъпила статия, която е от автор,
който е извън сайта, то тя се пускала, като нямало определена колегия, която
да проверява статията, а статията се пускала от редактора, който бил на
смяна. Свидетелят посочва, че имало анализи на темата, че т.нар. „Ц.“ искали
да изместят В.Б. от хазартния бизнес, това бил основен анализ по всички
медии, като темата била коментирана от журналиста Б., като имало диалог в
медиите между ищците и г-н Б.. Посочва, че принципно не следвало да се
извършва журналистическо разследване когато имало институции с изразено
становище, като имало изявление на институция по закона „М.“, както имало
изявление на Б., Б. и на други анализатори, които също излезли с подобна
позиция.
По делото е разпитан и свидетеля Л.К., която посочва, че работела като
водещ в телевизия „Е.“. Посочва, че имало много широко оповестена
информация по отношение на закона „М.“, също така било коментирано във
всички медии и в телевизиите и в сайтовете, това била темата на деня, като
тази тема била коментира и в предаването на свидетеля. Посочва, че много
нейни колеги са правили интервюта с В.Б., който твърдял, че Д. П., Б. и „Ц.“
са се опитвали да си присвоят неговия бизнес. Била чувала и г-н Н. по *** и
******, който разказвал, че като бивши съдружници с г-н Б. били имали
сблъсъци и, че той се е чувствал заплашван, от което се разбирало, че между
5
г-н Б.-Ч. и г-н Н. имало конфликт, който довел до това, че бизнесът на единия
е жертван по някакъв начин. Свидетелят посочва, че процесната статия била
елемент от общия пъзел от коментари и статии точно в обсъждането на
списъка „М.“.
Разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът докаже всички
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане: 1)
правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по
чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (в случая публикуване на статия от 17.06.2021 г.
публикувани в ******** с посоченото съдържание, неимуществените вреди,
причинна връзка между деянието и неимуществените вреди, противоправност
и вина), 3) неимуществените и имуществените вреди да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената
работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2
ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
За да се установи наличието на противоправно деяние е необходимо да
се установи нарушение на нормативно установено задължение. На първо
място предмет на разглеждане в настоящото производство е дали конкретно
посочените в исковата молба действия на ответника се характеризират с
противоправност. За да се формира категоричен извод в тази насока следва да
се изследват относимите към случая наказателни състави и да се установи
дали те са се осъществили в разглеждания казус, като в случай, че се
установи поведение, покриващо състав на престъпление, то неминуемо ще се
докаже наличие на противоправно деяние. Съставите на обидата и клеветата
се осъществяват чрез различни изпълнителни деяния, като именно деянието,
се приема в практиката като един от разграничителните критерии между тях.
Посегателството при обидата се изразява в казване или извършване на
нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие,
т. е. само чрез действие. В закона не се посочва конкретно по какъв начин
следва да е отправена обидата. Това може да стане чрез думи - епитети,
псувни, ругатни, сравнения, квалификации, или действия - жестове, мимики и
др., които са унизителни за пострадалия.
Клеветата, за разлика от обидата, се извършва като се разгласи
неистинско позорно обстоятелство за другиго или му се припише
неизвършено престъпление. Под „разгласяване“ в практиката се разбира
довеждане до знанието на трето лице на неистинските позорни факти или
обстоятелства, отнасящи се до личността на пострадалия, като деянието би
било съставомерно и когато тези факти, се изнасят като слух или съмнение.
Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на определен факт за
пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име в обществото.
6
В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която
да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за
съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да
съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които
застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са
безспорен факт. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само
факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. За разлика от
обидата, за съставомерността на клеветата, е без значение дали засегнатият е
узнал или не клеветническите твърдения спрямо него. В случая деянието е
довършено, когато тези твърдения са възприети, узнати от трето лице или от
повече лица. За да е съставомерно деянието е необходимо, разгласените
факти обстоятелства, освен позорящи, да бъдат и неистински, в противен
случай, деецът няма да носи наказателна отговорност – ако се установи
тяхната неистинност.
И обидата и клеветата са умишлени деяния, като при обидата е
необходимо деецът да съзнава, че казаните от него думи или извършените
действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава, че те могат да бъдат
възприети от това лице, като цели това или му е безразлично. Клеветата е
възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се приема, че
при прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността на
позорните обстоятелства.
С разпоредбите на чл. 39 - 41 от Конституцията на Република България
се уреждат права и свободи на гражданите, всяко от които е конституционно
гарантирано и се ползва с еднаква тежест спрямо останалите. Възможната
колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото от
една страна и засягане, чрез упражняването на правата и доброто име на
гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от
Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е
предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до
пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени
ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с
чл. 40, ал.1 от Конституцията на Република България свобода на печата и
другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и
на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес
въпроси. Въпреки това нейното съдържание не включва предоставена
възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен
подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса
на посочените конституционно защитени ценности се решава конкретно въз
основа на обстоятелствата на всеки отделен случай. За преценка
основателността на исковата претенция, съдът следва да съобрази доводите
относно разграничение на изнесената информация като факт или мнение. При
спор за причинени вреди от изнесена в публичното пространство
информация, съдът е длъжен да съобрази, че на проверка за истинност
подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират деликтната
отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и позорят
адресата. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като
7
не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат
да ангажират отговорност само ако представляват обида.
В настоящия случай няма съмнение, че в процесната статия публикувана
на 17.06.2021 г. на интернет страницата ********* със заглавие
************, съдържат твърденията посочени в исковата молба, които са
разпространени именно като клеветнически, позорящи личността на ищците.
По отношение заявените в нея обстоятелства, че ищците са искали да
присвоят дела на В.Б. в хазартния бизнес заедно с трети за спора лица,
настоящият състав приема да е налице изявление за осъществени факти,
подлежащи на проверка за вярност. Също така във втората част също се
съдържат клеветнически твърдения, тъй като на ищците се приписват
позорящи техните имена в обществото факти, а именно че в своята
деятелност са се възползвали от неправомерна закрила на държавата, а
именно от опънатия „чадър“ от страна на прокуратурата. Що се касае до
последните изрази посочени в исковата молба „Вместо да бъдат разследвани
и с повдигнати обвинения, те се жалват …“. Настоящият състав намира, че в
този израз представлява оценъчно съждение, което само по себе и не подлежи
на проверка за вярност и не представлява обида. От събраните по делото
доказателства не се установява истинността на твърдените факти в това число
и от представените писмени доказателства от страна на ответника. В случая
от представените извадки от интернет страниците на посолството на САЩ на
МФ на Република България, в публикуваните списъци на към решение №
***** от 04.06.2021 г. на Министерски съвет, както и множеството статии не
се установяват конкретните факти изложени в процесната статия. В случая
посредством процесните клеветнически твърдения уронващи достойнството
на ищците се изгражда линия на интерпретиране на фактите по отношение на
хазартния бизнес, с която се внушава, че ищците се стремят по незаконен
начин и с незаконна подкрепа от прокуратурата да придобият дела на В.Б. в
хазартния бизнес. Недоказването на истинността на изложените в процесната
статия, твърдения за придобиване по незаконен начин и с незаконна подкрепа
от прокуратурата на В.Б. в хазартния бизнес имат характер на клевета,
разпространени по адрес на ищците, с приписване на неистинско позорно за
личността им обстоятелство. Следва да се посочи, че действително предметът
на статията представлява важна за обществото тема, но следва да се приеме,
че използваните изрази и квалификации не допринасят за обективно
осветляване на фактите по този въпрос, а към принизяване честта на ищците и
създаването на неприятен за обществото облик.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д.
№ 1486/2011 г., на ВКС, ГК, ІV ГО, неблагоприятните за другиго факти
трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи. Правни
норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма. Утвърдено е
схващането, че за изнесените факти журналистът трябва да е получил
потвърждение поне от два независими източника. Правното значение на
добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването
, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е
добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за вредите,
8
причинени от противоправното му деяние. Ако източникът на информация е
посочен, цитиран е или се възпроизвеждат точно изнесените от него
твърдения т.е. авторът на статията не е излязъл извън рамките на
предоставената му информация, той нито дължи проверка на казаното от
третото лице /защото преразказва казаното от него/, нито отговаря за
верността на твърденията на последния. Т.е ако съдържанието на текста
насочва към извод, че твърденията изхождат от други лица, които са
посочени в статията и в текста коректно е предадена дадената от тях
информация, авторът, респ. издателят, не отговаря за препредадена
информация. Следователно, няма как да бъде направена преценка относно
коректността на препредаденото твърдение, ако не са посочени лицата, на
които авторът се позовава или не е осигурен достъп до тяхното изявление под
някаква форма. Когато обаче информацията е представена като преразказана,
без да е посочен източникът /авторът на изявленията/ или пък е представена
като изходяща от трето лице, без в действителност то да я е предоставило на
конкретния журналист или издател, именно последните отговарят за
верността като за собствени изявления, какъвто е настоящият случай. В
разглеждания случай ответникът е ангажирал свидетелски показания
посредством разпита на свидетеля Бучков, като свидетелят посочва, че в
конкретния случай не си спомнял да била извършвана проверка, като статията
била публикувана така както била получена и на нейния автор били правени
проверки преди, поради което сега не била правена такава. Свидетелят
посочва, че не следвало да се извършва проверка, когато имало институции с
изразено становище, като имало изявление на институция по закона „М.“,
както имало изявление на Б., Б. и на други анализатори, които също излезли с
подобна позиция. Настоящият състав намира, че в случая независимо, че
имало други материали, както и включването на ищците или управлявани от
тях дружества в определени списъци не освобождава отвеника от
задължението за провеждане на добросъвестното журналистическо
разследване при разпространение на конкретни неверни факти. Още повече,
че изнесените факти никъде в процесната статия не е посочено, че
възпроизвеждат точно твърдения от друго лице. Съобразно изложеното,
съдът намира да е налице осъществено противоправно деяние, вследствие на
което да се ангажира деликатната отговорност на ответника.
Установи се ищецът Ц. С. Н. да е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в безсънни нощи, раздразнителност, притеснения за
въздействието на тези твърдения върху децата му, както и върху положението
му бизнесмен и на репутацията му, доказани с изслушаните по делото
показания на свидетеля Н.а, както и причинно-следствената връзка между
деянието на ответника и претърпените неимуществени вреди. По отношение
на ищеца С. Н. Н. се установява, че претърпените от същия неимуществени
вреди, които да са в резултат на деянието на ответника се изразяват в
притеснения за бизнеса му, както и притеснения за това как изнесените
твърдения ще се отразят на децата и внуците му, който обстоятелства се
установяват от показанията на свидетелите Н.а и Б.а. В случая съдът намира,
че по делото не е доказано влошеното здравословно състояние на този ищец
9
да е в пряка причинно-следствена връзка с процесната статия. Действително
по делото и свидетелката Н.а посочва, че този ищец започнал да има промени
в кръвното налягане, а свидетелката Б.а посочва, че били изписани
допълнителни лекарства заради високо кръвно налягане, но по делото по
никакъв начин не се установява, че тези промени са в причинно-следствена
връзка с процесната статия. Аналогична е ситуацията и с промени в
психическото състояние на този ищец посочени от свидетелката Б.а, а именно
плаченето насън. Още повече, че самата свидетелка Б.а посочва, че ищецът С.
Н. принципно имал здравословни проблеми поне от 2020 г., от когато тази
свидетелка в качеството си на медицинско лице полагала грижи за него, които
грижи следвало да се полагат непрекъснато в рамките на 24 часа, и които
били полагани с още двама нейни колеги на осем часови смени. По
отношение на ищеца Б. Н. съдът намира, че съгласно показанията на
свидетелката Н.а се установява, че е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в притеснения за репутацията му на бизнесмен. По делото не
беше оборена от страна на ответника и презумпцията предвидена в чл. 45, ал.
2 от ЗЗД, поради което деянието се явява извършено виновно. По изложените
съображения, съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД вр. чл.
45 ЗЗД за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на
ответника.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума на ВС
размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не
е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на
същите, съдът съобрази характера на причинените увреждания, възрастта на
пострадалото лице, негативното отражение на извършеното в резултат от
извършения деликт, големия кръг от хора достояние на които са станали
публикациите във вестника, общественото му положение, и не на последно
място социално-икономическите условия в страната.
На първо място следва да се има предвид, че ищците са активни
публични личности, поради което са изложена на по-засилено обществено
внимание и медиен интерес и границите на критиката по отношение на нея
следва да е по-широка отколкото по отношение на частните лица. В
качеството си на такива публични личности същите са обект на множество
критични анализи и негативни публикации, поради което неминуемо попадат
в полезрението на обществото, поради което трябва да са психически
подготвени да отстояват своите принципи дори в една враждебна медийна
среда. При преценката относно справедливото обезщетение съдът съобрази,
че позорната информация е изнасяна и достигнала до широк кръг от хора чрез
публикация в елетронно издание. Също така следва да се вземе предвид и
наличието на множество публикации в други медии предхождащи по време
процесната статия, както и такива след нея. Обезщетението за понесените
10
неимуществени вреди следва да се определи и като се вземат предвид
характера на доказаните причинени неимуществени вреди претърпени
конкретно от всеки един от ищците. Не на последно място обезщетението е
съобразено и социално-икономическите условия в страна както при
причиняване вредите, така и при постановяване на настоящето решение, като
настоящият състав приема, че обезщетение за неимуществени вреди в размер
на сумата 1000 лв. по отношение на ищеца Ц. Н., в размер на 700 лв. по
отношение на ищеца С. Н. и 500 лв. по отношение на ищеца Б. Н. са в
състояние да обезщетят причинените на ищците неимуществени вреди
изразяващи се в увреждане авторитета и на доброто му име, доколкото тези
вреди изобщо подлежат на точна и адекватна парична оценка. Също така
следва да бъде посочено, че самото осъждане по своята същност има също
ефекта на репарация за причиненото неимуществено увреждане още повече,
че основната цел преследвана от ищците е била именно да предприеме
действия, с които да изчисти имената си, като безспорно осъдителното
решение има реабилитиращо действие по отношение на името, с което се
ползва ищцата в обществото още повече, че решението се обявява в
регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на
свободен достъп до него. По този начин ищците получават пълна
реабилитация на доброто си име пред обществото, което с присъждане на
определена парична сума не би могло да бъде постигнато и би могло дори да
се стигне до неоснователно обогатяване, каквато не е и целта на закона.
Предвид гореизложеното предявените искове за неимуществени вреди
следва да бъде уважен за така посочените суми, като в останалата си част до
пълните претендирани размери от по 10000 лв., исковете следва да бъдат
отхвърлени.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят
и направените в настоящото исково производство разноски, като се
претендира сумата от по 400 лв., заплатена държавна такса, като не са
представени доказателства, че по делото са сторени други разноски. С оглед
изхода на спора на ищеца Ц. Н. следва да се присъди сумата в размер на 40
лв., на С. Н. следва да се присъди сумата от 28 лв., а на ищеца Б. Н. следва да
се присъди сумата от 20 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има
право на разноски, като страната претендира сумата от 10 лв. държавна такса
за съдени удостоверения, като с оглед изхода на спора на страната следва да
се присъди сумата в размер на 9.41 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/ да заплати на Ц. С. Н., с ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. В. И., по
предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от
11
ЗЗД сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 08.08.2022 г., до окончателното плащане на сумата,
изразяващи се в силно отрицателни емоции, интензивно нервно напрежение,
потиснатост, емоционално изтощение, безсъние, физиологични последици,
накърняване на честта, достойнството и уронване на доброто име в резултат
на неверни клеветнически твърдения, причинени от статия публикувана на
17.06.2021 г. в ********, със заглавие ************, с твърдения в статията:
„Забравихте ли, че Ц. са онези, които заедно с П. искаха да присвоят дела на
В.Б. в хазартния бизнес?“, „… прокуратурата, която опъна „чадър“ над Ц.…“
„Вместо да бъдат разследвани и с повдигнати обвинения, те се жалват …“,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за неимуществени вреди за сумата над
уважения размер от 1000 лв., до пълния претендиран размер от 10000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
08.08.2022 г., до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/ да заплати на С. Н. Н., с ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. В. И., по
предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от
ЗЗД сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 08.08.2022 г., до окончателното плащане на сумата,
изразяващи се в силно отрицателни емоции, интензивно нервно напрежение,
потиснатост, емоционално изтощение, безсъние, физиологични последици,
накърняване на честта, достойнството и уронване на доброто име в резултат
на неверни клеветнически твърдения, причинени от статия публикувана на
17.06.2021 г. в *************, със заглавие ************, с твърдения в
статията: „Забравихте ли, че Ц. са онези, които заедно с П. искаха да присвоят
дела на В.Б. в хазартния бизнес?“, „… прокуратурата, която опъна „чадър“
над Ц.…“ „Вместо да бъдат разследвани и с повдигнати обвинения, те се
жалват …“, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за неимуществени вреди за
сумата над уважения размер от 700 лв., до пълния претендиран размер от
10000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 08.08.2022 г., до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/ да заплати на Б. С. Н., с ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. В. И., по
предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от
ЗЗД сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 08.08.2022 г., до окончателното плащане на сумата,
изразяващи се в силно отрицателни емоции, интензивно нервно напрежение,
потиснатост, емоционално изтощение, безсъние, физиологични последици,
накърняване на честта, достойнството и уронване на доброто име в резултат
на неверни клеветнически твърдения, причинени от статия публикувана на
17.06.2021 г. в **********, със заглавие ************, с твърдения в
12
статията: „Забравихте ли, че Ц. са онези, които заедно с П. искаха да присвоят
дела на В.Б. в хазартния бизнес?“, „… прокуратурата, която опъна „чадър“
над Ц.…“ „Вместо да бъдат разследвани и с повдигнати обвинения, те се
жалват …“, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за неимуществени вреди за
сумата над уважения размер от 500 лв., до пълния претендиран размер от
10000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 08.08.2022 г., до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/ да заплати на Ц. С. Н., с ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. В. И., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 40 лв. - разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/ да заплати на С. Н. Н., с ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. В. И., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 28 лв. - разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/ да заплати на Б. С. Н., с ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. В. И., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 20 лв. - разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Ц. С. Н., с ЕГН **********, С. Н. Н., с ЕГН **********, Б. С.
Н., с ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес /административен адрес/,
чрез адв. В. И., да заплатят на Фирма, с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 9.41 лв. - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13