Р Е
Ш Е Н
И Е
№…
гр.София, 05.01.2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
при участието на
секретаря Йоана Петрова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр.дело №4982 по описа за 2019год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от А.Б.М. срещу Е.Ц.Г.-М. искове с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 130000,00лв. /с оглед
допуснато изменение на иска с определение от 19,10,2020 г./, представляваща
главница по договори за заем, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба-10,04,2019год. до окончателното изплащане
на вземането.
Излагат се
съображения, че ищецът е кредитор, в качеството на заемодател на Б.А.М.-заемател/негов син/ починал на 06,01,2018год. Поддържа да е
предоставена заемна сума общо в размер на 130000,00лв., за периода от 2001год.
до 2006год., с цел закупуване на собствено жилище. Сума в размер на 70000,00лв.
е предадена на заемателя на 12,07,2006год., през
месец февруари 2004год. е предадена сума в размер на 34000,00лв., през месец
март е предоставена сума в размер на 16000,00лв./уточнителни
молби от 07,06,2019год., 19,07,2019год.
и 08,08,2019год./ Поддържа сума в размер на
50000,00лв. да е изплатил вместо Б.М. на В.А.М. на 15,05,2018год.,
14,06,2018год. и 05,02,2019год., по възникнало задължение по договор за заем.
Излага доводи по сключения договор за заем да не е уговорен срок за връщане на
заетите суми, като в началото на месец януари 2018год. Б.М. е изразил съгласие
за връщането им. Поддържа след смъртта на заемателят
задължението за връщане на заема да е в тежест на съпругата му-Е.Г.-М..
Отправена е покана за доброволно уреждане на спора, но плащане не е извършено.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът-Е.Ц.Г.-М.
в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за недопустимост, евентуално неоснователност на исковата
претенция. Оспорват се изложените фактически твърдения ищецът или В.М. да са
предоставили на Б.М. парични суми в заем. Действително не оспорва да е закупен
недвижим имот посочен в ИМ, гр.София, жк.*******, но
без финансовата помощ на ищеца. Твърди описаният имот да е закупен за сума в
размер на 28400лв. със средства на Б.и Е. М.. Твърди се финансова подкрепа да е
осъществена спрямо ищеца от Б.М., тъй като последният е извършвал търговска
дейност и е разполагал с доходи. Поддържа, че след смъртта на съпруга й да е
осъществен натиск от ищеца да прехвърли останало в наследство имущество. При
условията на евентуалност релевира възражение за
изтекла давност относно процесните суми.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира разноски.
При така изложеното съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от
представеното удостоверение от 26,01,2002год. /л. 69/, ответницата и Б.А.М. са
сключили граждански брак на 26.01.2002 г.
С Нотариален акт
за покупко-продажба № 29, том I, рег. №
336, дело № 31 от 1999год. /л. 20/ Николинка Д.Н.е прехвърлила на Б.А.М.
собствеността на апартамент Апартамент № 28/52,
вход/секция „А“, *******в жк. Тракия, гр.
Пловдив за сумата от 18500,00 лв.
С Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 59, том VI, рег. № 4674,
дело № 924/2005год. от 09,12,2005год. на М.Ц.– нотариус, с рег. № 155 на НК,
район на действие РС – гр. Пловдив /л. 21/, Б.А.М. е дарил на В.А.М. Апартамент
№ 28/52, вход/секция „А“, *******в жк. Тракия, гр. Пловдив.
По делото е представен Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 30, том I,
рег. № 262, дело № 29/2006 г. от 23,01,2006 г. /л. 6/, по силата на който В.А.М.
продава на И.Г.К.недвижим имот, представляващ Апартамент № 28/52, вход/секция „А“, *******в жк.
Тракия, гр. Пловдив за сумата от 48895,75 лв.
Представен е договор за срочен влог,
сключен между В.А.М. и „Банка ДСК“ АД /л. 8/ за откриване на банков влог в
размер на 23250,00 евро.
Представена
операционна бележка от 01,03,2006год. /л. 7/ за извършен превод от 23000,00
евро от сметка, с титуляр В.А.М. към сметка с титуляр Б.А.М..
По делото е представен Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти, изградени в груб строеж № 3, том
III, вх.рег.№ 2522, дело № 396/2006 г. от 18,07,2006год., по силата на който „Инвестик“ ООД е прехвърлило на Б.А.М. собствеността върху
недвижим имот, представляващ апартамент № 16 и гараж, намиращи се в гр. София,
район Люлин, в изграждаща се в гр. София, местност „Люлин 3 м.р.“ жилищна
сграда срещу сумата от 28400,00 лв.
С Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 95, том I, рег.№599, дело № 89/2009 г. от 11,06,2009год. /л.
67/, А.В.С., лично и като пълномощник на съпругата си А.И.С.е прехвърлил на Б.А.М.
1/3 идеални части от правото на собственост върху незастроено дворно място,
идентификатор 80371.242.447, с адрес ул. „*******35 за сумата от 10000,00 лв.
Представено е
Нареждане/разписка от 14.07.2006г. на ПроКредит Банк (България) /л. 68/ за изтеглени от Б.М. парични
средства в размер на 82000,00лв.
Представена е
трудова книжка на ответницата Е.Г., видно от която, за периода от 1999 г. до
2006 г. /л. 72/ е получавала трудово възнаграждение.
Представени са три броя банкови
нареждания от 15,05,2018год., 14,06,2018год. и 05,02,2019год. /л. 9 и сл./, с
които са наредени банкови преводи за сумите от съответно 10000,00 лв., 20000,00
лв. и 20000,00 лв. от банкова сметка *** А.Б.М. към банкова сметка *** М., с
посочено основание „прехвърляне на средства“.
С изпратено по пощата писмо /л. 12/
и нотариална покана /л. 13/, ищецът е поканил ответницата да му заплати процесната сума от 130000,00 лв. - отпуснат на сина му
заем. В нотариалната покана е посочено, че с тези средства, ищецът ще осигури
жилище на неговата внучка и племенница на ответницата – В.В.М..
По делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетеля В.А.М. – син на ищеца и брат на
наследодателя на ответницата Б.А.М., които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. Свидетелства за обстоятелствата довели
до закупуване на жилище на Б.М. в
гр.София, а именно специализация в болница Пирогов, когато ищецът помагал
финансово Б.М.. Сочи А.М. да е предоставял парични средства на брат му, за да
закупи жилище. Тези пари били предоставени през 2004год., около м. февруари-м.
март. Баща му притежавал средства от различни депозити, които изтичали в
различни месеци. Ищецът изрично настоявал свидетелят да присъства при
предаването на парите. Това е станало в гр. Пловдив, в апартамента където
живеели свидетелят и ищецът. Уговорката е била, че „ако нещо стане с баща му“
да е ясно, че тези пари са дължими. Ищецът изтеглил сумата от 34000,00 лв. на
предишния ден и ги предал на ръка на Б.М.. Свидетелят присъствал на
предаването, за да е наясно, че са налице финансови взаимоотношения между баща
му и брат му и че ако стане нещо с баща му, тези пари ще се дължат на него. Ищецът
притежавал два наследствени имота, които били продадени по-рано. Свидетелят
дава показания, че преди брат му Б.М. да замине за София, ищецът му закупил
апартамент в Пловдив. Разбиранията на ищеца били, че следва да осигури материално
двамата си сина по равно. Поради това, че е закупил вече апартамент на единия
си син - Б.А.М. искал свидетелят – другия му син да присъства, за да види, че е
дал на Б.М. допълнително пари за да си купи друг апартамент. Разбирането било,
че след това Б.М. или ще прехвърли апартамента в Пловдив на свидетеля или ще
върне парите. Посочва, че многократно са давани пари. През месец февруари била
предоставена сумата от 34000,00 лв., а през месец март сума в размер на
16000,00 лв. Посочва, че първоначално дадените на Б.М. пари били недостатъчни и
по тази причина ищецът му предоставил още 20000,00лв., като в същото време
апартамента, намиращ се в гр. Пловдив бил продаден, като свидетелят лично превел
получените от продажбата пари по сметка на брат му. При предаването на парите
присъствали само свидетелят, Б.М. и баща им – ищецът А.М.. Сочи, че на
предаването на парите е присъствал единствено като свидетел, като в случай че
нещо се случи на баща му, тези пари следвало да бъдат върнати на него и няма други
финансови взаимоотношения с брат си.
Представените
решения на СГС по ф.д. № 7345/2002год. на СГС за учредяването и промени по
партидата на „М.“ ООД/л. 78/, решение от 24,11,2006год. за вписване на А.Б.М.
като едноличен собственик на капитала, решение по ф.д. № 4037/2005год. по описа
на ОС – гр. Пловдив, за учредяване на „М.“ ЕООД и справка за актуално състояние
от ТР към АВ за търговско дружество „М.“ ЕООД съдът намира за неотносими към предмета на делото.
При
така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат
уважени предявените искове е необходимо да се установи наличието на
предвидените законови предпоставки на чл. 240 от ЗЗД, а именно наличие на
валидно възникнало облигационно задължение по сключен между страните договор за
заем. Доколкото договорът за заем е реален, то необходимо е да се установи
предаването в собственост от заемодателят на заемателя
на уговорената парична сума или друга заместима вещ.
Едва тогава възниква и задължението на заемателя да
върне заетата сума или вещ предмет на заемното правоотношение.
С оглед
правилото на чл. 154 от ГПК, доказателствената тежест
за установяване на правопораждащите факти е за ищеца.
По този начин, провежданото от него доказване се явява главно, което, за да
постигне своята цел следва да е винаги пълно – да създава сигурно убеждение в
съда за възникване на фактите съставляващи основанието на спорното материално
право. Пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез
косвени доказателства или с комбинация от двете разновидности. Във всеки
случай, ангажираните доказателствени средства следва
да са в такова връзка едни с други, че да установяват без съмнение настъпването
на главния факт.
По делото не се
спори, че ответницата и Б.А.М. са сключили граждански брак, нито, че последният
е починал на 06,01,2018год.
За установяване
на сключването на процесните договори за заем са
събрани свидетелски показания на В.А.М., които съдът намира за процесуално
допустими с оглед нормата на чл.164, т.3 от ГПК, доколкото се касае
до установяване на договорно съглашение на стойност над 5000,00лв., но
между роднини по права линия-баща и син. По делото липсват писмени документи сочещи на заемно
правоотношение. Съгласно Решение № 312 от 11.01.2018 г. по гр. д. № 191/2017
г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, когато правнорелевантни
факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по
който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им,
имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнорелевантните
факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и
способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и
добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на
свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите,
така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в
показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои
от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези
показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на
свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел
вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда
добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за
заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да
ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно.
В конкретния
случай, при преценката на показанията на свидетеля В.М., следва да се съобразят
на първо място данните за неговата заинтересованост от изхода на делото. Свидетелят
е роднина на ищеца – негов син. В същото време, между свидетеля и ответницата е
налице граждански спор по предявен от последната иск за съдебна делба, като
исковата молба е била връчена на свидетеля на 09,10,2020год. – десет дни преди
датата на съдебното заседание в което са депозирани свидетелските показания –
19,10,2020год. Посочените обстоятелства са част от примерно изброените такива в
чл. 172 от ГПК, обуславящи евентуална заинтересованост на свидетел. От друга
страна, от самото съдържание на показанията може да се направи извод, че
свидетелят има пряк имуществен интерес от уважаване на предявената искова
претенция. Самият той е посочил пред съда, че част от паричните средства, за
които се твърди да са били предоставени на праводателя
на ответницата – Б.М. е следвало да бъдат отредени за свидетеля. В този смисъл
е и съдържанието на представената по делото нотариална покана, в която е
посочено, че с претендираните средства ще бъде
закупен апартамент на дъщерята на свидетеля.
Свидетелските
показания сочат, че предвид установяване на Б.М. в гр.София, последният е искал
да придобие жилище. Сочи лично да е присъствал на предаване от А. М. *** на
сума в размер на 34000лв. през
месец февруари 2004 и на сума в размер на 16000лв. през месец март
2004год. като е съществувала уговорка между страните за връщане на сумата, предвид което и с оглед реалния
характер на заемното правоотношение
предаването на заетите суми установява съществуването на договор за заем,
без уговорен падеж за връщане. От показанията на ангажирания свидетел се установява намерение на
ищеца да обезпечи еднакво двамата си синове, а доколкото се твърди да е
подпомогнал Б.М. при закупуване на
апартамент в гр.Пловдив, е поставено условие придобития апартамент да бъде прехвърлен на свидетеля В.М. или сумата да бъде върната
на заемодателя./стр.102/. Предвид това и
с оглед твърденията на ищеца в искова и уточнителни
молби, съдът приема извършеното впоследствие дарение от Б.М. на В.М. на 09,12,2005год. да е израз именно на
поетото задължение за даване вместо изпълнение в полза на трето лице. Показанията на свидетелят, че
дарението на апартамента в гр.Пловдив е
имало за цел обезпечение връщане на
заема не се установява по делото, тъй като не се установи уговорка за
евентуално обратно прехвърляне на апартамента след връщане на заема. Ето защо с
оглед изпълнение задължението на Б.М. да дари недвижим имот в гр.Пловдив на
брат си, то е погасено задължението за връщане на заетите суми в размер на
50000,00лв..
Изложеното от
ищеца в уточняваща молба от 07,06,2019год., съгласно която апартаментът в гр.
Пловдив е дарен „в обезпечение“ на сумите, които ще бъдат предоставяни на Б.М. не
кореспондира с показанията на свидетеля, че имотът е следвало да му се
прехвърли за изравняване на дела на средствата предоставени от ищеца на Б.и В.М.
и за сумите предадени през м.02 и м.03,2004год.. Действително от представената
по делото операционна бележка от 01,03,2006год. може да се направи извод за
предаване на парични средства на Б.М., но това само себе си не може да обоснове
извод, че същите са предадени по силата на договор за заем, а от друга страна
легитимират свидетелят като евентуален кредитор на Б.М..
С допуснатото по
делото увеличаване на исковата претенция
се въвежда претенция за сума предадена
от ищеца на Б.М. с оглед изложено в ИМ на 12,07,2006год. По делото няма данни да е налице предаване
на подобна сума на наследодателя на ответника. Данните по делото сочат на
изтеглена от Прокредит банк
сума в размер на 82000лв., но не се установява тази сума да е с произход
предоставени заемни средства от ищеца.
Ето защо не се установи по делото да е
възникнало заемно правоотношение
за същата.
Предвид
изложеното и с оглед разпределената доказателствена
тежест съобразно чл.154 от ГПК исковите претенции са неоснователни.
Извън горното
дори да се приеме да е възникнало задължение за връщане на заетите суми, то исковата
претенция подлежи на отхвърляне като погасена по давност. Посочено е, че процесните суми са предоставени в периода 2004-2006год., без
конкретен падеж. Ето защо приложимата петгодишна погасителната давност на осн. чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, вр.чл.110
от ЗЗД тече от възникване на задължението, т.е. м.февруари 2004год. за сумата
от 34000,00лв., м.март за сумата от 16000,00лв. или с оглед датата на
депозиране на исковата молба – 11,04,2019год. би била изтекла./ Възражението за
давност не обхваща заявеното впоследствие увеличение на първоначално заявения
частичен иск с определение от 19,10,2020год./ Що се касае до твърденията, че в
телефонен разговор, проведен в началото на 2018год. Б.М. е признал и изразил
готовност да изпълни задълженията си по договорите за заем, следва да се
посочи, че съгласно константната практика на ВКС (напр. Решение № 65 от
03.06.2011 г. по т. д. № 600/2010 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС, Решение № 105 от
05.06.2014 г. по т. д. № 1697/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др.), за да
прояви своето действие признанието на задължението следва да бъде извършено до
изтичане на срока на погасителната давност. В конкретния случай, твърдяното
признание би се осъществило в значителен период след изтичане на погасителната
давност и не би прекъснало същата.
Предвид
изложеното исковата претенция като неоснователна подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода
от спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника
се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 2900,00 лв.-адв.възнаграждение.
Мотивиран от
горното СГС
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от А.Б.М., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, оф. 108 срещу Е.Ц.Г.-М., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, офис 21, иск с
правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на суми в общ размер
на 130000,00 лв., предоставени в
заем от ищеца А.Б.М. на наследодателя на ответницата Б.А.М. в периода 2004-2006год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-10,04,2019год.
до окончателното изплащане на вземането като неоснователни.
ОСЪЖДА А.Б.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
оф. 108 да заплати на Е.Ц.Г.-М., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, офис 21, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 2900,00лв.
– разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: