Р Е
Ш Е Н
И Е
№260217
гр. Пловдив, 11.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 11.01.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6101/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К
№ 2864043, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на О.А.Б. е наложена глоба в размер на 50 лева
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в допълнителна молба се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и
моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата. Прави възражение за прекомерност и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
При изпращането на преписката, от административнонаказващия
орган е посочено, че липсва разписка за връчване на обжалвания фиш. По делото е
наличен единствено списък с намерени фишове, съгласно който обжалваният фиш е
връчен на 06.08.2020г. С оглед гарантиране правата на жалбоподателя, и
доколкото по делото не е налична разписка, съдът приема, че обжалваният фиш е
бил връчен на 06.08.2020г., което не се оспорва от страните. Жалбата е подадена
по куриерска фирма с отбелязване на дата на приемане на пратката от куриера -
20.08.2020г. (л. 19), поради което и същата се явява подадена в преклузивния
14-дневен срок. По отношение на процесуалната легитимация, съдът е дал указания
на жалбоподателя да посочи в какво качество подава жалбата. В изпълнение на
указанията жалбоподателят е посочил, че обжалва в качеството си на физическо
лице и в качеството си на представляващ ЮЛ, собственик на МП, като счита че
дружеството също е активно легитимирано да обжалва процесния акт. Следва да се
посочи, че дружеството не е активно
легитимирано да обжалва акта. Това е така, тъй като правната възможност да
обжалва е предоставена на наказаното лице. В случая наказано лице се явява
именно О.А.Б., като аргумент за това е както разпоредбата на закона – чл. 188,
ал. 2 от ЗДвП, съгласно която когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител, така и видът на
санкцията – глоба, каквато санкция може да се налага само на физически лица.
Доколкото в молбата от 27.11.2020г. е посочено, че жалбоподателят обжалва и в качеството си на физическо лице,
жалбата се явява подадена от легитимирано лице (наказаното за административното
нарушение лице). Жалбата освен това е подадена против акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна
по следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 03.07.2019 г. в 23,38
часа на АМ „Тракия“ км 118+425, в посока град София, при ограничение на
скоростта от 140 км/ч, при отчетен
толеранс от минус 3 % от измерената скорост, лек автомобил с рег. № **, се движел с установена наказуема скорост-
158 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 18 км/ч. Колата е била
собственост на **ЕООД, поради което и глобата е наложена на законният му
представител – О.А.Б..
Изложената в Електронния фиш фактическа
обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на
посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка
статично изображение, което съгласно чл.
16, ал. 3 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата,
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с
координатни точки мястото на извършване на нарушението и измерената скорост на
процесния автомобил в размер на 163 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от
3%, установената от АНО скорост се явява в размер на 158 км/ч.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с
оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да
дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при
които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно
използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението
редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г) следва
да са налице следните условия:
- използваното
техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт
по метрология;
- техническото средство
да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано
съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС, съдебната практика
трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като
само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата
на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В случая обжалваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен не поради липса на някое от горепосочените условия, а поради
грешка в процесуалния ред за налагането на съответния вид санкция.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да
налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Съгласно чл.
39, ал. 2 от ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения, установени при извършването им, когато това е
предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на
местонарушението глоби в размер от 10 до
50 лв., като за наложената глоба се
издава фиш.
Чрез систематичното и граматическото тълкуване на двете
разпоредби се достига до извода, че законодателят предвижда реда за издаване на
електронни фишове да е приложим единствено при налагането на глоби в размер над
50 лв. Разпоредбата на чл. 39, ал.
4 от ЗАНН урежда специално правило за поведение, тъй като поставя
допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в
хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва
да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева. В случай, че
нарушението предвижда наказването на дееца с глоба от 50 лв. или по-ниска,
процесуалният ред е издаването на фиш, а при оспорването на същия съответно
развиване на административно-наказателната процедура чрез издаване на АУАН и
НП.
Този извод следва и от изричната разпоредба на чл. 85а от ЗАНН, която предвижда, че разпоредбите на ЗДвП се прилагат само доколкото в
ЗАНН няма особени правила за административнонаказатления процес при нарушения, установени с техническо средство
или система.
Такова особено правило се явява чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което не е било
съобразено от административно-наказващия орган.
В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в
размер точно на 50 лева, което е хипотеза по чл.39 ал.2 ЗАНН. Така процесният
фиш е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, поради което и същият се
явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Изрично в този смисъл е трайната практика на
Административен съд – Пловдив, изразена както в решения от предходни години - Решение
№ 2537 от 20.11.2013 г. по к. а. н. д. № 2342/2013 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к. а. н. д. №
170/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, така и в най-новата
практика на касационната инстанция - Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. а.
н. д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив и Решение № 239 от 04.02.2021
г. по к. а. н. д. № 2561/2020 г. на Административен съд – Пловдив, съгласно които „нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална
спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му“.
Жалбоподателят не е претендирал разноски и не е представил доказателства
за извършването на такива, поради което и разноски в настоящото производство не
се следват.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 2864043, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на О.А.Б. е наложена
глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.И.