Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 21.01.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 18.12. 2019 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1400
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
1065/16.07.2019г., постановено по гр.д.
№5733/2018г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, с което е признато за установено по отношение на В.Д.И.
съществуването на вземанетo на “П. К. Б.” ЕООД за сумата от 1408. 52 лв. –
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № **********/30.05.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 08.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед №1674/12.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 3021/2018г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, като е отхвърлен иска за главница над този размер до пълния
претендиран размер от 3697.74лв., като неоснователен и В.Д.И. е осъден да
заплати на “П. К. Б.” ЕООД сумата от 400,57лв. – разноски по настоящото дело и
57лв. – разноски по ч.гр.д. № 3021/2018г. по описа на PC – Стара Загора,
съразмерно с уважената част от иска.
Постъпила
е въззивната жалба от “П. К. Б.” ЕООД против решението, в частта с която е
отхвърлен иска за главница над 1 408, 52 лв. до пълния претендиран размер
от 3 697, 74 лв., като неоснователен. Изложени са доводи за
незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, като са изложени подробни
съображения и е посочена съдебна практика. Направено е искане да се отмени
решението в отхвърлителната част, като се уважат изцяло предявените искове.
Претендират се разноските по делото.
По тази
въззивна жалба е постъпил отговор от особения представител на ответника В.Д.И.,
в който е взето становище, че въззивната жалба е неоснователна. Изложени са
съображения във връзка с направените в жалбата на “П. К. Б.” ЕООД оплаквания.
Направено е искане да се остави без уважение въззивната жалба.
Депозирана
е насрещна въззивна жалба от страна на ответника, чрез особения представител
адв.С.М., като жалбата касае решението в частта, с която искът е уважен.
Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение в тази част. Направено
е искане да се отмени решението в обжалваната част и да се отхвърли иска, като
неоснователен и недоказан.
По тази
жалба е постъпил отговор от “П. К. Б.” ЕООД, в който е взето становище, че
въззивната жалба на ответника е неоснователна и са изложени подробни
съображения в тази връзка. Посочена е съдебна практика. Направено е искане да
се потвърди решението в обжалваната от ответника част. Претендират се
разноските по делото.
Окръжен съд – гр. Стара
Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и
въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд
са предявени искове с правно основание чл. 422
ГПК.
Ищецът “П. К. Б.” ЕООД моли
съда да признае за установено по отношение на В.Д.И., че дължи сумата от 3 697,
74 лв. главница, ведно с лихва за забава от датата на завеждане на заявлението в съда до окончателното й
заплащане.
Постъпил е отговор на
исковата молба от назначения за особен представител на В.Д.И. адв.С.С., с който
се оспорва предявения иск по основание и размер.
Окръжен съд обсъди събраните
по делото доказателства, доводите и становищата на страните, при което намери за установено следното:
Безспорно е установено, че
между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № **********/30.05.2017г.
за сумата от 1 500 лв. при годишен процент на разходите 49.89%, годишен
лихвен процент 41.17%, лихвен процент на ден 0.11% и общо задължение 2634,84лв.
Заемателят се е задължил да върне заема на 36 месечни погасителни вноски, всяка
от които от по 73,19лв.. В договора е посочено, че неразделна част от него са
Общи условия към ДРЗ на физическите лица.
На 30.05.2017г.ищецът е
превел парична сума в размер на 1 500 лв. по посочена от длъжника банкова
сметка.
***.01.2018г. на длъжника
било изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което той бил
уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна
изискуемост.
От приложеното ч.гр.д. №3021/2018г.
по описа на Старозагорския районен съд се установява, че в полза на “П. К. Б.”
ЕООД е издадена заповед № 1674/12.06.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК с която е разпоредено В.Д.И. да заплати поисканите със
заявлението суми, а именно: сумата от 3697,74 лв. за главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 30.05.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от 08.06.2018г. и 14,52 лв. лихва от 16.08.2017г. до
09.01.2018г., както и 74,65 лв. държавна такса и 75 лв. юрисконсултско
възнагражение.
Длъжникът не е открит на
постоянния адрес, като в месечния срок е заведен установителен иск.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Страните не спорят, че по силата на Договор за потребителски кредит №
**********/30.05.2017г. “П. К. Б.” ЕООД е предоставил на В.Д.И. сумата 1 500 лв.,
което се доказва от представеното преводно нареждане.
По делото е представено уведомително писмо от ищеца до ответника, че
съгласно ОУ, считано от 09.01.2018 г. договорът е едностранно прекратен и че
задължението на ответника по договора за кредит е обявено за предсрочно
изискуемо. По делото не са представени доказателства, че горепосоченото
уведомление е изпратено до ответника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Обстоятелството, че ищецът не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1
ЗКИ, не изключва приложението на чл. 60, ал. 2
ЗКИ и съответно указанията на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем. Липсва
основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови
финансови институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по
договори за банкови кредити. В този смисъл въззивният съд намира, че
разрешението, дадено в т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и по отношение на небанковите финансови
институции, какъвто е ищеца.
Така, предвид гореизложеното, съдът приема, че на длъжника не е обявена
надлежно предсрочната изискуемост на кредита. Същевременно, е видно от
извършваните връчвания на книжа в настоящото производство, че ответникът не
може да бъде открит на посочения в договора адрес, който съвпада с
регистрирания му постоянен адрес. Поради неоткриване на ответника в исковото и
в заповедното производство на регистрирания му адрес, процесуалното му
представителство се осъществява от назначен от съда особен представител. С
решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. №193/2018 г. на ВКС, I т. о., е посочено,
че връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника – ответник за предсрочната изискуемост. Поради това, настоящият
съдебен състав приема, че по предявения в настоящото производство иск в хода на
процеса е осъществено надлежно уведомяването на кредитополучателя за
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, поради установено
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя.
В настоящото производство ищецът претендира установяване на сума за
главница по договора, а именно на сумата от 3 697, 74 лева. В конкретния
случай в заявлението по чл. 410 ГПК,
заповедта за изпълнение, както и в настоящата искова молба, ищецът поддържа
искането си за установяване дължимостта на вземане, представляващо дължима
главница по процесния заем. Никъде не е претендирана възнаградителна лихва.
Производството по чл. 422 ГПК
се явява продължение на заповедното производство и съвпада по предмет. Поради
това, въззивният съд приема, че е сезиран само с иск за установяване на
главницата по горепосочения договор за кредит, но не и с иск за установяване на
дължимата възнаградителна лихва по договора. Видно от представеното извлечение
по сметка, дължимата главница е в размер на 1 408, 52 лв., в какъвто размер искът се явява основателен и
доказани следва да бъде уважен. В останалата част, до претендирания размер от
3 697, 74 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. В този
смисъл е и решението на РС, което настоящата инстанция намира за правилно.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд намира, че решението на РС е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1065/16.07.2019г., постановено по гр.д. № 5733/2018г. по описа
на Районен съд – Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.