РЕШЕНИЕ
№36/19.2.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра
Василева, като разгледа докладваното НАХД
№ 390/2018 г. по описа на Районен съд – Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на Г.И.П., ЕГН ********** ***
против Наказателно постановление № 4984/23.02.2018 г.,
издадено от Началник на
отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при Агенциа „Пътна инфраструктура” - гр. София, с което на въззивника за нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” от Закона за
пътищата /ЗП/ вр. чл. 37 ал. 1 т. 3 на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 от
ЗП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева.
Въззивникът обжалва наказателното постановление, като счита същото
за необосновано и незаконосъобразно. Счита, че като
водач на ППС не може да бъде субект на нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” от
ЗП. Навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, касаещи описанието на нарушението както в АУАН, така и в НП.
Намира административното обвинение за
непълно и неясно, като липсата на конкретика накърнявала правото му на защита.
На тези и други основания претендира отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Административно–наказващият орган, редовно призован, участва в
производството чрез надлежно упълномощен процесуален представител, който счита
обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли
същото да бъде потвърдено от съда.
Контролиращата страна – РП - Девня, редовно призована, не изпраща
представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.01.2018 г. в около 13.00 часа на
път III-2009, 100 метра след
пътен възел Девня в посока Суворово – Девня служители
на АПИ спрели за проверка съчленено ППС с шест оси с рег.№ СА
*** СХ на влекача, марка „***” и с рег.№ С *** ЕК на полуремаркето, управлявано от въззивника Г.И.П.. При извършената проверка било установено, че ППС-то е с обща
дължина 18.20 метра при максимално допустима 16.50 метра съгласно чл.5 ал.1 т.3
б.”в” от Наредба №11 за движение на тежки и /или извънгабаритни ППС от
03.07.2001 г. на МРРБ. Измерването е извършено с
техническо средство – ролетка Р50, която е одобрен тип средство за измерване
съгласно свидетелство за калибриране №840А-Д-15.
Водачът представил на контролните органи квитанция за платени пътни такси в
РБългария, в която дължината на управляваното от него ППП била 15, 60. Контролните
органи приели, че въззивникът е допуснал нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. а от
ЗП вр. чл. 37 ал. 1 т. 3 от Наредба №11 поради което му съставили АУАН, който
му бил връчен и подписан от него с възражението, че след съставянето му пътната
такса е била платена /за последното въззивникът представя квитанция №
121012170083002, издадена на 30.01.2018 г. в 13, 54 часа/. Приемайки
фактическите обстоятелства, отразени в акта за доказани АНО издал атакуваното
пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което наложил на
въззивника санкцията, предвидена в чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП в минимален размер.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на наличните по делото гласни
и писмени доказателства, които анализирани в своята съвкупност не налагат
различни изводи относно фактологията на събитията.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и
правилността му, съдът прави следните
правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентността на органа, издал обжалвания
административен акт:
Както АУАН, така и наказателното постановление са
издадени от компетентни за това органи, в която насока са приложени по делото
съответни оправомощителни заповеди за актосъставителя и издателя на
наказателното постановление.
Относно процесуалната законосъобразност на
обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение,
въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи
основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити,
които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в
както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в
ЗАНН. Нарушението
е описано достатъчно ясно, както в АУАН, така и в наказателното постановление,
като текстовото му отразяване е напълно съответно на посочената цифрова
квалификация на нарушението, посочена и в акта и в наказателното постановление
коректно, като в тази насока не е налице каквато и да било неяснота, която да
засяга правото на защита на санкционирания субект. Налице е изрично отразяване
и на датата и на мястото на извършване на нарушението, което е
достатъчно подробно конкретизирано. В този смисъл и твърденията в жалбата за
нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при издаване на АУАН и наказателното
постановление са изцяло голословни и напълно неоснователни.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт.
По делото няма спор и е
безспорно установено от наличните доказателства, че процесното извънгабаритно
ППС е било управлявано от въззивника към момента на превоза без разрешително
или допълнително заплатена пътна такса. Предвид установеното категорично
виновно нарушение правилно е била ангажирана отговорността на въззивника по
реда на чл.53 ал.1 от ЗП, която предвижда административно наказание глоба за
физически лица, които извършат движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя и в нарушение на чл.26 ал.2 от Закона.
Основното възражение на жалбоподателя е че не може да
бъде субект на вмененото му административно нарушение, като в едно от писмените
си становища развива довода, че евентуално можел да носи
административнонаказателна отговорност по чл.177 ал.3 от ЗДвП, но не и ЗП. По
текста на чл.53 ал.1 от ЗП можело да се ангажира само отговорността на
превозвечите – физически лица, но не и на водачите на МПС.
Съдът не споделя това становище като намира, че ако
законодателят е целял отговорността по чл.53 ал.1 от ЗП да се носи от
превозвечите – физически лица, то това щеше да е изрично записано, а не да е
използвано само физически лица.
Относно субекта на нарушението, съдът приема, че водачът
на извънгабаритно и/или тежко ППС е наказателно отговорно лице. Според съда
субект на това нарушение е всяко
физическо лице, което управлява извънгабаритно и/или тежко МПС, без за това
да има разрешение или заплатена такса. Вменената като нарушена разпоредба на чл. 26 ал.2 т.1
б."а" от Закона за пътищата не поставя изискване относно субекта,
който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а
съдържа единствено забрана за извършване
на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки
и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение или заплатена такса. Именно поради това субект на нарушението по чл. 26
ал.2 т.1 б."а" от ЗП е и лицето, което фактически е извършило
дейността по ползване на пътя, в случая жалбоподателя, водач на процесното ППС.
Аргумент за разширения кръга на задължените лица се съдържа и в приложената
санкционната норма на чл. 53 ал.1 от ЗП, в която е предвидено
наказанието да се налага на три отделни категории физически лица: 1) тези,
нарушили разпоредбите на чл. 25 чл. 26 ал.1 т.1 букви "в" и
"г" т.2 ал.2 и ал.5 и чл. 41; 2) тези, които извършат някои от изброените дейности, включително по т.2 –
"движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя" и 3) тези, които наредят да бъдат
извършени някоя от изброените дейности. След като безспорно е установено, че
наказаното лице като водач на ППС осъществява движение на извънгабаритно и/или тежко
пътно превозно средство без разрешение или
без заплатена такса, то попада в кръга
на субектите на нарушението и правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност за извършеното. Освен това ЗП е специален по отношение на ЗДвП и това е
още едно основание да се приема за правилно приложен материалният закон.
Отговорността, която се следва на основание на чл. 26
ал.2 т.1 б. "а" от ЗП за лицето което управлява процесното ППС без
изискуемото разрешително не игнорира изискването на чл. 15 ал.3 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който собствениците на извънгабаритни и/или
тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция
"Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление
или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец.
Отговорността за неизпълнение на тази законова разпоредба, спрямо задължените
лица може да бъде ангажирана на самостоятелно правно основание. Въведеното задължение
за собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС не освобождава водачите на
съответното ППС от задължение да спазват правилото на чл. 26 ал.2 т.1 б. "а"
от ЗП и съответно при неизпълнение на същото да не носят отговорност.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят не е,
че не е подал заявление за издаване на съответно разрешително или че не е
направил необходимото за издаването му, а за това, че управлява тежко ППС без
да има издадено съответно разрешително. Т.е. обстоятелството, че водачът който
не е собственик на автомобила, няма задължението по осигуряването на такова
разрешително, не прави деянието му несъставомерно.
Правилно е отчетено от АНО
също така, че не се касае до маловажен случай на нарушение, предвид
установеното ниво на превишение над допустимите норми на специалната Наредба №
11/2001 г. Нарушението не е маловажно. Надвишаването на нормите на Наредбата
повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението
на ППС с параметри, надвишаващи
нормите на Наредбата се осъществява със разрешение /разрешително или квитанция за
платени пътни такси/ за дейност от
специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по
строго определен маршрут и се заплащат пътни такси. Вярно е, че в случая
дължимата такса е платена още същия ден, но това обстоятелство е отчетено при
определяне на санкцията в минималния възможен размер, която съдът намира за съответна на тежестта на
нарушението.
Гореизложените съображения мотивират съда да приеме
обжалваното наказателно постановление за правилно, законосъобразно и
обосновано, а претенцията на въззивника за неговата отмяна за неоснователна,
поради което и на основание чл. 63 ал.1 пр.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №4984/23.02.2018г.,
издадено от Началник на отдел „Контрол на
републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”
при АПИ–гр.София, с което на въззивника Г.И.П., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер 1000 лв. за нарушение по чл.26 ал.2 т.1 буква „а” от ЗП на
основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗП.
РЕШЕНИЕТО с което Наказателно постановление №4984/23.02.2018г. е потвърдено, подлежи на касационно
обжалване, пред Административен Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :