Р
Е Ш Е
Н И Е
№ / 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІVс.
,в публично съдебно заседание на 18.03.2019г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : И.
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
Секретар
: ПЕТЯ ПЕТРОВА
Разгледа
докладваното от председателя на състава
В.гр.д.№
235/ 2019г.
Производството е по
реда на чл. 268-273 от ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на Г.И.К., чрез
назначения особен представител адвокат Д.Х., срещу решение № 5248/ 19.12.2018г.
по гр.д.№ 5245/ 2018г. на Варненски районен съд, XLIX състав, с
което с което е уважен предявеният от И.Д.А. иск с правно основание чл. 127,
ал.2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
детето М. И. Д., с определяне местоживеенето на детето при бащата, режим на
лични контакти на майката Г.К. с детето,
издръжка в полза на детето в размер на 140лв., с начална дата-
11.04.2018г., на основание чл. 143, ал.1 от ГПК, издръжка за минало време / от
11.11.2017г. до 11.04.2018г., в размер на 130лв. месечно, на основание чл. 150
от СК, държавни такси и разноски. Изложени възражения срещу законосъобразността
и обосноваността на съдебния акт в посочените части. Счита, че съдът не е
обсъдил задълбочено и в цялост всички обстоятелства, определящи спецификата на
случая- изключително ниската възраст и пол на детето, определящи нуждата му от
близост и непосредствена грижа от майката, както и нейното желание да се грижи
за детето, честите и продължителни отсъствия на бащата от страната.
Отправя искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. В условия на евентуалност, моли за частична
отмяна относно размера на присъдената
издръжка, с редукция към минималната граница, съгласно чл.142, ал.2 от СК, и за
определяне на по-разширен режим на лични отношения на майката с детето:
всяка първа и трета събота и неделя от
месеца с преспиване, втория ден на Коледните и Великденските празници, рождения
ден на майката, на деня следващ рождения
ден на детето, и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен
отпуск. Представя писмена защита.
Въззиваемата страна- И.Д.А., представлява от
адвокат В.В., оспорва жалбата с доводи за неоснователност, и моли решението да
бъде потвърдено.Представя писмена защита.
Дирекция „Социално подпомагане“- Варна, и Дирекция
„Социално подпомагане“ – Долни чифлик, не изразяват становище по жалбата.
Съставът на Варненския окръжен съд, предвид становищата на
страните и доказателствата към делото, на основание чл.269 от ГПК и чл.235, ал.
2 ГПК , констатира :
Производството е по иск за родителски права по
отношение на детето М. И. Д., предявен от
И.Д.А. против Г.И.К., на основание чл.127, ал.2 от ГПК, кумулативно съединен с иск за издръжка в размер на 150лв., считано
от датата на исковата молба, на основание чл. 143 СК, и иск за издръжка за
минало време, включващ периода от 11.10.2017г. до 11.04.2018г., на основание
чл.149 СК.
Според обстоятелствата на исковата молба
поведението на ответницата след раждането на детето се променило – изведнъж
ставала агресивна, крещяла на детето когато плачело, викала, после се
успокоявала. Кризите продължили шест месеца, през които грижите за детето са
поети изцяло от майката на ищеца. През август 2017г., при пореден скандал
започнала да буйства, обърнала масата, счупила телевизора, и ударила силно
ищеца.След като се успокоила пожелала да я заведат при майка й в гр.Варна, като
детето останало при него. На 15.08.2017г. дошла с полиция да вземе детето.
Когато завел дело по ЗЗДН и по чл.127, ал. 2 СК ответницата поискала отново да
заживеят заедно като семейство. Няколко дена по-късно, след като оттеглил
молбите, се върнала при майка си заедно
с детето. Ищецът продължил да се грижи за него, купувал храна, сокове, памперси,
дрехи, и да го взема при себе си от петък до неделя. В разговор с майката на
ищцата разбрал, че са й дала срок да се изнесе, защото нямат условия за
отглеждане на дете и средства за издръжката на майката и детето.Понастоящем
детето е при него, той и майка му се грижат при
подходящи условия в дома на родителите му в гр.Долни чифлик.
С писмения отговор на ответната страна, чрез
назначения особен представител, на основание чл.95 ГПК, предявените искове са оспорени като
неоснователни. Подчертана е ниската възраст на детето и неговия пол, определящи
нуждата от непосредствена грижи и близост с майката. В условията на
евентуалност, ако упражняването на родителските права се предостави на бащата,
моли издръжката се определи към минималния размер, предвиден от закона, с оглед
на възраст и присъщите за нея обичайни нужди. По отношение на личните отношения
– да бъде определен разширен режим между майката и детето : всяка първа и трета
събота и неделя от месеца с преспиване, втория ден на Коледните и Великденски
празници , рождения ден на майката, деня
следващ рождения ден на детето, един месец през лятото, когато бащата не е в
платен годишен отпуск.
По делото са
представени становища от Дирекция социално подпомагане-гр.Долни чифлик, и
Дирекция социално подпомагане- гр.Варна, на основание чл.21, ал.1, т.15 от
ЗЗакрД.
Назначена е комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, която формира изводи по всички поставени въпроси на
страните.
По
иска с правно основание чл. 127, ал.2 от СК:
Страните
имат общо дете, М. И. Д., родено на ***г.
по време на съвместното им съжителство. Не спорят, че към датата на предявения
иск за родителски права се намират в трайна фактическа раздяла и детето се
отглежда в дома на бащата в гр.Долни чифлик.
В преценката на съда са
всички факти и обстоятелства за полаганите грижи от страна на майката и на
бащата, преди и след окончателната им раздяла, качествата на личността и
родителската отговорност, желанието и реалните им възможности да изпълняват
една призната от закона функция, като осигурят подходяща среда за
отглеждане,възпитание и развитие на детето в бъдеще.
1.Фактическите констатации на решението са изчерпателни по
съдържанието на приобщените документи,
докладите на съответната ДСП и
показанията на разпитаните свидетели. В настоящото произнасяне по същество на
спора се съобразяват конкретно, без да се
възпроизвеждат в тяхната цялост.
Свидетелката М. Р.-
майка на ищеца, описва негативно /агресивно/ поведение на ответницата
непосредствено след раждането на детето,
и безпричинен отказ да се грижи за него. Посочва, че при раздялата на страните
детето остава в дома на бащата до 15.08.2017г.,
когато майката е дошла да го вземе с полиция и те го предали доброволно.
После всяка седмица в четвъртък ищецът го вземал с кола и в неделя го връщал
обратно. Свидетелката М. Р.- майка на ищеца, описва подробно впечатленията си
от къщата, в която ответницата е живяла, заедно със своята майка, нейният мъж,
рождените братя и сестри. При едно от посещенията малката била в другата стая „
с комшиите, там имаше наркомани, едно голямо болно куче, котки , беше ужас“,
отпаднала и със суха кожа, попитала майката защо не я къпе. През ноември 2017г.
Г. се преместила при баба си с детето,
защото майка й я изгонила. Ходили и взели детето за една седмица, после
ответницата се съгласила да остане при тях. , тъй като нямало как да я гледа.
През този период е идвала да го види два пъти- на 5-ти януари и на 5- ти август, въпреки, че й
казвали да се обажда и да идва при детето
когато иска. При тях живее добре, има собствена стая, двор и добри условия за отглеждането
му. Семейството разполага със средства, И./ А./ работи в строителството, бил е
командирован веднъж в гр. София , после
в Германия за един месец. През този период свидетелката гледала детето.
Показанията на втория
свидетел Боряна Василева/ без родство/ се възприемат като непротИ.речиви и
непосредствени за обстоятелствата, при които е настъпила раздялата на страните,
поведението на ответницата, полаганите грижи за детето от бащата и неговата майка.
Свидетелката И. К.,
майка на ответницата, дава показания за конфликтни отношенията на страните преди раждането на детето и упражнявано
насилие от ищеца към дъщеря й, за които не са наведени твърдения в писмения
отговор и съответно няма представени доказателства в хода на процеса. След
раздялата през есента на 2017г., бащата идвал вземе детето внезапно, после
се уговорили това да става „ по нормален
начин“. След като дъщеря й се преместила да живее при баба си, продължила да го
дава на бащата. Според свидетелката има желание да си гледа детето, много пъти
е ходила да го види в гр.Долни чифлик, но всеки път я лъжели, че са в гр.
Варна. В момента в къщата живеят три от
децата на св.К., нейният мъж и новороденото бебе на Г. от друг мъж.
Втората свидетелката Т.Ж.- сестра на ответницата, също посочва, че в къщата на ул.“ Хан Пресиян“ №47-
две стаи и сервизни помещения, живеят
седем души,от които пет в една стая заедно с бебето. Г. работела при майка си,
но когато разбрала, че е бременна напуснала работа. Според свидетелката сестра й иска да се грижи за детето М..
Откакто е при баща си нямат проблеми да го виждат. Последният път детето не
познало майка си.
2. Съобразно извършеното социално проучване, обобщено в доклада на
ДСП- Варна, от 09.07.2018г., детето се отглежда в дома на бащата от края на
2017г.Последната среща с майката е била през м.януари 2018г. На 06.06.2018г. е
родила второто си дете от връзката с друг мъж, който не го е припознал. Майката
и новороденото живеят в дома на св.И. К., която оказва помощ и подкрепа,
въпреки грижите за три деца, две от които непълнолетни. В момента ответницата
няма доходи, престои да получава социални помощи като неосигурена майка.
Описани са жилищните условия и лицата, които ползват жилището. В заключение е
прието, че връзката на майката Г.И.К. с детето М. И. Д. е прекъсната и на този
етап родителите на детето не разговарят помежду си.
С доклада на ДСП- Долни чифлик, от
11.07.2018., е потвърдено, че детето М. живее в дома на бащата И.Д., заедно с
неговите родители. Същото представлява двуетажна къща , състояща се от три
стаи, кухня и санитарни помещения,
обзаведена, с много добри хигиенно-битови условия. За детето има обособен кът с
детско легло, играчки и вещи, подходящи за неговата възраст. То е емоционално
привързано към своите баба и дядо по бащина линия, които оказват помощ в
отглеждането му. Здравословното състояние на детето се наблюдава от личен
лекар, с лекарска практика в гр.Долни чифлик.
По искане на въззивния съд е изготвен допълнителен
социален доклад от ДСП- Долни чифлик, представен на 14.03.2019г., който
потвърждава данните за условията на жИ.т и отглеждане на малолетната М.. В
момента на посещението бащата е в Германия и работи в областта на
строителството, и осигурява необходимите средства.По информация от бабата М. Р. той ежедневно поддържа връзка с детето
по телефона.
3.
Заключението на
комплексната СППЕ с вещи лица- д-р Румяна Бояджиева- психиатър, и Цветанка
Стоянова- детски психолог, депозирано на 20.112018г., дава отрицателен отговор
на първите три въпроса- наличие на
суицидни прояви / мисли и тенденции/, които биха били източник на
опасност за детето;- за диагностицирано психично заболяване- симптоматика и
периоди на проявление;- за наличие на психиатрично заболяване към момента,
което би представлявало пречка за осъществяване на пълноценен контакт с детето,
или риск за физическото и психично здраве. Не са установени данни за провеждано
стационарно лечение в психиатрична клиника и за употреба на наркотични
вещества- т.5 и т.6.
Според вещите лица има данни за психотравмени
преживявания на майката, свързани с възприета агресия в детството, в
отношенията мъж- жена. Препоръчват включването й в индивидуални
психотерапевтични консултации за справяне с личните травми, които ще
подпомогнат процеса на преход към зрялост.
При оценка на
родителския капацитет е подчертана липсата на връзка между майката и детето М.,
съответни поведенчески родителски стереотипи, практикувани в общуването,
възпитанието и отглеждането на детето. Това е ориентир за нарушена базисна,
първична привързаност между майка и дете, която е предпоставка за възникване на
отчуждение. Също така е посочено, че майката проявява родителското си поведение
чрез положителното отношение към детето, съхранен майчин инстинкт и етични
възгледи за възпитанието му. Установено е, че тя преживява болка и страдание от
отсъствието на дъщеря си, и показва желание
да присъства в жИ.та й, да прекарва повече време с нея и да я опознае.
Заключението на вещите
лица- специалисти в съответната област, както и становището на конституираната
ДСП- Варна, формирано от проведените срещи с майката, е категорично за нейното желание да присъства
в жИ.та на първородното си дете и да общува пълноценно с него. Осъзнаването на
реалните възможности да отглежда детето при себе си, при наличие на второ дете
и липсата на постоянни доходи, поражда непреодолим емоционален конфликт / данни
от проведеното психологическо изследване, с.8/ в родителя, който на този етап в
развитието на детето трябва да предоставя
базисна грижа по най-добрия начин и за продължителен период от
време.
4. На основание чл. 59, ал.6 СК е проведено изслушване на И.Д.А.
пред въззивния съд. Твърди, че в момента работи в гр.Дрезден, Германия / ФРГ/,,
но всеки месец за седмица- десет дни, е в България. Има собствена фирма за
строителство, а по време на престоя тук- осигурена работа в друга фирма.
Възприема излизането навън като временно положение, докато събере средства да
довърши къщата и да има бъдеще за детето
тук. Посочва, че майката не контактува с дъщеря им, през миналата година е
идвала един-два пъти, за кратко. Само звъняла да го пита как е. Последният път,
на рождения му ден е казала, че ще дойде, но не се появила. Когато отсъства,
за детето се грижат майка му, баща му и
жената, с която живее на семейни начала.
По същество приема следното:
Всички данни непротИ.речИ.установяват,
че бащата има последователно отношение към грижата за детето след раздялата,
осигурявайки подходящи за неговата възраст условия на жИ.т, възпитание и
развитие в семейна среда. Отглеждането му с подкрепата на бабата и дядото по
бащина линия са благоприятни за неговото
физическо и психическо здраве. През кратния период, когато детето и живяло при
своята майка, той не е прекъсвал контактите с детето, стремял се е да бъде с
него поне два пъти седмично, които са укрепили емоционалната свързаност между
тях. Не са посочени и доказани прояви, които да дискредитират качествата му
на добър родител и възпитател.
Поведението на майката
е протИ.речИ.на нейното желание да общува с детето, предоставяйки адекватна
грижа и внимание за отглеждане в здравословна и спокойна среда, и да поддържа
пълноценен емоционален контакт въпреки раздялата. Обстоятелствата по делото сочат, че няколко дни след раздялата
с ответника, на 15.08.2017г. , ответницата е взела детето от дома на бащата,
после само за няколко дни, през октомври 2017г., заживяват заедно, следва нова раздяла и окончателно
връщане на детето при бащата в края на 2017г. В процеса на тези отношения М. е
в кърмаческа възраст/ 6-10 месеца/, през които присъствието на майката е
значимо за неговото развитие. Независимо от това, ответницата се е дистанцирала
от неговия жИ.т, създавайки връзка с друг мъж. От февруари 2018г. до април
2018г. , заедно с новия си партньор и сестра си- свидетелката Т.Ж., е пребивавали в Германия, с намерение да се
устрои и да роди второто си дете. Родената И. на ***г. не е припозната от
биологичния баща. При настъпилите нови обстоятелства майката не е поддържала
контакт с дъщеря си, а осъществяваните кратки срещи през дълги периоди от време
неизбежно са заличили представата на детето за неговата рождена майка. Заявеното
пред настоящия съд „ непоколебимо желание“ да поеме родителската грижа, без да
бъде подкрепено от конкретни действия, е декларативно.
Според постановките на Постановление №1 от 12.11.1974г.
по гр.д.3/ 74г. на ВС, Пленум , при спор за родителски права съдът
преценява в съвкупност качествата и възможностите на родители, примерно
изброени / родителски качества, полагане на грижи и умение за възпитание, морални качества, социално обкръжение и битови условия, възраст
и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата; помощ на
трети лица и др./, и постановява решението си съобразно спецификата на
конкретния случай.
Логичен и правно
обоснован, предвид всички установени факти и обстоятелства, е извода на
първостепенния съд, че родителските права следва да се упражняват от бащата,
който е реално заинтересован и ангажиран с отглеждането и възпитанието на детето,
създал е подходяща и благоприятна семейна среда за възрастта му, и бъдещото му
развитие е приоритет за него. Съобразно обема на упражнявани права и задължения
по чл.125, ал.1 и 2 СК , може по-
пълноценно да обезпечи интересите на детето от спокойна и сигурна среда,
удобства на бита, хигиена и здравословен начин на жИ.т, образование и
интелектуално развитие.
Безусловно ниската
възраст и пола на детето изискват ежедневно общуване с майката, но при липсващи
други показатели и доказани качества на отсъстващия родител да приеме отговорно
своята роля в жИ.та на детето, нямат определящо значение. Отсъствието на
бащата, поради трудовата му заетост извън страната за определено време от
месеца, през което непосредствените грижи са
предоставени на баба и дядо по бащина линия, не е решаващо за изхода от
спора, защото връзката не е прекъсната и регулярно се поддържа.
С изложените мотиви
решението по предоставяне на родителските права следва да бъде потвърдено като
правилно, законосъобразно и обосновано.
По отношение
определения режим на лични контакти на майката с детето констатира, че той
съответства на искането направено от ответната страна и поддържано с въззивната
жалба. Съобразена е необходимостта от по-продължително общуване за
възстановяване и укрепване на емоционалната връзка „ майка-дете“ и връзката с новороденото дете, както и за опознаване на близкия роднински кръг на този
родител.
По отношение на
присъдената издръжка от 140лв. месечно, считано от депозиране на исковата
молба- 11.04.2018г. със законната лихва при забава на вноската, следва да се
посочи, че в този размер е в границата на задължителния минимум, определен по
реда на чл.142, ал.2 от СК, но съпоставимо с минималната работна заплата-
560лв., считано от 01.01.2019г.,приета с ПМС № 320/ 20.12.2018г.
Искането за намаляване
на размера до 127.50лв. е обосновано, предвид ограничените финансови
възможности на майката, преценявани по представените справки от НОИ и
Декларация за материално гражданско състояние
от 09.05.2018г., и задължението към друго малолетно дете. Следва да бъде
уважено, с редукция до посочения размер,
за периода от 18.04.2018г. до 31.12.2018г.включително, защото отговаря
на размера на минималната издръжка на база минималната работна заплата, в сила
от 18.01.2018г. до 31.12.2018г. , и по същите съображения относно присъдената
за минало време, периода от 11.11.2017г. до 11.04.2018г.
С оглед направените
изводи , решението, в частта на присъдената издръжка ,за разликата над
127.50лв. до 140лв., и за времето от 18.04.2018г. до
31.12.2018г.включително, на основание
чл. 143, ал.1 от СК, и в частта на присъдената издръжка за минало време, за
разликата над 127.50лв. до 130лв., за периода от 11.11.2017г. до 11.04.2018г.,
на основание чл.149 СК, следва да се
отмени, съответно исковете в посочени
части да се отхвърлят като недоказани и неоснователни.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК , решението следва да бъде отменено и в частта на присъдената държавна
такса върху уважените искове, съответно за разликата над 213.64лв.
На основание чл.271,
ал.1 ГПК и чл. 280, ал. 3 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5248/ 19.12.2018г. по гр.д.№ 5245/ 2018г. на
Варненски районен съд, XLIX състав, в частите, в които упражняването на родителските права
по отношение на детето М. И. Д., ЕГН **********, е предоставено на бащата И. Д.А.,
ЕГН-**********, и определено местоживеене на детето при него, на майката Г.И.К., ЕГН- **********, и
относно определения режим на контакти с детето.
ОТМЕНЯ
решение № 5248/ 19.12.2018г. по гр.д.№ 5245/ 2018г.
на Варненски районен съд, XLIX състав, в частите, в които Г.И.К.,
ЕГН- **********, е осъдена да заплаща в
полза на детето М. И. Д., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител - И. Д.А., ЕГН-**********, месечна издръжка, на основание чл. 143,
ал. 2 от СК, за разликата от над 127.50лв. до 140лв., и за времето от
18.04.2018г. до 31.12.2018г.включително, и издръжка за минало време, на
основание чл.149 СК, за разликата над над 127.50лв. до 130лв., за периода от
11.11.2017г. до 11.04.2018г, и присъдената държавна такса за разликата над
213.64лв. до 232.80лв., на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, и ОТХВЪРЛЯ предявените искове в посочените части като
неоснователни и недоказани.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, по отношение на
уважените искове с правно основание чл.143, ал.1 СК и правно основание чл.149
от СК.
РЕШЕНИЕТО
в необжалваната част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.