ПРОТОКОЛ
№ 109
гр. Варна, 05.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20243000500171 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:20 часа се явиха:
Въззивницата И. М. Д., редовно призована, не се явява, представлява се
от адвокат Р. Д. от АК - Варна, редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
Въззиваемата страна „Ника тур” ООД, гр. Варна, представлявано от
управителя Л. Вл. Т., редовно призовано, явява се адвокат И. С. от АК -
Варна, редовно упълномощен и приет от първата инстанция.
АДВ. Д.: Няма пречки, молим, да се даде ход.
АДВ. С.: Считам, че не са налице процесуални пречки, моля, да се даде
ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 261/22.04.2024 г.:
1
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по
подадена въззивна жалба от И. М. Д., чрез процесуалния й представител адв.
Р.Д., против решение №101/05.02.2024г., постановено по гр.д.№1164/23г. по
описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от И. М. Д. против
“Ника тур”ООД, гр.Варна иск за заплащане на сумата от 26 639, 44 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 965/2130 кв.м. ид.ч.
от реална част с площ от 350 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.2526.1338 по
КККР, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр.В., ул.“*“№*, м.„* *“, за периода от
02.06.2022г. до 01.06.2023г., заключена между следните граници: от юг:
ограда на ресторант, започваща западно от сграда с идентификатор * и
завършваща източно до границата на ПИ с идентификатор *; от северозапад:
сграда с идентификатор *; от североизток - означена в жълто полоса,
заключена между входа на закупеното от ответника заведение /ресторант/,
ограда с имота от север и входа на същото заведение откъм улицата; от изток
- източна граница на имота /път от „Д. Тр.“ до „Г. Тр.“/, целият с площ от 2
587 кв.м., при граници на целия имот: ПИ № *, № *, № *, № *, № *, № *, № *,
№ *, а съобразно скица Приложение №8, изготвена от инж. Ст. К. към
заключение към СТЕ, изготвено от инж. Ст. К. и Д. К., която приподписана от
съда е неразделна част от съдебния акт, реална част с площ от 222 кв.м.,
означена със син щрих, при граници: четириетажна масивна жилищна сграда;
стълбище към вход на сградата; масивна ограда от юг; улица от изток и частта
от 100 кв.м. от север, означена с червен щрих, при граници: входа на
заведението, оградата от север с ПИ с идентификатор * по КК и входа откъм
улицата, на осн. чл.31, ал.2 от ЗС, както и И. М. Д. осъдена да заплати на
“Ника тур”ООД сумата от 5 820 лв., представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния
закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което
предявеният иск бъде уважен до размера, заявен, че е поддържан в
последното проведено о.с.з. пред първоинстанционния съд, а именно според
установеното от изслушаната по делото експертиза-14лв. месечно за 1 кв.м.,
умножено по 222 кв.м., който ответникът ползва извън полагащите му се
100кв.м., умножено по 12 месеца.Претендират се разноски.
Въззиваемото дружество “Ника тур”ООД, гр.Варна, представлявано от
управителя Л. Вл. Т., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.И.С., поддържа
становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане да бъдат
приети като доказателства представените от ищцата в първото проведено по
делото пред първоинстанционния съд о.с.з. на 27.10.2023г. разпечатки на 4 бр.
2
екранни снимки/screenshots/ от „Фейсбук“ профил на ответника,
представляващи снимки на процесния недвижим имот, които ВОС е отказал
да приеме като доказателства по делото в последното о.с.з. на 12.01.2024г.В
отговора си по жалбата ответното дружество не е изразило становище по
искането.
С цитираното определение от разпоредително заседание, съдът:
- е указал на въззивницата И. М. Д., че следва в едноседмичен срок от
съобщението, в писмена молба, с препис за насрещната страна, да уточни
петитума на въззивната си жалба, като посочи дали обжалва
първоинстанционното решение изцяло или го обжалва само в частта му, с
която претенцията й е отхвърлена за размера, посочен в обстоятелствената
част на жалбата, а именно 14лв. общо месечно за 1 кв.м., умножено по 222
кв.м., умножено по 12 месеца, и от тази сума/възлизаща общо на 37 296лв./ за
частта, съответстваща на квотата й 965/2130 кв.м. ид.ч. - 16 897лв. Указано е,
че при неизпълнение указанията на съда в дадения срок, съдът ще приеме, че
е сезиран с жалба до размера от 16 897лв.;
- приел като доказателства по делото представените в о.с.з. на
27.10.2023г. пред първоинстанционния съд от И. М. Д. /приложени към
корицата на гр.д.№1164/23г./ разпечатки на 4 бр. екранни снимки.
АДВ. Д.: Заявявам, че сте сезирали с жалба в размер на 16 897 лв., както
правилно съдия-докладчикът е приел. Философията на нашия иск беше:
претендираме 26 639 лв., но основата на нашите твърдения е, че се ползват от
ответника свръх от 350 кв. м. В хода на делото, обаче се установи, че той
ползва само 222 кв. м. повече от това, което му се полага според нас. Това
налага и редуциране на нашия иск, съобразно заключението. Така, както 350
кв. м. се отнася към 26 639 лв., така 222 кв. м. се отнасят към 16 897 лв.
АДВ. С.: Това, което каза колегата не е вярно. Не се установи
ползването, а се установи колко е спорната част от експертизата, а след това
се установи, че имат съвместно ползване. Спорната част е 220 кв. м., това каза
експертизата.
СЪДЪТ намира, че съобразно направеното в днешно съдебно заседание
изявление от процесуалния представител на въззивницата, не са налице
нередовности или неясноти относно предмета на въззивното производство и
обжалваната пред настоящия съд част от първоинстанционното решение -
обжалва се за сумата от 16 897 лв. За горницата до отхвърления размер –
решението не се обжалва, респективно същото е влязло в сила.
АДВ. Д.: Поддържам подадената въззивна жалба и съобразно
направеното уточнение. По исканията ни сте се произнесли в разпоредително
3
заседание.
СЪДЪТ установи, че въпреки определението от разпоредително
заседание, с което са приети като доказателства по делото представените в
о.с.з. на 27.10.2023г. пред първоинстанционния съд от ищцата И. М. Д.
разпечатки на 4 бр. екранни снимки, приложени в черна папка към корицата
на първоинстанционното гр.д.№ 1164/23г., същите не са били закрепени към
въззивното производство, поради което следва да бъдат закрепени към
материалите на въззивното производство.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ЗАКРЕПЯТ към материалите на въззивното производство
представените в о.с.з. на 27.10.2023г. пред първоинстанционния съд от
ищцата И. М. Д. разпечатки на 4 бр. екранни снимки, приложени в черна
папка към корицата на първоинстанционното гр.д.№ 1164/23г.
АДВ. С.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
По отношение на доказателствата, които бяха приети към настоящото
дело, считам, че са допустими, но считам, че не са относими, тъй като има
достатъчно доказателства в делото, както и ответната страна признава, че те
са качени на сайта извън спорния период, т.е тези снимки са извън спорния
период и това съм го казал пред първоинстанционния съд, но е вярно, че той
не го е коментирал в решението си, и е вярно, че ние в нашия отговор не сме
го коментирали, но по първоинстанционното дело сме възразили.
АДВ. Д.: Представям списък на разноските.
АДВ. С.: Представям списък на разноските и платежното нареждане,
както и извлечение от моята банкова сметка, че е постъпила сумата.
АДВ. Д.: Правя възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна само за горницата над 2 700 лв. до
3 000 лв.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
4
ПРИЕМА и ПРИЛАГА списъци на разноските, ведно с доказателства
за извършването им от всяка от страните.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, нашата теза е достатъчно ясно
изложена в нашата въззивна жалба, с която сте сезирани. Философията на
иска ни е, че нашите опоненти по делото са изградили в общия наш двор, в
който ние сме мажоритарни собственици, а те - минотарни, един
действително красив ресторант и успешен, който според нас и в светлината на
събраните по делото доказателства, се ползва според нас целогодишно. Това,
съпоставено с факта, че моята клиентка плаща данък върху 965 кв. м. ид.
части, а те само върху притежаваните от тях 100 кв. м., поражда за нас
интереса да сезираме първоинстанционния съд с нашата искова молба, в
светлината на събраните доказателства се яви малко завишена откъм размер,
но основанието според мен е налице. Ние сме лишени от правото да ползваме
това, за което си плащаме данък. От друга страна, ответникът е изградил в
двора, направил е един действително красив ресторант, именуван „Б. гр.“ –
„Ж. Б.“ и всичко онова, което представлява елемент от тази градинска
инфраструктура, ако и да не е точно търговска площ, на която са поставени
маси и столове, все пак обслужва целите на неговия ресторант. Затова и
смятам, че са налице достатъчно основания за уважаване на иска ни в размер,
в който сме сезирали с нашата жалба. Провокиран от подадения от колегата
отговор, в който твърди, че видите ли те имали 100 кв. м., те си ги имат,
купени от тях в този парцел, но имало и още едни 100 кв. м., върху които
имало учредено право на ползване. Те имат само и единствено 100 кв. м. Ако
проследите доказателствата по делото, ще установите, че 2005 г. моята
клиентка, И. продава на „Юграда“ ООД едни 100 кв. м. от дворното място и
пише, че им дава правото да ползват едни 100 кв. м., които според нас са
същите 100 кв. м. В този нотариален акт от 2005 г., всъщност е направено
едно разпределение на правото на ползване, според нас, вие ще го цените го
съществото му, т.е там се уточнява къде ще бъдат тези 100 кв. м., точно пред
заведението. По-късно, 2007 г. ние продаваме на „Илефф“, „Илефф“ продава
на „Юграда“, праводател на сегашните наши опоненти, „Илефф“ продава на
„Юграда“ без да се уточнява някакво ползване, следователно се продават
само 100 кв. м. и вече „Юграда“ същите тези 100 кв. м. е уточнено къде са,
според нас нотариалния акт от 2005 г. ги продаваме на нашите опоненти.
Така че опитите да се внуши, че ответникът има нещо повече от
притежаваните от него само 100 кв. м. за нас са несъстоятелни. Те си имат
100 кв. м. и ползват целия остатъчен двор. Ние имаме 965 кв. м. и не
5
ползваме нищо. В този смисъл, смятам, че би било справедливо едно
решение, което би уважило нашата искова претенция. А това, че ресторантът
работи целогодишно, прав е колегата, действително ние представихме за един
следхождащ период, спорим за една календарна година, предхождаща
представянето на тези данни, искахме съдът да се увери със своя житейски
опит дали нещо, което се ползва тази година не е било вероятно да се ползва
предходната година по същия начин. Фейсбукът на ответника, доста добре
поддържан, свидетелства за това, че се касае за един проспериращ ресторант,
много добре менажиран от друга страна, плюс това заявихме, че даже сме
доволни, че имаме толкова престижни съседи, но това е вече на плоскостта на
емоциите. Смятам, че реалностите диктуват едно решение, с което нашият
иск трябва да бъде уважен, за което ви моля.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да ми бъде дадена
възможност за писмени бележки. Уважаеми апелативни съдии, моля да
потвърдите решението на първоинстанционния съд и след като се убедите във
всички събрани по делото доказателства на първа инстанция, ще видите, че
всички доказателства, както писмени, така и устни, сочат, че на ищцата по
никакъв начин не й е било възпрепятствано правото на ползване на нейните
идеални части. Това, което каза колегата, че сме изградили ресторант, това не
отговаря на истината и е подкрепено с доказателства по делото. Напротив, ние
закупихме един ресторант, който беше готов, всичко беше така, както и в
момента - ресторант, така се ползва с години. Наистина, те признаха,
доверителят ми направи всичко възможно този ресторант да стане работещ и
прекрасен, и това според нас е мотивът на ищцата, до тогава никога не е
поискала нищо, защото тя много добре знае, че в далечната 2007 г. е
предоставила веднъж 100 кв. м. правото на собственост и тук вече за нея тези
100 кв. м. се явяват гола собственост, която има, и отделно 100 кв. м. ид.
части. Друг е същественият момент. Дори и ако вземем всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства се установи, че ние нямаме ползване
над 100 кв. м., дори по свидетелските показания на ищцата. Експертизата
ясно и категорично казва, че ползваме не повече от 100 кв. м., мисля че 98 кв.
м. е изчислението на експерта. Друг е въпросът, че ищците правят разлика, че
щом се казва „Ж. Б.“ – „Б. гр.“ ние трябва да плащаме за това, че имаме
градина. Трябва да се направи разлика между търговска площ и площ, която
тази градина краси и техния имот, тази градина се ползва от всички
съсобственици, защото освен ищцата, там има още 40 съсобственика, които
ползват тази градина. Ищцата също в съдебно заседание призна, че има ключ
и ползва градината. Моля ви за кратък срок за писмени бележки. Моля Ви да
оставите първоинстанционното решение в сила и да ни бъдат присъдени
разноски.
АДВ. Д.: Също моля за писмени бележки. Колегата каза някои неща, с
които си струва да се полемизират. Ще направя необходимото отграничение
между тези 100 кв. м., които те имат и другите 100 кв. м., които те твърдят, че
се ползват.
6
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители, в
срок до 12.06.2024г. включително, да представят в писмен вид съображенията
си по съществото на спора.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:35
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7