№ 360
гр. П., 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:И. Юл. Колев
при участието на секретаря Н. Т. Динева
като разгледа докладваното от И. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720104010 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Л. П. и М. СП. П. срещу
„Топлофикация П." АД. Ищците признават, че имат качеството потребител на
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. П., ул. „******. Твърдят, че са наследници
на ИВ. П. Ш., починал на 23.12.2011 г., след чиято кончина са придобили
топлоснабдения имот при равни квоти. Твърдят, че за доставката на топлинна енергия
до този имот е начислена сума в размер на 640,00 лева в периода от м. 01.2014 до м.
04.2016 г. Твърди се, че за посочените суми не са предприемани действия по
изпълнение, но същите се претендират от ответното дружество.
Намира така индивидуализираните суми за погасени по давност, поради което
моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че същите не
подлежат на принудително изпълнение спрямо всеки един от ищците за сума в размер
на 320,00 лева.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Прави признание на иска като пояснява,
че сумите са начислени, но в различен размер – 500,48 лева главница и 90,41 лева
лихва в периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г. Също заявява, че действия по
изпълнение не са предприемани, поради което сумите са погасени по давност. Намира,
че материалното право съществува, но то не би могло да бъде предмет на
принудително изпълнение, а единствено доброволно платено.
Моли съда да постанови решение по чл. 237, ал. 1 ГПК, както и да не присъжда
разноски на ищеца. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В съдебно заседание, с изрична молба ищецът поддържа така изложеното, като
желае съдът да се произнася с решение по чл. 237 ГПК и прави отказ от иска за
разликата от 590,89 лева до първоначално предявения такъв от 640,00 лева.
1
Ответникът поддържа вече направеното признание на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124 , ал. 1 ГПК за отричане на съществуващо в полза на ответника на
право на принудително изпълнение и притезания, посочените в исковата молба суми,
поради погасяването им по давност. В хипотеза на така предявения иск в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК). Така
и Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК, в което се
приема, че всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да
бъде предявено с иск.
Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като
такъв е винаги налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съотв.
– отрича се едно претендирано от ответника право и решението по установителния иск
ще съхрани или увеличи правната сфера на ищеца. В конкретния случай с отричането
на посоченото вземане ищецът ще намали своя пасив ако вземането бъде отречено със
сила на пресъдено нещо. С оглед на изложеното за ищецът е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими.
По делото не се спори относно фактите като ищецът изрично е признал, че е
носител на процесното задължение.
По делото не се спори и по правото като с оглед признанието на иска от
ответника и молбата на ищеца за постановяване на решение при признание на иска.
Единственият спор е относно разноските, които имат самостоятелен характер и
стоят извън предмета на делото.
Ето защо съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това. С оглед
изложените от страните твърдения, предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени, тъй като процесните вземания за главница и лихва са погасени по
давност.
Производството по делото за разликата от 590,89 лева до първоначално
предявения размер от 640,00 лева на исковете следва да бъде прекратено на основание
чл. 233 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът принципно има право на разноски.
Както бе посочено, именно въпросът за разноските се превръща в предмет на
настоящото производство.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да приложи разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По правилото на
тази разпоредба на ищецът не следва да се присъждат разноски. По делото се установи,
че оспорените с исковата молба суми се водят в счетоводните записи на ответника,
като липсват данни, а и твърдения да са предприемани действия по изпълнение. Съдът
намира, че са налице двете кумулативни предпоставки за прилагането на тук
посочената норма, поради което на ищеца не следва да се присъждат разноски.
2
В този смисъл са Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3063/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4586/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2828/2018 г., III г. о., ГК, позовавайки се на Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.
гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г. о., в което се приема, че ответникът не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както и че различните
правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в
отношенията между страните, те могат да имат значение само като доказателства за
негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е
отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно
плащане.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, като с оглед
процесуалното му поведение такива следва да му бъдат присъдени на основание чл. 78,
ал. 2, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в заявения минимален размер от 100,00 лева, в който смисъл
е Определение № 20884 от 13.02.2019 г. на СРС по гр. д. № 19244/2018 г., потвърдено с
вече посоченото Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г.,
IV г. о., ГК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува право на принудително
изпълнение срещу Р. Л. П., ЕГН ********** и М. СП. П., ЕГН ********** разделно
по 1/2 за сумите от 500,48 лева главница за доставка топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. П., ул. „****** и 90,41 лева лихва в периода от 01.01.2014 г. до
30.04.2016 г. в качеството им на наследници на ИВ. П. Ш. поради погасяване на
вземанията по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото за разликата от 590,89 лева до 640,00
лева на основание чл. 233 ГПК.
ОСЪЖДА чл. 78, ал. 2, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК Р. Л. П. и М. СП. П. да заплатят
на ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД разноски в общ размер на 100,00 лева – по 50,00 лева
всеки един от тях.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П., а в прекратителната част в
едноседмичен пред същия въззивен съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3