Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
гр.Габрово, 7.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито заседание на седми април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР
РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
при секретаря
Радина Церовска и в присъствието на прокурора Жени Шикова като разгледа
докладваното от председателя к.н.а.д. №
41 по описа за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по депозирана в законния срок жалба от
Регионална дирекция за национален строителен надзор /РДНСК/ - Габрово, подадена
чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, против
Решение № 260053 от 09.12.2020 година на Районен съд–Севлиево, постановено по
АНД № 263 по описа за 2020 година. С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление /НП/ № Г-5-5 от 10.06.2020 година на Началника на РДНСК -
Габрово, с което за нарушение на чл. 144, ал.5 във връзка с чл. 145, ал. 1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на Ц.Й.В. ***, в качеството ѝ
на главен архитект на Община Севлиево, е наложена глоба на основание чл. 232,
ал.1, т.2, предл. 2 от ЗУТ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
немотивирано, бланкетно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон. Развиват се доводи против изводите на въззивния съд за
допуснати процесуални нарушения, свързани с квалификацията на нарушението, и за
маловажност на деянието. Прави се искане процесното НП да бъде потвърдено.
Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
120 лева за въззивната и 200 лева за касационната инстанция. Касационният
жалбоподател РДНСК - Габрово се представлява в открито съдебно заседание от
надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, поддържа се
жалбата, по същество се заявява искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което процесното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, вкл. досежно размера на наложеното наказание. Представя
писмена защита, в която подробно развива съображенията си в подкрепа на
касационната жалба.
Ответната страна Ц.В. не се явява и не се представлява в
открито съдебно заседание, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава
мотивирано заключение за основателност на жалбата, като счита, че обжалваното
решение следва да се отмени като необосновано и неправилно.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу
съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано
лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл.
218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Архитект Ц.В. е наказана на основание чл. 232, ал. 1, т. 2,
предл. 2 от ЗУТ с глоба за това, че в качеството си на главен архитект на
Община Севлиево е одобрила инвестиционен проект за строеж, касаещ проектиране и
ремонт /реконструкция и ремонт/ на улици в гр. Севлиево, подробно описани в
АУАН и НП, в нарушение на ЗУТ – без по преписката да е представено становище /разрешение
за специално ползване на пътищата/ от Областно пътно управление – Габрово,
изискващо се на основание чл.145, ал.5 от ЗУТ.
За да отмени процесното НП, Севлиевския районен съд е
приел, че неправилно наказващият орган е квалифицирал процесното нарушение под
2 различни правни норми, като нормата на чл. 232, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗУТ
е санкционна и не осъществява състав на нарушение, което може да се вмени във
вина на нарушителя В НП наказващият орган бил „разширил“ административното обвинение,
като е посочил като нарушена и нормата на чл. 232, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗУТ,
което било недопустимо, касае се за маловажен случай, тъй като в кратък период
от време В. отстранила допуснатото нарушение, като по своя инициатива оттеглила издаденото разрешение за строеж с
мотивирана заповед, като по този начин е предотвратила настъпването на вредни
последици.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е
правилно по своя краен резултат, но по мотиви, различни от изложените от
въззивния съд.
Касационната инстанция намира, че няма пречка административното
обвинение да бъде конструирано по начина по който го е сторил
административно-наказващият орган, а преди него – и контролния такъв. За това,
че като орган по чл.145, ал.1, е одобрила инвестиционен проект без да са
изпълнени изискванията на чл.144, ал.5, което деяние попада в хипотезата на
санкционната норма на чл. 232, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗУТ. Случаят не би
следвало да се приема като маловажен.
Въпреки това крайният резултат – отмяната на наказателното
постановление е законосъобразен.
Нормата на чл. 144, ал.5 гласи „Съгласуването на инвестиционните проекти, които засягат републиканските пътища, се извършва от
администрацията, управляваща пътя, по реда на чл. 127, ал. 2 от ЗУТ“, като твърдението на
санкционният орган е, че липсва становище /разрешение за специално ползване на
пътищата/ от Областно пътно управление – Габрово. В АУАН и в НП са подробно
описани улиците предмет на процесния инвестиционен проект, но и в двата
документа липсва дори твърдение, че тези улици или част от тях са част от
републиканската пътна мрежа, което да налага нуждата от представяне на
становище от ОПУ-Габрово. Описаното по този начин поведение е несъставомерно. Това
е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.
Налице е и друга причина конкретното наказателно
постановление да бъде отменено. След извършена служебна справка в деловодството
на Административен съд – Габрово, на настоящия състав стана известно, че Началникът
на РДНСК – Габрово е издал още две наказателни постановления отнасящи се за
допуснати от арх. В. нарушения все при одобряване на един и същ инвестиционен
проект – това са НП № Г-4-4 от
10.06.2020 година и № Г-6-6 от 10.06.2020 година. Предвид посочените по-горе
обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че процесното наказателно
постановление, издадено след НП № Г-4-4 е постановено в нарушение на принципа
non bis in idem. Нормата на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, пречупена през конкретиката
на настоящия случай гласи: наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг
закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което одобри
строителни книжа /в случая инвестиционен проект/ в нарушение на този закон.
Това че в нормата на чл.144 от ЗУТ са посочени в девет точки изискуемите книжа
за одобрение на инвестиционните проекти, а като прибавим и изискването по ал.5
за републиканските пътища – общо десет изисквания, не означава, че при
одобряване на инвестиционен проект при пълна липса на представени документи,
съответния главен архитект ще е осъществил десет административни нарушения. Вън
от всякакво съмнение е че с деянието си – одобряване на проект, при липса на
някое или няколко от изискванията по чл. 144, длъжностното лице би осъществило
едно нарушение, за което следва да понесе едно наказание. Предвидената в чл.
232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ санкция е в
широк диапазон - от 1000 до 5000 лева и при индивидуализация на наказанието
може да бъде съобразено обстоятелството дали одобряването на строителните книжа
е станало в нарушение на едно или повече от изискванията /условията/ за това.
По тази причина всяко наказателно постановление издадено след първото се явява
незаконосъобразно.
Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и
правилно по своя краен резултат решение, което с изложените по-горе мотиви
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
„първо“ от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260053 от 09.12.2020 година на Районен съд–Севлиево, постановено по АНД
№ 263 по описа за 2020 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.